ВКС осъди ВАС и НАП солидарно да заплатят 63 000 лева за непризнат данъчен кредит в нарушение на правото на ЕС

Върховният  касационен съд осъди Върховния  административен съд и НАП за отхвърлен данъчен кредит  в нарушение на Съюзното право и практиката  на Съда на Европейския  съюз.  Касационните съдии присъждат обезщетение с лихвите от 63 000 лв,  на дружеството  „Пи Джи Ел Системи“, ощетено от ВАС, като последна съдебна инстанция по спор с НАП  за приспадане на ДДС за извършени доставки.
Решението на съдиите Мария Иванова, ( председател ) и Даниела Стоянова и Таня Орешарова, (докладчик), е сложно поради многообразието от проблеми, поставени пред тях.  От една страна то носи белези на просвещение за задълженията на съдилищата да взимат решения със собствени изводи при приложение на правото.  Едновременно с това е  съдържателно  помагало за  преценката на данъчни и юристи при приспадането на данъчен кредит, като основен принцип на общата система на ДДС.
Касационното решение  е сред малцината произнасяния на  ВКС, с които осъжда ВАС за неправилен съдебен акт.

  Делото

Спорът пред ВКС опира до задължението на държавата да обезщетява вредите  от неправилно прилагане (неприлагане) на правото на ЕС.
Производството  е  образувано по касационна жалба на дружество „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД, представлявано от адвокат  Катина Бончева (ПАК) срещу въззивно решение на  Апелативен съд-Пловдив, с което е потвърден съдебен акт на Окръжен съд-Смолян.  С него ОС – Смолян отхвърля претенции на дружеството срещу НАП и ВАС  по ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени вреди.
Дружеството ищец  сочи, че решението на АС – Пловдив е  взето  в противоречие със правилата и практиката на Съда на ЕС.    Претендира  обезщетение за  имуществени вреди в размер  42 895,92 лв, нанесени от решение на ВАС,   потвърдило  Ревизионен акт (РА) на НАП, с който е  отказан данъчен кредит.
Претендира и лихви върху главницата и платените адвокатски възнаграждения за вреди,   причинени от дейността на НАП и ВАС при нарушаване на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС (чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г.)
Ответниците ВАС и НАП настояват пред ВКС касационната жалба да не бъде уважавана, а предявените искове – отхвърлени.     Представител на прокуратурата също изразява становище за отхвърляне на жалбата и за потвърждение на решението на АС – Пловдив за отхвърляне  на иска.
За решаване  на делото ищецът предлага още на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС,  което ВКС отхвърля,  тъй като преценява, че  поставените проблеми вече са решени от   СЕС.

        Допускането на касационната жалбата

С множество правни аргументи Тричленният състав на ВКС допуска касационно обжалване и в последна сметка признава отговорността на държавата в случая.

Цитирано е решение на СЕС по делото K цbler (C-224/01), което извежда като принцип задължението на държавата  да обезщетява вреди от неправилно приложение на европейското право във всяка хипотеза на нарушение, независимо кой национален орган е в основата му (включително съдилища, действащи като последна инстанция), посочват съдиите от ВКС.  „Във всеки случай нарушението ще бъде достатъчно сериозно, когато съдебното решение е постановено при очевидно незачитане на релевантната практика на СЕС (т. 55 и т. 56 от решението на СЕС по делото K цbler )“, допълват те.
„Положението на ВАС като национална юрисдикция, която се произнася  като последна инстанция по отнесен пред нея правен спор, не изключва възможността против него да бъде предявен иск за отговорност за вреди от нарушение в правораздавателната му  дейност“, отбелязват върховните съдии.

В сегашния казус принципът на отговорност  изисква поправяне на вредите, а не ревизиране на съдебното решение, което ги е причинило, и не влиза в противоречие с принципа на правна сигурност (не се поставя под въпрос силата на пресъдено нещо), е записано  в решението.
Сред  аргументите  за допускане на жалбата е посочена и липсата на самостоятелни мотиви в решението на АС – Пловдив,  с което е потвърден отказа на обезщетение срещу ВАС и НАП.
Въпросът е поставен в касационната жалба  от адвокат Катина Бончева, която пита:  Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства във връзка с доводите на страните и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решението по делото? 

  Да, длъжен е, отговаря ВКС,  който установява, че в решението на АС – Пловдив липсва обсъждане на изложените във въззивната жалба доводи и възражения относно пороците на първоинстанционното решение, а вместо това твърденията на страната са преразказани, без съдът да вземе конкретно становище по тях.  „Съдът единствено е констатирал съгласие с изводите на ВАС, без да изложи самостоятелни мотиви, а също така и не е обсъдил оплакванията на въззивника във връзка с приложимата практика на СЕС“.   
  Това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на решението поради  необоснованост“, посочват върховните съдии. Те отменят решението на АС – Пловдив, а  „тъй като не се налагат нови съдопроизводствени действия„,  съставът на ВКС решава да се  произнесе по същество на делото.   

        Казусът на  раздора

По пътя за отговорността по казуса с непризнатия данъчен кредит,  ВКС установява, че на 3 април  2009 г. ищецът „Пи Джи Ел Системи“ ООД е сключил договор за изработване на проект за фотоволтаична система с „Електро-соларни системи“ ООД. След изготвяне на проекта възложителят е заплатил договорената сума на доставчика, за което му е издадена фактура.  На 01.06.2009 г. „Електро-соларни системи“ ООД е сключило с „Монолитно строителство“ ЕООД договор за образуване на консорциум „Ф. системи“.  Целта на договора е да се осигури възможност на „Електро – соларни системи“ ООД да използва регистрацията на „Монолитно строителство“ ЕООД в К. на строителите в България, за да може да участва в изграждането на фотоволтаичната централа на ищеца. Такъв начин на създаване на консорциум е разрешен от Закона за камарата на строителите в България, казват съдиите. На 10.06.2009 г. е сключен договор между „Пи Джи Ел Системи“ ООД и „Електро-соларни системи“ ООД за окомплектоване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на проектираната фотоволтаична система.
За плащанията по този договор „Електро-соларни системи“ ООД издава 11 броя фактури. Ползването на фотоволтаичната централа е разрешено с разрешение за ползване от 30.07.2010 г., пише в решението на съда.

 Ревизиите на НАП и ВАС:  няма право на данъчен кредит

През 2011 г. НАП  извършва ревизия на ищеца „Пи Джи Ел Системи“ ООД за периода от 17.10.2008 г. до 31.07.2011 г. Данъчните власти установяват, че консорциумът е създаден, за да се ползва регистрацията на „Монолитно строителство“ ЕООД в К. на строителите в България и не е извършвал стопанска дейност от създаването си.  Самото „Монолитно строителство“ ЕООД не е имало участие при строителството на фотоволтаичната централа, не разполага с документи за това и е нямало необходимата кадрова обезпеченост за извършване на договорената дейност. Данъчните органи като анализират уговорките в договора от 01.06.2009 г. и предоставените строителни книжа и приемат обаче, че ангажиментите за изграждането на фотоволтаичната електроцентрала следва да са на новосъздадения консорциум. Приемат, че извършването на проектантска услуга, както и изграждането на централата от страна на фирмата доставчик „Електро-соларни системи“ ООД е  недоказано.  И отказват да приспаднат данъчен кредит на „Пи Джи Ел Системи“ ЕООД, поради което дружеството    претендира вреди заради незаконосъобразен отказ.

Съдиите от ВАС  Фани Найденова, Светлозара Анчева и Мадлен Петрова,   като последна инстанция през 2014 г.  потвърждават  ревизионния акт ( РА) с мотива, че  дружеството „Електро-соларни системи“ ООД, издало 11 бр. фактури с предмет на доставките проектиране и изграждане на фотоволтаична електроцентрала, не е доставчик по смисъла на ЗДДС, тъй като то е съдружник в Консорциум „Ф. системи“, който е реалният доставчик, извършил строителството.

   Правото на ЕС

Само, че според правото на ЕС отказът на данъчен кредит не е опростена дейност.
Като изтъкват, че правото на приспадане като основен принцип на общата система на ДДС е възприет и в националното  ни законодателство, върховните съдии посочват, че това право не може да бъде произволно ограничавано, когато данъчно задълженото лице е доказало наличието на материалноправните предпоставки. Аргументират се с решения на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 37 и т. 38, С-329/18, т. 27, С-189/18, т. 33 и др.).

   Изключение от този принцип, са случаите, когато данъчните власти са установили , че  данъчнозадълженото лице извършва данъчна измама или когато то е знаело или е било длъжно да знае, че с покупката си участва в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от неговия доставчик или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от доставки (  дело С-285/12, т. 38 и т. 40, по съединени дела С-80/11 и С-142/11, т. 45, С-18/13, т. 27).

И още:  „Тъй като отказът да се признае правото на приспадане на ДДС представлява изключение от основния принцип,  компетентният орган по приходите трябва надлежно да установи фактите въз основа на обективни данни, а националните юрисдикции следва да проверят дали това е така“ изтъква ВКС, като се позовава на Решение по дело С-285/12.  Дава пример с  т. 38 от решението си по българско дело С-18/13 СЕС,  в която е посочено, че  чл. 70, ал. 5 ЗДДС е нормата от националния закон, която позволява на националния съд да установи наличието на измама като изходи от обективните данни, представени от данъчната администрация.

 ВКС: Правото на кредит е безусловно

След обследване на  фактите по делото ВКС установява, че в  конкретния случай безспорно е установено, че доставките са реално осъществени от доставчика („Пи Джи Ел Системи“ ЕООД), посочен във фактурите, както и че са използвани от получателя им във връзка с неговите следващи облагаеми доставки, свързани с изграждането на фотоволтаичната електроцентрала във връзка с независимата му икономическа дейност. Злоупотреба с ДДС не се установява да е осъществена нито от доставчика, нито от дружеството по ЗЗД,  сочи ревизията на  върховните съдии.
В настоящия случай нито данъчните власти, нито административните съдилища са установили въз основа на обективни обстоятелства, че от страна на „Пи Джи Ел Системи“ ООД е налице умишлено участие в данъчна измама или знание за осъществяването на такава,  обобщават  върховните съдии на  ВКС.

В ревизионния акт липсват дори твърдения за осъществена данъчна измама. Издателят на процесните фактури „Електро-соларни системи“ ООД е именно дружеството, с което ищецът е сключил договорите за проектиране и изграждане на фотоволтаичната централа. Доказано е със съответната документация, че централата е построена, т.е. доставките са реално осъществени.  Констатацията, че в строителните документи като строител е посочен консорциум „Ф. системи“, е неточна.

Освен това според практиката на Съда данъчнозадължените лица по правило са свободни да избират организационните структури и договорните условия, които считат за най-подходящи за своите икономически дейности и за ограничаване на тяхната данъчна тежест (решение по дело C-419/14, т. 42 и цитираната в него съдебна практика).
Принципът на недопускане на злоупотребата с право, който намира приложение в областта на ДДС, води до забрана само на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство, чието предоставяне би било в противоречие с преследваните с Директива 2006/112 цели (в този смисъл решение по дело C-419/14, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика) .

Съдът отбелязва  още, че в строителната документация като проектанти са вписани инж. К. К., инж. Д. Д. и инж. Т. Т.. С първите двама „Електро-соларни системи“ ООД е сключило договори за поръчка, с които изпълнителите са се задължили да изготвят конструктивни проекти, заснемане на обекти и други дейности, свързани с проектирането и изготвянето на идейната и техническата документация за нуждите на фирмата.  Обстоятелството, че възнаграждението им по договорите е определено в нарушение на приложимото законодателство в тази област, е довело данъчните органи до извода, че със споменатите договори не се доказва извършването от посочените лица на дейности по проектирането на фотоволтаичната централа.
   Това е и един от аргументите в полза на заключението, че не е доказана доставка на услуги от „Електро-соларни системи“ ООД,  отбелязва  тричленият състав на ВКС.
Решението напомня  практиката  на СЕС, че  на лицето, което иска приспадане на данъчен кредит, не може да се вменява задължение да проверява дали наетите от издателя на фактурата лица действително са ползвани за подизпълнители, или е извършен опит за данъчна измама. 

  „Безспорно в случая ищецът е бил в договорни отношения с „Електро-соларни системи“ ООД, от когото е получил фактури за извършените строителни дейности. Не би могло да се изисква от ищеца да извършва задълбочена проверка на това как неговият съконтрагент изпълнява поетите по договора задължения – в съдружие с друго лице, чрез назначаване на подизпълнители, тъй като това би разширило прекомерно отговорността му, както се сочи в цитираните по-горе решения на СЕС“.

        Съдът: НАП и ВАС са  нарушили  съюзните норми 

Изводите, които се налагат, са, че ищецът е доказал  признаване на правото му на приспадане на ДДС, а приходните органи не са установили в ревизионното производство обективни данни за извършена от ищеца, който е и получател по доставките, данъчна измама или злоупотреба с ДДС.  Вътрешните отношения между съдружниците в дружеството по ЗЗД не могат да влияят на правото на приспадане на ДДС на получателя, обобщава съдът.

Върховните съдии са категорични, че  BAC в пpoтивopeчиe c пpaĸтиĸaтa нa CEC e oтpeĸъл пpaвoтo нa възcтaнoвявaнe нa дaнъчeн ĸpeдит, бeз дa ca изcлeдвaни и дoĸaзaни oбeĸтивни дaнни зa нaличиe нa дaнъчнa измaмa.

Цялостната  преценка на изброените обстоятелства води до извода, че е налице нарушение на съюзна норма от Директива 2006/112, която предоставя права на лицата и нарушението е достатъчно сериозно, тъй като ВАС не е съобразил приложимата към случая практика на СЕС, според която данъчният орган въз основа на обективни обстоятелства следва да установи, че е налице участие в данъчна измама или знание за такава, за да откаже приспадането на данъчен кредит.

В резултат като  пряка последица от извършеното нарушение на „Пи Джи Ел Системи“ не е признат данъчен кредит за доставените му услуги, а с обжалвания ревизионен акт са установени задължения за ДДС.
“ Имуществените вреди се изразяват в платената сума по ревизионния акт и заплатените адвокатски възнаграждения за обжалването му, лихвите върху направените плащания до исковата молба, които са в пряка причинно-следствена връзка с поведението на ответниците“.
Kaтo пpиeмa, чe ca нaлицe вcичĸи пpeдпocтaвĸи зa ocъждaнe нa дъpжaвнитe opгaни пopaди cъщecтвeнo нapyшeниe нa пpaвoтo нa EC и стъпва на съдебната експертиза,   cъдът ocъждa HAΠ и BAC да възстанови  имyщecтвeни вpeди  нa дружеството.

     Финално

Конкретно ВКС осъжда Върховния административен съд  и Национална агенция за приходите да заплатят солидарно на „Пи Джи Ел Системи“ ООД обезщетение за имуществени вреди от нарушение на правото на Европейския съюз в сферата на ДДС в размер на 30 533,38 лв., заедно с адвокатските възнаграждения и  законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба 22.03.2017 г. до окончателното й заплащане.
Отделно присъжда сумата от 5 379,99лв., лихви върху заплатените суми по ревизионния акт и  адвокатски възнаграждения до датата на исковата молба – 22. 03.2017 г.

Осъжда още ВАС и НАП  да заплатят на „Пи Джи Ел Системи“ ООД  сумата от  2562 лв., съдебни разноски  за трите инстанции.
Задължава дружеството ищец да  заплати на ВАС и НАП по 100лв. юрисконсултско възнаграждение за производството на трите инстанции.
Общият размер на задължението  на ВАС и НАП към „Пи Джи Ел Системи“ ООД е в  63 000 лв.

Върховните съдии отменят и решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането  за осъждане на ВАС и НАП.

Непрестижно

Сумите не са разоряващи, но е справедливо, че са възстановени след неправомерното им отнемане от върховни органи на правораздаването  и данъчните служби.

Удивително е,  че две  престижни държавни институции са осъдени   поради непознаване на правилата на съюзното право.

ВАС и НАП  отдавна са   „двойка“ според други осъдителни  решения от съдилищата за неправилно тълкуване на нормите на СЕС, за  които Де Факто вече е информирало –  тук,  тук  и тук

Стигало се и до ситуации, при които ВАС се самооправдавал след осъждане от по – нискостоящи съдилища  за нарушение на правото на ЕС.   Едно такова решение чака произнасяне в Съда по човешките права в Страсбург.

Но нито веднъж ВАС или председателят му  не  излязоха с официална позиция по повод осъжданията.  Ще рече човек, че това е нещо обикновено , с което съдът, който решава споровете на властта е свикнал,  но  гражданите са на друго мнение.

Непрестижна равносметка.