DeFakto.bg DeFakto.bg
Националното законодателство трябва ясно да разгранича право на пребиваване на гражданин на трета страна от предоставяната международна закрила.
Това е едни от изводите в решение на СЕС по българско дело С-352/23 Changu (BG), съобщи пресслужбата на Съда.
Казусът
Запитването е отправено в рамките на спор между LF и Държавна агенция за бежанците (ДАБ) относно решение, с което се отхвърля молбата на LF за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут.
LF е гражданин на трета страна, който пребивава в България от близо 27 години. Подавал е редица молби за международна закрила, които са отхвърлени, и срещу него са издадени няколко решения за връщане, които никога не са приведени в изпълнение.
През 2021 г. LF подава единадесета молба за международна закрила, в която по-специално твърди, че е прекарал голяма част от живота си в България и че поради правния вакуум, свързан с пребиваването му е нямал достъп до здравно осигуряване и медицинско проследяване на сериозните си заболявания.
ДАБ приема решение, с което отказва да предостави на LF статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Запитването
Административен съд София-град, сезиран с делото, се обръща към Съда на ЕС с искане да се установи дали Директива 2011/95 за предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила позволява на една държава членка да предостави на гражданин на трета страна право на пребиваване по хуманитарни съображения, които нямат никаква връзка с характера, основанията и целите на международната закрила по тази директива. Българският съд моли също така и за някои уточнения във връзка със зачитането на основните права на този гражданин по време на пребиваването му на територията на страната.
Решението на Съда на ЕС
Съдът припомня, че съгласно Директива 2011/95 държавите членки могат да приемат или да запазват стандарти, смекчаващи условията за предоставяне на статут на бежанец на гражданин на трета страна или статут на субсидиарна закрила, при условие че тези стандарти са съвместими с директивата.
Според Съда гражданите на трети държави, на които е разрешено да пребивават на територията на държавите членки не поради необходимостта от международна закрила, а на базата на преценка, основана на съчувствие или на хуманитарни съображения, не попадат в приложното поле на тази директива.
В този смисъл държава членка може да предостави право на пребиваване по хуманитарни съображения на гражданин на трета страна, който се намира в положение на крайна материална нищета на територията ѝ, само по силата на националното си право.
Тази национална закрила обаче не трябва да се смесва със статута на бежанец или статута на субсидиарна закрила по смисъла на Директива 2011/95. Поради това уреждащите националната закрила разпоредби трябва да позволяват ясното ѝ разграничаване от закрилата по посочената директива.
Съдът изказва съмнения, че в настоящия случай съществува такова разграничаване. В България пребиваването по хуманитарни съображения е уреденo със същите законови актове като тези за транспониране на Директива 2011/95. Освен това националният законодател е квалифицирал този режим по същия начин като режима на субсидиарна закрила.
В заключение, Съдът на ЕС решава, че: директива 2011/95 позволява на държава членка да предостави на гражданин на трета страна право на пребиваване по съображения, които нямат никаква връзка с общия разум и целите на тази директива. Това право на пребиваване трябва да е ясно разграничено от предоставяната на основание на тази директива международна закрила.
И още:
– държава членка, която в определените срокове не може да изведе гражданин на трета страна, трябва да му издаде потвърждение в писмен вид. Това потвърждение трябва да уточнява, че макар да пребивава незаконното на територията ѝ, решението за връщането му временно няма да бъде изпълнявано принудително.
– държава членка не е длъжна да предостави по императивни хуманитарни съображения право на пребиваване на незаконно живеещ на територията ѝ гражданин на трета страна, каквато и да е продължителността на това му пребиваване. Докато обаче не бъде изведен, той може да се ползва от правата, гарантирани му от Хартата.
