DeFakto.bg DeFakto.bg
Делото срещу Румен Овчаров е заплаха за фиска в далеч по-големи размери
Софийски апелативен съд – София потвърди частично решение на СГС, с което прокуратурата бе осъдена заплати на Анна Янева обезщетение за незаконно повдигнато обвинение. Последно ПРБ дължи на пострадалата 73 500 лева за неимуществени, имуществени вреди и разходи за адвокатска защита.
През 2018 г. Анна Янева бе обвинена в умишлена безстопанственост от спецпрокуратурата, че заедно бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров е отдала под наем „Мини Бобов дол“ на частната фирма „Ораново“. Съобщението за това бе разпространено от Специализираната прокуратура, в което бе посочено, че обвинение е повдигнато и на бившия шеф на мините Пламен Евтимов за нанесените щети на дружеството. Според обвинението договорът за наем на „Мини Бобов дол“ е бил неизгоден за мините и с него на държавното дружество са нанесени щети за над 8.9 млн. лева. След разгласявенот на обвинението от прокуратурата, на Янева бе предявен граждански иск от ръководство на „Мини бобов дол “ за 28 174 082,08 лв.
По онова време Анна Янева е заместник-министър на икономиката и енергетиката в правителството на тройната коалиция, когато министър беше Овчаров, и в кабинета „Орешарски“. Пет месеца по – рано тя е избрана за лидер на БСП-София.
След многократни връщания и поправки на обвинителния акт на 31.07.2020 г. Янева бе призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение. Последно ВКС отхвърли и предявения граждански срещу нея от „Мини Бобов дол“.
След влязлата в сила оправдателна присъда от 03 февруари ри 2022 г. Янева завежда иск за компенсация на причинените имуществени и неимуществени вреди от обвиняването й в престъпление, което не е извършила.
Прокуратурата оспорва до стотинка
Пред АС – София прокуратурата оспорва отсъденото от СГС обезщетение на Янева – 30 000 за морални вреди и 44 400 за имуществени. Обвинението дава всичко от себе си за защита на бюджета си от неизбежните плащания след една окончателно потвърдената оправдателната присъда и отхвърления граждански иск срещу Янева.
Оспорва до стотинка обезщетението за неимуществени и имуществени вреди, намира ги за прекомерни и недоказани, отрича да има вина за публичното разгласяване на делото от пресата. Твърди „порочност“ на първоинстанционното решение за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Пред въззивния съд Янева моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
При проверката на оспорваното решение въззивния съд стига до извода, че СГС и имал законови основания за взетото решение.
Мотивите на САС
Ищцата е била обвинена в тежко умишлено престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 12 г , с лишаване от право да се заема определена държавна или обществена длъжност плюс лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. По делото, продължило три години и шест меса, тя два пъти е привличан към наказателна отговорност. От свидетелските показания се разбира, че повдигнато й обвинение е било тежък и изненадващ удар за нея, който преживяла тежко и на два пъти е влизала в болница, единият път след съдебно заседание . Съдът констатира изолация от близки и приятели, преживян стрес и нервно напрежение, нарушени социални контакти всички атрибути на ада, когато си обвинене в престъпление, което не си извършил, но не си сигурен докъде ще доведе това.
Безспорно е установено, че ищцата се е ползвала с добро име в обществото, била изключителен професионалист, икономист, който работи много добре, заемала и високи държавни (заместник министър на икономиката и енергетиката в периода от 05.12.2005 г. до 14.07.2009 г.) и обществени (ръководен пост в Българската социалистическа партия) постове, отбелязва в решението си САС
Подчертава, че „по отношение на някои професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват“.
При повдигане на обвинение за извършено престъпление в областта на професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и пряко значение за размера на обезщетението, пише съдът.
Съдиите отхвърлят твърденията на прокуратурата, че няма вина за разгласяване на обвинението в медиите “ и то по съобщения от Специализираната прокуратура“, както и че в резултат на повдигнатото обвинение срещу нея е предявен и граждански иск за много голяма парична сума.
“ Както публичното разгласяване, така и предявяване на гражданския иск, са в пряка причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение. Ако Прокуратурата не беше повдигнала такова обвинение, то нямаше да бъде разгласено, съответно няма как да бъде предявен граждански иск, заключава съдът, доколкото именно Прокуратурата с повдигането на обвинение сочи е посочила я е посочила като извършител на престъпление, казва съдът.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че претенциите на ищцата за неимуществени и имуществени вреди са основателни, като ги уважил в пълен размер, обобщава САС.
Корекцията
Тъй като обаче пред съда не е представено заключение на специалист (лекар), не се установява пряката причинна връзка между воденото наказателно производство и твърдяното влошено здравословно състояние и получаваните на два пъти припадъци, единият път непосредствено след повдигане на обвинението. Не се установява и да е прекратена политическата й кариера в пряка причинна
връзка от воденото наказателно производство и САС намалява определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени от 30 000 лв. на 20 000 лв.
Изцяло потвърждава имуществените вреди
Съдът отхвърля твърденията на прокуратурата за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения за процесуално представителство пред всяка инстанция.
В решението си съдът посочва, че НПК урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда възможност за оправданото лице или при прекратяване на производството, да претендира направените в хода на наказателното преследване съдебни разноски.
„Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес обуславя извода, че разходваните средства в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ“, записват в мотивите си съдиите.
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че Янева е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС на досъдебното производство, 36 000 лв. с ДДС за защита и процесуално представителство пред първата инстанция и 6 000 лв. с ДДС за втора инстанция.
Съдът констатира още, че материалите по наказателното производство са 98 тома, 2 търговски дела, които са общо 11 тома и 4 класьора, проучването на които безспорно е свързано с полагането на много усилия и труд и отнема много часове положен от защитниците труд.
Самият брой на проведените съдебни заседания пред първоинстанционния съд – общо 13 и още шест съдебни заседания пред второинстанционния съд, също сочат на липса на прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения.
Залогът за ищцата по делото е бил огромен, защото е била обвинена за тежко умишлено престъпление, а осъдителната присъда би била удар за професионалната й репутацията й, казват съдиите. И потвърждават изцяло решението на СГС в частта, с която на Янева е присъдена сумата от 44 400 лв.
Отделно САС се произнася и по разноските за въззивната инстанция и приема, че прокуратурата й дължи сумата от 3 116,13 лв. и адвокатско възнаграждение от 3 600 лв. с ДДС.
Обезщетенията за морални и имуществени вреди се дължат със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане, а заедно с разноските дългът на Прокуратурата към Анна Янева е общо 73 000 лева.
Сагата с обвинението на Румен Овчаров вещае много по-мащабно обезщетение
Можем да гадаем какво би било обезщетението за вреди, ако бившия министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, след финала на сагата, предяви иск към държавата, разбирай прокуратурата за нанесени вреди от протяжното му близо 7-годишно наказателно производство.
Първоначално той бе единствен обвиняем по делото за мините и през 2018 г. и беше пратен на съд за престъпление по служба и умишлена безстопанственост заради отдаването под наем на „Мини Бобов дол“. Поетапно към обвинението бяха присъединен Анна Янева, единствената до момента окончателно оправдана, и Пламен Евтимов, изпълнителен директор на мините.
Обвинението бе, че със сключения договор за наем на „Ораново“ са прехвърлени изключителните права за добив, транспортиране и продажба на въглища от участък „Бабино“ и участък „Бобов дол“ от находище „Бобовдолски въглищен басейн“. Без да е проведена открита процедура и без да е установено притежава ли „Ораново“ необходимите възможности за добив на въглища, а Овчаров не упражнявал контрол върху изпълнението на договара.
През 2020 г. Овчаров бе осъден от Специализирания наказателен съд на две години затвор и 16,5 млн. лева щети на държавата, а Апелативният специализиран наказателен съд, потвърди осъждането.
Миналата година (2023) Софийският апелативен съд върна делото на първа инстанция – СГС, след като отмени присъдата на спецправосъдието. Връщането бе обусловено от решение на ВКС, с което върховните съдии установиха, че правните изводи на Апелативния специализиран наказателен съд, потвърдил осъждането на СНС, са оскъдни „до степен на липса на такива, което е съпоставимо с липса на мотиви и съставлява съществено процесуално нарушение.“
След множеството груби нарушения, сочени от ВКС, бе и откритието, че АпНС се е произнесъл извън рамките на обвинителния акт, а тезата на прокуратурата за претърпени щети след сключения договор за наем, не се подкрепя от обвинителния акт. Размерът на щетите е обоснова от източници, които не са събрани по реда на НПК. Не са били посочени правилата за контрол, които не са изпълнени, нито обема и естеството на вменените и възложени контролни правомощия на Овчаров и Евтимов и пр..
И още: „Първостепенният съд недопустимо е встъпил и упражнил чужди процесуални права, с каквито не разполага, тези на прокуратурата, чието изключително правомощие е привличане към наказателна отговорност на лицата, които са извършили престъпления и поддържане на обвинение в производството по дела от общ характер“, каза съдът и заключи, че Овчаров е бил осъден по непредявано обвинение, за което узнал от мотивите към присъдата и не се е защитавал.
Давността за преследване по това дело изтече още през 2022 г. Всички очаквания за прекратяване на делото не се сбъднаха, защото Овчаров поиска да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Вече не е ясно кой съжалява повече, дали подсъдимият, чиято съдебна сага отново е разточена във времето.
Или данъкоплатците, от чиито пари ще се платят поредни обезщетения за лошо скроени и водени обвинения на прокуратурата.
