С осем гласа „за“ , един “ против“ и 5 -ма въздържали се правната комисия отхвърли ветото на президента и прие за прегласуване Закона за адвокатурата върху който държавният глава наложи вето. То бе преодоляно с гласовете на ГЕРБ – СДС и ДПС. Така повторното обсъждане на един твърде спорен закон, беше отхвърлено, така, както призова в началото на седмицата Делян Пеевски.
Утре на последното пленарно заседание преди да излязат в предизборната ваканция, депутатите ще се произнесат окончателно по въпроса.
Заседанието на правна комисия се проведе припряно в една от почивките на парламента, заради което изказващите бяха принудени да излагат позициите си като скоропоговорки. Присъстваха представители на адвокатските съвети от страната, съдия Недева от ВКС, от АИКБ, адвокатите Александър Кашъмов и Велислав Величков, зам. председателя на ВАдС Валя Гигова, Стефан Марчев и др.
Всички се изказваха набързо и по тази причина говореха високо. Съдията от ВКС буквално се задъхваше, за да успее да каже всичко, което е проблематично в закона.
Правният секретар на президента Крум Зарков изложи мотивите за ветото на президента, като наблегна на текстовете в закона, които са в противоречие с решения на Съда на ЕС и свободата на договаряне. Той обърна внимание, че според решението СЕС, всеки съд може да откаже да прилага закона, ако той е в противоречие с европейското право и правилата за конкуренцията. Посочи, че предвидения в закона отказ на особения представител да се явява по делото, ако е недоволен от размера на определено му възнаграждение, крие опасности за бавене на процеса поради странични на същинския спор въпроси.
Наблегна, че законът удължава с шест месеца срока на отречената от Съда на ЕС наредба за минималните адвокатски хонорари. Напомни, че по ЗОДОВ Народното събрание носи отговорност за законите, които приема в нарушение на европейското право, а точно това е направено в ЗА, подчерта той. Илюстрира, че със закона, отменената с решения на Съда на ЕС наредба за минималните адвокатски хонорари, е приведена в действие за още шест месеца. Напомни също, че е заобиколено общественото обсъждане на закона, което е гаранция срещу нерегламентиран лобизъм.
„Ветото на президента, конституционното му право да върне за обсъждане е начин на конституционно установеното взаимодействие между нашите институции и дава шанс на народните представители да постигнат по-добре целите си, съобразявайки се с критики, които може би не са могли да преценят по време на първоначалното приемане на законопроекта„, каза в заключение Зарков.
За разлика от останалите юристи, депутатът от ГЕРБ Георги Георгиев, държа пространна реч в защита закона. Дори по едно време с обвинителен тон аха да се скара на президента, че е използвал конституционното си правомощие.
Някой е подвел президента, вече знаем кой е той, заяви Георгиев, като посъветва Зарков да се запознае с правилна за дейността на НС, който допуска когато един законопроект е внесе от депутати, какъвто е случаят, да няма обществено обсъждане. Нарече критичните становища „кампания“, с която се въвежда „една мантра“ за нарушение на правото ЕС, което не е вярно, каза той. Сочените като аргумент решения на СЕС, са „просто ирелевантни“ в случая, заяви депутатът.
Отиде и по далеч като обяви, че във ВАДС има две крила с различни виждани по закона, като ясно даде да се разбере, че подкрепя онова от тях, което е на заседанието. Заинтересува се защо отсъства председателят на ВАдС Ивайло Дерменджиев и задочно „отряза“ всички, които през последните дни са се изказвали критично за закона. Преди да е чул позициите на членовете на комисията, Георгиев обяви, че ПГ на ГЕРБ ще гласува за отхвърляне на ветото и ще подкрепи закона „в този му вид“.
Зарков репликира Георгиев с кратка беседа по правото, в която изясни, че Законът за нормативните актове има предимство пред правилника на НС и го попита – готов ли е лично от джоба си да плати бъдещите осъждания на Народното събрание заради разпоредбите в противоречие с правото на ЕС.
Това беше един от малкото случаи, в които Георгиев замълча. Той бе коригиран и от Стою Стоев от ПП-ДБ за представите му по процедурата.
Велислав Величков призова депутатите отново да обсъдят разпоредбите, защото се влага много енергия, без да са изяснени критериите за определяне на адвокатките възнаграждения, не само според цената на иска, а и според обема на работата и фактическата и правна сложност на съответния казус. Когато са изяснени критериите и съдилищата ще се съобразяват с тях, каза той.
„В момента наистина впрягаме каруцата пред коня в този дебат, който засяга за 1 % ат казусите. Но подсказва, че има твърде големи интереси, за да се вложи тази енергия точно за особените представители, а не например за Закона за правната помощ, по който адвокатите работят за по 300 – 500 лева по не по-малко сложни дела“, заяви адвокатът.
Договарянето на възнаграждения между местния адвокатски съвет и особения представител, не е свобода на договаряне, а изкушение за неправомерни практики, добави той. Посочи, че е бил свидетел как близки до ръководствата на адвокатските съвети особени представители,“ изведнъж станаха много богати“ , а след това при избори – стават много приближени до тези съвети“.
По-рано адвокат Александър Кашъмов коментира, че даването със закона на много власт на адвокатските съвети да разпределят паричен ресурс, е предизборен ход в адвокатурата, тъй като съвсем скоро предстоят избори за Висш адвокатски съвет.
Гигова, като представител на крилото на ВАдС, което ГЕРБ подкрепя, очаквано защити всички спорни разпоредби, включително и правото на адвокатските съвети да определят особените представители техните възнаграждения. Тя се обърна към Величков с въпроса: Вие ще гледате ли дело за пет милиона срещу 800 лева, но ще отговаряте за пет? „Няма и аз няма“, защото адвокатът не е наемен работник“, отговори си самата тя и косвено потвърди критиките, че става дума „за едни много пари“.
Тя заяви, че сега особените представители се назначават от адвокатските съвети, но пропусна да изясни, че тези съвети не определят размера на възнагражденията им, а това е същинският спорен въпрос.
Депутатите от ПП-ДБ останаха на позициите си, че парламентът трябва да се съобразява с решенията на Съда на ЕС и да подкрепи ветото на държавния глава. Те не подкрепят текстовете за особените представители, но смятат, че при повторно гласуване на закона, те могат да бъдат изменени.
Шефката на правна комисия Анна Александрова, като вносител законопроекта на ВАдС, без да се изказва по него, показа, че се интересува именно от мнението на Ивайло Дерменджиев, „но доколкото виждам той не е сред нас“, каза тя по-скоро заради интригата.
За нея не е тайна, че Дерменджиев не подкрепя този проект в частта за особеното представителство и опасностите от противоречие с европейското право, както и подозрителните възможности за адвокатски картели при определяне на възнагражденията. Ако тази част от закона я нямаше, нямаше да има да има и вето, смята той. В тази връзка той е делегирал права на Гигова да представлява ВАдС по закона.
На Александрова и през ум не й мина да се извини , че комисията започна заседанието си два часа по-късно, а във вторник то се отложи заради липса кворум. Никой не е длъжен да си превърта живота заради ад хок промените в работното време на НС и предизборните кахъри на депутатите.
Скоротечното заседание на правна комисия като за отбиване на номер, по един толкова важен и сложен проблем, е знак и за качество на актовете, които се отправят към пленарна зала.