За първи път работодатели оспорват в съда постановление на МС за размера минималната работна заплата

Жалба до Върховния административен съд с искане за отмяна като незаконосъобразно на постановлението, с което се определя размера на минималната работна заплата в страната е внесла Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), съобщават от браншовата организация.  За първи път работодателите оспорват  постановлението на Министерския съвет в съда.

Според АИКБ, постановлението (Постановление № 359 на Министерски съвет) е било прието, въпреки възраженията на едната от страните в социалния диалог и без да бъдат взети под внимание аргументите им. В резултат на това от 1 януари 2025 г. постановлението определя минималната работна заплата (МРЗ) в страната да нарасне до 1077 лв.

АИКБ изтъква, че постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 година.

МОТ  препоръчва при определянето на минималните заплати да се отчитат нуждите на работниците и техните семейства, както и икономическите фактори и производителността на труда.  Подходът, заложен в чл. 244 на Кодекса на труда, който е основа за приемането на Постановлението, не само не отчита тези критерии, но и елиминира ролята на социалните партньори в процеса, казват индустриалците.

Според АИКБ постановлението и разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата, не съответстват и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната способност на минималната заплата и разпределението на доходите в страната, а не проста формула, базирана на средна брутна работна заплата, при което се сравняват различни и несъпоставими величини – основна минимална с брутна средна, също в нарушение на Директивата.

Игнорирането на тези изисквания ограничава възможностите за адекватна оценка на доходите и покупателната способност на работещите, което е ключово за устойчивото икономическо развитие, сочат от асоциацията. .

Според АИКБ определянето на минималната работна заплата чрез „примитивна и грешна формула“ създава неблагоприятни последствия за предприятията, като най-засегнати биха били тези в отрасли с ниска добавена стойност. Минималната работна залата вместо това трябва да се определя на база реална оценка на икономическите условия, става ясно от съобщението.

Според Асоциацията това увеличение на минималната заплата ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната.

Необоснованото повишаване на доходите на най-нискоквалифицираните работещи ще е за сметка на тези със средна квалификация, което ще демотивира и едните, и другите да повишават квалификацията си и трудовия принос.

От АИКБ  призовават за незабавна отмяна на Постановлението и на чл. 244 от Кодекса на труда и за връщане към адекватен социален диалог, за да  се намери балансиран подход за определяне на минималната заплата, който да бъде икономически устойчив, стимулиращ качествената заетост и в съответствие с международните стандарти.