Двете страни на този театрален конфликт силно театрализираха собственото си участие в него. Това заяви пред БНР психиатърът д-р Николай Михайлов по повод ескалацията на напрежение между противниците и защитниците на постановката „Оръжията и човекът“, режисирина от Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу.
„Този тип разделение в обществото не е от вчера. Но сякаш с победата на Тръмп предстои някакво допълнително изостряне.
В моето съзнание остана една картина на отнетите очила на актьора Владо Пенев, което е ярко безобразие и на директора на театъра, който ми се видя нелеп в тази роля, която патетично възприе като уникален шанс да се представи за Матросов на българския театър.
Актьор на сцената между вътре и вън, една жертва, готова да се покачи на кръста на българската разпната култура.
Това е тежко самомнение и то фигурира в съзнанието и чувството на мнозина, които имат елитарната претенция да представляват тази българска култура. Самата претенция обаче е малокултурна, много маргинална и провинциална.
Тези, които отвън бяха наричани фашисти, не заслужават тази квалификация.
Тя е много едра и много глупава.
Ще се наложи на тази чувствителна прослойка да свиква с онзи тип човек в България, защото той вече си е припомнил, че има минало, традиции и произход. Освен това е поощрен от грандиозни политически събития като триумфа на Тръмп в Америка“.
На десети ноември бяхме освободени и ни се даде картбланш да мислим за себе си като хора, които могат да осъществяват желания. Желанията ни обаче бяха сведени до неща като айфон, заяви още д-р Николай Михайлов в предаването „Неделя 150“.
Цялото интервю тук