DeFakto.bg DeFakto.bg
Де Факто препечатва от Дневник мнението на действащ съдия по Закона за адвокатурата и наложеното му от президента вето.
Нa 20 ceптeмвpи т.г. държавният глава наложи вето на пoпpaвĸитe в Зaĸoнa за адвукатаурата и въpнa зa нoвo oбcъждaнe текстоветe, с които се бe глacyвaнo право на местните адвокатски съвети да определят възнагражденията на особените представители, исканията за допълнителни хонорари, cpoĸa нa действие на Наредба № 1 на ВАдС за минималните размери на адвокатските възнаграждения и законодателната процедура, която позволи законопроектът да не не минава на обществено обсъждане.
Като проблем в закона бе очертано гласуваното право на адвокатските съвети, а не на съдилищата, както бе досега, да определят хонорарите на особените представители, за което съдии, преприемачи и самите адвокати, предупредиха, че струпването на голям паричен ресурс в адвокатските съвети, води до конфликт на интереси и корупционни схеми.
Извън материалния спор, във ветото на президента бе поставен и въпроса за заобикаляне на европейското право и решения на Съда на СЕС, което означава, че ЗА може отново да се озове в СЕС, което меко казано, би злепоставило страната. Посочено бе, че Съдът на ЕС ЕС вече е очертавал, че Висшия адвокатски съвет като съсловна организация не може да определя възнаграждения в самото съсловието, тъй като с това се нарушават правилата на конкуренцията в ЕС. Същото важи и за местните адвокатски съвети.
В правна комисия Крум Зарков, секретар по правните въпроси на държавния глава, припомни на защитниците на закона, че в този си вид той поставя в риск НС да бъде осъждано по ЗОДОВ за приемане на антиевропейско законодателство.
Въпреки, че в правна комисия депутатите от ГЕРБ и ДПС отхвърлиха ветото, парламентът не намери време в последния си конфликтен работен ден да се произнесе по него, вероятно и защото вече бе ясно, че законът не събира нужните 121 гласа за неговото преодоляване. Особено след призива на председателя на една от фракциите в ДПС Делян Пеевски и появилите се подозрения за политическа свързаност на авторите на закона с него.
Така в последна сметка нова работна група във ВАдС започва „ремонт на ремонта“ по текстове в закона за особените представители и техните възнаграждения. Тя се оглавява от председателя на ВАдС адв. Ивайло Дерменджиев, вместо досегашния шеф на работна група, работила по закона – зам. председателя Валя Гигова, а мнозинството от членовете й са сред тези, които не одобряваха текстовете, довели до конфузната ситуация, която на практика стопира и добрите тестове в закона.
Още когато информирахме за становището на Съюза на съдиите, преди приемането на закона, Де Факто посочи, че съдиите трябва да бъдат чути, защото знаят и има какво да кажат. Текстът на съдията, останал анонимен по понятни причини, който предлагаме, напълно потвърждава това. Промените са опасни за правата на стотици хиляди граждани, юридически лица и добросъвестни адвокати, казва той.
Цялата статия:
Измененията в процедурата по гражданските дела, върнати от президента на Република България за повторно обсъждане, са прибързани и ненужни. Те създават сериозни рискове за основни принципи на нашето общество като достъпа до правосъдие, справедливост и свободна конкуренция и могат да накърнят правата на стотици хиляди граждани, юридически лица и добросъвестни адвокати.Възможно е те да доведат до увеличаване на бюджетните разходи, както и до налагане на финансови санкции на държавата. Една част от приетия наскоро закон може да бъде приветствана. Повод за нея беше скорошно решение на Съда на Европейския съюз, което констатира многогодишни нарушения на български и европейски правни принципи. Това наложи да се премахне картелното определяне на цени и да се разреши информиране на гражданите за предоставяната от адвокатите защита и съдействие.
Магистратите подкрепят промените, насочени към адекватни и справедливи възнаграждения на колегите адвокати, както и приемането
на задължителна за съда наредба от министъра на правосъдието.
Встрани от съществуващия повод и без необходимост беше приета и другата част от закона, която въпреки отправените от правозащитните органи (Върховния касационен съд, ССБ) предупреждения измени коренно правила, които функционират от десетилетия по хиляди граждански, търговски, административни и данъчни дела всеки месец.
Някои от недостатъците на тази част от закона в опростен вид са следните:
1 В живота на всеки гражданин се налага да води дело – за заплата, застраховка, имот, развод или друго. Тогава всеки иска делото да приключи в разумен срок. Понякога обаче ответникът (лицето, срещу което се води делото) не може да бъде открит от съда на
всички известни адреси. За да може делото да продължи, съдът назначава на ответника адвокат, наричан особен представител.
Промените в Закона за адвокатурата противоречат на правото на ЕС Досега съдилищата искаха от местното ръководство на адвокатурата да
препоръча адвокат в кратък срок. С новия закон срокът се удължава на 14 дни, което означава, че редица спешни дела, свързани с деца, болни свидетели и др., няма да могат да се провеждат в съответните за това срокове.
2 С новия закон съдилищата са задължени да назначават именно адвоката, посочен от местното ръководство на адвокатурата. Това значи, че ако ръководството не определи адвокат (каквито случаи има и сега), включително след отказ на определен преди това, делото вече няма да може да продължи и страната няма да може да защити правата си.
3 . Досега съдията, който познава делото, указваше на завелата го страна да внесе съответен депозит (ориентировъчно възнаграждение за особения представител по сметка на съда). Новият закон обаче предвижда размерът да се определя от ръководството на местната
адвокатура, която трябва да съобрази неговата фактическа и правна сложност по делото (брой страни, доказателства, възражения и пр.),
засегнатия интерес и други критерии. Това законово правило задължава съда при поискване да предостави на целия адвокатски съвет
достъп до личните данни на гражданите по хиляди такива дела.
4 . Местната адвокатура понякога може да има интерес да определя много високи депозити, дори да не отговарят на сложността на делото и да представляват затруднение за гражданите и фирмите.
Наистина, социално слабите граждани биха могли да искат съдът да поеме тези депозити. Така би се стигнало до големи разходи за
държавата, тъй като в този случай новият закон не допуска никой да възрази, че възнаграждението е неоправдано високо. Когато депозитите
не се поемат от завелите дела, те биха могли да завеждат неоснователни дела срещу отсъстващи ответници и така да се стигне до злоумишлено източване на бюджета, вместо той да се използва за полезни нужди като борба с престъпността, пътища и детски градини.
Поправките в Закона за адвокатурата създават риск от зависимости.
5 От друга страна, гражданите със средни доходи и юридическите лица ще трябва сами да поемат депозитите си. Новият закон привидно им позволява в началото на делото да направят възражение, но процедурата е доста неясна и тромава. Първо, препраща се към
правила, които се отнасят до края на делото, когато извършената по него работа е вече известна и оценима. Второ, не е ясно дали преценката на
съда по това възражение може да се обжалва и от кого, което може да доведе до забавяне на делото още в началото му. Накрая, въпреки
обжалването, определеният особен представител може да се откаже от делото и така то да не може да приключи своевременно.
6 . Възможен е и обратният проблем. Ако ищецът (завелият делото) не внесе депозита, делото се прекратява. Това означава, че при новия закон всички усилия на съда, ръководството на местната адвокатура по запознаване с делото и определяне на размера и на определения особен представител по участие в процедурите по оспорване от ищеца на размера на възнаграждението ще се оказват излишни и невъзнаградени.
Досега съдът се обръщаше към адвокатурата едва след като ищецът е внесъл депозита.
7 Досега при приключване на делото съдът определяше каква част от депозита да бъде платена на особения представител като окончателно възнаграждение. Така например, ако завелата делото страна се откаже от делото или ответникът се появи, част от парите се връщат на завелата делото страна, тъй като особеният представител няма повече работа.
При новите правила не е ясно дали въобще има окончателно възнаграждение и дали то може да се различава от първоначално
определеното.
8 Нещо повече – според новия закон по искане на адвоката местното ръководство може да увеличи възнаграждението му в хода на делото. Не е предвидена възможност за защита на другата страна, ако искането е неоснователно. Съществува неяснота и какво ще стане с делото, ако тази добавка не бъде внесена.
9 . Освен че застрашава конституционното право на гражданите делото им да бъде разгледано бързо и евтино, новият закон
създава рискове за добросъвестните адвокати. Конституцията и правото на Европейския съюз изискват пазарът на стоки и услуги да
бъде свободен, като цените се определят от качеството и предлагането. Затова е забранено лица, които заедно или поотделно
заемат голяма част от пазара, едностранно да налагат цени или други условия. Различни органи, включително и Съдът на Европейският
съюз, са казвали, че ръководствата на адвокатурата представляват целия пазар и затова тези забрани се отнасят и до тях.
С новия закон не само се дава право на ръководствата да определят и конкретните адвокати, и техните възнаграждения, но не се поставят
никакви изисквания как ръководствата да избират адвоката.
Повечето ръководства вероятно ще са честни, но през годините е имало публично заявени съмнения, че някои ръководства работят само с
приближени им адвокати или потенциални техни гласоподаватели. По този начин останалите адвокати ще бъдат лишени от работа, която в
крайна сметка се плаща от държавата или от другата страна по делото.
10 Съществува възможност ръководителят на местната адвокатура да определи особен представител, който няма да се грижи добре за интересите на отсъстващата страна. Досега съдът като орган по назначаването, призван да изпълнява Европейската конвенция за
правата на човека, можеше и да освободи адвокат, ако това е необходимо за осигуряване на справедлив процес.
Новият закон не предвижда как следва да се процедира, ако ръководството на местната адвокатура откаже да предложи друг адвокат.
11 Тъй като определя и адвоката, и възнаграждението му, местното ръководство може гласно или негласно да го заставя винаги да се отказва от делата, когато съдът е приел за основателно възражението на другата страна и е намалил депозита до нормалното за пазара. Ако адвокатът не се откаже, той повече да не бъде определян.
По този начин би била накърнена възможността на адвокати да работят при честни цени, както и да бъдат изнудени гражданите да плащат
неоправдани цени, за да не буксува делото им.
12 Ако адвокатът не е симпатичен на местното ръководство, то може да му определи неоправдано ниско възнаграждение. Законът не предвижда никакъв ред адвокатът да се защити.
13 Новият закон обръща из основи и друго принципно положение по делата. Тук вече става дума за делата, по които страната по делото е налице и сама си е избрала адвокат. По българското право обаче спечелилата делото страна може да иска от изгубилата да ѝ възстанови
платеното за адвокат. Това е правилно, но в редки случаи това крие риск от злоупотреби – при някои сигурни дела спечелилата страна нарочно
договаря огромно възнаграждение за приближен адвокат, което в крайна сметка остава за сметка на другата страна, чийто основен дълг може и да
е съвсем малък. Досега българският закон предвиждаше, че в тези случаи съдът може да не осъжда загубилата страна за цялото възнаграждение, а само за тази част, която не е твърде много над пазарната с оглед сложността на делото.
Новият закон обаче ограничава това правомощие на съда, когато и загубилата страна е платила високо възнаграждение. На пръв поглед
това изглежда справедливо: след като си се съгласил, че определен размер е точен, не можеш да възразяваш срещу същия размер на
другата страна. Това обаче влиза в противоречие с основен принцип набългарското право: всеки е длъжен да обезщети само тези вреди, които
стоят в причинна връзка със собственото му поведение.
В случая това означава, че загубилата страна трябва да плати за чуждия адвокат само толкова, колкото е било необходимо за такъв. Ситуацията е съпоставима с такава, в която скъп автомобил счупва фар на велосипед. Ако новият закон се прилагаше и тук, водачът на автомобила щеше да плаща не като за фар на велосипед, а по цени на марков сервиз за автомобили.
Освен това предложеното с новия закон правило в много случаи води до несправедливи резултати. Работата, която извършват адвокатите на
двете страни, може да е много различна според особеностите на делото.
Тогава не би било честно размерът на възнаграждението за по-малко работа да се определя от другото възнаграждение за повече работа.
Получава се и дискриминация, защото при едно и също възнаграждение на адвоката на спечелилата страна загубилата в едни случаи няма да
може да прави възражение, но в други ще може – ако не е имала адвокат или ако се ползва от безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА. Накрая,
ответникът има по-малко време да намери адвокат и различни житейски ситуации могат да го подведат да заплати неоправдано високо
възнаграждение; новият закон ще го накаже да плати втори път подобно възнаграждение – и за чуждия адвокат.
Депутатите отмениха задължителния минимален размер на адвокатското възнаграждение Според конституцията и международните правозащитни инструменти всеки гражданин има право да се обърне към специализиран държавен орган – съд, който да реши даден имуществен спор, наказателно дело и пр. Затова Конституционният съд е приемал за недопустимо изключването на определени видове спорове от компетентността на съдилищата. Сега новият закон предвижда изключение само за разходите от специфичен вид професионална дейност, което не отговаря на тези стандарти.
В определени случаи новият закон може да наруши защитата на определени уязвими групи лица. Така например, ако потребител е бил
подведен от търговец, заведе дело, но спечели само част от него, при новия закон той може да бъде осъден за прекалено високи разноски за
загубената част. Това може да се възприеме като препятствие на гарантирани от правото на ЕС права.
14 Досега адвокат можеше да не поиска пари от близки или бедни хора, но законът предвиждаше, че при спечелване на делото, съдът определя възнаграждението и осъжда другата страна да го заплати. След изменението частта с осъждането отпада. Това може да се разбира, че адвокатът ще трябва да води ново дело, и то не срещу виновната за приключилото дело страна, а срещу своя беден или близък клиент.
15 . Неотдавна Съдът на Европейския съюз постанови, че не е допустимо ръководството на адвокатурата едностранно да определя възнагражденията, които клиентите заплащат, защото това пречи на конкуренцията. Не беше прието искането на Министерството на
правосъдието да може да приема наредбата не само по предложение на Висшия адвокатски съвет. Така в крайна сметка се получава, че ако
ръководството на адвокатурата не предложи общественоприемлив модел на адвокатските възнаграждения, законът задължава да се
прилагат старите, несъвместими с правото на ЕС, правила.
Предвид изложеното, новият закон не трябва да бъде приеман в споменатите части до провеждането на широк и задълбочен обществен
дебат. Той беше подкрепен само от ръководните органи на адвокатурата, а трябва да се вземе мнението на редовите адвокати, на техните
клиенти, на останалите юридически професии.
