САС осъди две окръжни съдилища за грешни съдийски решения, но „спести“ обезщетение от загубата на имот заради тях

Defakto.bg

След тежък и дългогодишен  сблъсък с правосъдието един български гражданин  е  попаднал в схемата  „пострадалият си е пострадал“.   Така изглеждат нещата  от решение на САС, който признава отказани  неимуществени  вреди на човека заради грешки на съдилищата, но пък спестява имуществените последици от тях.

След години пострадалият  Захариев (името е сменено) успява да докаже невиновността си, но и с днешна дата  опитът да възстанови вредите си от вече продадено имущество  остава неуспешен.

„Време е да се обърне сериозно внимание на практиката на съдилищата по искове по ЗОДОВ или по чл.49 от ЗЗД относно непокритите от ЗОДОВ хипотези на отговорност“,  коментира пред Де Факто адв. Емилия Недева ( виж по долу).

В решението на  САС са  изложени  и важни доводи за отговорността на държавата в случаите на грешно правораздаване.

   Предистория на казуса  

По частно обвинение с  присъда на Старозагорския районен съд (  № 220 от 14.12.2007 г.) Захариев бил признат за виновен в клевета, която е потвърдена ОС Стара Загора през 2008 г.   Спечелилият делото  частен обвинител  предявява  граждански иск за вреди от „престъпно“ поведение и Захариев е осъден да му заплати обезщетение в размер на 1 500 лв., заедно със законната лихва от 04.04.2007 г. до окончателното изплащане заедно със съдебните разноски.

Решението е потвърдено от ОС – Пловдив и след като влиза в сила с разпореждане от 14.01.2011 г. Старозагорският районен съд издава изпълнителен лист срещу З. К. С. (Захариев), въз основа на който е започнало  изпълнително дело от ЧСИ, който  пристъпва към продажба на дворно място в с. Средногорово, в което длъжникът е съсобственик.   На 13 март 2015 г. , след два неуспешни опита, за купувач е определен нов собственик, на когото имотът е възложен срещу  14 001 лв. платена цена.

ЕСПЧ

Осем години след осъждането на Захариев за клевета, ЕСПЧ се произнася по отправената от него жалба за нарушение на конвенцията по човешките права. По образувано дело „З. С.срещу България“, през 2016 г. европейският съд приема, че постановената срещу жалбоподателя присъда за клевета е несъразмерна намеса в правото му на свободно изразяване на мнение, поради което е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.  Държавата е осъдена да заплати на Захариев обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 3 500 евро.

След решението на ЕСПЧ, главният прокурор е поискал възобновяване на делото, а през 2017 г. ВКС  отменя осъдителната присъда на Захариев от 2007 г. на  Старозагорския районен съд и го признава за невиновен в повдигнатото му обвинение.

ВКС отменя и решението  на ОС  – Пловдив, потвърдило акта  на  Старозагорския районен съд в частта, в която той  е осъден да  заплати обезщетение в размер на 1500 лева, и  връща делото на ОС – Пловдив за ново разглеждане.

При новото произнасяне ОС –Пловдив отменя  решението на РС- Стара Загора и  отхвърля изцяло предявения срещу Захариев иск за присъждане на обезщетението от 1500 лв., потвърдено от  съдилищата 10 години по-рано и  въз основа на което е продаден имота му. 

 Ищецът

Пред  САС Захариев  оспорва  решение на СГС, с което му е отказано обезщетение за вреди от съдебните  решения, с които е бил  признат за виновен в клевета, която не е  извършил и е бил задължен да заплати 1500 лв. на частния си  обвинител.

Ищецът  твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при постановяване на неправилен съдебен акт, държавата не може да отговаря в лицето на правораздаващия орган извън хипотезите, предвидени в ЗОДОВ, тоест изключил е отговорността по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Поддържа, че  „държавата следва да понесе отговорност за вредите от постановяване на съдебен акт, който по установения ред е признат за неправилен“.

Захариев   подновява осъдителните си искове,  отхвърлени от СГС, като иска от въззивната инстанция да отмени акта  градския съд и на основание чл. 49 ЗЗД да му присъди: да му присъди  сумата от 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, заедно  със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане,  12 652 лв. – обезщетение за имуществени вреди вследствие публична продан на имот, сумата от 7 488,07 лв.- мораторна лихва върху главницата за времето от  18.03.2015 г. до 14.01.2021 г.,  3335 лв. – обезщетение за вреди за съхраняване на предадени за отговорно пазене вещи за половин година плюс  ежемесечна сума от по 50 лв.- наем от 11.01.2021 г. до датата на обратно  предаване на движими вещи, отнети заради решения на  ОС-Пловдив от 2010 г. и на ОС- Стара Загора от 2008 г.

Ответниците

Като ответник  по иска ОС – Стара Загора настоява, че „постановяването на неправилен съдебен акт, не означава,  че правораздаващият орган е нарушил процесуалните правила при разглеждане и решаване на правния спор, предвид което не е налице противоправно поведение и съответно липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по реда на чл. 49 ЗЗД.“.

ОС – Пловдив  поддържа, че съставът е постановил решение на базата на събрания пред него доказателствен материал при съобразяване на задължителната сила на постановената срещу ищеца присъда по правилото на  чл. 300 ГПК, поради което не е налице противоправно поведение, което да е основание за ангажиране на отговорността на държавата по правилата на чл. 49 ЗЗД.

САС : Съдилищата са отговорни за неправилни актове

Въпросът пред САС опира до  наличие на основание за ангажиране отговорността на държавата при постановяване на неправилни съдебни актове от нейните правораздавателни органи,  за характера и размера на причинените имуществени и неимуществени вреди,  включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и „проявеното от съдебните състави противоправно поведение“.

Съдът    не споделя изводите на първоинстанционния за липса на основание да се ангажира отговорността на държавата по реда на чл. 49 ЗЗД в настоящия случай.

САС сочи, че магистратите (съдии, прокурори и следователи) се ползват от функционален имунитет съобразно чл. 132 от Конституцията на Република България, предвид което лична гражданска и/или наказателна отговорност не може да бъде търсена от тях във връзка с тяхната професионална дейност, освен ако извършеното съставлява умишлено престъпление от общ характер, какъвто настоящият случай не е.

„Функционалният имунитет на магистратите обаче не изключва изначално възможността за репариране на нанесени вреди от неправомерно поведение при или по повод на осъществяване на правораздавателната дейност, посочват съдиите от АС.  

„Отговорността в този случай се поема от Държавата, чрез нейните органи в предвидените в ЗОДОВ случай, а извън тях компенсирането на вредите следва да се осъществи отново от държавата, но по общия ред, предвиден в чл. 49 ЗЗД,   казва   съдът.

„Видно от установеното  по делото, въззивникът претендира репариране на вреди, за който твърди да са настъпили вследствие постановяване и изпълнение на съдебни актове, които по реда на извънредните способи са отменени. Съответно държавата, чрез правораздавателните си органи, е признала, че актовете принципно са неправилни поради една или друга причина и то по законоустановения ред“,  пишат те.

 Ако от тези неправилни актове са произлезли вреди, то те следва да бъдат обезщетени по реда на чл. 49 ЗЗД, доколкото възникналата хипотеза не е обхваната от специалните норми на  ЗОДОВ, заключават апелативните съдии.

Неимуществените вреди 

От свидетелски показания и СМЕ  САС преценява, че Захариев е преживял емоционални и психологически страдания, довели и до здравословни проблеми вследствие на неправилен съдебен акт по гражданско дело на  ОС- Пловдив, издадено поради  влизане в сила на неправилна осъдителна присъда.

Съдът установява, че  претърпените  неимуществени вреди,  са в пряка причинно-следствена връзка с постановените неправилни съдебни актове.  Посочва, че  постановената неправилна осъдителна присъда е в пряка връзка и е  основание за постановяване и на неправилното решение, с което Захариев е осъден да заплати обезщетение за причинените от престъплението вреди,  като двете заедно са причинили „общо значими емоционални терзания на пострадалия, които не могат да бъдат изрично и категорично разграничени“.

Апелативният съд решава,  че  постановеното решение на ЕСПЧ няма за резултат обезщетяването на конкретно възникналите от неправилното съдебно решение по гражданското дело вреди, доколкото те не са били предмет на разглеждане от него,  предвид на което определеното ЕСПЧ обезщетение не следва да се приспада. 

С тези съображения съдът отсъжда , че „с оглед справедливото репариране на причинените неимуществените вреди на З. С. на пострадалия  следва да се присъди справедливо обезщетение в размер на 6 000 лв. (  20 000 лв. по-ниско от претендираното), заедно  със  законна лихва, считано от датата на подаване на исковата  молба до окончателното изплащане.

Съдът намира, че определеното обезщетение, в най-пълна степен възстановява причинените страдания, като същевременно е съобразен и  принципа да не се допуска неоснователно обогатяване. Във всеки случай, ако съдът бе приспаднал обезщетението на ЕСПЧ, размерът на отсъдените неимуществени вреди би бил равен на нула.

Обезщетението е възложено  в тежест на ответниците солидарно, тъй като постановяването на решение № 362 от 15.03.2010 г. по в.гр.дело № 238/2010 г. на ОС- Пловдив се базира в голямата си степен на влязлата в сила присъда № 220 от 14.12.2007 г. по НЧХД № 912/2007 г. на Старозагорския районен съд.

 „Така реално едното неправилно действие се явява неизбежна предпоставка за второто и като краен резултат е налице един общ деликт с участието на няколко извършители, всеки от тях взел участие в различен етап от изпълнението, който води до общ обем на вредите и съответно на отговорността за репарирането им“, изтъква в мотивите си АС. 

 За продадения имот отговарял само  ЧСИ

САС подхожда  милостиво по въпроса за имуществените последици от решенията на съдилищата в случая и намира претенциите на Захариев за присъждане на обезщетения за причинени имуществени вреди за неоснователни.

Действително, сочи  съдът,  процесното изпълнително производство е образувано в пряка връзка с постановения неправилен съдебен акт.  “ От тук нататък обаче пряката причинно-следствена връзка между твърдените вреди и противоправния акт е опосредена от поведението на независимо трето лице, което ръководи процеса автономно ( частичен съдебен контрол). Така претендираните загуби от публичната продажба на имота на Захариев,  са в пряка връзка с поведението на ЧСИ, което от своя страна не е предмет на преценка за правилност в рамките на настоящето производство.

Именно съдебният изпълнител е натоварен от законодателя с реализацията на способите за принудително събиране на вземанията на взискателите, предвид което в  неговите правомощия е да осигури законосъобразното протичане на изпълнителния процес, казва съдът.   Като отхвърля претенцията за дължима главница за неоснователна, по „идентични съображения“  САС отхвърля  и всички останали искове за  обезщетение,  свързано с разходи за съхраняване на изнесените от имота движими вещи, „тъй като това са  действия, които са в правомощията на съдебния изпълнител и това опосредява причинно-следствената връзка с процесните неправилни съдебни актове“.

Дали е постигната  пълна  справедливост в случая „Захариев“, онази,  която държи сметка за реалните щети нанесени на един гражданин в следствие на отменени като неправилни  съдебни решения, очевидно тепърва ще се решава.

Колкото и подредени да изглеждат мотивите на съдебния  състав на САС  за т.нар. „опосредена“  връзка,  изводите  размиват въпроса за отговорността на продадения имот.   Вярно е, че ЧСИ  в случая  „Захариев“,  е изнесъл имота на публична продан,   но  това е станало  след решение на съда,  издал и  изпълнителен лист, за да се пристъпи към продажбата.

Къде отива  отговорността за онзи, който е парафирал загубата на имущество и изводите, че „едното неправилно действие се явява неизбежна предпоставка за второто?“ 

Въпрос на гледна точка, но причинна връзка за продадения имот в  Средногорово, изглежда напълно „пряка“, а  „опосреденото“  включване на ЧСИ  – резултат именно от неправилните решения на съдилищата.

Нужно ли е да се  напомня, че  неприкосновената частна собственост може да бъде „отчуждавана“  само след правилни и законосъобразни  съдебни решения?!    Няма нито житейска, нито правна логика,  да е обратното.

Решението на Софийски апелативен съд подлежи на касационни  обжалване пред ВКС  – един  шанс за върховните съдии да  въздадат справедливост,  без  съображения по целесъобразност за бюджета на съдебната власт.

 

---

Де Факто потърси независимо мнение по казуса “ Захариев“   от  наказателния специалист адв.  Емилия Недева. Като адвокат Недева не е била страна по  делата и отсъжданията в случая.     

Адв. Емилия Недева: Съдът е отговорен за възниквалото  принудително изпълнение 

Съдът отговаря на основание чл.49 от ЗЗД за последиците от отменения акт. Няма разлика в отговорността му в зависимост от това дали гражданският иск и наказателното преследване са осъществени в едно производство, каквото е делото от частен характер или в отделни производства- едно за наказателна отговорност и друго, основано на чл.45 от ЗЗД.

В последното, наличието на влязла в сила присъда представлява абсолютна процесуална предпоставка за присъждане на обезщетение съгласно чл.300 от ГПК.  Следователно, съдът,  постановил отменената по реда на възобновяването присъда, носи отговорност за всички причинени от нея вреди- както за неимуществените, така и за имуществените. Интересно е в случая, че се признава наличието на причинени от съдебния акт неимуществени вреди, но не и на имуществените такива.

Твърдението, че частният съдебен изпълнител е отговорен за вредите в хода на изпълнението може и да има своето основание, но в случая, вредите не са причинени изцяло от него.  Считам, че може да се говори за вреди, причинени от неколцина – вредите са причинени както от действия на съда, който слага началото на принудителното изпълнение с издаването на изпълнителен лист, като правното основание за осъждането е впоследствие отменено, така и от действия на частния съдебен изпълнител в хода на изпълнението.  При отговорност за вреди, причинени от неколцина, отговорността е солидарна и пострадалият може да иска изпълнение от всеки от длъжниците, причинили увреждането.

Кредиторът не е длъжен да води иск срещу всеки от солидарните длъжници, а може да насочи претенцията си към всеки един от тях, който отговаря за цялото задължение според чл.122 от ЗЗД. В случая, отговорен за възникване на правото на принудително изпълнение е съдът и може да има и чисто емоционален, но и възпитателен ефект претенцията да бъде насочена към съда, изначално причинил увреждането.

      За справедливия характер на обезщетенията

Време е да се обърне сериозно внимание на практиката на съдилищата по искове по ЗОДОВ или по чл.49 от ЗЗД относно непокритите от ЗОДОВ хипотези на отговорност. Европейският съд по правата на човека още в пилотното дело Димитров и Хамънов против България повдигна въпроса относно справедливия размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата по искове срещу съдилища в светлината на факта, че обезщетенията по тези искове идват от бюджета на съдилищата, който е част от общия бюджет на съдебната власт.

Според Европейския съд, фактът на тази бюджетна обвързаност  може да породи сериозни съмнения във връзка с липсата на обективност и безпристрастност на съдилищата, които разглеждат тези искове.

От години адвокатите, които водим подобни дела настояваме за обособяване на отделен фонд, който да не идва от общия бюджет на съдебната власт, за обезщетяване на вредите, причинени от действия на правозащитни органи. Тогава биха могли да се сбъднат очакванията за присъждане на истински справедливи по размер обезщетения и да се намали броят на неоснователно отхвърлените искове.