Противоконституционна ли е разпоредбата на чл. 173, ал. 13 ЗСВ в хипотезата на отказ на президента да назначи предложен му за главен прокурор кандидат и незабавното „повторно“ гласуване на същия от пленума ВСС? Този въпрос адв. Петър Славов смята, че трябва да бъде отправен до Конституционния съд, докато във ВСС тече процедурата за избор на нов главен прокурор. Това може да направи и ВАДС, казва той. Ето и аргументите му:
Адв. Петър Славов, д-р по конституционно право, член на ВАдС със съвещателен глас
Един от все още малко коментираните въпроси в скандалната процедура по „избор“ на гл. прокурор е евентуалното приложение на чл. 173, ал. 13 ЗСВ, в хипотезата, че Президентът откаже да назначи единствения кандидат – Б. Сарафов – чл. 129, ал. 2, предложение второ от КРБ.
Показателно е, че дълги години наред до 2016г. ЗСВ (тогава в чл. 10) е предвиждал, при отказ на президента да издаде указ за назначаване на предложения му кандидат, да се провежда изцяло нова процедура (с номинации, изслушване на концепции и т.н.), а не просто да се прегласува върнатата кандидатура. Измененията в закона след това въвеждат въпросната ал. 13, според която при отказ от страна на Президента и повторно предложение за същия кандидат, неговата кандидатурата се гласува от пленума на ВСС незабавно и без възможност за други номинации?!
Последното обаче, явно не кореспондира с конституционния текст на чл. 129, ал. 2, предложение второ, който говори за „отказ“ от страна на Президента, а не „връщане“ на кандидатурата, за да може тя да бъде веднага прегласувана. С др. думи – този отказ предполага развиване в пълнота на нова процедура по номинации, изслушване на концепции, оценка на кандидатите и гласуване от пленума на ВСС, за да може да имаме „повторно“ предложение на същия кандидат – т.е. той да е изминал цялата номинационна процедура отново (повторно).
И именно тук се открива възможност за сезиране на КС с искане за обявяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 13 ЗСВ по горните съображения, което искане ако бъде допуснато от КС и Президентът изпълни заканата, да откаже да издаде указ за назначаване на единствения кандидат:
А) процедурата трябва да спре там, до произнасяне на КС на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 АПК; междувременно се надяваме НС и съдебната власт да са изпълнили задължението си и най-после да конституират новия легитимен състав на ВСС;
Б) вероятността КС да уважи подобно искане за обявяване на противоконституционност не е никак малка и при „отказ“ би наложила провеждането на изцяло нова конкурсна процедура с възможност за нови номинации от пленума на ВСС; този път да се надяваме, че и министърът на правосъдието няма да остане пасивен наблюдател, а ще има номинация;
В) решението на КС би имало отношение за избора на председателите на ВАС и ВКС, като за първата позиция същия този ВСС миналата откри процедура за номинации и избор и нищо чудно и тя да финишира само с един кандидат..
И още – дали за Висшия адвокатски съвет би било допустимо подобно искане и би ли имал Съвета правен интерес за да поиска обявяване на противоконституционност по чл. 150, ал. 5 КРБ на въпросната ал. 13 от чл. 173 ЗСВ?
Логичният отговор в контекста и на гореизложеното е – по-скоро да, защото вече сме имали главен прокурор, избран от средите на Адвокатурата (Иван Татарчев) и сегашното затваряне на номинационната процедура само до един кандидат, който при отказ на Президента по чл. 129, ал. 2 от КРБ да го назначи, веднага да може да бъде предложен отново, без възможност за номинации на други кандидати, противоречи на КРБ и е ограничително и дискриминационно спрямо адвокатите и правоспособните юристи въобще, отговарящи на изискването за притежаван юридически стаж, нравствени и морални качества за заемане на длъжността.