След близо четиричасови дебати Народното събрание гласува „против“ освобождаването на временния шеф на антикорупционната комисия Антон Славчев.
Депутатите приеха, че за за отстраняването е нужно квалифицирано мнозинство от 160 гласа.
„За“ гласуваха 95 народни представители, „против“ 91, седмина се въздържаха.
Против оставката на Славчев гласуваха ГЕРБ и ДПС.
„За“ бяха ПП-ДБ, „Възраждане“, независимите депутати в 50-ото НС събрание (около Ахмед Доган, „Величие“ и Калоян Методиев) и един от БСП. Седем от БСП се въздържаха, а ИТН не участва в гласуването.
Точките от решението, предложено от „ПП- ДБ“, бяха гласувани разделно след спор с какво мнозинство – квалифицирано или обикновено, следва да бъде освободен Славчев. Надделя виждането, че с каквото мнозинство по закон се избира, с такова трябва да се освобождава.
Искането за отстраняването му беше внесено от парламентарните групи на ПП-ДБ, „Възраждане“ и независимите депутати от разпадналата се група „Величие“
Според Лена Бориславова от „Продължаваме промяната – Демократична България“, с гласуването си депутатите ще отговорят на въпроса дали може да освободят Комисията от влиянието на Делян Пеевски.
„Освобождаването на г-н Славчев представлява своеобразен тест за тази зала кой е готов да намали влиянието на господин Делян Пеевски в поне една от институциите, които са превзети и са политически мотивирани, а не изпълняват функциите си по закон“, каза тя. Добави още, че няма разследвания за корупция и срещу лица, санкционирани по „Магнитски“, имаме неизпълнение на задължението за прозрачност и докладване на дейността на комисията, липсва информация, посочват се само количествени индикатори без истински данни за това какво прави тази комисия, как се бори с корупцията по високите етажи на властта и пр.
Хората на Пеевски атакуваха ПП-ДБ и успяха да ги вкарат в обяснителен режим. Те трябваше обясняват дали Лена Бориславова е пътувала за обяд с тогавашния премиер Кирил Петков в Солун с правителствен самолет, дали Николай Денков е влязъл в конфликт на интереси като министър на образованието и сам си е издействал статута на академик в БАН, Божидар Божанов за скандала с бившия министър на електронното управление Александър Йоловски и т.н.
„Това е опит да отстраниш този, който те разследва, за да попречиш на разследването„, заяви Йордан Цонев. Той посочи скандала с фалшифицираните документи на „Да спасим Корал“, за да може Кирил Петков да стане министър на икономиката в служебното правителство на Стефан Янев.
Николай Денков обяви, че хората, които са станали символи на корупцията, сега имат нахалство да обвиняват други в същото. И призова депутатите на Пеевски, след като смятат, че антикорупционната комисия не си върши работата, да гласуват за отстраняването на Славчев.
Хамид Хамид от групата на Пеевски поиска Славчев да отговори на въпроса дали е разпъвал чадър над „Продължаваме промяната – Демократична България“. „Какво всъщност стои зад този проект за решение, между другото изцяло подписан от лица, които имат пряк конфликт на интереси от гласуването на тази точка, но това са подробности за тях, защото лица, които са проверени от Комисията да подписват махането на ръководителя на тази комисия, е меко казано конфликт на интереси, но те даже не се свенят да излизат тук и да четат мотиви“, попита той.
Десните попаднаха на мушката и на ИТН. „Този дебат тук е коя групировка да има контрол, както едната – на ПП-ДБ, на всичкото отгоре е разследвана“, обяви зам.-председателят на партията Тошко Йорданов. Той и съпартийците му напоително говориха, че ПП-ДБ проявяват лицемерие, тъй като са работили заедно с Пеевски, а сега твърдят, че искат да ограничат влиянието му.
В парламента лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че не е времето за подобно гласуване, защото нямало да помогне на партиите и на разговора между тях. Той заяви пред репортери, че се плаши от начина, по който ПП-ДБ виждат антикорупционната комисия, и намекна, че десните искат да поставят бившия вътрешен министър и настоящ депутат Бойко Рашков начело на комисията. По времето на Рашков начело на МВР Борисов беше арестуван. „Когато дойдат да ви извлекат от вас, както Севда пред децата, и да пикаете в кофата, без никакво обяснение – Департаментът на Щатите го написа, незаконно от две инстанции, ще ви питам дали ви е страх и какво толкова ще мислим!„, разгневи се той.
По едно време дебатът излезе извън контрол, а депутатите забравиха да направят оценка на свършеното от Славчев. Не стана дума и кога парламентът ще гласува промени за избор на ново ръководство на антикорупционната комисия, но се отдадоха на спорове кой е по- виновен за отношенията със Северна Македония.
Тошко Йорданов от ИТН нарече Кирил Петков национален предател, защото като премиер искал България да признае македонския език и пр.
Бившият председател на НС Росен Желязков от ГЕРБ-СДС обърна настроенията с правен казус по самото гласуване: „В проекта вие предлагате да бъде освободен изпълняващият функциите председател на Комисията за противодействие на корупцията, без да си давате сметка, че всъщност вие не можете да го освободите, защото в самия закон, така, както сме го приели всички ние, колеги от „сглобката“, ние сме определили за изпълняващ функциите Антон Славчев, каза той. Ако бъде отстранен, решението за това ще бъде противоконституционно и незаконно, каза Желязков.
Ако трябва парламентът да е отговорен, трябва да избере омбудсман, който да излъчи кандидат в номинационната комисия и тази процедура да започне. Дотогава ние ще се въртим в омагьосания кръг как трябва да се подновяват съставите на регулаторите и да не правим нищо, защото сами сме си вързали ръцете, в това число и с мнозинствата, които сме предвидили“, отбеляза Желязков.
В спор за мнозинството, с което трябваше да бъде освободен Славчев, Стою Стоев от ПП застъпи тезата, че освобождаването трябва да стане с обикновено мнозинство. Нищо подобно, възпротиви се Тервел Георгиев от ГЕРБ, според когото, ако в закона не са предвидени необходимите гласове за отстраняване, то се извършва с посоченото мнозинство за назначаване, в случая „Славчев“ – от 160 гласа. Негова позиция беше подкрепена от председателката на парламента Рая Назарян.
От името на БСП Борислав Гуцанов обяви, че настоящият парламент е изчерпан и не може броени дни преди края на работата му да се обсъжда такова предложение. Той определи дебата като срамен.
Накрая думата взе и Антон Славчев. Той каза, че делението на КПКОНПИ е станало без сътресение и че двете нови комисии – КПК и КОНПИ, са започнали да работят октомври 2023 г., но че разследващите им функции са влезли в сила тази пролет с решение на парламента. Така, че несъстоятелни са обвиненията, според комисията три години не е разследвала случаят „Гайтански“ и заема от ББР.
„По въпроса за прозрачността на комисията – няма как да обявим информация по същество преди едно разследване да е приключило. Нали не си представяте, че ще ви кажа, че вървят мероприятия за лицето Х и има разследвания за наказателна отговорност?„, каза той пред депутатите.
Не му зададоха нито един въпрос.
Кой е той
Най-напред Антон Славчев беше заместник на Пламен Георгиев в антикорупционната комисия КПКОНПИ, предложен от него и назначен от парламента през април 2018 г. После бе заместник на Сотир Цацаров. При оттеглянето и на двамата, Славчев поемаше функциите на председателя.
При разделянето на КПКОНПИ на две комисии – КПК и КОНПИ, оглави и двете до избора на титуляри, който парламентът не направи. От ПП-ДБ не направиха опит за отстраняването му поста, включително и когато имаха мнозинство в „сглобката“. Не беше внесен и новият закон за конфискацията, който се очакваше около новия антикорупционен закон.
През 2023 г. Славчев спечели конкурс за прокурор в Софийската градска прокуратура, но не може да встъпи в длъжност там, тъй като резултатът се обжалва.
Твърди се, че нямa нитo дeн cтaж ĸaтo мaгиcтpaт, нo имa дългoгoдишeн cтaж в cиcтeмaтa нa MBP. B пepиoдa 2008 г. дo 2018 г. e cлyжитeл нa ДAHC.