Съдия Андрей Георгиев от СРС поиска от КС да „зачертае“ разпоредби от ЗА за глобите на адвокатите, които не подлежат на съдебен контрол

Defakto.bg

Съдия Андрей Георгиев, председател на 28 състав в Софийски районен съд,  отправи  искане до Конституционния съд за обявяване  за  противоконституционна  на разпоредбата  на чл. 133, ал. 2, изр. второ и  на чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата.  Според нормите налаганите на адвокатите глоби за дисциплинарни нарушения , се заплащат  от наказаните в полза на адвокатската им колегия, като санкциите се налагат  от Дисциплинарен съд, чиито решения не подлежат на съдебен контрол.

Това е в противоречие с принципите на правовата  държава, и на разпоредбите, че правораздаването се  осъществява от държавни  съдилища. (чл. 117 ал. 2 и чл. 219 ал. 1 от Конституцията), е посочено в искането.

Означава още, казва съдията, че е налице сериозно съмнение за  пряк интерес на дисциплинарните съдилища да присъждат по – високи глоби, от които се заплаща дейността им, а адвокатите не могат да търсят защита от  съдилищата.

Поводът е  частно  гражданско дело,  по което Софийският районен съд е сезиран от Адвокатска колегия — София, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, с която да бъде събрана наложена  глоба  от същата  колегия в размер на една минимална работна заплата на основание чл. 133, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).  Глобата е наложена за  нарушение на задължението за заплащане на месечни вноски към адвокатската колегия — нарушение по чл. 49, ал. 1 от закона.

В искането  е акцентирано, че  правилото на чл. 133, ал. 2, изр. второ от ЗАдв  да се налагат глоби, които се  заплащат в полза на Адвокатската колегия е противоконституционно,   тъй като влияе пряко на безпристрастността на  Дисциплинарен съд , в случая при САК, чиито решения  не подлежат на съдебен контрол.

Конституционният съд образува дело по искането, а докладчик е съдия Атанас Семов.

 

Мотиви 

Съдебният състав посочва, че по делото е пряко приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ ЗАдв, която е  материалноправната легитимация на Адвокатската колегия да поиска събиране на глобата в своя полза, като  преценката дали има дисциплинарно нарушение на адвокат, който не участва в органите на управление на адвокатурата, се осъществява изцяло от вътрешните органи на адвокатурата и не подлежи на контрол от държавен съд ( чл. 97 ЗАдв, чл. 129 ЗАДВ и чл. 130, ал. 2 ЗАдв).

 Наложителна  преценка на въпроса дали, „дали орган,  наложил наказанието, за което се иска от Софийския районен съд да допусне изпълнение, отговаря на стандартите за независим и безпристрастен съд, вкл. и във връзка с това, че на практика наложените от същия глоби се събират от организацията, от която – той е част и която изплаща и определя възнагражденията на членовете на Дисциплинарния съд на адвокатската колегия“, е посочено в искането.

Макар и делото да е от  вида на заповедните производства и да се развива едностранно, като длъжникът може да възрази и да предизвика съдебен процес по съществото на спора,  исканията са допустими и към настоящия момент, защото се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) — акт, с който съгласно чл. 418, ал. 1 ГПК имуществените права на наказаните адвокати ще бъдат засегнати незабавно, преди те да могат да възразят.  „Освен това изпълнението на заповедта не подлежи безусловно на спиране при подаване на възражение, като дори и при спиране на изпълнението на заповедта, наложените в изпълнителното производство мерки по ограниченията на правата на наказаните адвокати — запори, възбрани и други, остават в действие до произнасянето на съда в исковия процес по аргумент за противното от чл. 432, ал. 2 ГПК“, обяснява съдия Георгиев.

Страна по споровете към момента е само Софийската адвокатска колегия, като наказаните адвокати биха станали страна в производството едва след като съдът издаде акта си за решаване на делото по същество — заповедта за незабавно изпълнение.

Фактите

1. По частно гражданско дело № 36321/2023 г. с решение от 28.09.2023 г., влязло в сила като необжалвано на 19.10.2023 г., на адвокат от Софийската адвокатска колегия е наложено дисциплинарно наказание „глоба” в размер на една минимална работна заплата към датата на постановяване на решението, адвокатьт е осъден да плати разноските по дисциплинарното дело. Нарушението, за което е наложено наказанието е незаплащане на месечни вноски към адвокатската колегия за периода от 01.lO.2022 г. до 31.12.2022 г.

2. По частно гражданско дело № 36337/2023 г. с решения от 28.09.-2022 г. и 28.09.2023 г., влезли в сила като необжалвани съответно на 27.10.2022 г. и 19.10.2023 г., на адвокат от Софийската адвокатска колегия са наложени дисциплинарни наказания „глоба” с първото решение в размер на две минимална работна заплата към датата на постановяване на решението, а с второто също две минимални работни заплати, като адвокатът е осъдена да плати разноските по дисциплинарните дела.   Нарушенията, за което са наложени наказанията са незаплащане на месечни вноски към адвокатската колегия за периодите съответно от 01.01.2022 г. до 3103.2022 г., и от 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г.

 Мотиви за противоконституционност:

Софийската адвокатска колегия иска двамата наказани адвокати да платят наложените глоби на самата нея, тьй като това урежда правилото на чл. 133, ал. 2, изр. второ ЗАдв.

Настоящият съдебен състав намира, че това правило показва, че Дисциплинарният съд при Софийската адвокатска колегия не действа като независим съд, който се ръководи само от закона съгласно чл. 17, ал. 2, изр. второ от Конституцията, като са нарушени стандартите, установени от принципа на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията, се казва в искането.

Това е така, тъй като от една страна трайната съдебна практика на Върховния касационен съд (ВКС) е че няма контрол от страна на държавните съдилища върху решенията на дисциплинарните съдилища на адвокатурата, а от друга страна имуществените наказания „глоба” се заплащат на организацията, от която съдиите в дисциплинарните съдилища на адвокатурата получават заплащане за дейностга си съответната адвокатска колегия,  като размерът се определя от органите на тази колегия по решение на самите й членове по аргумент от чл. 82, т. 4 ЗАдв. 

„Никой не може да бъде съдия по собственото си дело”

Случаят не е  безпрецедентен, отбеляза съдия Георгиев.  За пръв път той е разгледан в Англия през 17. век по известното дело на д-р Бонам („Dr. Bonham’s Case”, Thomas Bonham v College ofPhysicians, 8 Со. Rep. 107, 77 Eng. Rep. 638, 1610), по което  Съдът за общите жалби е приел, че орган за управление на дадена професия, създаден със закон, не може да действа като съд за тази професия по всички въпроси, ако наложените от него санкции облагодетелстват членовете на този орган.

Основният аргумент е изведен от максимата на естественото право, че „никой не може да бъде съдия по собственото си дело”. Последният принцип е безспорен в съдоустройственото и съдопроизводственото право на всички цивилизовани  народи и следва да се приеме за част от понятието „правова държава” по смисъла на чл. 4, ал. от Конституцията, доколкото косвено е закрепен в изискването на чл. 117, ал. 2 от Конституцията съдиите да се придържат само към закона, а не да се ръководят от решаването на делата пред себе си от други съображения.

В случая стандартът на изискванията за безпристрастност в съдилищата, които правораздават (вкл. преценяват дали е извършено дисциплинарно нарушение) в една правова държава съгласно чл. 4, ал. 1 от Конституцията, се установява и от тьлкуването на международните актове в областга, по които България е страна ( Решение № 2/18.02.1998 г. по конституционно дело № 15/1997 г., Решение № 11 /30.04.1998 г. по конституционно дело № 10/1998 г., и др.)

Изискванията за независимост на съда, макар и да не са изведени изрично в Конституцията,  следват от разпоредбите на чл. 4, ал. и чл. 17, ал. 2, и могат да бъдат установени и с помощта на практиката на Европейския съд за правата на човека, тъй са  въведени  с чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи.

За липсата на безпристрастност

По решение, постановено срещу България с/у България, жалба( № 28417/07, 55 — 56, 5 април 2018 г.), Европейският съд за правата на човека е приел, че ако бюджетьт на органа, действал като съд, пряко зависи от изхода на дело срещу лице, което е страна по решавания спор, то това е основание да се приеме, че е налице основание за липса на безпристрастност на съда от обективна страна, пише съдията.  Това решение отразява и общоприетият принцип в цивилизованите държави, че никой не може да  бъде съдия по дело, по което има интерес от определено решение —Walesa с/у Полша, жалба 50849/21, § 180, 23 ноември 2023 г., посочва Георгиев.

В случая глобата, която Дисциплинарният  съд на Адвокатската колегия е наложил, се изплаща съгласно оспорената разпоредба  на самата колегия, а според  чл. 114, ал. 1 ЗАдв във връзка с чл. 112, ал. 1 ЗАдв  членовете на Висшия дисциплинарен съд се избират също от представители на адвокатите, включително и от колегията, избрала съответния Дисциплинарен съд.

„Така се получава, че на практика съдиите в дисциплинарните съдилища с присъдените от тях глоби осигуряват основание за допълване на бюджета на адвокатската колегия, която им заплаща за дейността им в дисциплинарните съдилища на адвокатурата ,  означава, че е налице сериозно съмнение за  пряк интерес на дисциплинарните съдилища да присъждат по – високи глоби„, пише в искането.

В него съдия Андрей Георгиев е изложил и международна  практика по проблема.

          Практиката по света

В сравнителноправен план също е предвидено, че когато на адвокати може да се налагат имуществени дисциплинарни наказания, крайното решение за това е на орган, в който участват избрани по съответния конституционен ред съдии, или на учреден редовен (общ съд в съответната държава). Така например:

— в § 204, ал. 2, изр. четвърто от германския Федерален правилник за адвокатите (Bundesrechtsanwaltsordnung, въпреки името става въпрос за акт, приет по законодателна процедура) е предвидена глоба за адвокати, която се плаща на адвокатските съвети, но съгласно § 100, ал. от същия акт решенията за дисциплинарно наказване подлежат на обжалване пред Федералния върховен съд;

— в § 16, ал. от приетия от федералния парламент на основание § 33 от Правилника за адвокатите (Rechtsanwaltsordnung) Дисциплинарен статут за адвокатите и кандидатите за адвокати (Disciplinarstatut fiir Rechtsanwilte und Rechtsanwaktsanwarter) на адвокатите се налагат глоби, които съгласно § 20, ал. от статута се заплащат на колегията, но всички решения могат да се обжалват пред Върховния съд на Австрия съгласно § 46 от статута;

В чл. 14 от швейцарския Федерален закон за свободното движение на адвокатките и адвокатите (Bundesgesetz iiber die Freiziigigkeit der Anwiltinen und Anwilte) на адвокати могат да се налагат глоби, но те се изплащат по бюджетите на административни органи на кантоните, натоварени със събиране на вземания.

В  други правни системи не е  предвидено обжалване на налаганите от органите на адвокатурата дисциплинарни наказания пред държавен съд, например:

• в чл. 184, ал. от френския Указ за организиране на адвокатската професия (D6cret No. 91-1 197/27.11.1991 organisant la profession d’avocat);
• в чл. 53 от италианския Закон за нов начин на уреждане на упражняването на адвокатската професия (Legge М). 247/31.12.2012 Nuova disciplina dell ‘ordinamento della professione forense).
• В чл. 460, ал. от белгийския Правосъден кодекс (Code judiciaire), не е предвидено имуществено дисциплинарно наказание, а само такива, свързани с упражняването на дейностга.

Според съдия Андрей Георгиев,  може да се приеме, че в европейските правни традиции е установено, че налагането на парични глоби, събирани от адвокатурата, без контрол от държавния съд, е недопустимо.

Доколкото правото на органите на адвокатурата да налагат парични санкции и да искат присъждането им от съда е правомощие от публичен характер, което следва да е уредено в публичноправен акт,  трябва да се  прецени  противоконституционностга на приложимия по делото чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата, който предвижда необжалваемост на решенията на Дисциплинарните съдилища към адвокатските колегии пред държавен съд.

Тук от  значение не са стандартите за правовата държава по принцип, а изричното изискване на българската Конституция правосъдието да се осъществява само от държавните съдилища, определени в Конституцията или създадени със закон — чл. 1 7, ал. 2 от Конституцията, аргументира се съдията.

Посочва, че в практиката си Конституционният съд вече е приемал в Решение № 6/2008 г. по конституционно дело № 5/2008 г., според което  е недопустимо правораздавателни функции да се възлагат със закон на орган, различен от съд, като единственото изключение се допуска, когато правораздавателното решение може да се обжалва от съд, създаден по реда на чл. 117 от Конституцията, отбелязва Георгиев  до КС.  Поради това и тази разпоредба следва да се обяви за противоконституционна, категоричен е той.

 Последно в  заключението до КС  е поискано :

1. Да обявите противоконституционността на чл. 133, ал. 2, изр. второ от Закона за адвокатурата, която предвижда, че налаганите на дисциплинарно проявили се адвокати глоби се заплащат в полза на адвокатската им колегия, като противоречаща на чл. 4, ал. 1 от Конституцията, чл. 117, ал. 2 от Конституцията и чл. 19, ал. от Конституцията.
2. Да обявите противоконституционността  на чл. 130, ал. 2 от Закона за адвокатурата по отношение на думите „като първа инстанция“ като противоречаща на  чл. 117, ал. 2 от Конституцията и чл. 119, ал. I от Конституцията, обобщава съдия Георгиев.

Послепис: Съдия Андрей Георгиев е съдията, по чието  преюдициално  запитване  генералният адвокат на СЕС  Приит  Пикаме заключи, че Правото  на ЕС не допуска  национална правна  уредба,  според която Инспекторатът на  ВСС и членовете му с изтекъл мандат могат да продължават да контролират дейността на съдиите и прокурорите, както и да ги предлагат за дисциплинарни наказания.