DeFakto.bg DeFakto.bg
Общият съд отхвърля жалбата на „Северен поток“ срещу директивата, с която се разширява обхвата на правилата на вътрешния пазар на природен газ и по отношение на газопроводите от трети държави (T-526/19 RENV ), съобщава прессцентърът на СЕС.
През април 2019 г. с приемането на директива (наричана по-нататък „директивата за изменение“)1
законодателят на Съюза е изменил Директивата „относно газа“, за да гарантира, че правилата, приложими за преносните газопроводи, свързващи две или повече държави членки, се прилагат в рамките на Европейския съюз и по отношение на преносните газопроводи до и от трети държави. Тези правила предвиждат реалното отделяне на преносните структури от тези за производство и доставка, както и достъпа на трети страни до газопреносните системи. По отношение на газопроводите между държава членка и трета държава обаче, завършени преди датата на влизане в сила на директивата за изменение, а именно 23 май 2019 г., директивата за изменение предвижда, че държавата членка, в която е разположена първата точка на свързване на такъв газопровод с мрежата на тази държава членка, може да вземе решение за дерогация от посочените по-горе правила, за участъците от този газопровод, разположени на нейна
територия и в нейните териториални води.
Nord Stream 2 AG 2 , швейцарско дъщерно дружество на Газпром, отговаря за проектирането, изграждането и експлоатацията на газопровода „Северен поток 2“. Той обжалва директивата за изменение пред Общия съд на Европейския съюз, който с определение от 20 май 2020 г. отхвърля жалбата като недопустима2 .
Впоследствие дружеството обжалва определението на Общия съд пред Съда. С решение от 12 юли 2022 г. 3 Съдът постановява, че подадената от Nord Stream 2 AG жалба е частично допустима: по същество отменя определението на Общия съд и му връща делото, за да се произнесе по жалбата по същество.
Общият съд отхвърля жалбата
Общият съд разяснява, че Nord Stream 2 AG е направило и продължило инвестициите си в газопровода си за период, през който не е разполагало с никакви уверения, че правото на Съюза ще продължи да не се прилага по отношение на неговия газопровод. Напротив, Nord Stream 2 AG е можело да предвиди, че институциите на Съюза и няколко държави членки, които отдавна са изразили позиция в този смисъл, ще използват правомощията си, за да разширят обхвата на правилата на вътрешния пазар и по отношение на газопроводите от трети държави, като газопровода „Северен поток 2“.
Освен това, като се има предвид състоянието на напредъка на строителните работи във връзка с неговия газопровод към момента на представяне от Комисията на предложението за директива за изменение през ноември 2017 г., Nord Stream 2 AG е било в състояние да предвиди, че няма да може да се ползва от предвидената дерогация за газопроводите, завършени преди датата на влизане в сила на бъдещата директива за изменение.
Общият съд счита също, че обстоятелството, че Nord Stream 2 AG не може да се ползва от тази дерогация, не е пречка той да експлоатира газопровода „Северен поток 2“ по икономически приемлив начин и да получи подходяща възвръщаемост на инвестициите си.
Следователно законодателят на Съюза не е нарушил принципа на правна сигурност или принципа на защита на оправданите правни очаквания, като е приел, че само газопроводите между държава членка и трета държава, завършени преди 23 май 2019 г., могат да се ползват от разглежданата дерогация.
По-нататък Общият съд счита, че разглежданата дерогация не противоречи на принципа на равно третиране.
Всъщност газопроводите, завършени преди 23 май 2019 г. и газопроводите, които не са завършени към тази дата, като газопровода „Северен поток 2“, не се намират в сходно положение. Така фактът, че газопроводът „Северен поток 2“ не може да се ползва от разглежданата дерогация води до различно третиране на различни положения. Общият съд допълва, че дори и газопроводът „Северен поток 2“ да се намира в положение, сходно с това на газопроводите, завършени преди 23 май 2019 г., разликата в третирането би била обоснована.
Накрая, предвид свободата на преценка, с която разполага законодателят на Съюза, обстоятелството, че газопроводът „Северен поток 2“ не може да избегне разширяването на обхвата на правилата на вътрешния пазар, не е явно неподходящо за постигане на целите, преследвани с директивата за изменение.
Следователно законодателят не е нарушил принципа на пропорционалност.
В това отношение Общият съд по-специално отбелязва, че прилагането на правилата на вътрешния пазар по отношение на участъка от газопровода „Северен поток 2“, разположен на територията или в териториалните води на държава членка, може по-специално да предотврати нарушенията на
конкуренцията и отрицателните последици за сигурността на доставките. Освен това с оглед на доказателствата, с които разполага Общият съд, понасяните Nord Stream 2 AG ограничения не изглеждат явно несъразмерни спрямо значимостта на преследваните от законодателя цели.
1 Директива (ЕС) 2019/692 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за изменение на Директива 2009/73/ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ.
2 Определение от 20 май 2020 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, T-526/19 (вж. също и Прессъобщение № 62/20).
3 Решение от 12 юли 2022 г., Nord Stream 2/Парламент и Съвет, C-348/20 P (вж. също и Прессъобщение № 122/22).
