Борислав Сарафов: Надявам се след 7 г. реформата в прокуратурата да бъде забравена, успях да я извадя от „калния“ терен на политиката

  В Концепцията си предлага  мерки за работоспособност на  обвинението и следствието

Съдебната система изпитва остра нужда от реална и лишена от политически интереси промяна

Законите не трябва  да се правят само от политици, или само от теоретици, не влизали в съдебна зала

След седем години , надявам се, реформата в прокуратурата да  бъде забравена – това обявява и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов във внесената  във ВСС Концепция за управление на прокуратурата през следващите 7 години.

Като отбелязва дългогодишен професионален и управленски опит и многократни  награждавания от ВСС, от  главни прокурори на и от  директорите на ФРБ – Робърт Милър и Кристофър Рей, Сарафов, Сарафов  посочва, че обстоятелствата са наложили  да поеме временно ръководството на прокуратурата в период в труден период:

„Ясно съзнавам, че има периоди от историята на прокуратурата . За съжаление, бях принуден да поема ръководството на прокуратурата именно в нейния най – тежък период“, казва Сарафов.

Изтъква, че е приел номинацията за поста, мотивиран от дългогодишния си професионален опит – почти 30 години като следовател и прокурор във всички нива на системата. В  хода на работа по знакови дела, се е уверил в необходимостта от  прилагане на новаторски принципи и техники за разследване на организирана престъпност и корупция.

Като особено важно свое достижение за последната година и половина отчита, че е успял да възстанови „добрия микроклимат, базиран на взаимното уважение и професионален подход в работните отношения“.  Смело мога да кажа, че са тази моя цел се  справих,  отбелязва Сарафов.

Въпреки, че не е разполагал с пълните правомощия на главен прокурор, смята че е изпълнил задачата – прокуратурата се е върнала към нормалната си и професионална работа, като категорично и трайно излезе от калния терен на политиката.

Посочва, че  се е запознал от най високото ниво с всички актуални проблеми на системата. „Мисля, че към момента имам решение за всеки от тях. Най-голяма увереност ми дават отношението и доверието на колегите, с които работя вече почти 30 години, последните година и половина от които като техен ръководител“. 

Борислав Сарафов уверява ВСС, че прокуратурата ще се развива като безпристрастна, независима, активна и ефективна част от съдебната власт.

Сред множеството документи за стаж,  автобиография, диплома за завършено висше образование и удостоверение за юридическа правоспособност, документи, удостоверяващи юридически стаж и други ,  е и специално удостоверение на специални прокурор  Даниела Талева за пред ВСС, в което се казва, че от проверките по сигнали  срещу Борислав Сарафов за периода 7 декември 2023 – 11 октомври 2024 г. ,  няма данни за извършени престъпления.   Отбелязано е още,  че срещу него няма висящи и неприключени наказателни производства.

Такова удостоверение на Сарафов е издадено от НСлС.

За съдебната реформа

Сарафов е набелязал  серия  от мерки (някои спорни), необходими за  подобряване на работата на обвинението, като преди това се спира на въпроса за съдебната реформа от последните години, както  и на извода, че  „законите не бива да се правят само от политиците, или само от теоретици, не влизали в съдебна зала“. Надявам се този път съдебната реформа да не бъде гледана през призмата на конюнктурните интереси на отделни политически лобита, отбелязва Сарафов.

Съдебната система изпитва остра нужда от реална и лишена от политически интереси промяна, пише в концепцията, пише той.

„Видимо е, че в последните години обществото изведе като приоритет съдебната реформа, но за съжаление никой от нас, практикуващите магистрати, не беше потърсен за мнение и становище по действителните проблеми и реалната необходимост от съдебна реформа, а там където успяхме да дадем своето мнение и препоръки, те не бяха чути“ , посочва претендентът.

В изготвянето на законите трябва да участват практикуващите магистрати — „тези, които ежедневно са на терен и влизат в съдебните зали, на местопроизшествия, разпитват свидетели, работят с вещи лица и очи в очи се срещат както с извършителите, така и с жертвите на престьпления„, посочва той.

Сарафов очертава проблемите,  с които  прокурорите и следователите се сблъскват  наказателното правоприлагане, „чието решаване успешно може да се постигне чрез законодателни промени в ЗСВ, НК и НПК“.   Отбелязва, че  прокурорите и следователите работят  с НК от 1968 година, „когато условията в страната ни са били съвършено различни, а технологиите, в сравнение със съвременните, са били в каменната ера“.

По повод промените в Конституцията отбелязва, че те са били направени  в момент, „когато състоянието на прокуратурата беше такова, че доверието в нея спадна до критични нива.  „Прокуратурата изглеждаше като играчка в ръцете на предишния главен прокурор, без никакви реални приоритети, свързани с престъпността, заиграваща се политически и управлявана авторитарно„.

Откровено  напада Гешев, който забравил, че е магистрат и  започнал да се държи като политически лидер, дори на празници отправял поздравления до нацията. Всичко това довело да демотивиране на прокурорите и спадане на общественото доверие в прокуратурата.

С уговорката, че не е изчерпателен   Сарафов излага  предложения за законодателни изменения:

  1. . Трафичин данни да се ракриват не само за тежки, а и за по-леки престъпления ( в чл. 159а, ал. 2 от НПК )

Разпоредбата на чл. 159a, ал. 2 от НПК допуска  данните, свързани с проследяване и идентифициране на източника на връзката, на нейното направление на връзката,  идентифициране на датата, часа и т.н.  да се събират, когато това се налага за разследването на тежки умишлени престъпления.

Считам, че тази възможност за разкриване на данни следва да бъде дадена и по отношение разкриването и на други престъпления, които не са тежки и умишлени. Необходимостга от ползване на данни от услуги, предоставени от обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е от съществено значение за качеството и ефективността на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия и действия по разследването, свързани със събирането на доказателства в процеса на разкриване и доказване на престьпна дейност.

Към днешна дата, с настоящата фаза в развитието на технологиите, без наличието на такива данни разкриването и доказването е по-трудно, по-сложно и по-бавно, а понякога дори и невъзможно, като тази информация е важна не само за тежките умишлени престьпления, но дори и за такива, които са извършени по непредпазливост –(например ПТП със смъртен изходс последвало бягство от местопроизшествието на виновния).

Такава законодателна промяна ще бъде в пълно съответствие с чл. 15 от Директива 2002/5WEO относно обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, уверява и.ф. главен прокурор и допълва, че такова  изменение ще подпомогне разкриването на обективната истина, без да се нарушават конституционно установените права на гражданите по чл. 34 от Конституцията. 

2.  Да отпадне задължението да се мотивира всеки отказ на прокурор

Оптимизирането на работата на ПРБ налага да отпадне задължението на прокурора да мотивира подробно всяко едно постановление, с което отказва да образува досъдебно производство, сочи Сарафов. Разказва, че в ПРБ, и най-вече в районните прокуратури, постьпват сигнали, в които се изразява недоволство от гражданите  от решения на етажна собственост, с което някой от съкооператорите не е съгласен, лична неприязън към съсед и редица други сигнали, в които данни за престьпление няма „(напр. съседът ми вдига шум и работи с бормашината между 14.00 и 16.00 часа),   котката ми избяга, намерете я и пр.

Във всички тези случаи прокурорът е  длъжен да състави постановление – в което да опише по какъв повод е заведена преписката, какъв е сигнальт и да мотивира защо той не съдържа данни за престьпление, въпреки че липсата на такива е очевидна. Подобни усилия са необосновани.  

„Удачна форма би била писмената резолюция, отразяваща единствено решението на прокурора да не се образува досъдебно производство. Излишното ангажиране на професионален ресурс по мотивиране на откази по подобни за масови сигнали не води до по-качествено правоприлагане и не способства за повишаване доверието на гражданите в ПРБ“ . 

  3. Да отпадне срока за провеждане на разследването ( чл. 234, ал. 7 НПК)

У Сарафов „винаги е будила недоумение“ разпоредбата на чл. 234, ал. 7 НПК, която предвижда, че действията по разследване, извършени извън сроковете за разследване, не пораждат правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.

Съществуването й , посочва той,  се оправдава единствено с идеята да бъдат дисциплинирани органите на досъдебното производство. В действителност тази цел успешно се постига посредством дисциплинарната отговорност на магистратите, която се носи за неритмично и необосновано забавено разследване, дори формално то да е било извършвано в срок. Нормата на чл. 234, ал. 7  НПК не само не дисциплинира органите на досъдебното производство, но и се отразява негативно върху правата както на обвиняемия, така и на пострадалия, които ще бъдат засегнати, ако интересуващи ги доказателства не са събрани в законово установения срок.

Тази разпоредба не кореспондира с основните принципи на процеса, нито с европейските стандарти за справедлив процес, не съдържа никакви гаранции за разкриване на обективната истина и може да доведе единствено до негативни последици, пише Сарафов.

В демократичните правни системи единственото времево ограничение за разследване е давностният срок за наказателно преследване на определен вид престъпление, казва той.

4. Без института на поемните лица

Изискването на НПК при почти всички действия по разследване (с изключение на специалните разузнавателни средства, разпит и експертиза) в досъдебното производство да присъстват поемни лица също трябва да отпадне. Институтът на поемните лица е заимстван от руското право, сочи Срафов.  Замислен е като форма на граждански контрол върху дейността на разследващите органи от външни за наказателното производство лица.  Във времето той е доказал своята неефективност поради ред причини сред които: необходимостта да се отложи началото на действието по разследване докато се открият поне две поемни лица, което може да доведе до загуба на доказателства, нежеланието на тези лица да се ангажират като свидетели,  възможност впоследствие те да се окажат заинтересовани от изхода на делото, ако се установи, че имат съпричастност към извършване на престьплението или се окажат в ролята на пострадали (напр. след установяване самоличността на трупа) е т.н.

Колегите ни от развитите демокрации искрено и неприятно се изненадват, когато разберат, че ние допускаме външни лица /поемните лица/ на местопроизшествието — зад заградителната полицейска лента те допускат присъствие само на ограничен брой служебно оправомощени лица..  Институтът на поемните лица е ненадежден, неефективен и ненужен. Сарафов допуска допуска и подхвърляне дори на доказателства..

Добросъвестностга на държавните органи се предполага и затова е непонятно защо изначално тя трябва да бъде контролирана чрез поемни лица. Не на последно място в съвременните условия при всяко едно действие по разследването, в чието провеждане е предвидено участие на поемни лица, се правят фотоснимки и видеозаписи, които онагледяват случващото се на мястото на произшествието. 

5. Разширяване на възможностите за провеждане на разпит чрез видеоконферентна връзка

Трябва да се увеличат възможностите за провеждане на разпит чрез видеоконференция и в двете фази на процеса, като в досъдебната това може да се съчетае и с видеозапис. Огромният технологичен напредък и ангажираностга на гражданите налагат преодоляване на конвенционалните средства за извършване на действия по разследване чрез модернизирането  им. Освен финансов ресурс за заплащане на пътни разходи на свидетелите, ще се спести и време, често необходимо за да се осигури възможност на свидетеля да се яви за разпит. С подходяща правна уредба разпит чрез видеоконференция може да се осъществи винаги, когато съответният орган прецени, че не е необходимо лично явяване на свидетеля пред него.

6. Да отпадане предявяването на разследване в досьдебното производство

Процедурата по предявяване на разследването в досъдебното производство реално не изиграва позитивна роля в осигуряване правото на защита както на обвиняемия, така и на пострадалия, а ненужно утежнява процеса и тежко забавя приключването на разследването, респ. внасянето на делото в съда, сочи Сарафов.

Няма международен акт, който да налага създаване на задължение за предявяване на разследването за компетентните държавни власти, каквото задължение съществува в нашия НПК. Подобно задължение не се изисква и в цялата практика на Европейския съд по 1 правата на човека. Съгласно международните, в т.ч. и европейските стандарти, за да се осигури правото на защита на обвиняемия и пострадалия е достатьчно те да са запознати с доказателствата до началото на процеса на събирането им от съда. Това в национален аспект означава до началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Няма никаква пречка страните, в т.ч. подсъдимият и пострадалият, да се запознаят с доказателствата от разследването в деловодството на съда. Практиката вече познава случаи, при които това се прилага и не се приема за съществено нарушение непредявяването на разследването преди внасяне на делото в съда. Тази практика обаче не е еднопосочна. И докато е законово разписано задължението за предявяване на разследването, ще съществува и обратната практика, и прокуратурата няма да внася делата в съда докато не е предявила разследването поради опасността да й бъдат върнати. Много дела не могат да приключат своевременно само и единствено поради необходимостга от предявяване на материалите по разследването. Съвсем скорошен такъв пример е делото за смъртга на 18 мигранти, открити в камион край с. Локорско, а по-назад във времето е делото за атентата на летище „Сарафово“.

Причините за забавянията се коренят преди всичко в недобросъвестно поведение на обвиняеми лица и техните защитници, казва Сарафов, тъй  като те икуствено създават легитимни причини за отсъствието си, но в същото време искат да им бъдат предявени материалите от разследването, както и в трудности при откриването и призоваването на роднини, които се намират извън страната.

Един от примерите за абсурдността на задължението за разясняване на правото да се предяви разследването е случай, при който бащата на починало дете не знае дори какъв е пола на детето му, защото никога не се е интересувал от него, нито е полагал каквито и да било грижи за него, винаги е живеел в чужбина и няма връзка с майката, но законът автоматично третира бащата като пострадал и с това му признава право на участие в производството, респ. задължава органите на досъдебното производство да открият бащата, да му разяснят правата и да му осигурят възможност да се запознае с разследването (Делото „ Семерджиев ”).

7. Наложително е да се променят  изисквания за съдържанието на обвинителния акт

Обвинителните актове в България са сред най-формалистичните в развития свят. Този проблем стои от години, коментиран е неведнъж, и сега го поставям отново на вашето внимание само с една цел — да се създадат необходимите съвременни условия за ефективна работа на прокурорите на висотата на европейските стандарти, е посочено в концепцията.

Обвинителният акт има легална структура, която включва обстоятелствена и заключителна част, както и приложение, което може да се каже, че съдържа пълен опис на делото.  Двете части на обвинителния акт – обстоятелствена и заключителна, в известна степен се преповтарят. Това в действителност затруднява не само прокурорите, но и обвиняемите, и пострадалите, тьй като създава трудности да бъде усвоено съдържанието на обвинението. Изключително много са конкретните примери от практиката.

Важно е от нея да се изведе обобщение, че многопластовата структура на обвинителния акт не гарантира, а в някои случаи създава пречки за реализиране на правото на защита и поради това тя трябва да се опрости.

8. Да се запази отнемането МПС за шофиране след употреба на алкохол и наркотични вещества

Работата по дела за ПТП и за шофиране след употреба на алкохол и наркотични вещества трябва да продължи да бъде приоритет за ПРБ. Следва да се запази и възможността за отнемане на моторното превозно средство по чл. 343, ал. 5 и чл. 3436, ал. 5 НК, както и да се предвиди отнемане на моторното превозно средство – собственост на дееца, респ. присъждане на равностойностга му когато то липсва или е отчуждено и в случаите на престъпления по чл. 342, ал. 3, б. „б“ и б. „в“ не.  Освен това е необходимо разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 3436, ал. 5 НК да се редактират, тьй като създават дисбаланс на предвидената отговорност спрямо тежестта на извършеното. Докато нормата на чл. 343, ал. 5 НК предвижда възможност за съда да отнеме в полза на държавата МПС – при случаи на тежко пътнотранспортно произшествие, нормата на чл. 3436, ал. 5 НК предвижда задължително налагане на тази санкция само при управление на МПС след употреба на алкохол или наркотици .

9. Дeянията да ie разделят на простьпки и престьпления в Наказателния кодекс

Тази идея не е моя, а съм я заимствал от проф.Борис Велчев, с когото много пъти сме разговаряли по темата и аз съм дълбоко убеден в нейния позитивизъм, казва Борислав Сарафов в концепцията си.

В последните години се забелязва тенденция към засилване на наказателната репресия посредством криминализиране на деяния и  утежняване на наказателната отговорност, Промените в тази връзка са ad hoc съобразно обществените отношения по някой нашумял случай, но тези промени не представляват последователни сопки в реализиране на национална стратегия за наказателна политика, не държат сметка за системата на наказанията в НК и поради това създават сериозен дисбаланс.  Това освен че затруднява тълкуването и правоприлагането, като вторична последица води и до липса на усещане за справедливост у българските граждани.

• Трайно е оставен на заден план проектът за изменение на НК, който разделя общественоопасните деяния на престьпления и простьпки. Въвеждането на това деление и респ. разглеждането на простъпките по облекчен ред е необходимо с оглед осъвременяване на материалната наказателна рамка, нейното съобразяване с актуалните общественоикономически условия, както и с оглед процесуална икономия и оптимизиране на производството.
• Следва да запазят квалификацията си като престъпления тежките форми на нарушаване на обществения ред като убийства, кражби, тежки пътнотранспортни произшествия, компютърни престьпления, престъпления против републиката, престъпления по служба, изпиране на пари и др. Като простьпки трябва да се изведат онези по-леки форми на нарушаване на обществения ред, които не засягат така сериозно защитени от закона права и интереси – леки телесни повреди, маловажни случаи на престъпления против собствеността и др.
• Тези престъпления трябва да позволяват облекчен ред за наказателно преследване, което освен до бързина, ще доведе и до намаляване на финансовия ресурс, необходим за провеждане на наказателното производство. С това нашето законодателство ще се доближи до европейското, тьй като повечето европейски държави предвиждат опростени правила за разглеждане на деяния, които не накърняват чувствително обществените интереси без значение как точно са наречени те. При преценката кои деяния да бъдат характеризирани като простьпки трябва да се прецени тяхната обществена опасност и спрямо нея да се определи вида и възможния размер на наказанието, а опростените процедури могат да обхващат отпадане на някои институти както от досъдебната фаза, така и от съдебната фаза.

  10. Престъплението по чл. 282 НК и нова регламентация на престьпленията, свързани с разхищение на публичен ресурс в сферата на обществените поръчки

Усложненият състав на чл. 282 НК и предвидената специална цел правят трайно невъзможно преследването по наказателен ред на деяния, които могат да се ценят като съществено и тежко накърняващи обществения интерес. В редица случаи предварително изразеното становище или предварително взетото решение от колективен орган води до отпадане на отговорностга. Затова структурата на тази норма следва да бъде преосмислена, като се има предвид съвременният ред за осъществяване на държавната власт.

Същевременно трябва прецизно да се криминализират новите форми на престъпна дейност, свързани с разхищението на публичен ресурс в сферата на обществените поръчки – манипулирани, нагласени спрямо определен участник, със завишени цени, допълвани с анекси и т.н. 

11. Необходими изменения във връзка с оптимизиране на конкурсните процедури

Необходима е съвсем нова формула за провеждане на конкурсите за кариерно израстване, така че това да става не в рамките на няколко години, а максимум за 4-5 месеца, предлага Сарафов.

В момента конкурсите се провеждат централизирано [напр. за всички свободи места във всички окръжни прокуратури/, което по всеобщо мнение е напълно погрешно. Категоричното мнение на колегите ми е, че конкурсите трябва да бъдат децентрализирани и провеждани за всеки отделен орган на съдебната власт поотделно, за да бъдат своевременно попълвани свободни щатни длъжности, както и да може да се осигури нормална възможност за кариерно израстване на всички магистрати. Освен това е необходима и бързина и обективност на конкурсните процедури, които по настоящия ред за съжаление не могат да бъдат постигнати. Възможните варианти са чрез събеседване, писмен изпит, анализ на отменените и потвърдени актове или някакъв смесен вариант. 

12. Електронно правосъдие

Пълноценното използване на информационните и комуникационните технологии е от решаващо значение за подобряване на организацията, вырешноведомствената координация и условията на труд, включително за промяна на нагласите за полезност на съвременните достижения в противодействието на престьпността и в помощ на административните ръководители. Именно в този смисъл позитивна оценка заслужава планомерното усъвършенстване на информационните системи на ПРБ.

Усилията в тази насока трябва да бъдат продължени и надградени като се насочат към засилване на ролята на информационните технологии (електронно правосъдие) в комуникацията с граждани и други държавни органи (в т. ч.) в хода на самото разследване. Технологичният напредък позволява да се обмисли въвеждането на електронни дела в досъдебната фаза. Това ще оптимизира комуникацията и координацията между разследващия орган и прокурора, а отгам ще доведе до подобряване на работата по делата. Създаването на „електронно дело“ ще е от полза и за разследващите органи, тьй като ще улесни осъществяването на вътрешно-ведомствения контрол за срочността и качеството на разследването, а впоследствие при внасяне на наказателното производство в съда, вече съществуващото „електронно дело“ може да бъде използвано и в тази фаза на процеса.

13. Преформатиране структурата на следствените служби

Към следствените служби аз имам особен сантимент, като нескромно претендирам да съм добре запознат със спецификите в организацията и дейностга им.

 Именно затова смятам прецизно и аргументирано да предложа на законодателя да предприеме законова промяна, с която окръжните следствени отдели да бъдат извадени от състава на окръжните прокуратури и административно подчинени на НСлС, т.е. единна структурна единица НСлС с регионални звена окръжни следствени отдели. Това би дало много по-добри организационни възможности за координация и комуникация при провеждане на разследването по досъдебните производства, выложени на следователи.

Според и.ф. главния прокурор е необходима спешна законодателна промяна, която да позволи възлагането на делата, водени в Комисията за противодействие на корупцията (КПК), на следователи, което в момента не е възможно.

„Това е огромен проблем, който се задълбочава и твърде скоро може да доведе до зацикляне и дори провал на огромна част от делата за корупция. Със законовите изменения на тези разследващи инспектори бяха прехвърлени абсолютно всички заварени дела, които са трицифрено число. Количеството и качеството винаги са взаимосвързани и в този смисъл именно огромният брой ДП неизменно ще доведе до влошаване на качеството на разследването, ако не и до провал на част от делата“, смята Сарафов.

14 . Главният прокурор не е говорител на ПРБ 

Работата на прокуратурата винаги е във фокуса на медийното и обществено внимание и това е логично. Журналистите са живата връзка между ИНСТИТУЦИИТе и общественостга, те са необходимият посредник.

Медийната политика на прокуратурата трябва да се основава на правото на гражданите да бъдат информирани, гарантирано от Конституцията, при спазване на разпоредбите на Закона за достьп до обществена информация, Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс.

Представянето на ежедневната работа на прокуратурата пред обществото пряко, посредством развитието на технологиите, пред аудиторията в интернет и/или традиционно чрез медиите, е сред основните предизвикателства в цялостното управление на институцията с оглед динамиката в съвременните комуникации. Обективностга изисква да отчетем, че публичният образ на прокуратурата в обществото, а и на цялата съдебна власт, не е на нивото, на което всички ние бихме искали да се намира. И макар факторите за това невинаги да са свързани с дейностга на магистратите, смятам, че прокуратурата следва да даде пример как институциите могат и трябва да предоставят навременна, достоверна и обективна информация на обществеността.

Необходим е по-активен подход от всички магистрати, особено от говорителите на съответните прокуратури, от административните ръководители на всички нива.

Главният прокурор, който и да е той, не следва да се превръща в говорител по всяко наказателно производство, включително и от висок обществен интерес. Наблюдаващите прокурори и следователите трябва да поемат своята отговорност и да обясняват, когато е необходимо своята работа, така че прокуратурата да бъде онзи достоверен източник на информация, на когото гражданите имат безусловно доверие. В тази насока е от полза да се осигурят достатьчно експерти за връзки с обществеността в тези апелативни и окръжни прокуратури, които по обективни причини имат по-висока натовареност и съответно генерират по-висок обществен и медиен интерес. Обществото трябва да знае, че в прокуратурата работят достойни и подготвени професионалисти, за които да си следовател или прокурор е призвание, чест и отговорност.

На последно място, но не и по значение, е развитието на колектива поддържането на добър микроклимат в прокуратурата, базиран на взаимното уважение и професионален подход в работните взаимоотношения. Не следва да се допуска нито конфронтация на отделни прокуратури, прокурори и следователи, нито фаворизиране на част от тях. Няма да се толерира насаждането на страх, раболепие и сляпо подчинение.

Няма съмнение, че освен нормативно установените принципи на ръководство, е необходимо да се прилагат и общочовешките принципи коректност, диалогичност, доверие.

 Заключение: Прокуратурата ще се развива като безпристрастна и независима

Обществото с право е все по-взискателно към работата на прокуратурата и следствените служби, но аз съм мотивиран да отговорим на обществените очаквания за справедлива, честна и почтена работа на институцията. Новите реалности изискват една модернизирана и ефективна прокуратура.

Ако получа вашето доверие и имам възможността да управлявам прокуратурата в следващите 7 години, след тях бих искал да я видя като уважавана и ефективна институция, а отговорната и професионална работа на колегите ми да бъде положително оценена от обществото. Бих искал след тези 7 години темата за реформи в прокуратурата да бъде забравена. Това ще бъде доказателство, че съм имал успешен мандат.

В заключение ще посоча, че прокуратурата в България ще продължи да изпълнява своите задължения и ще се стреми да се развива като безпристрастна, независима, активна и ефективна част от съдебната.