DeFakto.bg DeFakto.bg
Въпреки острия протест на Софийска районна прокуратура срещу оправдателната присъда на Пламен Стоянов Дамбовеца, Софийски градски съд за втори път обяви, че прокуратурата не е доказала обвинението си в хулиганство на площада на протестите през 2020 година.
Дамбовеца е оправдан и за лека телесна повреда на полицай от Плевен, която според обвинителния акт, нанесъл на един от полицаите, специално командировани от страната за охрана на събитията, последвали гражданските вълнения.
Решението на съда може да послужи при случаите на екстремални ситуации, предизвикани мащабни граждански протести, при които обичайно съдилищата се задръстват от обвинения срещу протестиращите.
Сегашният съдебен акт напомня тезата, че: „Eдно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък трето и четвърто — да го направиш.“( Из „Мъжки времена“ на Николай Хайтов)
Историята
На 2 септември 2020 г. Стоянов е задържан след сблъсъци с полицията, а прокуратурата му повдигна обвинение за хулиганство и лека телесна повреда нанесена на орган на реда. Това бе деветият ден от вълненията срещу тогавашния кабинет на Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, който по повод откритата сесия на НС, бе назовано „Велико народно въстание“ .
Въстанието завърши с масови арести, побоища, хулиганства , стълкновения между граждани и полиция, множество повдигнати обвинения, които съдилищата не смогват да приключат и досега.
Пламен Стоянов заедно със съпругата си и двамата си сина и приятели, са един от участниците в протеста този ден. Първоначално застанали на стълбите пред сградата на БНБ, но в момент на ескалация на напрежението, полицейските сили се прегрупирали (не особено успешно по данни от съдебното решение) и пред гражданите от стълбите на БНБ, се отворило празно пространство, което те немедлено запълнили. При настъпилия хаос, в който тълпата се придвижвала напред, за да разкъса полицейския кордон, Дамбовеца, докато снимал с телефона си случващото се, се оказал очи в очи с полицейския служител – К. Ч. П. Според обвинението подсъдимият нанесъл удари в дясната предмишница, изблъскал го с ръце, скъсал част от униформеното облеклото, като отправял закани към полицейските служители с думите: „Ще ви убия, ще ви унищожа и съсипя!“.
Трима полицаи, свидетели по делото, освен Стоянов задържат и сина му Д.С. който в мелето опитвал да освободи баща си от захвата на един от полицаите.
Двамата са отведени зад полицейските бусове, където бащата виждал как синът му бил опрял с лице към полицейския автомобил и му поставяли текстилни белезници. Това станало със силно извиване на двете му ръце назад и нагоре в посока главата. Тогава задържаният Стоянов започнал да отправя ругатни към полицая, който не само не преустановил ненужната в този момент употреба на сила, а след като поставил белезниците, започнал демонстративно да дърпа краищата им нагоре и по този начин неминуемо причинявал болка на момчето.
След утихване на безредиците, полицаят К.Ч.П. бил с разкъсана горна дреха, изчезнала каска и болка в дясната си ръка. От мелето Дамбовеца също получил наранявания, за които пред съда е представено медицинско.
По свидетелства на тримата полицаи, Софийска районна прокуратура повдига обвинение на Пламен Стоянов – Дамбовеца за хулиганство по чл. 325, ал. 11 от НК, както и за лека телесна повреда нанесена на полицай , по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Пред първа инстанция, обвинението на СРП пропада поради недоказаност на обвиненията, а прокурор Мима Куцкова остро протестира пред СГС оправдателната присъда на Дамбовеца. По онова време бившият главен прокурор Иван Гешев открито покровителстваше полицейските служители, дори когато действията им излизаха извън контрол. Не можеше да овладее неприязната си към протестиращите срещу него и управлението на Борисов, което по правило моделираше възприятията и на прокурорите надолу по инстанциите.
Прокурорският протест
В такъв контекст прокурор Куцкова оспорва оправдателната присъда с аргумента, че „мотивите на СРС са хаотични, непълни и тълкуващи изцяло превратно установената по делото фактическа обстановка, само и единствено в полза на подсъдимото лице“. Сочи, че районният съд е направил квалификации, които излизат извън предмета на доказване, тъй като обвинението по чл. 325 от НК е повдигнато за употребени към полицейските служители изрази, преди задържането на подсъдимия, а не, както неправилно е възприел Съдът в мотивите си, че тези реплики са изречени в пристъп на безсилие и яд, при опит да се прекрати употребата на „неотносима сила“ по време на задържането му.
Излага и твърдения, че СРС е пренебрегнал и омаловажил показанията на пострадалия полицай, както и писмените доказателства, в т.ч. заключенията на изготвените експертизи. Настоява СГС да отмени оправдателната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СРС , а алтернативно – да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Стоянов за виновен по повдигнатото му от СРП обвинение.
В обобщение прокурорът пледира съдът да се придържа стриктно към повдигнатото обвинение и да игнорира изводи и размисли, извън посочените факти в обвинителния акт.
Въпреки общия контекст, представителят на Софийска градска прокуратура, не поддържа протеста на прокурор Куцкова пред СГС.
Какво установяват градските съдии?
За леката телесна повреда
Съдът се съгласява с прокурор Куцкова, че телесната повреда на полицая е нанесена в качеството му на полицейски служител. Посочва, че леката телесна повреда се наказва по-тежко, ако е причинена на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай и други изчерпателно посочени в закона длъжностни лица при или по повод изпълнение на службата или функцията им, а в случая нараненият служител е „имал качеството „полицейски орган“.
Приема, че на „инкриминираните по делото дата, час и място – на 02.09.2020 г., около 09.30 часа, в гр. София, бул. „Цар Освободител“, пострадалият полицай ( К. Ч. П.) е получил телесни увреждания, които са довели до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Обаче
казват съдиите, по механизма, описан в обвинителния акт, не се установява, че нараняванията са нанесени именно от подсъдимия Пламен Стоянов. След обстойна проверка на доказателствата, те не приемат за достоверни полицейските свидетелства, според които подсъдимият на два пъти блъснал в областта на гърдите „колегата“, включително като му е скъсал „тениската“. От фактическата обстановка съдът установява, че подсъдимият Стоянов не е могъл да причини инкриминираните от обвинението телесни увреждания. Те допускат, че е напълно възможно нараняванията да са получени от полицая по време на преодоляване на съпротивата на сина на Дамбовеца при задържането или по друг начин, включително чрез самопричиняване. Но това не е причина на подсъдимия да бъде вменена отговорност по недоказани факти и обстоятелства, е изводът СГС.
Той изцяло се солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен Съд, че подсъдимият Пламен Стоянов не е осъществил, от обективна и субективна страна, състава на вмененото му престъпно посегателство по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
„Изводите на първия Съд в тази насока изцяло се споделят от настоящата инстанция. Същите не са произволни, а напротив – формирани са в резултат на внимателен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност“, посочва въззивната инстанция.
За хулиганството
Градските съдии подробно изясняват същността на непристойните действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото на престъплението „хулиганство“, в което е обвинен Стоянов.
Напомнят, че това деяние съдържа и един характерен признак – специален мотив, който се изразява в явно неуважение към обществото от страна на дееца, обясняват те. Този мотив е налице, когато със своите действия деецът показва, че не се смята обвързан от
съществуващите социални норми на поведение – стои над тези норми и се отнася пренебрежително към тях. За наличието му се съди по това, че хулиганските действия се извършват без смислена причина, което ги обяснява единствено като открита
демонстрация на незачитане на цялостно установения ред, е записано в мотивите.
По конкретното дело обаче не се не се установява подсъдимият да е извършил действия, насочени към разкъсване на униформената тениска на полицейския служител. Както сочи заключението на Комплексната Видео и Аудио – техническа експертиза съдът установява, че първият кадър, в който се забелязва нарушаване целостта на облеклото на полицая П., е този, на който е заснето как той извежда сина Димитър Стоянов от събралото се множество граждани. Посочени са снимки от фотоалбум, от които не се установява преди този момент да е настъпило нарушаване целостта на облеклото му, сочи съдът,.
Като стъпва на заключението на вещите лица, второинстанционният съд потвърждава изводите на СРС “ за недоказано нарушаването на целостта на облеклото на св. П. да е осъществено именно по време на първоначалното му съприкосновение с подсъдимя Стоянов, респективно – в резултат на предприето от последния поведение“.
Освен това от анализа на събраните по делото доказателствени източници, изключва възможността подсъдимият да е блъскал с ръце полицейският служител. Обратно, както решаващият първоинстанционен съд е установил именно полицейският служител направил опит да изблъска назад, зад охранителната линия подсъдимия, а след като не успял,“ започнал да го дърпа за презрамките на носената от подсъдимия раница, за да го изведе от множеството граждани зад полицейските автомобили“.
Не се установява също действията на полицая да са в отговор на блъскането му от страна на подсъдимия. Доводите на представителя на държавното обвинение в този смисъл, съдът намира за неоснователни.
За заканите и ругатните
По делото не се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е отправял закани към полицейските служители К. Ч. П., Я.И.А. и М.Г.С., с думите: „Ще ви убия, ще ви унищожа и съсипя!“.
Действително, твърдения в тази насока се съдържат в показанията на полицаите , снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствата. Но обратно на твърденията на прокурора, съдебният състав установява, че свидетелствата на полицаите не се подкрепят от заключенията на Аудио – Техническите експертизи и не могат да служат за формиране на стабилна доказателствена опора за изводите на съдилищата по фактите. По тази причина съдът намират обвинението и в тази му част за недоказано.
СГС приема за безспорно установено, че по адрес на полицейските служители подсъдимият Стоянов е отправял изразите: „Я си *******, спри ти каам. Цървул. Еее голям милиционер браво“, „Глей го тоа помияр. Спри шти ******* бе“, „Алооу Д.. А бе да те ******* у смешника да те ******* смешен и пр. Доказани са и репликите, залегнали в обвинителния акт, че подсъдимият е напсувал служителите на реда с думите: „Ще ви *******“
С това обаче той не е действал от субективна страна със специалната цел да демонстрира явно неуважение към обществото и незачитане на установения правов ред.
Поведението му е било мотивирано от целта да накара полицейския служител да преустанови мъчителното поставяне на белезници на сина му, чрез силно издърпване на ръцете нагоре, чрез което му е причинявал несъмнена болка и страдание, без да е било демонстрация на явно неуважение към обществото.
Отправените от Стоянов ругатни са били в пристъп на безсилие и яд, а не заради желанието му да предизвика възмущение у гражданите, потвърждават съдиите от СГС.
Заключение
В заключение СГС отбелязва, че 12-ти състав на СРС е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Въззивния съд, сочи, че първоинстанциония съд максимално добросъвестно е подложил на анализ и оценка събраните по делото доказателствени източници и ги е тълкувал стриктно с оглед тяхното съдържание, без да надценява едни за сметка на други; без да игнорира някои от доказателствените източници, за сметка на други.
Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си, подс. С. не е осъществил съставите на вменените му престъпни посегателства. Съдебният състав посочва още, че съдебният акт не страда от липса на мотиви, както твърди прокуратурата.
Дълбокият разрез на фактическата и житейска обстановка потвърждава изцяло правните изводи на първоинстанционен съд, че деянието, за което е бил обвинен подсъдимия Стоянов е несъставомерно, заключава съдът.
Окончателно градските съдии отхвърлят протеста на прокуратурата като неоснователен и потвърждават оправдателната присъда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Ретро: ЕСПЧ осъди България за операция „Октопод“ и по жалби на Дамбовците
Eвропейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург през 2016 г. осъди България заради изказвания на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. През 2016 г излязоха решенията по жалбите, подадени от задържаните през февруари 2010 г. при операция „Октопод“ Алексей Петров, дясната му ръка Антон Петров-Хамстера и братята Йордан и Пламен Стоянови-Дамбовците.
Решенията бяха част от група дела, свързани с широко отразявани в медиите полицейски операции, които повдигаха въпроси за нарушаване на презумпцията за невиновност. Тези операции бяха проведени по време на първия кабинет на Бойко Борисов, когато министър на вътрешните работи беше Цветан Цветанов. Именно той беше кръстник на операциите и многократно се изказваше за вината на задържаните, преди произнасянето на съда.
ЕСПЧ констатира нарушение на забраната за изтезаване (заради поведението на полицейските служби по време на арестите), презумпцията за невиновност (заради изказванията на Цветан Цветанов), незачитане на личния живот (заради полицейската операция при задържането) и липса на ефективни средства за защита (заради невъзможността на пострадалите да получат защита от българските власти заради предходните нарушения). Съдът присъди общо 85 хил. евро на Пламен и Йордан Стоянови и семействата им, 15 хил. евро за Антон Петров и съпругата му и 9 хил. евро на Алексей Петров.
Държавата плати общо 109 000 евро за бруталните арести по „Октопод“.
