DeFakto.bg DeFakto.bg
Излезе с позиция в защита на ВСС, скрита преди заседанието от Захарова, Керелска и Дишева
Очаквано Пленумът на ВСС откри процедура за избор на нов председател на Върховния административен съд. Изслушването на кандидатите ще се проведе на 20 март 2025 г.
Мнозинство отхвърли предложението на Георги Чолаков датата за изслушавене да бъде изместена на 26 юни 2025 година.
Решението на мнозинство бе взето с 15 : 3 гласа в изключително изнервена обстановка и спорове за правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да открива процедурата за избор.
Против“ откриването на процедурата и графика бяха само Олга Керелска и Атанаска Дишева от съдийската квота и председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова.
Гласувана бе и позиция (по-долу ) на Пленума срещу атаките на ВСС „отвън“, “ правния нихилизъм“ и „двойните стндарти“, изчетена в началото на заседанието от Боян Магдалинчев. С нея не бяха запознати председателят на ВКС Захарова и върховните съдии Дишева и Керелска, които са против двете процедури за избор на главен прокурор и на председател на ВАС.
В проект за декларацията, изготвена от мнозинство, се заявява, че е недопустимо на настоящия състав на Съвета да се вменява отговорност за провала на съдебната реформа. Призивите да бъде спряна процедурата за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор е призив Висшият съдебен съвет да наруши Конституцията, чете Магдалинчев.
Атанаска Дишева попита кой е авторът на декларация и защо не е внесена преди заседанието, а Вероника Имова защити с остър тон „правоимащото“ мнозинство от малцинството, като нарече въпроса за автора на позицията и критиката на скрития маниер – „мракобесие“.
Разприте от днешното заседание и едва сдържаното негодуване срещу инакомислещите, са показателни, че на трета година от изтеклия си мандат членовете на ВСС са уморени и с изчерпани способности за спокойна работа.
Докато течаха дебатите, стана ясно, че адвокати от цялата страна излизат следващия петък на мирен протест пред Съдебната палата в столица и съдебните сгради по места срещу избора на главен прокурор от този ВСС.
От заседанието
По повод предстоящото решение за процедурата по избор на председател на ВАС Олга Керелска напомни висящото дело пред СЕС и заключението на генералния адвокат, че орган с изтекъл мандат губи правомощия над магистратите.
„Ние сме длъжни да изпълняваме задълженията си по закон, но ако законът ни ги е дал“, каза тя.
В случая аз поддържам , че ние нямаме правомощия да извършваме процедурата за избор на председател на на ВАС (както и за главен прокурор). Спря се спря на факта, че не са обявени за противоконституционни два параграфа от ПЗР на КРБ – §22 и §23, като с втория е въведено ограничение за ВСС да избира тримата големи. Тя напомни и че все още е действащ и §31 от ПЗР на НПК, в който също има такава забрана. По думите ѝ поради съществуващите съмнения дали сегашният ВСС може да пристъпи към избор на някой от тримата големи, е най-добре да се поиска тълкуване на §23 от КРБ от Конституционния съд. Тя посочи, че има спор и независимо кой крив и кой прав, с провеждане на избора (те) , даваме основания решенията ни да бъдат атакувани, вместо предварително да се изиска становище от КС, каза тя.
Керелска обърна внимание, че е предстоящо Съдът не ЕС да се произнесе по искането за правомощията на ИВСС, и ако той възприеме становището на генералния адвокат е ясно, че независимо от решението на КС, според което ВСС може да изпълнява функциите си извън мандата , то очевидно ще бъде преосмислено. Освен това, каза Керелска каза, че решението на КС се отнася само до ИВСС и няма няма пряко действие спрямо дейността на ВСС, „защото ние сме орган с коренно различни функции от тези на Инспектора, който не избира тримата големи за следващите от 7 години“.
Бе категорична, че с провеждане на двата избора ВСС нарушава разпоредбите на Конституцията за мандатите, които не случайно са различни – 5-годишни за ВСС, а на тримата големи 7-годишни.
Това разминаване е за да няма именно възможността един ВСС да осъществява два пъти избора на тези длъжности. Напомни, че към дата на на избора, ВСС ще бъде от 20 души, което е в противоречие с Конституцията, която изисква квалифицирано мнозинство от 17 гласа, но от от 25 -те члена на ВСС.
Атанска Дишева – също обяви, че ще гласува против откриването на процедурата и времевия график график. Посочи, че споделя аргументите, че ВСС няма материална компетентност да извършва тези избори, каза тя и се застъпи за мнението, че КС трябва да бъде попитан, а след решението му ВСС да съобрази поведението си.
Според Даниела Марчева „ВСС няма право на преценка дали да изпълни задължението си и да извърши избора“. Заяви, че решението на КС пряко засяга ВСС, защото в него е казано, че то е за всички органи, за да не се подрива установения държавен ред. Изненадващо каза, че при колизия между норми от вътрешното законодателство и европейското право, Съюзът е предвидил, че се зачитат нормите от националното законодателство.
Вероника Имова подкрепи Марчева. Заяви, че ВСС е длъжен да спази Конституцията и да избере главен прокурор и председател на ВАС. Изказа аргумент, че ВСС не е мандатен орган, а изтичането на мандат на членовете му, не означава, че с това се препятстват правомощията на ВСС.
Дали е морално, попита тя и като по учебник си отговори – общественият морал е въплатен в закона и ние следва да упражняваме правомощията си.
Обобщи, че ВСС има право да извърши избора на главен прокурор и председател на ВАС и подкрепи декларацията, изчетена от Магдалинчев.
„Тази игра на думи за мандатите на членовете, не може да заличи обстоятелството, че по Конституция ВСС е установен като мандатен орган, и по мое виждане, това е превратно тълкуване на Конституцията“, опонира Дишева. „Ораганите са мандатни, сменят се личностите в тях – това е основният смисъл на мандатността“, добави тя.
Огнян Дамянов – отбеляза, че няма забрана Пленума на ВСС да предлага на президента кандидати за председатели на ВКС, ВАС и главен прокурор. Критикува органите, които имат правомощия да сезират КС по споровете за процедурата, не са го направили.
Посочи, че бившият правосъден министър Славов не видял пречка в изтеклия мандат на ВСС, когато освободил Иван Гешев, но сега се сетил, че няма право да избере нов главен прокурор.
Боян Магдалинчев заключи, че ВСС е задължен от Конституция да извърши двете процедури. Напомни, че от 2022 г. Народното събрание не е изпълнило задължението си да попълни „своята“ квота във ВСС. Според него решението на КС за ИВСС е пределно ясно и дава право на ВСС да е обяви процедура за избор на председател на ВАС, а преди това и за главен прокурор.
Изненада
Георги Чолаков, подкрепил старта на процедурите, изненада всички с предложението си – кандидатите (говореше в множествено число) за поста председател на ВАС да бъдат изслушани след осем месеца – на 26 юни 2025 г., а не на 20 март. Така ще се даде възможност, ако някой иска да сезира КС – да го направи, да се изчака решението на Съда на ЕС, и ако то има отношение към процедурата, да се приложи, каза Чолаков и добави , че предлаганата други промени в хронограмата на изслушването.
„С предложението си предизвиквам народните представител не само да говорят, а да седнат и да си свършат работата, като попълнят квотата и изборът да бъде извършен от нов ВСС, за да не излиза, че сегашния е виновен за всичко. Ще имат на разположение осем месеца, нека новите членове на ВСС да преценят по отношение на тази процедура какво да правят, акцентира той. „Писна ми всеки ден да слушам колко сме неморални“ , заяви Чолаков и се обърна с апел да бъде подкрепен.
При гласуване на предложението обаче инак „оскърбените“ членове на ВСС, „принудени“ да правят избори на главен прокурор и шеф на ВАС, предпочетоха да довършат начинанието и отхвърлиха предложението друг състав на ВСС да одобрява предлаганите от тях кандидатури за шеф ВАС ( и на главен прокурор). Последно, изслушването за председател на ВАС остана за 20 март догодина.
Номинациите започват още следващата седмица като в четири поредни заседания на пленума на Висшия съдебен съвет ще могат да се издигат кандидатури. До следващия четвъртък концепцията за развитието на Прокуратурата през следващите седем години, която и.ф. главен прокурор Сарафов вече пише, трябва да бъде представена във ВСС.
За тиранията на мнозинството
След изчетената в началото на заседанието позиция от представляващия ВСС Боян Магдалинчев като декларация на Пленума, председателят на ВКС Галина Захарова изрази недоумение от чутото, защото не е било сред документите при подготовката на заседанието за пленума.
„Не следва изказванията на различно мнение да се приема задължително като недопустима политическа реторика“, заяви Захарова. „Моите съображения нямат нищо общо с политическа реторика, а се коренят изцяло в разбирането ми за правилно приложение на закона“, каза Захарова.
От изказване на Олга Керелска се разбра, че тя също чува за първи път за позицията. “ Недопустимо е такъв важен въпрос да бъде внасян в последния момент, без да е ясно кой е неговият автор и кой е взел решението за списването му, отбеляза тя.
Магдалинчев премълча отговора.
Когато ВСС гласува позиция без да е ясно защо не е била известна на всички членове на съвета, трябва поне да е ясно кой стои зад идеята и кой е нейният автор, заяви Атанска Дишева, а Керелска репликира, че е редно с позиция от името на Пленума на ВСС да бъдат запознати всички и тя да бъде обсъдена от колегията.
Вероника Имова посочи, че не е нужно да се оповестяват автори, а е важно кой ще подкрепи декларацията.
Нежеланието да се обявят творците на позицията по едно време изнерви Драгомир Кояджиков и в знак на саможертва той се обяви за автор, но имитацията не спря въпросите. “ Бихте ли казали начина, по който е изработен текста, кой е вносител, за да си изясня как се работи в съвета„, настоя отново Дишева и дори скастри Кояджиков за невярното му изявление пред един официален орган.
„Аз не споделям целта на тази позиция, която е за да се оправдаят започналите процедури“, отбеляза Дишева.
Използването на изрази като „правен волунтаризъм“, „правен нихилизъм“, „двоен стандарт“ не подхожда на сериозни юристи, каквито претендираме, че сме. Като призоваваме срещу двойни стандарти, защо искаме от другите власти и НПО да не изразяват свои позиции. НПО не са ли създадени именно, за да изразяват позиции“, попита върховната съдийка.
„Аз наистина не мога да разбера защо хората , които са я изготвили не са си посочили имената. То е въпрос и на достойнство“, реагира Керелска.
Имова остро възрази на въпросите, а преди това Гергана Мутафова обяви подкрепа за позицията.
„Няма задкулисие, няма внушение“ , каза Имова. „Подписвам се под тази позиция“, заяви тя и добави, че „позицията е по вътрешното убеждение на всички онези от нас, които споделят правомощията на ВСС„. Заяви, че категорично се противопоставя „на опитите да се ограничава правото на свободно изразяване на мнение“.
„Това ми прилича на опити от други времена, които отдавна сме отрекли като общество и се стремим към правова държава.. „ Ами разпънете ни на кръст“, призова самопожертвователно като Кояджиков и тя. Но да се прави разследване как е формирано едно мнение са реминсенции от други „мракобесни времена„, заключи Имова.
Всъщност въпросите се свеждаха до това защо подготовката на позицията от името на пленума, не е известна на всички членове на ВСС. Забележително е , че подобна патетика съдия Имова не си позволяваше в присъствието на ред други министри на правосъдието, но очевидно виждаше опора в министър Павлова, която по- рано обяви, че подкрепя провеждане на процедурите за главен прокурор и председател на ВАС, защото не приема за редно ръководителите на институциите в държавата да са и.ф.
Тъй или инак, защитата на Имова за отстояване на свободата на изразяване и авторитета на ВСС, не изясни защо все пак въпросният документ, внесен в последния момент на заседанието на пленума и пазен като“ държавен секрет“ от Захарова, Керелска и Дишева. Трите отстояват друго мнение, че кадровият орган ще запази повече престиж, ако остави на наследника си избора на нов главен прокурор и председател на ВАС.
Не че кадровиците нямат какво да кажат на властта за противоречивите й решения спрямо съдебната власт, често скандални, които на практика позволиха на кадровия орган да се превърне във „Вечен съдебен съвет“. Но очевидно в случая по най – лесния начин са препочетени маниерите на тиранията на мнозинство над малцинството, облечени в „правилните изречения“.
Представляващият ВСС Боян Магдалинчев си мълча до края на дискусията по този въпрос. Захарова, Керелска и Дишева не подкрепиха позицията.
Позиция на ВСС: Не сме виновни, че работим при изтекъл мандат
Висшият съдебен съвет е конституционно установен орган, в чиито правомощия е и задължението да направи в императивно определените в закона времеви рамки предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.
Висшият съдебен съвет изпълнява еднакво стриктно всички свои законови правомощия, сред които са и избор на административни ръководители на органите на съдебната власт, назначаване и освобождаване на магистрати, включително на висши магистратски длъжности и др.
Призивите от последните дни на представители на останалите власти и на НПО да не се провеждат или да бъдат спрени откритите процедури за избор на председател на ВАС и главен прокурор, по същество са искания към ВСС да наруши пряко Основния закон и да прояви правен волунтаризъм, което е недопустимо и би поставило въпроса за отговорността на членовете на съвета.
Принципът на върховенство на правото изисква в случаите, когато представителите на останалите власти и конституционни органи намират за нецелесъобразно изпълнението на определени законови правомощия на ВСС, да инициират изменение или отмяна на закона, или да упражнят признатите им от закона други средства за препятстване на това изпълнение. Законовите норми по дeфиниция са отражение на господстващия в обществото морал и затова изпълнението на конституционно установените правомощия на ВСС не може да бъде неморално.
Всичко останало е демонстрация на правен нихилизъм и двоен стандарт, които невидимо рушат правовия ред и позволяват усещането за беззаконие да се мултиплицира във всяка част от обществото.
Забележителен е фактът, че през 2023 г. когато ВСС откри процедура за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, липсваха възражения за нелегитимност и морален интегритет на съвета.
Неуспехът от неслучващата се десетилетия законова съдебна реформа не може да бъде вменен на ВСС и съдебната система, които тенденциозно и непрестанно се третират като необходимия грешник за провала на всеки опит да се „прекрои“ системата по вижданията на една или друга обществена група, без да се търсят истинските причини за проблемите в работата на съдебните органи.
Внушенията за липса на морален интегритет и нелегитимност на състава на съвета, за зависимост от политическата конюнктура и др., явно са част от политическата реторика в условията на поредни предсрочни парламентарни избори, но представляват груба и безпринципна намеса в независимостта на съдебната система.
Припомняме, че функционирането на настоящия състав на ВСС при условия на изтекъл мандат не е по вина на ВСС, който изпълни задълженията си и проведе през 2022 г. избор на членове от съдебната квота, но поради липсата на избрани от НС членове на съвета от парламентарната квота продължава да функционира и това е признато от Конституционния съд като „несъщинско удължаване“ на мандата, като „защитен механизъм …за продължаване на дейността на държавния орган“ и „допустим способ за възпиране на фактическо изменение на предвидения от Конституцията баланс на властите и органите на държавата“. Решенията на КС са задължителни за всички правни субекти в Република България.
Апелираме към представителите на останалите власти и всички конституционно установени държавни органи да не преминават границите на правовия ред и в битката за надмощие на собствените им каузи да не обезсмислят базисните принципи
