Доц. Наталия Киселова: Наказателната неприкосновеност на депутати и кандидати за депутати

Defakto.bg

Осем въпроса за парламентарния характер на държавата по  случая „Джейхан Ибрямов“

 

Изминалата седмица станахме свидетели на задържане и в последствие на налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на народен представител, който е и кандидат за нов мандат. При изясняване на фактическата ситуация следва да бъдат взети предвид няколко конституционноправни и наказателноправни аспекта.

  Първо, равенството на всички граждани пред закона (и пред съда) е основен конституционен принцип на всяко демократично общество и основно субективно право на гражданите в правовата държава. В Тълкувателно решение №14 от 1992 г. е изяснена същността на принципа на равенството и неговото отклонение – привилегированото правно положение на народните представители спрямо останалите граждани относно наказателната отговорност и личната неприкосновеност. Така съгласно чл. 69 народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията в Народното събрание, а съгласно чл. 70 те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да се възбужда наказателно преследване освен за престъпления от общ характер след предварително разрешение на Народното събрание или на неговия председател.

    Второ, съгласно Конституцията (чл. 69 и чл. 70) народните представители имат наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност. Парламентарният имунитет е една от най-важните гаранции за ефективното функциониране на законодателната власт (Тълкувателно решение №10 на Конституционния съд от 1992 г.). За да изпълняват високоотговорните си задължения, Конституцията им създава съвкупност от права, с които ги поставя под режима на един особен статут и им обезпечава по-голяма свобода и самостоятелност, сигурност и независимост спрямо органите на изпълнителната и съдебната власт. Имунитетът е установен както в интерес на цялото Народно събрание, така и на политическите представители извън мнозинството (определяни като парламентарна опозиция).

Наказателната неотговорност по чл. 69 се отнася до действията им като народни представители при изпълнение на техните функции, не е ограничена по време и действа както през периода на пълномощията, така и след прекратяването им и не е ограничена по място.

Наказателната неприкосновеност по чл. 70 от Конституцията „представлява забрана за задържане и възбуждане на наказателно преследване срещу народните представители. Отнася се за всички техни престъпни деяния, включително и за тези, които са извършили не при изпълнение на задълженията им.“ (Тълкувателно решение №10 на Конституционния съд от 1992 г.)  Забраната за задържане и наказателно преследване на депутати обхваща всички техни форми и действия.  Срещу народните представители не могат да се извършват каквито и да е действия за наказателно преследване без съответно разрешение.  Наказателната им неприкосновеност може да бъде снета само от Народното събрание в случаите по чл. 70 от Конституцията при извършено престъпление от общ характер (променено през 2006 г., изр. първо на ал. 1 и задържане при заварено тежко престъпление (изр. второ на ал. 1). Разрешението за задържане и възбуждане на наказателно преследване за извършено престъпление от общ характер трябва да бъде дадено предварително от Народното събрание, а когато то не заседава – от неговия председател. (Съгласно чл. 74 от Конституцията Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава определено е в Правилника му или с нарочно решение.)

Конституционният съд е имал повод да се произнесе за изясняване на израза „възбуждане на наказателно преследване“ в чл. 70 от Конституцията (използван и в Тълкувателно решение № 10 от 1992 г.), като се позовава на неговата употреба в наказателното и наказателно-процесуалното право, действащо към момента на постановяването на посоченото тълкувателно решение (Наказателно – процесуален кодекс (НПК) от 1974 г., отм.), промените в действащия Наказателнопроцесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.), и по – конкретно – промяната от 2017 г. (Обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.). Актът на Съда е Тълкувателно решение № 12 от 2020 г.

В него Конституционния съд възприема че „възбуждането на наказателно преследване“ по същество не е нещо по-различно от „наказателното обвинение“ по смисъла чл. 6, пар. 1 на Европейската конвенция за правата на човека, а неговият смисъл не може да бъде различен в зависимост от качеството на обвинения.

   Трето, наказателната неприкосновеност може да бъде снета и при „заварено“ тежко престъпление. Разрешение за задържане на народен представител не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава – председателя на Народното събрание (чл. 70, ал. 1, изр. второ). Известяването по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2 от Конституцията по своето правно значение, посочва Конституционният съд в мотиви към Тълкувателно решение №10 от 1992 г., представлява искане за разрешение за възбуждане наказателно преследване при спазване процедурата за издаване разрешение за „незаварено“ престъпление от общ характер. Т.е. при заварено тежко престъпление народният представител може да бъде задържан без предварително разрешение, но в този случай в искането пред Народното събрание за разрешаване възбуждане на наказателно преследване трябва да се поиска продължаване на задържането.

    Четвърто, когато разрешението е дадено за определено по вид престъпление (от общ характер или за тежко), то не може да се използва за възбуждане наказателно преследване за друго по вид от общ характер или тежко престъпление, извършено от същия народен представител. В този случай е необходимо ново разрешение за разкритото ново по вид от общ характер или тежко престъпление. Този извод се извежда от мотивите към Тълкувателно решение №10 на Конституционния съд от 1992 г. Така ако се окаже, че престъплението, за което е дадено разрешението и е снета наказателната неприкосновеност, не е тежко (при „заварено“ тежко), забраната за наказателно преследване се възстановява и народният представител не може да бъде съден за нетежкото престъпление. Наказателното производство в този случай трябва да се прекрати.

Когато разрешението е дадено от председателя на Народното събрание, той трябва да внесе искането в Народното събрание за разглеждане, заключава Конституционния съд в цитираното по-горе Тълкувателно решение №10 от 1992 г.

Съгласно чл. 139, ал. 6 от Правилника на Народното събрание „когато Народното събрание не заседава (чл. 39, ал. 2), разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу народен представител се дава от председателя на Народното събрание. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание, се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.“.

    Пето, законова уредба, подобна на конституционната, има и в Изборния кодекс (Неприкосновеност на кандидатите – чл. 160). От деня на регистрацията до обявяване на резултатите от изборите регистрираните кандидати не може да бъдат задържани или привличани като обвиняеми, освен за извършено престъпление от общ характер и с разрешение на Централната избирателна комисия въз основа на мотивирано искане от главния прокурор (ал. 1 на чл. 160). Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, като в този случай незабавно се уведомява Централната избирателна комисия (чл. 160, ал. 2, ИК).

Въз основа на изложеното следва да бъдат зададени няколко въпроса:

1. Народният представител в момент на извършване на тежко престъпление ли е „заварен“?

„Зaвapeнo тежко пpecтъплeниe“ oзнaчaвa, чe тежкото пpecтъплeниe се извършва в момента или e извъpшeнo тoĸy-щo пpи oбcтaнoвĸa нa cлyчaйнocт или инцидeнтнocт.

В мотивираното искане на Прокуратурата е посочено (по публикувано в сайта на БТА):

„В периода от 25 септември 2024 г. до 2 ноември (така е посочено от ПРБ) 2024 г. в гр. София поискал и приел дар, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от Министерството на отбраната, във връзка със службата им, като на 25 септември 2024 г. в гр. София, в района на сградата на 91-ва Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, поискал дар – паричната сума от 200 000 лв., който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от МО, във връзка със службата им, а на 2 ноември 2024 г. около 19:10 ч. в гр. София, бул .“Ген. Тотлебен“ № 36, на паркинга пред магазин „Кауфланд“, приел дар – паричната сума от 100 000 лв., който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица в МО във връзка със службата им – престъпление по чл. 304б, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.“

2. Кой орган следваше първи да се произнесе – председателят на Народното събрание или ЦИК? Кое надделява – парламентарният имунитет на народен представител при постоянно действащо Народно събрание или законово предвидена наказателна неприкосновеност, приравнена на наказателната неприкосновеност по чл. 70 от Конституцията.

Заместник-председателят и говорител на ЦИК Росица Матева докладва искане, постъпило в 17:55 часа  на 03.10.2024 г. и подписано от заместник-главния прокурор Елена Каракашева, за разрешение за привличане като обвиняем и задържане на кандидат за народен представител в изборите, насрочени за 27 октомври, който е регистриран с решение на Районна избирателна комисия-Шумен.

Членовете на Председателския съвет в Народното събрание са запознати с постъпилото уведомление за задържането на народния представител за срок от 24 часа по Закона за Министерството на вътрешните работи, считано от 19:10 часа на 02.10.2024 г.

3. Какво би станало ако двата държавни органа бяха се произнесли с противоположни разрешения (съгласия)? Кое съгласие щеше да вземе предвид Прокуратурата?

4. Защо председателят на Народното събрание (конституционен орган) не свиква Народното събрание, а свиква извънреден „Председателски съвет“?  Такъв орган в Конституцията и в тълкувателните конституционни решения няма. Съгласно Правилника за организацията и дейността на Народното събрание този орган е подпомагащ председателя. В чл. 9, ал. 2 от Правилника са изведени неговите „правомощия“ и сред тях са:

1. провежда консултации по проектите за седмична програма;

2 .периодично се информира за работата на комисиите по разпределените им законопроекти и проекти за решения, декларации и обръщения;

3.съдейства за постигане на съгласие при възникнали конфликти между различни парламентарни групи, както и по процедурни и организационни въпроси от дейността на Народното събрание;

4. съгласува местата в пленарната зала и актовете по чл. 8, ал. 1, т. 14;

5. по конкретен повод провежда закрито обсъждане с ръководителите на службите за сигурност на актуални въпроси, свързани с националната сигурност.

Видимо е, че Председателският съвет няма ангажименти при условията на чл. 70, ал. 1, изр. второ от Конституцията.

5. Защо останалите (всички) народни представители са информирани на електронните си пощи, че могат да се запознаят в пълнота с текста на постъпилото уведомление в деловодството на парламента? А не е посочено кога ще бъде свикано Народното събрание?

6. Могат ли да бъдат извършвани процесуално-следствени действия (претърсване, изземване и др. на 02.10.2024 г.), които не са в момента на заварване на извършване на тежко престъпление преди да е дадено разрешението от председателя на Народното събрание (на 03.10.2024 г.)?

7. . Допустимо ли е използването на СРС срещу лице с имунитет преди даване на разрешение за образуване на наказателно производство?

8. Ще се задейства ли Комисията за защита на личните данни заради разкриване на лични данни на народен представител?

Могат да бъдат поставени още питания, но и тези поставят под съмнение правовия характер на поведението на редица държавни органи.

Това е национален тест за парламентарния характер на държавата.

   Авторът доц. Наталия Киселова е „доктор“ по Конституционно право от 2008 г. Тя е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“  от 2005 г. в катедра „Конституционноправни науки“, Юридически факултет. Експерт по конституционно право и права на човека. Автор на монографията „Политически права на българските граждани“ (Сиела, 2017, 428 стр.).

Специализирала е в Университета Кеймбридж (2015) и Московския държавен университет „Ломоносов“ (2014). Била е съветник по правни въпроси (2012 – 2016) и секретар по правни въпроси на президента на Републиката (2016-2017).