DeFakto.bg DeFakto.bg
Един от нар. „лихварите“ по 13-годишното дело срещу петима обвиняеми за незаконно раздаване на кредити, осъди прокуратурата на обезщетение от 208 000 лева заедно с лихвите. Това се разбира от решение на Окръжен съд – Велико Търново от 26 септември т.г.
Г. А. (наричаме го Георги Аврамов) с още четирима е привлечен на 21 април 2011 година като обвиняем от Окръжна прокуратура Велико Търново за незаконна банкова дейност( чл. 252 ал.2), с която е раздавал парични заеми на множество лица и от това получил значителни неправомерни доходи.
Повдигнатите обвинения тогава са посрещнати с одобрение от местните хора заради сатрапските лихви, които изпадналите в нужда трябвало да връщат на благодетелите си, чието богатство ставало все по „необяснимо“, пише пресата по онова време.
През 2011 г. събитието не остава незабелязано, тъй като спрямо ищца Аврамов и останалите съучастници, са проведени шумни специализирани акции, с участието на въоръжени лица от ГД „БОП” по претърсване и изземване. Окръжната прокуратура го обвинява, че като предоставял парични заеми на множество лица, получавал значителни неправомерни доходи. Наложена му е забрана да напуска пределите на страната.
Впоследствие, след разследване за участие в ОПГ по чл.321 от НК, ОП- В.Търново изпраща делото по компетентност на Специализирана прокуратура (вече закрита).
През 2013 г. Аврамов е привлечен от спецпрокуратурата като обвиняем за участие в организирана престъпна група в периода през 2005 г. до 21.04.2011 г., а в изготвения обвинителен акт той е обвинен, че като участник в ОПГ в този и други периоди е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква разрешение, каквото той и останалите участниците в ОПГ нямали.
Обвинението е за раздадени парични заеми на обща стойност 1 136 990.00лв. на 73 конкретно посочени физически лица. От тази дейност, казват спецпрокурорите, той ( и останалите участници в ОПГ – то ) се сдобил със “ значителни неправомерни доходи“ в общ размер 777 109.00лв.
По пътя на оправданието
След внасяне на обвинителния акт в спецсъда, на 28.11.2018г. Аврамов и останалите подсъдими са признати за невиновни като участници и в организирана престъпна група и са оправдани по обвинението за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК. С присъдата ищецът Аврамов е оправдан и по обвинението за раздадени кредити на 66 физически лица, като от лихвите е получил неправомерни доходи над 135 140.41лв.
Всички участници в ОПГ -то обаче са признати за виновни за дадени заеми на осем 8 физически лица, а Аврамов е осъден на три години лишаване от свобода условно и 4000.00лв. глоба.
Осъдителната част от присъдата на СпНС е обжалвана от подсъдимите. Протест от прокуратурата не е последвал.
С Решение от 03.11,2020г. Апелативен специализиран наказателен съд (АСпНС) отменя изцяло присъдата (от 28.11.2018г.) на СпНС и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СпНС. Още тогава става ясно, че АСпНС е надскочил правомощията си, тъй като въззивният съд не може да отмени оправдателна присъда, при липса на протест на прокурора или частния обвинител.(‘чл.335 ал.4 от НПК).
В онзи момент, след като АСпНС връща делото на първа инстанция, то продължава в СГС, защото СпНС междувременно е закрит. Производството по делото спира пък в очакване на решението на Съда на ЕС по преюдициално запитване от съдии на ВКС по приложението на нормата на чл.252 от НК, по която са обвинени петимата.
След три години, на 16.11.2023 г. Съдът на ЕС излезе с решение ( дело С-427/22), според което деянието, в което е обвинен Аврамов и останалите, не представлява банкова дейност, тоест в случая няма престъпление и разглеждането на обжалваното осъждане е за кредите на 8 души – безпредметно. Доколкото обаче в случая отменената присъдата от АСпНС е протестирана само от подсъдимите в осъдителната й част, а не от прокуратурат излиза и забраната за влошаване на положението им, ( reformatio in pejus), тоест преклудирана е и възможността подсъдимите да бъдат осъдени за деяния, за които са оправдани. СГС, оставя в сила присъдата на СпНС в оправдателната й част. Присъдата на градския съд влиза в сила на 09.03.2024 г.
Така със серия от важни за правото аргументи, обвинените в лихварство са оправдани и за несъобразено с правото на ЕС законодателство, и за грешни стъпки в правораздавателния процес.
Друг е въпросът дали комфорта да живееш от високи лихви по заеми на затруднени хора, заслужава потупване по рамото.
Ту осъден, ту оправдан
В случая криволичещото съдебно състояние на подсъдимия, ту оправдан , ту осъден, е причина, след 13 години наказателно производство да поиска от съда обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие неоснователните обвинения, липса на справедливо правосъдие, претърпени психични и здравословни проблеми.
Пред съда е установено, че наказателното производство е продължило повече от седем години от привличането на Аврамов като обвиняем за за незаконна банкова дейност (чл.252 от НК) и повече от четири години – за ОПГ по чл.321 от НК. Проведени са общо 63 съдебни заседания , на които подсъдимият се явявал лично като финансирал сам присъствието си.
Искове и оспорване
За претърпени неимущестстени вреди ищецът предявява иск от 150 000 лева против прокуратура за неимуществени вреди от претърпени неимуществени вреди от повдигнатите му обвинения, за които е оправдан с присъдата СпНС , влязла в сила на 12.2018 г.
Внася още един иск за обезщетение от 200 000.00 лв., за неимуществени вреди от повдиганите му незаконни обвинения в престъпления от общ характер по влязлата втората присъда, произнесена от СГС, в сила от 09.03.2024г.
Аврамов е поискал също да му бъдат възстановени имуществените вреди за пътни разходи, адвокатски възнаграждения и още. За всички обезщетения претендира осъждане заедно с лихвите до окончателното им плащане.
Прокуратурата оспорва предявените искове с множество аргументи за недоказаност на исковете, липса на причинно-следствена връзка на последиците с повдигнатото обвинението. Твърди, че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, с множество обвиняеми, свидетели, комплексен предмет и дълъг инкриминиран период, поради което продължителност от 7 години не е извън разумния срок.
Сочи, че към момента на привличането му към наказателна отговорност за Аврамов имало данни за неговата съпричастност към престъпленията по чл.252 от НК, а едва в много по-късен момент и след произнасяне на няколко инстанции се стигнало до оправдаването му.
Моментът на истината по ЗОДОВ
От свидетелските показания по делото и изготвените две експретизи по делото, съдът установа, че вследствие на незаконните обвинения ищецът е претърпял и продължава да търпи значителни неимуществени вреди.
„Незаконните обвинения са му причинили множество негативни преживявания – стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, унижение и нанесли сериозни негативни последици в неговия личен и социален живот, върху емоционалното му, психическо и здравословно състояние. Престъпленията, за извършване на които ищецът бил обвинен и впоследствие оправдан, са „тежки“ по смисъла на чл.93 т.7 от НК и за тях са предвидени сериозни наказанияот 5 до 15 г. лишаване от свобода. За престъплението по чл. 252 е предвидена и глоба от 5000 до 10 000 лв., с възможност за конфискация на част или на цялото имущество на дееца“.
Съдът установява също, че след образуваното срещу Аврамов досъдебно производство, спрямо него е започнало административно производство, като по искане на КУИППД са наложени обезпечителни мерки – запори и възбрани на цялото му имущество. Против ищеца, по искане на прокуратурата започнала и данъчна ревизия, по която също са наложени обезпечителни мерки. След проведените шумни акции спрямо ищеца и другите обвиняеми, образуваното наказателно производство станало известно в общественото пространство, било разгласено в медиите и предизвикало голям обществен интерес. Приятелите му започнали да го отбягват.
„Продължаващото извън разумния срок наказателно производство създало напрежение в семейството. Особено тежко се отразило на подсъдимия, че здравословно състояние на баща му се влошило и скоро починал, без да дочака синът му да бъде оправдан“. Той се притеснявал и страдал, че близките му били принудени да преживяват негативите от воденото против него наказателно производство. Бил диагностициран със заболяване „Хипертонично сърце без/застойна/ сърдечна недостатъчност“ и се наложило да пие медикаменти и дрги.
Заключението
В заключение ОС – В. Търново приема, че по делото са събрани доказателства за ангажиране на отговорността на прокуратурата.
Съдът приема, че за всички установени негативни последици, които са в причинно-следствена връзка с наказателното преследване и като се съобразява с тежестта и интензивността им, присъжда обезщетение за неимуществени вреди поради незаконни обвинения в извършване на престъпления от общ характер
За иска по първата присъдата на СНС, влязла в законна сила на 13.12.2018 г., в оправдателната й част по повдигнатите неоснователни обвинения, съдът определя обезщетение в размер на 70 000.
По втората присъдата на СГС, в сила от 09.03.2024 г. обезщетението е в размер на 100 000.00 лв. Отхвърля претендираните размери от по 150 000.00лв. и от по 200 000.00лв., като неоснователни.
Уважени са и претенциите за имуществен вреди в рамер 3 100.00лв. за оказана правна помощ. Присъдените са и пътни разходи за проведените заседания с лично участие на подсъдимия Аврамов в размер на 3 104.00лв., като е отхвърлен иск до размера от 9000.00лв.
Върху всички присъдени обезщетения се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното й плащане.
За адвокатското възнаграждение
За осъществено процесуално представителство от адвокати по делото, според Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения по делата се дължи сума от 15820.00лв, сочи съдът. „Междувременно е постановеното решение С-438/22г. на СЕС, съгласно което Наредба№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е нищожна, като нарушаваща забраната по чл.101 §.1 ДФЕС – „националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. В мотивите на цитираното решение на СЕС е посочено, че „цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101 §.1 ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени“, цитира Окръжният съд решението на на СЕС .
В последна сметка оценява дължимото адвокатско възнаграждение на 11 000.00лв., в съответствие с уважената част от исковете. Отделно ПРБ трябва да заплати по сметка на ВТОС, разноски за възнаграждения на вещите лица в размер на 1 1 282.00лв.
На ищеца е присъдена и платената държавна такса от 20.00лв.
Общият размер на обезщетението с лихвите, което ПРБ дължи на Георги Аврамов е сумата от 208, 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Велико Търново.
Послепис
Ако прокуратурата не беше длъжна да прилага непосредствено европейското законодателство, би могла да заведе иск срещу Народното събрание за непроменения текст на чл.252 от НК, който е в противоречие с правото на ЕС още от 1 януари 2007 г. И по който се повдигат обвинения за дейност, която според СЕС не е престъпление.
Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) тази година също обяви, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252, ал. 1 от НК. До тълкуването на ВКС и СЕС се стигна именно, защото в Наказателния кодекс продължава да стои нормата с точно обратно съдържание. Така, че съдилищата нямат избор освен да осъждат държавата по ЗОДОВ за несъответствия на законите й с европейското законодателство и практиката на съдилищата и затова плащат данъкоплатците.
