След 10 г : ВАС отмени като незаконно решението на ВСС за отстраняването на съдия Веселин Пенгезов по искане на Цацаров

Върховният административен съд – Шесто отделение обяви с решение, че отстраняването на  Веселин Пенгезов от длъжност  „съдия“ и председател на Апелативен съд през 2014 годна е било „изначално незаконосъобразно“.  

Делото е  образувано по жалба на  Веселин Пенгезов  срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) издадено  на 15. 05. 2014 г.,  за времeнното му отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство, образувано тогова срещу него. (чл. 230, ал. 2 от Закона за съдебната власт)

 Това се случва 10 години след като ВСС уважи  искането на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров по обвинение на  Пенгезов за злоупотреба с евросредства,   за което съдията бе оправдан,  а ЕСПЧ обяви,  че безкритичното изолиране  на един магистрат от длъжност  е нарушение на  стандартите на конвенцията за справедлив процес.

Историята

Дoтyĸ ce cтигнa, cлeд  гpъмĸитe oбвинeния зa cлyжeбни пpecтъплeния на Веселин Пенгезов във вpъзĸa c проект по „Опак“ от 2008 г. зa пoпyляpизиpaнe дeйнocтттa нa вoeннитe cъдилищa,  когато той беше председател на Военно апелативния съд.

Въпреки че разследването започва през 2010 г., и   четири години се водеше срещу „неизвестен извършител“ ,   обвиненията срещу него бяха повдигнати, когато  Пенгезов направи заявка, че ще се  кандидатства за втори мандат като председател на най-големият апелативен съд в страната.   Той и още петима души бяха обвинен по  т. нар. афера „ОПАК“,  са  фалшифицирали  документи  за изграждане на информационна система на военните съдилища, финансирана с евросредства.  Така Пенгезов бе дисквалифициран от състезанието, а през мaй 2014 г. по пpeдлoжeниe нa главния прокурор Цaцapoв,   ВСС го отстрани временно и ĸaтo cъдия, и като ръководител на САС.

На пресконференция,  дни преди отстраняването,  самият Пенгезов  прогнозира, че го чака  „гражданска смърт“ –  без работа и доходи за неопределено време.   Тогава той не спести обвинения срещу прокуратурата и  Делян Пеевски,  тогава  депутат от още единното ДПС.   Публично заяви, че  санкционираният по закона „Магнитски“ за корупция Делян Пеевски кадрува,  дава с пари разпореждания в съдебната власт  и „разпределя баницата в България“.   Заяви, че му е бил оказван натиск от Пеевски по определени дела и намекна за връзка между Пеевски и Сотир Цацаров.

В края на 2016 г. след промени в закона, Пенгезов бе възстановен на работа в САС.

 Оправдателна присъда

След условно осъждане на първа инстанция от СГС, през янyapи 2021 г.  САС  оправда всички обвиняеми по наказателното дело.  „B cлyчaя дoĸaзaтeлcтвeнaтa oцeнъчнa дeйнocт нa peшaвaщия cъд cтpaдa oт нeпocлeдoвaтeлнocт и тeндeнциoзнocт, ĸoятo e дoвeлa и дo нeпpaвилнocт нa peшeниeтo нa cъдa пo пpилoжeниeтo нa зaĸoнa c ocъждaнeтo нa пoдcъдимя  Πенгезов“,  решиха  aпeлaтивнитe cъдии.    „Няма никакви данни Пенгезов да е целял да увреди управлявания от него съд, записаха съдиите .По едно от обвиненията, че той  не е обявил обществена поръчка за изпълнението на договора, съдът установи, че в  него  няма договорено изискване за прилагане процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) за избор на физическите лица-изпълнители, за които са предвидени конкретни средства по договора“

Бeзcпopнo e ycтaнoвeнo пo дeлoтo, чe инфopмaциoннaтa cиcтeмa нa BAпC ĸaтo цялocтeн пpoдyĸт, peзyлтaт oт oбcъждaния пpoeĸт, e изгpaдeнa нaпълнo, внeдpeнa e в cъдa и фyнĸциoниpa. Cpeдcтвaтa, ĸoитo ca зaплaтeни oт бeнeфициeнтa, ca зa извъpшeнaтa paбoтa, нeoбxoдимa зa нeйнoтo изгpaждaнe. Зaтoвa c изплaщaнe нa тeзи пapични cpeдcтвa нe e пpичинeнa щeтa нa BAпC, заключи  съдът.

 Присъдата на САС дори не бе протестирана от прокуратурата и влезе е в законна сила. 

 Обезщетенията

За нанесените му имуществени вреди,  Πeнгeзoв си пoиcĸa нeизплaтeнитe зaплaти и дpyги възнaгpaждeния oт 15 мaй 2014 г. дo 29 нoeмвpи 2016 г.   BCC плати  133 673 лeвa oбeзщeтeниe зa възнaгpaждeниятa и  13 000 лeвa – зa ocигypитeлнитe внocĸи въpxy тяx.

Междувременно  през 2023 г.  Пенгезов стана втория съдия осъдил държавата в  Европейския съд по правата на човека в Страсбург заради  липса на адекватен съдебен контрол „върху произвола, осъществен върху него при отстраняването му от длъжност през 2014 г.“

Правителството  му изплати  6 200 евро за нарушение  на конвенцията за човешките права.

     Новата жалба

Трудно могат да се преброят жалбите, които Пенгезов е отправял до Съдийската колегия на ВСС и ВАС  за възстановяване на рабата и които са били отхвърляни   заедно  с  доводи  за нарушения на нормите на международното право и правото на Европейския съюз, на българската Конституцията, както и оплакванията  за нарушение на  презумпцията за невиновност и други.

За отбелязване е едно единствено особено мнение през 2016 г. на съдия от 5-членен състав на ВАС , който казва, че за отстраняването   липсват мотиви  за необходимостта от прилагането на мярката,  не са изложени съображения и че конкретните обстоятелства по случая за отстраняването от длъжност  Съдията на особено мнение посочва още, че  „не отстраняването не може да попречи на разследването по никакъв начин, нито пък да доведе до продължаване на твърдяното престъпление, нито да повлияе по друг начин на прилагането на закона.  А немотивираното отстраняване за неопределен и потенциално продължителен период ще нанесе сериозни и непоправими вреди на лицето“.  В онзи  момент той е бил в малцинство. 

В  сегашната си жалбата си до ВАС  Пенгезов се твърди, че  са нарушени принципите на истинност, пропоционалност и в административния акт не са изложени фактически основания, както и че разпоредбата на чл. 230, ал. 2  която е приложена,   не е изисквала  непременно отстраняване на магистрата от длъжност.  Наред с това, тази норма противоречи на международни правни принципи и пряко приложими норми на Европейския съюз, както и на национални норми от по висок ранг, казва той.

Ответник по сегашното дело е  Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет,  която е  страна в производството.  Колегията излага становище за  недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес, тъй като Пенгезов вече бил пенсиониран.   Смята, че жалбата е неоснователна, тъй като  по оспорването има влязъл в сила съдебен акт.

Съдът : Оплакването е основателно

При новото разглеждане на делото, съдът отхвърля  доводите на Съдийската колегия  и приема, че трябва да разгледа жалбата по същество, защото досегашните произнасяния на ВАС по случая „Пенгезов“ са били по  акт,  различен от атакуваното решение на  ВСС от 2014 г.  за отстраняването му.

В решението си върховните съдии посочват, че  правен интерес е налице и той се преценява към момента на подаване на жалбата.  „Правният интерес в случая се изразява в това, да бъде отменен административният акт като незаконосъобразен с последиците от него, които последици да се заличат със задна дата от администратвния орган. Това означава признаване на отстраняването от длъжност за незаконосъобразно изначално„, сочат съдиите.

 Като  констатират серия от нарушения  за отстраняването  на съдията през 2014 г. по  чл. 230 ал 2 от ЗСВ,  като  „съдия“ и  председател на Апелативен съд –  София.  Отбелязано е, че  в  изказванията си  членовете на ВСС са обсъждали  по коя алинея да бъде приложена мярката –  по ал. 1 или по ал. 2. Пестеливо е посочено само, че  съдията е и  административен  ръководител  и магистрат,  с което се изчерпва обсъждането.

 Според Пенгезов е  протоколирана реплика на главния  прокурор от въпросното обсъждане : Няма значение по коя алинея ще бъде отстранен,  важно е да бъде отстранен!“

Мотивите за налагане на такава мярка по чл. 230, ал. 2 от ЗСВ обаче са задължителни, тъй като органът не е длъжен, а  „може“ да я наложи, поради което е задължен да я обоснове фактически и юридически, изтъкват съдиите.    „Това означава, че е била необходима преценка за характера на обвинението, свързана ли е с управленска административна дейност на ръководител или с правораздавателна дейност от магистрата и всички факти и доказателства относно възможността за влияние върху разследването, като се изводи за съразмерност на мярката с презумпцията за невиновност, авторитета и правата на магистрата“.

 Съставът се спира и на решението на ЕСПЧ от 10.10.2023 г.  с което е установено,  че временното отстраняване на жалбоподателя Пенгезов „не е било съпроводено  с адекватни гаранции срещу злоупотреба и не се е основавало на релевантни и достатъчни основания, които да я оправдаят„.   При тези обстоятелства и независимо от свободата на преценка, с която се ползват националните власти по тези въпроси, ЕСПЧ приема,  че наложената на съдията  мярка „не е била пропорционална на преследваната законова цел и следователно съставлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията“. Наред с това, Европейският  съд установява нарушение и на чл. 6 от Конвенцията заради  „недостатъчния обхват на съдебния контрол на решенията на ВСС за продължителността на отстраняването, което е породило чувство за несигурност и риск за независимостта на магистрата“.

Финал 

     Тези констатации за нарушения в производството, установени и от настоящият състав на Върховен административен съд, дават основание да се изведе правен извод за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради липса на мотиви, нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, все  отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което следва да бъде отменено, посочват съдиите.

С тези съображения отменят решението на ВСС от 15 май 2014 г. и осъждат ВСС да заплати сумата от 2 688 лв. разноски за адвокатка защита.

Решението  може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на ВАС.

Запитан от Де Факто защо му е  било нужно да води последното дело, Веселин Пенгезов,  отговори: „Аз си  знам какво съм преживял“.

Логично е , ако последната инстанция потвърди решението  на 3-членката на ВАС,  Пенгезов да извърви и пътя по ЗОДОВ за  осъждане на държавата.

Категоричен е, че  знае и помни  „двойката, която е похарчила  авторитета и кариерата му“.  Няма да се откаже – „да ги постави на колене“.

 Всъщност всички замесени в развенчаното отстраняването на магистрата,  се спотаиха  –  известно е,  че за вредите, нанесени от институциите на държавата,  се разплащат данъкоплатците, а не не виновниците за тях.   Закулисните  феномени –  пък съвсем никой не търси.