DeFakto.bg DeFakto.bg
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) призовава народните представители да не прегласуват Закона за адвокатурата и да уважат ветото на държавния глава.
Индустриалците изразяват отрицателно становище по приетия законопроект, което е адресирано до Анна Александрова, председател на на комисията по конституционни и правни въпроси.
Александрова и група депутати от ГЕРБ внесоха в НС законопроекта, подготвен от Висшия адвокатски съвет и по този ред бе предотвратено общественото му обсъждане.
Възлагането на адвокатски съвети да определят особени представители и възнаграждението им, е в нарушение на забраната на чл.101 параграф 1 от ДЕФЕС (договора за функциониране на ЕС ), казват от асоциацията. Подчертават, че промените заобикалят решенията на Съда на ЕС за правилата на конкуренцията и могат да доведат до сериозни увреждания на интересите на кредиторите.
Асоциацията включва 100 браншови камари, които представляват 3/4 от икономическите дейности в страната, с над 10 хиляди предприятия с 500 хиляди работници и специалисти. Най-голямият съюз на съдиите в България отправи до Александрова становище със сериозни забележки по текстовете на законопроекта още преди неговото приемане, но те бяха игнорирани.
Утре се очаква правна комисия да обсъди наложеното вето. От ПП-ДБ обявиха, че ще подкрепят държавния глава.
Пълният текст на становище на АИКБ:
Дейността на адвокатурата съгласно чл. 134 от Конституцията на Република България сс изразява в подпомаганс на гражданите и юридическитс лица при защитата на техните права и законни интерсси. Същевременно възлагането на органи на адвокатурата – адвокатски съвети, да определят особени представители и възнаграждението им, е в нарушение на забраната на чл.101 параграф 1 от ДЕФЕС , който забранява всички споразумения между предприятия, решения, взети от сдружения на предприятия, или съгласувани практики, които засягат търговията между държавите от ЕС, които биха могли да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията.
Предлаганото изменение не съобразено с тълкуването, дадено от Съда на ЕС, по две преюдициални запитвания от България (през 2017 г. по съединени дела С427/16 и C-428/l6 и през 2024 г, по дело С-438/22). С решението от 25 януари 2024 г. СЕС директно указва, че при определянсто на минимални възнаграждения от колективен орган на адвокатурата с налице нарушение на чл. 101 от ДЕФЕС.
Такова хоризонтално ценообразуване е много вероятно да има негативни за цената, качеството и количеството на услугата, така че за целите на прилагането на чл. 101 ДФЕС не с необходимо дори да се изследват и доказват последиците за пазара.
Предоставянето на адвокатските съвети на правото в производството по делото да определят възнаграждението на особения представител и предвиденото право на определения адвокат да откаже да участва в производството при намаляване на вьзнагражденисто от съда, сериозно застрашава интересите на кредиторите – ищци, които могат да се окажат обвързани от прекомерно по размер възнаграждение, което следва да внесат в началото на процеса, защото при оспорване и отказ на адвоката производството не може да се развис.
Създава се и опасност от сериозно накьрняване на масата на несъстоятелността.
С предлаганите изменения не се предвижда сыцествуването на правила, по които да се избират особените представители от съответния адвокатски съвети.
Налице и неяснота по отношение на последиците от евентулен отказ на особения представител да участва или да продължи да участва в делото, косто ще наруши правата, както на ответника, така и на ищеца.
В заключение въпреки, че целите на вносителите в голямата си част могат да бъдат споделени, то предложеният законопроект по – скоро може да създаде, отколкото да разреши проблеми, поради косто призоваваме народните представители да не упражнят правото си на повторно приемане па спорната част от законопроекта.
С УВАЖЕНИЕ,
ВАСИЛ ВЕЛЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС НА АСОЦИАЦИЯ ИНДУСТРИАЛИИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ
Още по темата тук
Докато от Висшия ни съвет, чрез медии и по всякакъв друг начин, не се обясни на обществото, че адвокатурата не прави „услуги“, както и съда не прави, а извършва конституционно регламентирана дейност-правна помощ и защита, до тогава ще слушаме, четем и отговаряме на недоразумения, като това с президента (разбирай правните му съветници), където ще ни определят, като „Доставчици на услуги“.
Поради това недоразумение индустриалците се счетоха за ангажирани по темата.