DeFakto.bg DeFakto.bg
Бившият зам. министър на транспорта Ангел Попов е оправдан окончателно по делото за измама, което започна срещу него през 2018 г. Това следва от окончателно решение на състав на Софийски градски съд, който сложи точка на делото.
Прокуратурата започна разследване през 2017 г. и година по-късно предаде на съд Попов с обвинение, че през 2012 г. е измамил собственик на транспортна фирма – той получил 8000 евро с обещанието, че доверени служители от транспортното министерство ще уредят управляваното от него дружеството с разрешителни за облекчен режим на международен товарен транспорт.
B xoдa нa paзcлeдвaнeтo бe ycтaнoвeнo, чe ĸъм 2012 г. Πoпoв нямaл ниĸaĸвo cлyжeбнo или личнo oтнoшeниe ĸъм paбoтнaтa гpyпa в Mиниcтepcтвoтo нa тpaнcпopтa, инфopмaциoннитe тexнoлoгии и cъoбщeниятa, ĸoятo билa oтopизиpaнa дa paзпpeдeля EKMT/CEMT paзpeшeния зa тpaнcпopт. Bъпpeĸи тoвa тoй cъздaл нeвяpнoтo впeчaтлeниe y yпpaвитeл нa тpaнcпopтнa фиpмa, чe мoжe дa пoвлияe въpxy peшeниeтo нa тoзи ĸoлeĸтивeн opгaн, ĸaтo пpeдaдe paзлични cyми нa няĸoй oт члeнoвeтe мy, нaзoвaни пoимeннo oт Πoпoв.
- Предисторията
Към 2012г. по договор с „А.“ АД дружеството „У.Т.“ ЕООД извършвало със собствените си товарни камиони автомобилни превози на товари с лекарства от България до Руската федерация, а за да ги извършва фирмата е трябвало да получи предварително разрешение за съответната година.
През месец ноември 2011 г. управителят Н. Дюлгеров на „У.Т.“ ЕООД подал заявление за участие в разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2012 г. и получил, през месец декември 2011 г., общо четири броя разрешителни за 2012 г., които използвал за извършване на товарни превози през календарната 2012 г. Тъй като управителят Д., не изпълнил задължение да предоставя от името на дружеството своевременно отчети за използването на всяко от разпределените му многократни разрешителни, две от общо четири разрешителни, били обявени за невалидни и управителят бил поканен да ги върне. Той не върнал разрешителните, а продължил да ги ползва до крайния им срок – края на 2012 г.
На 30. 11. 2012 г., той подава до ИААА заявление за участие на фирмата му в разпределение на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2013 г., което било разгледано от работна група. При разпределението през месец декември 2012 г. дружеството на Д. не получило разрешителни, тъй като нямало право да участва, за период от две години в такова разпределение заради обявените за невалидни разрешителни. Поради останали свободни позиции се стигнало се до повторно разпределение на разрешителните за 2013 г., и фирмата на Д. получава четири броя ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за 2013 г.
За да бъдат получени, като основен основен свидетел на обвинението, Д. твърди, че през август 2012 г. е дал на Попов 8000 лв. евро за служителите от работната група (К.Л., А.Ч.), уредили отпускането им. Но в края на 2012 г. след разговор с двамата научил, че те не са поемали такъв ангажимент, а и не са могли да оказват съдействие за разрешаване на проблема на Д. и не са получавали никакви пари.
В хода на разследването се установява, че двамата служители, не са участвали в работната група за издаване на разрешителните. В нея не е участвал и подсъдимият Попов, но според прокуратурата той подмамил управителя да му даде сумата за „отплащане“ за дадените разрешителни. Така собственикът на транспортнта фирма претърпял имотна вреда в размер на 8000 евро, с левова равностойност 15 646,64 лева, твърди прокуратурата и поддържа повдиганото от нея обвинение на Попов за измама по чл.209, ал.1 НК.
След обстоятелствен преглед на показанията по делото, дадени от Д. и свидетелите пред първата инстанция, СГС установява, че свидетелствата на собственика „не срещат подкрепа в другите събрани по делото доказателства“. „Те се отличават с липса на яснота, конкретика, прецизност, последователност и непротиворечивост, а в определени части и с липса на логичност“, установява съдът.
Плетеница от противоречия
Първоначално управителят на дружеството Д., пред разследващите заявява, че предназначението на дадената от него през месец август 2012 г., парична сума на Попов е било за осигуряване на допълнителни четири броя ЕКМТ/СЕМТ разрешителни за 2012 г., които били необходими на неговото дружество, поради увеличения обем на превозите. Предал сумата на Попов, който го уверил, че това било „уредено“, но трябвало да се плати“ по две хиляди евро за разрешителните“.
В разпит, проведен през 2017 г. управителят не е засегнал проблема с отнетите му през август 2012 г. два броя разрешителни и не е обвързал даването на 8000-те евро с разрешаването на този проблем, установява СГС.
Пред районния съд обаче, той изоставил първоначално си твърдение и вече заявява, че търсеното от Попов съдействие и предназначението на парите било, за да не му бъдат отнети двата броя разрешителни, а не за осигуряване на нови четири. Наред с това сочи, че този му проблем „бил решен“ от Попов „безвъзмездно“, преди да му поиска паричната сума.
В друг разпит посочил, че допълнителните разрешителни, които Попов твърдял, че му бил уредил, всъщност били за 2013 г., които бил получил в резултат на преразпределение, извършено на 15.01.2013 г.
При прочитане на разнопосочните свидетелства, свидетелят не изяснил разликите в твърденията си: „Тази неяснота и дори противоречие в твърденията на св. Д. относно едни и същи факти, а именно конкретното поведение, изявления, обещания на подсъдимя Попов, преди даването и по повод инкриминираната сума, не е било преодоляно по реда на чл.281,ал.4;вр.ал.1 НПК, тъй като при прочитане на показанията му от ДП, св.Д. не е изяснил позицията си по тези противорчия, като заявил, че твърденията му пред съда и пред разследващия орган били еднакви„.
Обобщение
Така веднъж влиза в противоречие с първоначалното му изявление, че исканите от него допълнителни разрешителни били за 2012 г., втори път с последващото му изявление, че за тяхното получаване бил подал молба за участие в преразпределението и реално отговарял на условията за това и трети път лишава от логично обяснение обстоятелството, че според твърденията на самия Д. обещанията, дадени му от П. и предаването на паричната сума са били извършени още през месец август 2012 г., значителен период от време преди стартиране на процедурата по разпределение на разрешителните за 2013 г., преди формиране на конкретната работна група и преди участието на дружеството на Д. в този процес, констатира съдът.
„Неяснотата относно тези, несъмнено съществени фактически обстоятелства (тъй като с ОА се поддържа обвинение за деяние, осъществено , чрез обещание за съдействие единствено за получаването на допълнителни четири броя СЕМТ) , не може да бъде преодоляна и чрез показанията на свидетелите (Ч. и Л.), тъй като те не съдържат информация за конкретните уговорки между св. Д. и подс. П. по повод въпросните „тетрадки“, по думите на управителя, е посочва съдът.
Лишено от логично обяснение е и поведението (бездействието) на управителя Д. в периода от м.08.2012 г. до м.12.2012 г. (почти до Коледа), през който той не е проявил интерес, дори и не твърди проява на такъв, относно развитието на процеса по вече „уреденото“ му и „заплатено“ от него, но нереализирано до края на срока, получаване на така необходимите му допълнителни разрешителни за 2012 г., установяват още в СГС.
Съдът стига до изводите на СРС, че твърдения на основния свидетел на прокуратурата се опровергават от безспорно установените по делото обстоятелства – подаденото от „У.Т.“ ЕООД на 30.11.2012 г., заявление за участие в разпределението за 2013 г., не е довело до очаквания от управителя резултат, тъй като през м.12.2012 г., дружеството не получило нито едно разрешително за 2013 г. По тази причина на 19.12.2012 г., той депозирал втора молба за преразглеждане на това становище на работната група, а на 10.01.2013 г. Д. внесъл друга молба за участие в преразпределение на разрешителните за 2013 г., която била удовлетворена и на 15.01.2013 г. на „У.Т.“ ЕООД били предоставени четири броя разрешителни (първите и единствените 4 бр. за 2013г., а не допълнителни, както твърди Д.
Няма безспорни доказателства
При описаната фактическа обстановка, правилно установена и от районния съд в резултат на извършения анализ на доказателствената съвкупност, предходната съдебна инстанция обосновано от правна страна е приела, че липсват безспорни доказателства за осъществено от страна на подсъдимия А. П. престъпление по чл.209,ал.1 НК.
В тази връзка отправените от страна на прокурора при СРП претенции за доказателствена обезпеченост на обвинението, се явяват необосновани, казват градските съдии. Налице е неяснота и противоречивост в показанията на св.Д., който е единствен пряк очевидец. В изложението на мотивите си, съдът не пропуска да отбележи, че основният свидетел на обвинението е и пряк участник в инкриминирания процес.
Отбелязват, че това не позволява на съда да изгради несъмнен и еднозначен извод, относно настъпването на фактите по случая. „За пълнота следва да бъде посочено и това, че прокурорът в своя обвинителен акт, също не се е ангажирал с конкретно твърдение относно обстоятелството за периода на действие на инкриминираните „допълнителни“ разрешителни/за 2012 г. или за 2013 г, отбелязват съдиите.
Финално
„Законосъобразно, съблюдавайки принципа за постановяване на осъдителна присъда единствено при несъмнена доказаност на обвинението и като правилно е отчел липсата на категорични и непротиворечиви доказателства, които обосновават обективната съставомерност и съпричастността на подсъдимия А. П. към конкретното инкриминирано деяние, районният съд го е признал за невиновен в извършване на престъпление по чл.209,ал.1 НК, за което му е било предявено обвинение“, приема СГС.
В заключение СГС потвърждава и отхвърления граждански иск от СРС: “ Съобразявайки оправдателния характер на постановената присъда и липсата на достатъчно доказателства за осъществено от страна на А. П. обществено опасно деяние, с което на Д. да са били причинени имуществени вреди, правилно районният съд е отхвърлил предявения от Д. срещу А. П. граждански иск за сумата от 15 646,64 лева, като недоказан“, решават градските съдии.
Решението не подлежи на обжалване.
