За периода 2017- 2023 година включително, след разрешение на съда, специални разузнавателни средства са били приложени спрямо 11 прокурори, трима следователи и един съдия. Проверката е била изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов през март тази година, за която от държавното обвинение съобщават днес.
Прокуратурата не е искала разрешение за прилагане на способа, регламентиран в Закона за специалните разузнавателни средства – проникване, нито в съдебни кабинети, нито в съдебни зали и стаи за съвещание на съдебни състави.
Всяко от направените и разрешени от съдия искания за прилагане на СРС са за разкриване и доказване на следните престъпления от НК: чл. 282, ал.2 престъпление по служба; чл. 302, т. 1-подкуп; чл. 304б -облагодетелстване; чл. 354а – притежание на наркотични вещества; чл. 282, ал. 2 – неизпълнение на служебните задължения с цел облагодетелстване, се казва в съобщение на ПРБ.
От прокуратурата уточняват, че съобщената статистика е във връзка със запитвания от медии по повод твърдения за голям брой използвани специални разузнавателни средства спрямо съдии.
Името на съдията от Плевенския окръжен съд Владислава Цариградска не е посочено изрично в прессъобщението, но именно тя преди два дни, по време на изслушване в съдийската колегия съобщи, че по публична информация през последните пет години под контрол са били поставени около 150 съдии. Тя заяви, че за 5 години от съществуването на „фамозните“ спецсъд и прокуратура, са одобрени 150 разрешения за прилагане на спецсредства срещу магистрати. Те са одобрявани единствено от бившия председател на Апелативния спецсъд Георги Ушев, а исканията са били основно от КПКОНПИ, някои от прокуратурата, имало и от ДАНС, но не много.