DeFakto.bg DeFakto.bg
„Пик Нюз“ и журналистът Недялко Недялков дължат солидарно обезщетение от 20 000 лева на Йорданка Михайлова за публикуваните снимки от агенцията през 2019, с които е засегната честа и достойнството на младата жена. Отделно е обезщетението за законната лихва върху главницата е размер на 11 000 лева и общата дължима сума е от 31 000 лв. Това следва от отказ на ВКС да допусне касационно обжалване по жалби на Недялков, издателя на ПИК, и на самата ищца. С това ВКС пoтвъpждaвa ocъдитeлното peшeние нa Софийски апелативен съд зa нaнeceни нeимyщecтвeни вpeди oт ocĸъpблeния и незаконна намеса в личния живот на пострадалата.
През 2019 г. ПИК публикувa интимни снимки на Йорданка Михайлова, приятелката на кандидата за кмет на София от „ДБ““ арх. Борислав Игнатов. Самата жена не бе публична личност, от което не бе трудно да се заключи, че цел на публикациите, е именно Игнатов като претендент за поста. „Мишената“ бе ударена с преминаване на всички етични граници и понесени вреди след разпространението на „мръсни „снимки на момичето.
Събитието предизвика скандал и масово осъждане на т.нар. „порно журналистика“ и ползване на пресата за политически цели.
Пред Съда
Пред ВКС осъдените и самата ищца искат касационно преразглеждане на въззивното решение на САС, потвърдило акт на Софийски градски съд, с който „Пик Нюз“ и журналистът Недялко Недялков са осъдени за серия от публикации в ПИК, а на Михайлова е присъдено обезщетение от 20 000 лв. заедно със законната лихва от датата на заведената исковата молба.
От агенцията настояват присъденото обезщетение да бъде отменено, а пострадалата – да бъде увеличен размера на компенсацията й. И двете страни поставят ред въпроси пред ВКС, с които мотивират жалбите си за касационно обжалване.
На 23.10.2019 г. Михайлова, приятелка на бившия кандидат кмет заведе иск пред СГС против „Пик Нюз“ ЕООД, Недялко Недялков и главната редакторка З. М. по чл. 49 във връзка. с чл. 45 ЗЗД за солидарното заплащане на сумата от 30 000 лева, като част от общо обезщетение в размер на 1 000 000 лева за претърпени от нея неимуществени вреди. Посочва, че те са й нанесени от публикации в сайта pik.bg на 5.09.2019 г., 8.09.2019 г., 11.09.2019 г., 16.09.2019 г. и 26.09.2019 г., с клеветнически и обидни за нея твърдения, чрез които е осъществена недопустима намеса в личния и семейния й живот, и публичното й унизяване и опозоряване.
„Ревизията“ на ВКС установява, че две съдебни инстанции (СГС и САС), са приели заключение на съдебно-техническата експертиза, ( неоспорeно от страните), според което сайт xvideos.соm предлагал порнографски материали заедно с процесните снимки, които били публикувани в него. Установява се още , че за съществуването на тези фотоси още през 2012 г. Михайлова е подала сигнал в Районна прокуратура – Варна. Сочи, че с тях тя е била изнудвана от бивш приятел, който я заплашвал с публикуването им в специализирани порно сайтове, както и за разпространението на лични данни.
Оплакването й не оставя никакво съмнение у съдиите, че девойката e инициатор на публикуването им във въпросния порно сайт, както внушава ПИК.
За обидните внушения
В обжалваното решение, САС посочва, че процесните материали съдържат и снимки с интимно съдържание, а подбраният от ПИК текстови коментар към тях включва думи и изрази, които внушават, че „ищцата е имала непристойно и обществено укоримо поведение спрямо обществените критерии за морал и етични норми“. В решението на съда са изброени обилните изразни средства, с които е представена потърпевшата: „долнопробното порно“, „Й. М. не е озлочестена страдалка, а професионална жрица“, „Й. М., годеницата от ДеБъ, е с публичен профил в най-големия порносайт xvideo”, „кадрите са отвратителни… явно става дума за извращения, за физиологичен проблем, който трябва да се лекува“, „фотоси, от които личи, че си имаме работа с истинска, професионална жрица на любовта, а не с клето и объркано момиче, рекетирано от бившия си приятел“, „фотосите са качени от самата нея преди години в профилите й в световни порно сайтове“.
Като е характеризирало многократно младата жена като „професионална жрица на любовта“, изданието недвусмислено е направило аналогия с упражняване на проституция и развратна дейност, което било позорящо за името й и засягало нейната чест, приемат съдиите. Именно целенасочено внушение налага извода, че в случая е прекрачена границата на чл. 39, ал. 1 КРБ, а изразеното в тях не е мнение, а твърдение с обидните внушения, които по правилата на добрата журналистическа практика следвало да бъдат надлежно проучени и проверени относно тяхната достоверност и надеждност на източника, се казва в оспореното решение.
ВКС подкрепя извода апелативните съдии, че публикациите са нарушили основно право на Михайлова по чл. 32 КРБ за ненамеса в личния и семеен живот. Като правен аргумент е изтъкнат и Регламент (ЕС) 2016/679 на ЕП и на Съвета: „Публикуваните снимки представлявали лични биометрични данни, обработването на които съгласно пар. 51 от Регламент (ЕС) 2016/679 е възможно само при изрично съгласие или установена специална нужда, които предпоставки в случая не били налице“.
Съдът обръща специално внимание на извода на апелативните съдии, че публикациите на ПИК са приписвали на жената и извършване на престъпление по чл. 159 НК чрез разпространяване на порнографски материали, останало недоказано, поради което статиите обективно съдържат опозоряваща и злепоставяща личността й информация.
„Не се установява и процесните снимки да са били публикувани от ищцата Й. М. и да са били публично достъпни и свободно разпространявани в мрежите“, казват съдиите.
Клеветнически се явяват и съдържащите се в статиите фрази, че при нея се касаело до „извращение, физиологичен проблем, който трябва да се лекува“, които съдържат твърдения за неверни и позорящи обстоятелства, уронващи доброто й име.
Публикациите са нарочили Михайлова, защото е била приятелка на кандидат за кмет
Върховните съдии намират за правилно решението на САС да ангажира отговорността на издателя на електронното издание – дружеството „Пик Нюз“ ЕООД, и автора на един от материалите – Недялко Недялков, която е солидарна. По делото не се доказват основания за ангажиране на отговорността на Звездомира Мастагаркова, „тъй като макар и да било установено, че тя е била главен редактор на изданието, липсвало нейно противоправно деяние за публикуването на процесните статии“.
При така приетите за установени факти в решението, въззивният съд е приел, че поради сходство в съдържанието на процесните статии и публикуването им през непродължителен период от време определянето на обезщетение за неимуществени вреди се осъществявало глобално, а възражението на ответниците срещу претенция – неоснователно.
ВКС потвърждава, че при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД в размер на 20 000 лева въззивният съд е съобразил засягането с процесните статии на честа и достойнството на ищцата. От свидетелските показания пред съда е установено, че петте публикации в електронно издание с широк публичен достъп са причинили на Михайлова силен емоционален срив от разгласената за нея по груб и унизителен начин информация с интимни подробности за личния й живот, недопустим от гледище на моралните ценности и етичните правила, както и изпадане в депресивни състояния, затваряне, снижаване на капацитета й на работоспособност, страданието й физически, изпитването на притеснение и страх за нормалния й живот и за отношението към нея в работата и с партньора й.
Върховните съдии отбелязват завишения обществен интерес по случая, но не поради личното качество на ищеца Йорданка Михайлова като популярна обществена или политическа личност, а заради личната й интимна връзка с кандидат за заемане на значим управленски пост.
По повод на поставен въпрос пред ВКС, съдът акцентира, че за определяне на размера на обезщетението не е била необходима експертиза, тъй като реализирането от ответното дружеството на печалба от процесните статии не е от значение за обема на претърпените от нея неимуществени вреди. „Липсата на финансов дивидент за дружеството не би направила претенцията за неимуществени вреди неоснователна и обратното – при значителни постъпления, обусловени от материалите на сайта, но от които не се доказват вреди, исковата претенция не е можело да се уважи само защото ответникът е увеличил материалното си състояние“.
Отказът
При изложените мотиви в обжалваното въззивно решение поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване не се обосновават, отсъждат върховните съдии. Те напомнят, че касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т. е. да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт.
Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства, посочва съдът, като се позовава на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС, актове на Конституционния съд на РБългария или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. По делото отклонения от съдебната практика няма, а решението е постановено по редовна искова молба и по предявените с нея деликтни искове, констатират съдиите. Отделно, повечето от поставените въпроси вече имат отговор в практиката на ВКС
„Несъгласието на касаторите с този анализ, обем и оценка на събраните доказателствени средства, респ. с крайния решаващ извод на съда, съставляват доводи за евентуално допуснати процесуални нарушения и за необоснованост на съдебния акт, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.“, посочва ВКС.
След подробно аргументиране, в заключение върховните съдии приемат, че касационното обжалване на атакуваното въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице законовите основания за това.(чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК.) Не се констатира и хипотеза за служебно допускане на касационното обжалване на въззивното решение, отелязват върховните съдии.
Определeнието на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване.
Последици
Пoтвъpдeният иcĸ в общ размер на 31 000 лeвa e чacтичeн от cyмaтa зa 1 милиoн лeвa от претърпени мopaлни вреди от обидни и клеветнически думи и изрази срещу ищцата. Cлeд ĸaтo де факто ВКС потвърдава решението на две съдебни инстанции досега, Йорданка Михайлов може дa зaвeдe дeлo зa пpизнaвaнe нa цeлия paзмep нa иcĸa зaeднo c лиxвитe.
При предявяване на цялото вземане, уваженият частичен иск се полза със сила на пресъдено нещо и целият размер подлежи на плащане без ново доказване на спорните факти.
С други думи, паралегалното използване на свободата на печата, излиза скъпо на авторите си.
Още по темата тук
