Абсурд, но реалност: Как българският НПК се оказва безсилен срещу имотната мафия

Defakto.bg

  Преюдициално запитване до Съда на ЕС като опит да се прекрати бездействието срещу един абсурд

 Съдийски състав на СРС постановява осъдителна присъда на измамница, която умело се е  възползвала се от психическите проблеми на  уязвима жена и я  оставила  без жилището й.  Дотук чудесно,   но наказателните  съдиите установяват по делото,  че пострадалата не може да си върне нито „откраднатия“ апартамент, нито обезщетението,  което съдът й е присъдил.

Това подтиква съдия Христина Гарванска,  преди да напише  мотивите към присъдата да се  обърне  със  запитване към Съда на ЕС.   Наскоро Конституционният  съд допусна за разглеждане друго искане на съдия Гарванска срещу текст от Наказателни кодекс, а сега с преюдициално  запитване тя поставя  пред Съда на ЕС проблеми на  Наказателнопроцесуалния кодекс.

В запитването  от името на 23 състав на  СРС  е посочено, че  по разглежданото   наказателно дело съдът  установява  съществени дефицити в националната   правна  уредба, „която в нарушение на правото на Съюза не  гарантира   ефективна   защита   на   уязвими   пострадали  от   престъпления   лица“.   Посочено е,  че   неправилно  е  транспонирана   Директива  2012/29/ЕС   на  Европейския  парламент и на Съвета  от  25.10.2012г.  относно   минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления  и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. В  резултат   на  което

• националната   правна  система   не  гарантира  за  уязвими хора   поради   психически или физически  недостатъци,  пострадали  от престъпление    ефективен  достъп   до   правна   помощ      и   справедлив съдебен  процес   и 
•  не   съответства  на   принципа  на  ефективност    на правото на   Съюза,  тъй  като  не  предвижда  за  пострадалото  лице  в  наказателното производство  достъп до  компетентния  в  наказателното производство  съд да установи нарушение  на правата  му,    произтичащи от правото  на Съюза,  което е  достатъчно  съществено   нарушение  на  правото на Съюза.

Едно от най-съществените изисквания  на  Директива  2012/29/ЕС ,  е  че  още от момента на подаване на жалба от лица с проблеми,  на тях им се  дължи  защита, а не от момента на образуването на наказателно производство.

    Казусът

На  09.12. 2016 г. баща на пострадалата Милена  В. М. (името е променено) подава сигнал в СРП за   измама на дъщеря му,  която към   20.07. 2016 г.  е   притежавала собствен  апартамент  в центъра на  София  на  адрес бул. “Евлоги Георгиев“.  В сигнала подробно е  описал заграбването на  жилището й от измамница,  която  се е възползвала от психичните проблеми на Милена.

Посочил е,  че тя  има психичен недостатък,  представя и епикриза от клиника  по психиатрия,  нотариален  за  продажба на жилището,   приложил също подробни  писмени обяснения  от пострадалата за обстоятелства  на  измамата спрямо  нея и поискал    прокуратурата да направи необходимото и спешно да  спре  продажбата  на   жилището  на дъщеря му,  до изясняване на случая .

Софийска районна прокуратура  образува  наказателно производство  на  06 март следващата година 2017 г. ,  а пострадалата  е  разпитана,  но  без  участието  на  адвокат.   Назначена е била  комплексна  психиатрична и психологична експертиза  на жената  от  15.11. 2017 г.,  но без да е  указан  срок за  изпълнението  й  и  тя била   изпълнена   на  04 февруари следващата 2018 г.

За първи път обвинението за измама в големи размери срещу подсъдимата  Г.  М.  А.  е  внесено  в съда три години след сигнала на бащата –  на   30 август  2019 г.

От обвинителния  акт се разбира, че   подсъдимата Гинка   М.  А.( името е сменено)  на  20 юли 2016 г. в  София,  с користна цел  е използвала неопитността и неосведомеността на Милена  и я  убедила  да й прехвърли  собствеността  на  апартамента си  –  така й  причинила  имотна вреда  в големи размери с равностойност 221  196  лв. ( престъплениeто е измама по член  210 ал.1 т.5  вр.  член  209 ал.2вр.ал. 1 от НК.)   Уязвимата собственичка не се усъмнила, в намеренията на Гинка и повярвала,  че така измамницата  иска  да  й   помогне   да погаси   изцяло  кредитите, които имала, като й даде друг заем , срещу   фиктивно  прехвърляне на  собствеността  върху жилището си и привидно да  удостовери и  плащането на цена за него.  

Милена  подписала   договор,   с който  се  разпоредила практически  безвъзмездно със  собствеността  върху   жилището на стойност    221  196 лв.   срещу    погасяване  на   дълг   с   несъразмерно  по –  ниска    стойност  от  12 000 лв.,   който  освен това приела  да изплаща  и изплатила частично  на подсъдимата Гинка.

От  събраните по делото   доказателства   се установява,   пострадалата изгубила правото на разпореждане,  тъй като в резултат на продажбата на имота на трето лице на 28 декември 2021 г. – 5 години  по късно (към 28 декември 2016 г.)  в полза на третото третото лице вече била изтекла 5 давност за придобиване на имота съгласно  чл. 79 ал 2, чл. 70 и чл. 99 от Закона за собствеността.

В наказателния  процес пострадалата жена  участва като  граждански  ищец  и частен обвинител.  Приет е  за съвместно разглеждане  и  гражданският й иск  срещу имотната измамницата за  сумата  от  221  196  лв. като  обезщетение за имуществени вреди,  причинени в резултат на деянието по обвинителния акт със законната лихва от 28.12.2016  г. до окончателното заплащане на претендираната сума.

   За смисъла на правосъдието

С  присъда   от  15  септември 2023 г.  съдебният състав на съдия Христина  Гарванска   признава   подсъдимата   за    виновна   по    обвинението  за извършената  измама  и й налага   „ лишаване от свобода“   за срок  от  четири  години   при първоначален   строг  режим на  изтърпяване.  Още на  юни 2021 г.  уважава изцяло  предявения    граждански  иск   на пострадалата  жена  за   възстановяването  на  вредата  от престъплението. Но  и „до настоящия  момент “ обезщетението  не  е платено,  нито   обезпечено“,  четем в преюдициалното изложение на съдията до СЕС.

С  произнасяне на присъдата,   ангажиментите на съда са можели да приключат дотук.  Но  очевидно има съдии, които не  остават  безразлични за последиците от правосъдието, което са раздали, особено след като са се  натъкнали на фрапантни недостатъци в наказателния процес, които  ни най-малко не гарантират  справедливост в случая на  уязвимата  жена.

Най-напред съдебният състав установява, че  хода  на  цялото разследване  по досъдебното производство срещу измамницата Гинка ,  прокуратурата и   разследващите не са осигурили на пострадалата жена  задължителна  адвокатска защита по реда на  член  23 от  Закона  за правната  помощ   във връзка  с  член  15   ал.4   от НПК .   Формално такова участие е  било  осъществено  след приключването  на разследването   по производството с подписване на  27.05. 2019 г.  на протокола  за предявяването   на приключилото  разследване.

„Но въпреки,  че  пострадалата  е  с психичен  недостатък,  който я прави неспособна   сама  да защитава  своите права и законни интереси,  от  представител  на  прокуратурата  не е   било направено  искане  към съда   по реда на член 73  от НПК  във връзка  с чл. 51 от  НПК   за  мерки   по реда на Гражданския процесуален кодекс за обезпечаване на бъдещ иск  на   пострадалата пред съда  за  възстановяването на вредата  от престъплението“.

Въпреки, че законът позволя изрично,  прокурорът не е  предявил  от  нейно име  искове пред  гражданския  съд  срещу подсъдимата   за   установяване  нищожност   на   договора за продажба  на процесния имот  поради   измама   и   за  връщането  на  имота  от  третото  лице,  купило жилището на  пострадалата собственичка.   Съдебният състав сочи и правните основания въз основа на които прокурорът е можел да защити интересите  й (чл  51 от  НПК,    чл.  26  ал.3  от ГПК  и чл. 301 от ГПК  –   на  облигационно   основание  по  член  152  от Закона  за задълженията  и договорите).

Констатирано е още,  че по време  на  наказателно  производство  не е била  осигурена  и  съдебна  обезпечителна  защита  на  пострадалата, което е позволило на  подсъдимата  в хода на  производството да  осуети   възможността  за   възстановяването  на вредата  от   престъпление  с продажбата на имота.

 Изводите на съда

        1.  Правната  уредба  в   член  101  от   българския  Наказателно процесуален  кодекс,  не предвижда    изрично    правомощие    на  компетентния  решаващ  орган  (съда)  в наказателното производство  да  назначи  служебно  особен представител – адвокат , ако такъв не е встъпил  в производството  на пострадалото в производството лице с   психически  или  физически   недостатъци, които му пречат да се защитава сам.

      2. По делото на  досъдебното производство  е  допуснато  неотстранимо   съществено  процесуално  нарушение  на  правата  на   пострадалото лице   – за  ефективна   правна  помощ   от   адвокат  от  момента  на подаване  на  сигнал  в  прокуратурата   до  края  на  досъдебното разследване.   „Липсва и  ефективна   правна  помощ   от  прокурор  при    посочените условия  на  закона ,    в резултат   на  което   за  пострадалото лице,  възможността  да получи   присъденото  му от съда   парично обезщетение   в особено   големи размери   за възстановяването  на вредата  от  измамата  или   да получи обезщетяване   в натура   с  връщането  на   престъпно отнетия   имот,  макар  да е  съществувала   по време на   наказателното производство,   вече   е  изцяло  осуетена   за  близо  7  години,   а също   и   за  непредвидим  бъдещ  период“,  установява съдът.

   3.  Посочва, че липсата на  ефективна   правна  помощ   от   адвокат  в производството  е  резултат и  от липсата на  задължително  процесуално  представителство    за   пострадали лица  с психически или физически недостатък –  не   е   предвидено   в  НПК   като  служебно    правомощие   на  решаващите в наказателното производство  органи.

   4.  В   член  101  от  НПК  служебно  правомощие  на  решаващите  органи  за  осигуряване  задължително   участие на особен   представител – адвокат   е  предвидено  само   за защита   интересите на малолетни и непълнолетни   пострадали  и   пострадали , поставени с решение на  съд   под  настойничество  и под попечителство.    Липсата на  ефективна   правна  помощ   от  прокурор   в производството  е  резултат   от липсата на   предявени   своевременно  по време  на   досъдебното  производство    искания  за  съдебна   искова   защита   и  съдебна   обезпечителна  защита  на  правата  на   пострадалата.

   5. В обобщение СРС стига до извода, че   в  националните   процесуални  норми   за  пострадалото  лице   не  е  предвидена възможност да поиска от наказателния съд  да  установи  нарушение  на  правата  му  в  производството,   произтичащи  пряко от правото на Съюза, посочват районните съдии в искането си до СЕС.

   Според действащото процесуално законодателство  пострадалата Милена   трябва   да предяви  самостоятелно   иск пред  гражданския  съд   по   член  2в.  (1)  т.2 от  ЗОДОВ  и   там  по реда  на  ГПК ще доказва  самостоятелно  всички  елементи  на  допуснатото в наказателното производство  достатъчно  съществено  нарушение на правото на Съюза, както и на  компетентността  на органите  в наказателното производство,  незаконните  актове, действия или бездействия,  които  са  причинили   нарушението.

„Като   това  гражданско  производство  в повечето  случаи   би  се  развило след  окончателното  приключване  на наказателното  дело и поради  това  – със значителна  забава“,  е изтъкнато  в изложението до СЕС.  В него е посочено също, че производството пред СРС   е на етап  постановяване  мотивите   на съда   като   неразделна  част  от   съдебния   акт   относно  въпросите,  обсъждани  при  постановяването  на  присъдата  по делото.

    6. По време на наказателното производство не е била осигурена и съдебна обезпечителна защита на пострадалата,  което е позволило на подсъдимата в хода на делото  да предприеме действия, с които осуетила възможността за възстановяването на вредата от разследваното престъпление, като продала на 28.12.2016 г. процесния имот на трето лице , а на  27.01. 2020 г. продала и  единствения притежаван от нея имат,  който имала  включително при повдигане на обвинението й.

    Въпросите към СЕС  

СРС пита Съда на ЕС при  изчерпателно изброените  обстоятелства  може ли да се приеме, че българското законодателство е осигурило ефективен достъп  до правна помощ  за  уязвимите  пострадали  лица ?  За сравнение  подробно са изброени европейските актове, които гарантират тази защита.

Поставен и въпроса дали националната правна уредба в НПК  съответства  на   принципа  на  ефективност    на  правото  на   Съюза  и  на  правото  по   член  47  от Хартата  на основните права на Европейския съюз  във връзка   с  член 4  параграф  3  от Договора за Европейския  съюз  ,  тълкувани   и  в  Решението на Съда  по  дело С-571/2016  –  параграф   125 ?

 Отговорът на СЕС по дело С – 255 /24 

Съдът на ЕС е разгледал искането и е установил същата пречка за защита на Милена,  описан в преюдициалното запитване –  липса на искане от нейно име,   а  “ пострадалата не е имала възможност да поиска нито в хода на наказателното производство, нито извън него,  да се установи, че е допуснато достатъчно съществено нарушение в това производство на произтичащи от правото на Съюза нейни права в качеството й на пострадало лице“. 

Съдът  не отговаря на всички   преюдициалните  въпроси, „тъй като те биха били  полезни само в рамките на хипотетично производство с предмет иск срещу държавата за обезщетение за вредите, произтичащи от нарушаване на правото на Съюза“.

Така за ограбената жена  остава единствено  защитата  от  гражданския съд, който ако бъде сезиран,    може отново да отправи преюдициалното запитване на Софийския районен съд.

На практика топката е отново в полето на законодателния орган, който е отговорен за липсите  в законите на  норми от европейското законодателство, които  осигуряват ефикасна защита на уязвими хора,  като пострадалата жена, на която тепърва предстои да полага усилия за компенсация на присвоеното й жилище със съдействието на празнотите в българското законодателство.

Щетите й разбира се,  се дължат и на бездействията на „адвокатите“ на народа,  които ако са искали,  по закон са можели да й ги спестят. Но когато  липсва  професионалната тръпка за реална и пълноценна защитата на безпомощните хора, резултатите от обвинителната дейност са половинчати и безполезни като в случая  на пострадалата Милена.

Цялото преюдициално запитване тук

Де факто изказва специалнd  благодарност на г-н Красен Станчев, който успя да се справи със сложен  IT проблем , благодарение  на което пълният текст на запитването на съдия Христина Гарванска до СЕС, е на разположение на юристите и на всички читатели.