Конституционният съд обяви за противоконституционно решението на Народното събрание за възлагане на задължение министъра на енергетиката да не разпределя дивидент от печалбата на „БЕХ“ ЕАД за финансовата 2023 г. На заседанието присъстваха 11 конституционни съдии. Решението е прието единодушно.
Текстът на решението ще бъде публикуван по-късно.
Делото е по искането на Министерски съвет срещу решението на НС. Съдия докладчик по делото е бившата депутатка от ГЕРБ Десислава Атанасова.
В искането си правителството настоява пред КС, че парламентът може да упражни политически контрол и да гласува недоверие на правителството, но не и да препятства пълноценното упражняване от негова страна на конституционните му правомощия по управлението на държавата или на произтичащи от закон правомощия на друг орган на изпълнителната власт.
Освен това според Закона за публичните предприятия Министерският съвет, а не Народното събрание упражнява правата на държавата в публичните предприятия и одобрява общата дивидентна политика.
„Възложеното от Народното събрание на министъра на енергетиката задължение за въздържане от действие (да не разпределя определения от Министерския съвет дивидент) не само би довело до нарушаване на основни бюджетни параметри, определени с годишния закон за държавния бюджет, по неприемлив от конституционна гледна точка начин, но е и в отклонение на правилата на Закона за публичните финанси. След като нормата на чл. 19 от този закон постановява, че разпоредби на нормативни актове, които предвиждат намаляване на приходите, след като е приет годишният закон за държавния бюджет, не трябва да влизат в сила преди изменението му, не би могло да се приеме за конституционно допустимо това императивно правило да се дерогира с решение на Народното събрание“, написа в конституционната си жалба правителството.
Посочено бе още, че приходите от дивидент на държавата са разчетени при 100 % отчисления от държавните дружества и предприятия за 2024 г. с изключение на болниците, центровете за психично здраве и бюджетните организации и дружества от ВиК сектора. Поради това неразпределянето на дивидент от печалбата на “БЕХ” за 2023 г. ще се отрази в намаление на неданъчни приходи, ще доведе до влошаване на бюджетното салдо и до отклонение от заложените фискални цели, твърдят от Министерския съвет.
Спорното решение на НС беше предложено от депутатите на ГЕРБ Теменужка Петкова, Жечо Станков, Александър Ненков, Росица Кирова и Мария Белова и беше прието с гласовете на ГЕРБ (60 души), ДПС (31), „Възраждане“ (32) и ИТН (9). Против бяха само от ПП-ДБ, а от БСП се въздържаха.
В първоначалия си вид публикацията имаше друго съдържание под заглавиеСъдия Десислава Атанасова докладва в КС дело, което е подкрепила като депутат
Любезен читател коригира аритметиката ни. Оказа се, че Атанасова не е гласувала за отмененото решение, тъй като то е взето на 29 март т.г., а тя бе избрана от НС за конституционен съдия на 26 януари т.г.
Признаваме грешката и поднасяме искрени извинения. Но тъй като въпросът е принципен, не се отказваме от позицията, че не е редно участието на съдии по дела, по които са се произнасяли в друго качество.
В случая Атанасова не е гласувала решението за НС за дивидентите на БЕХ. Но участва в решението на КС за Конституцията, за чиито проект бе дала гласа си като депутат и негов вносител.
За да не изпадат в недоумение читателите, поясняваме какво падна от първоначалната публикация с уговорката, че за случая „БЕХ“, тя не е отговорна.
.. Видимо Атанасова не отговаря на стандарта за съдия в случая и би трябвало да се оттегли, тъй като в paзлични ĸaчecтвa е yчacтвaла в ocпopeното пред съда решение. Но с аргумента, че в Закона за Конституционния съд няма процедура за отвод, въпросът с оттеглянето от делата е оставен на съвестта и морала на съдиите, от което се възползва новият съдия.
„ Няма забрана, няма и презумпция за неморалност на съдията заради участието му в законодателния процес“, коментира Атанасова критиките по този повод.
Но не участието в законодателния процес е проблемът, а позицията по един и същ въпрос, който преди да се издигне до конституционен съдия, е подкрепяла като политик, а като съдия се налага да гласува “ срещу себе си“ .
През 2022 г. проф. Янаки Стоилов се оттегли от решаване на делото пред КС по въпроса дали министърът на правосъдието може да иска отстраняване на тримата големи в съдебната власт. Moтивът нa Cтoилoв бe, чe то е oбpaзyвaнo зapaди нeгoвoтo иcĸaнe като служебен министър дo BCC зa ocвoбoждaвaнe oт длъжнocт нa Ивaн Гeшeв ĸaтo глaвeн пpoĸypop. Макар, че не беше променил позицията си и пo зaĸoн нe бе длъжeн, Cтoилoв ce oттeгли oт зaceдaниeтo в интepec нa oбeĸтивocттa и доверието в решенията на съда.
Подобно разбиране бившето политическо острие на ГЕРБ е показала, че не споделя.
Тя не се оттегли и при взимане на решението на КС за несъответствия на промените с Конституцията, на които беше вносител и за които бе гласувала. Зapaди peми нa глacoвeтe oт 6:6 нa ĸoнcтиyциoннитe cъдии, ce зaпaзи пpидoбивĸaтa „двoйнo гpaждaнcтвo“ зa дeпyтaти, ĸaĸтo и oтнeтитe пpaвoмoщия нa дъpжaвния глaвa зa cъcтaвянe нa cлyжeбнoтo пpaвитeлcтвo. Атанасова бе в блока на съдиите, които подкрепиха едни от най – спорните промени.
Остана усещането за изпълнен дълг на Атанасова към политическите партии, които я „качиха“ в КС. От участието й в решението за Конституцията пострада и уважението към решението на КС.
И след днешното решение, което се очакваше съдиите да подкрепят, остава съмнението за нещо нередно, което се случва зад гърба на гражданите.
Все така ще е докато на политиците е позволено да превземат всяка високопоставена позиция, която си харесват – без срам и чувство за мярка. И да ни убеждават, че протежетата им са най-заслужителие „дa зaдaвaт пoлитиĸитe“ нa дъpжaвaтa.
За истински компетентните юристи и конституционалисти е отредена дълбока сянка. Слънчевите кабинети са заети от политическата юристокрация, която си ги разменя според съответните нужди.
По-късно съдът обяви мотивите в които посочи, че правителството е политически отговорно пред парламента, но не му е подчинено. Те имат значение не само за случая „БЕХ“, но и за всички останали, в които парламентът изземва компетентност на изпълнителната власт.