DeFakto.bg DeFakto.bg
Окончателно продуцентите братя Маги и Джуди Халдваджиян печелят воденото от тях дело за вреди от обиди и клевети, в статии на журналиста Недялко Недялков. Това става ясно от отказа на ВКС да допусне до касационно обжалване жалба на „Пик Нюз“ ЕООД срещу решение на СГС, осъдило издателя на ПИК и журналистът Недялко Недялков да заплатят по 5000 лева обезщетение за обидни клеветнически твърдения спрямо Халваджиян.
Осъждането е по чл. 49 от ЗЗД и се дължи заедно със законната лихва и съдебните разноски.
До делото се стига по искове на Маги и Джуди Халдваджиян , в които претендират „Пик Нюз“ ЕООД и журналиста Недялко Недялков солидарно да бъдат и осъдени да заплатят обезщетение от по 10 000 лв за неимуществени вреди, нанесени им с клеветнически и обидни думи в две статии, публикувани през 2018 г. в ПИК и Ретро. Едната е под заглавие: „Ж. за братята Х., оказаха се мишоци. Измиха си грозно ръцете с Д. В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна“ с автор Недялков и другата озаглавена – „Халтурата „Х.“: почва с „Капките“, минава през „Господарите“ и „Полицаите“, свършва с „Х.“ и З. на висилката… „.
Поводът
От документите по делото се разбира, че повод за него става коментар на Недялко Недялков за изтеклата през 2018 г. информация, че репортер на предаването „Господари на ефира“ е бит от служители на склад, след като опитал да направи журналистическо разследване за залежали стоки в него. Новината предизвика остра обществена реакция срещу „биячите“, но скоро след това се разбра, че т.нар. побой е инсценировка, а репортерът е бил само избутан от охраната на склада.
В резултат на това репортерът бе уволнен от предаването, а Недялко Недялов в ПИК пише, че двамата Халваджиян, създатели на „Господари на ефира“, първо са манипулирали обществото, а когато истината блеснала, са се разграничили от него, като го уволнили. „ Измиха си грозно ръцете с Д. В.. А е ясно, че манипулацията е тяхна„, пише Недялков. За целта използва богат арсенал от епитети в защита на тезата си.
Спорът по делото е концентриран върху въпроса дали използваните думи и изрази в публикациите носят обиден и клеветнически характер.
От определението на ВКС се разбира, че СГС е възприел извода на първоинстанционния съд, според който в публикуваните статии се съдържат фактически твърдения, които не са доказани и са с клеветнически характер – по делото не се доказва, че Халваджиян са инициирали или подкрепили идеята да се манипулира обществото, че е извършен побой над журналиста. Обратно, в предаването „Господари на ефира“ при излъчването на репортажа за склада, в който се съхраняват стока с изтекъл срок на годност няма кадри от събития, настъпили извън склада. Самият репортер, в качеството на свидетел, също заявява, че докато е бил вътре в склада само е бутан, но не е бит.
Съдът приема, че в частта, в която е посочено, че ищците Х. са се разграничили публично от действията на репортера, публикцията не съдържа клеветническа информация.
За „мишките“ и „мишоците“
Що се отнася обаче до употребените думи и изрази: „мишки“, „мишоци“, „..да проявят малко доблест…“, която в контекста на изречението се възприема като „те нямат и капка доблест“ и „мерзостта“, значително надхвърлят допустимия начин на изразяване на мнение и оценка и същите са с позорящ и обиден характер, приемат съдиите.
Посочват, че думите „мишки“ и „мишоци“, самостоятелно не носят обидно съдържание, но в контекста на статията и отправени по отношение на човек имат значението на някой, който бяга от отговорност, страхливец и публичната им употреба по този начин е неприлична и надхвърля допустимата норма на обществения морал за изразяване на оценка и мнение. Отделно от това, предвид събраните по делото доказателства, изразената чрез тях оценка не се и подкрепя от никакви установени по делото фактически основания, установяват върховните съдии.
Употребата на думата „мерзки“, отнесена към действията на ищците (със значение – подъл, много лош, морално пропаднал и др. подобни), както и внушението, че същите нямат капка доблест в използвания контекст и отнесени към конкретното клеветническо твърдение, че именно те са инициирали или подкрепили подвеждането на обществото, не са подкрепени от никакви фактически основания съобразно събраните в хода на делото доказателства и предвид това съставляват злоупотреба със свободата на словото, е друг извод.
Изразът да си „измиеш ръцете“, в използвания в контекст на публикацията, носи значението на бягане от отговорност, да си участвал в нещо, но да оставиш друг да поеме отговорността. Като израз носи отрицателна оценка за конкретно лице и/или поведение и няма качеството да е неприличен, вулгарен или циничен сам по себе си.
В случая обаче оценката на автора не се базира на никакви фактически основания, доказани в рамките на делото, предвид което следва да се определи като обида и злоупотреба със свободата на словото, тъй като носи внушение, че засегнатите лица се страхуват да поемат отговорност пред обществото, за това което са направили, е заключението на съдилищата.
За злоупотребата със свободата на словото
Подробно в определението на ВКС са изложени съображения за съотношението между правото на защита на честта и доброто име на гражданите по чл. 32 КРБ и прокламираната в чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация. „Ограничаването на тази свобода е допустимо само в изрично посочените в закона случаи, включително за защита на правата и доброто име на гражданите (чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 КРБ)“. Съдът посочва, че между двете конституционно защитени ценности (свободата на средствата за масова информация и защитата на доброто име на гражданите) не съществува йерархична подредба по значимост, като изключенията при ограничаването на правото на мнение и информация следва да се тълкуват ограничително (решение № 7/04.06.1996 г. на КС по конст.д. № 1/1996 г.).
За да бъде едно изявление противоправно, то следва да накърнява доброто име на адресата му в обществото и да е невярно, казва съдът. В определението на ВКС подробно са изяснени признаците на клеветата и обидата като увреждащи деяния.
В обобщение, ВКС възприема извода на СГС, че с използваните думи и изрази е проявено противоправно поведение изразяващо се в разпространение на клеветническа информация и обида по отношение на ищците Х.
Като правилни и съобразени с чл. 52 ЗЗД са определените размери на обезщетенията – по 5000 лв. за всеки ищец , тъй като от събраните по делото свидетелски показания се установява пряка причинно – следствена връзка с публикациите, от които ищците Халваджиян „са претърпели силни отрицателни емоции – гняв, тъга, несправедливост, безпокойство за общественото мнение, за бъдещето на работните им проекти.. Засегнати са честта и достойнството им, накърнено е и професионалното им име в обществото“.
Не е уважен пълният размер на иска ми, защото „все пак“ пострадалите са публични личности и съобразно дадената в §7 от Резолюция 1165/1998 г. на СЕ дефиниция, следва да имат по-голям праг на търпимост към критики. Както и че ако на медиите бъдат налагани твърде тежки санкции, те ни биха могли като „обществен страж“ да изпълняват тази ключова роля. (Radio F. and Others v. F.).
За правото на касационна жалба
В касационната си жалба издателят на ПИК сочи противоречие с практиката на ВКС, но правни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с тази практика на ВКС, не са поставени, отбелязва ВКС. Вместо това са направени оплаквания за процесуални нарушения и необоснованост, „което сочи на липсата на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, а при липса на поставен правен въпрос и касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл.280, ал.1, т.1 ГПК“, изтъкват върховните съдии.
Отделно в контекста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК издателят поставя за обсъждане два въпроса по делото. Те са: 1) Допустимо ли е съдът да вади изрази извън контекста им и да ги тълкува извън вложения в тях смисъл, дори когато подобно тълкуване не е дадено в исковата молба? и 2) Следва ли при определяне на размера на дължимото обезщетение да се пропусне факта, че ищците са публични личности и като такива би следвало да търпят критика в по-сериозен обем?
И по двата въпроса ВКС подробно аргументира липсата на основания за касационно обсъждане.
За първия въпрос върховните съдии сочат, че той не предполага принципен отговор по приложението на конкретна правна норма или институт на правото, а е израз на несъгласието на касатора с направената от въззивния съд преценка на фактите и обстоятелствата по делото.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като в мотивите на решението за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищците неимуществените вреди, е отбелязано, че ищците са публични личности, поради което следва да имат по-голям праг на търпимост към критика.
„Когато се твърди основание за допускане касационно обжалване, касаторът трябва да обоснове заедно с посочването на относим правен въпрос, и наличието на неправилна или несъобразена с промените в законодателството съдебна практика, да изложи доводи в какво се изразява нейната неправилност или защо трябва да бъде изменена в поддържана от него насока. При липса на съдебна практика по поставения въпрос трябва да се изложи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване иска“.
Направеното общо позоваване на законовата норма не е достатъчна обосновка за допускане на касационно обжалване, обобщават съдиите от ВКС. Те се позоват и на т. 3 от ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Окончателно
съдебният състав като не допуска касационно обжалване, остават в сила присъдените от по 5000 лв. на всеки от братя Халваджян като обезщетение за клеветнически и обидни думи и изрази заедно със законната лихва от датата на исковата молба 22.03.2019 г. до окончателното плащане. Общото вземане е за 16 000 лева.
ВКС присъжда на двамата по 1080 лв. разноски на всеки за въззивното производство, които трябва да бъдат заплатени от издателя.
„Пик Нюз“ ЕООД следва да заплати на ищците и по 800 лв. за разноски пред касационната инстанция.
Определението е окончателно.
