Хасан Азис до прокуратурата: Ще спазвам закона, но в него не пише, че „Подписка“- та е „Задължително заселване“

След казуса със задържането на  Джейхан Ибрямов,  станал повод експерти и  учени  да разяснят  азбучни правила  за  имунитета на народните представители,    дойде ред за обяснения и  що е то мярката за неотклонение  „подписка“, наложена на бившия кмет на Кърджали Хасан Азис.

Общото между Азис и Ибрямов, е че заемат важни постове на партийно ниво, единият е организационен секретар на ДПС, а другият отговорник за организацията на изборите в чужбина.  За разлика от Ибрямов Азис не е кандидат-депутат, но е  емблематична  фигура на ДПС, казват, приемана добре от избирателите в южната ни съседка.

Вътрешната информация кой кой е и какво може, е добре известна на „феномените“, още преди  Новото начало да поиска цялата партия за себе си. Познанието  удобно обслужва отстрела  на опасните в  ДПС-Доган за каузата на ДПС – Пеевски,   умело покрепяна от високопоставени силоваци на държавна служба в страната.

Посред изборната кампания, прокуратурата  активира обвинение от 2022 г. срещу Хасан Азис, че  при неговото управление, общината е договорила директно поръчка за почистване на дере в един от кварталите на Кърджали за 68 хил. лв. при положение, че прагът за възлагане е бил 60 хил. лв.

На 7 октомври бившият кмет  получи обвинение, по което му бе наложена мярка мярка за  неотклонение „Подписка“  с изричната забрана от прокуратурата да напуска града.

До този момент той е имал изрядно поведение по разследването и не е давал знаци, че ще се отклони от него.

Междувременно делото е прехвърлено от Окръжна прокуратура – Кърджали в Окръжна прокуратура Пазарджик, един от регионите  на Пеевски.  „Подписка“ остана под контрола на МВР.

Извън страстите за власт,   въпросът отново опира до непозволени ограничения на човешките права, които Хасан Азис и  адвокатът му  Елисавета Пенчева обжалват.

Ще спазвам закона, но ще напускам града

Бившият кмет уведомява Окръжна прокуратура  Пазарджик, че ще спазва закона, но не и  указанията да не напуска града, защото прокуратурата, превратно прилага мярката.

В  жалба пък до Апелативна прокуратура – Пловдив  настоява  подписката му  да бъде отменена. Наред с правните  съображения, той информира апелативните прокурори, че: “ В качеството си на член на Централния съвет на ДПС съм ангажиран с  решение на ЦОБ в подготовката на изборите за Народно събрание, които предстои да се проведат на 27.10.2024 г., като отговарям за тази подготовка за районите Кърджали, Европа и Турция. В това си качество ми се налага да пътувам постоянно в страната и в  чужбина“.

Подчертава, че мярката за неотклонение „подписка“ не ограничава правото на гражданите на свободно придвижване, което е гарантирано както с чл. 35 от Конституцията, така и с разпоредбите на чл. 2 от Протокол 4 към Европейската конвенция за правата на човека, чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

В уведомление до ОП- Пазарджик Азис е отбелязва:   „Разбирането, че „местоживеене“ означава градът, в който е регистриран адресът на лицето – постоянен или настоящ, не намира никаква опора в закона.  Този подход създава  повече ограничения на лицата, по отношение на които е наложена мярката за неотклонение „подписка“ спрямо лицата с по-тежка мярка за неотклонение – „гаранция“, за които не се твърди, че не могат да се движат свободно.

 

За разликата между подписката и задължителното заселване

В българското наказателно право забраната за напускане пределите на дадено населено място е съществувала единствено като наказание „задължително заселване без лишаване от свобода“, регламентирано в чл. 37, ал. 1, т. 5 НК и отменено с изменение на закона, Д.В. бр. 92/2002 г.   Според отменената през 2002 г. редакция на чл. 48 НК  „ал. 1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години… ал. 3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.“ Ал. 6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако осъденият на задължително заселване без основателна причина откаже да работи, съдът заменя задължителното заселване с лишаване от свобода, като за три дни задължително заселване определя един ден лишаване от свобода.

С днешна дата създаването на ограничения на обвиняемия, подобни на задължително заселване,  които не са предвидени в закона  представлява недопустим произвол, е изтъкнато до ОП – Пазарджик.

Допълнително следва да се посочи и че НПК не предвижда задължение на лицето, спрямо което има постановена мярка за неотклонение „подписка“  да се подписва където и да било, казва Азис.  Дава и обяснение, че единствено в НК, чл. 42 б, се предвижда периодично явяване и подписване пред държавен служител, но като пробационна мярка, т.е. само спрямо осъдени лица, на които е наложено наказание „пробация“.

До прокурорите от Апелативна прокуратура – Пловдив  Азис посочва, че  представата, че  наложената му мярка е задължително ограничение, само защото прокурорът го е привлякъл като обвиняем,  противоречи на презумпцията за невиновност, както и на разбирането, че мерките за процесуална принуда нямат репресивен (санкционен) характер.

И още: Мярката за неотклонение „подписка“ съгласно чл. 60, ал. 3 НПК действително се контролира от органите на МВР, но това  се извършва като органите на МВР проверяват дали лицето не е променило настоящия си или постоянен адрес, който се отразява в личната карта на българския гражданин (чл. 26, ал. 1 т. 5 от Закона за българските лични документи).

В заключение Азис е казва, че   „по всяко време на разследването ще бъда на  разположение на органите на досъдебното производство“. Посочил е и телефона на адвоката си.

 

 

За изкушените от от правото, публикуваме автентичното съдържание и на двата документа, отправени до прокурорските органи от Хасан Азис.

 

УВЕДОМЛЕНИЕ

ДO ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПАЗAРДЖИК

КОПИЕ: КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ   НА КОРУПЦИЯТА-СОФИЯ

от доц.д-р ХАСАН АЗИС ИСМАИЛ, с постоянен адрес в гр.Кърджали,     ул.“Деде Агач“ №1, вх.А, ап.1, с ЕГН …, обвиняем   по ДП №КПК-ДП-50/2024 г. по описа на КПК и пр.пр.№2293/2024 г.    по описа на Окръжна прокуратура-Пазарджик

 

  УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН /ГОСПОЖО/ ПРОКУРОР,

                          

                         С Постановление за привличане  от 27.09.2024 г.  по ДП №КПК-ДП-50/2024 г. по описа на КПК и пр.пр.№2293/2024 г.  по описа на Окръжна прокуратура-Пазарджик съм привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.282, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като ми е определена мярка за неотклонение „подписка“.

Съгласно разпоредбите на НПК мярката за неотклонение „подписка“ предвижда задължение за обвиняемия да не напуска местоживеенето си без да уведоми за това съответния орган. „Напускане“ на местоживеенето не означава, че обвиняемият няма право да се движи свободно из страната и чужбина. Напускане на местоживеенето означава забрана за промяна на местоживеенето, която да препятства възможността за призоваване на лицето за явяване пред органите на досъдебното производство и съда. Защото основната единствената цел на мярката за неотклонение е да гарантира участието на лицето н делото.

Местоживеенето на лицето е мястото, където е неговият адрес по смисъла на чл. 89 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)  – ал. 1 „Адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си“ и ал. 2 „Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място.“

ЗГР задължава всеки български гражданин да има „постоянен адрес и настоящ адрес“ – чл. 90, ал. 1 ЗГР – „всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес“, а според чл. 91 ЗГР „Адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението“.

Следователно промяна на местоживеенето е промяна на адресната регистрация – промяна на постоянния или настоящ адрес без да се уведомят съответните органи.

Мярката за неотклонение „подписка“ съгласно чл. 60, ал. 3 НПК действително се контролира от органите на МВР, но това в случая се извършва като органите на МВР проверяват дали лицето не е променило настоящия си или постоянен адрес, който се отразява в личната карта на българския гражданин (чл. 26, ал. 1 т. 5 от Закона за българските лични документи).

Разбирането, че „местоживеене“ означава градът, в който е регистриран адресът на лицето – постоянен или настоящ, не намира никаква опора в закона. Този подход създава и повече ограничения на лицата, по отношение на които е наложена мярката за неотклонение „подписка“ спрямо лицата с по-тежка мярка за неотклонение – „гаранция“, за които не се твърди, че не могат да се движат свободно.

Мярката за неотклонение „подписка“ не ограничава правото на гражданина на свободно придвижване, гарантирано както с чл. 35 от Конституцията, така и с разпоредбите на чл. 2 от Протокол 4 към Европейската конвенция за правата на човека, чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); дял IV и дял V от ДФЕС; чл. 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 13 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета и провъзгласена с резолюция 217 А (III) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г.: „1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава; 2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си“. 

В българското наказателно право забраната за напускане пределите на дадено населено място е съществувала единствено като наказание „задължително заселване без лишаване от свобода“, регламентирано в чл. 37, ал. 1, т. 5 НК и отменено с изменение на закона, Д.В. бр. 92/2002 г. Според отменената през 2002 г. редакция на чл. 48 НК  „ал. 1) Задължителното заселване представлява установяване на осъдения на досегашното му местоживеене или на друго определено населено място за срок от една до три години… ал. 3) Осъденият на задължително заселване може да излиза извън района на своето местоживеене само с разрешение на съответния прокурор или на друг овластен за това държавен орган.“ Ал. 6) (Нова – ДВ, бр. 28 от 1982 г.) Ако осъденият на задължително заселване без основателна причина откаже да работи, съдът заменя задължителното заселване с лишаване от свобода, като за три дни задължително заселване определя един ден лишаване от свобода.

Създаването на ограничения на обвиняемия, които не са предвидени в закона  представлява недопустим произвол.

Допълнително следва да се посочи и че НПК не предвижда задължение на лицето, спрямо което има постановена мярка за неотклонение „подписка“ да се подписва където и да било.

Това е така и защото единствено в НК, чл. 42 б, се предвижда периодично явяване и подписване пред държавен служител, но като пробационна мярка, т.е. само спрямо осъдени лица, на които е наложено наказание „пробация“.

Предвид изложеното Ви уведомявам, че след наложената ми мярка за неотклонение „подписка“ с Постановление за привличане  от 27.09.2024 г.  по ДП №КПК-ДП-50/2024 г. по описа на КПК и пр.пр.№2293/2024 г.  по описа на Окръжна прокуратура-Пазарджик,  ще съобразя поведението си със закона, като ще се явявам всеки път при призоваване пред органите, които ръководят процеса, но няма да търпя ограничения на правото си на свободно придвижване, на труд и на пълноценно участие в политическия живот на страната.

Заявявам, че по всяко време на разследването съм на разположение на органите на досъдебното производство, които могат да ме призовават за извършване на процесуално-следствени действия  на следния мой личен мобилен телефон 0887498416 или чрез упълномощения от мен адвокат по делото Елисавета Минкова Пенчева-адвокат при АК-Кърджали на мобилен телефон 0887 808 812.

09.10.2024 г.,  С УВАЖЕНИЕ: