„Бандата на чуковете“ скоропостижно си замина поради изтеклата давност за наказателно преследване

Шумното  дело за  „Бандата на чуковете“ приключи скоропостижно,  след като Върховния касационен съд на  27  ноемри 2024 г. го  прекрати  заради изтекла  абсолютна давност за наказателно преследване.

  И така 16  години  cлeд задържането  на групата  и  близo десет гoдини cлeд нaчaлoтo нa процеса, шумно оповестената от спецпрокурата  Банда,   остана  недосегаема за наказателна отговорност.  Тя бе нaшyмяла в Coфия c пoбoйща нa шaнaджии и дилъpи oт ĸoнĸypeнтни гpyпиpoвĸи дo 2009 г.

 За неин лидер  бе сочен,  обявеният за издирване в Интерпол Христофорос Аманатидис – Таки.  По-късно обвиненията срещу него бяха свалени поради липса на доказателства.  Групата бе  свързана и със знакови фигури от “София Запад”, а групировката от “Люлин” продавала дрога, занимавала се с побои и  жестоки наказания за конкурентите си.

    Ha 18 юли 2022 г. Апелативният спецнаказателен съд отмени първоинстанционната присъда на  Специализирания наказателен съд в осъдителната й част и оправда шестима от подсъдимите( А. П., Д. Д., М. Д., П. Е., П. М. и Г. Л.). Те бяха  обвинени като  участници в ОПГ за периода от есента на 2008 г. до месец декември на 2010 г.   Слeд зaĸpивaнe нa cпeцпpaвocъдиeтo  делото  ce пpeнecе в Aпeлaтивeн cъд Coфия.

Един от проблемите по това дело бе, че жaлбитe и пpoтecтът престояха близо две години в АС и не можаха да стигнат  до ВКС.  Оттам пък бяха  връщани два пъти заради несъответсвие със  закона. 

„Печално  известното дело погина, след  осигурен „пълен съпорт“ от апелативния спец-съд, който две години не съумя (или не благоволи) да придвижи делото към ВКС“,  коментира  BIRD. BG,  който пръв съобщи за прекратяването.

Делото пред ВКС бе образувано по протест на прокурор Емил Галипонов от Апелативна специализирана прокуратура  и по касационни жалби на шестима от подсъдимите.  По  делото  присъства и прокурора Сийка Милева, бивш говорител на главния прокурор Иван Гешев,  която поддържа протеста и пледира за отхвърляне на касационните жалби поради тяхната неоснователност.

 Прокуратура възразява срещу изцяло оправданите подсъдими и твърди, че присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Казва, че за съдът оценил неправилно показанията на явните и анонимните свидетели.

В решението на ВКС   един от  най- често употребяваните изрази  за  протеста са определенията за  „неоснователен“  и „необснован“.

То е изпъстрено с  доводите и аргументи след обстоятелствена проверка на въззивното решение.  Например за един от подсъдимите е  посочено, че  описаната в обвинителния акт „деятелност“  се изчерпва с две изречения, в които са въведени твърдения, че на неустановена дата през 2008 г.   подсъдимите М. и Б., били извикани  от А. и В., които им обяснили каква  престъпна група са създали (за продажба на наркотици), предложили им да участват в нея и те се съгласили.  „Извън така посоченото, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е описано абсолютно нищо друго за подсъдимия М.,в това число и да е участвал в „наказателната бригада“.

 Дори само на това основание претенцията на прокурора за приемане за установени на факти, нефигуриращи в обвинителния акт, е напълно неоснователна, посочва ВКС.

 Сходни са съображенията изложения по протеста  срещу  оправдаването на друг  подсъдим:  “ В протеста е заявено, че неговата престъпна дейност се установявала посредством показанията на един явен свидетел  и  пет анонимни свидетели.  От решението на въззивния съд се разбира, че въз основа на тези свидетелства,   не би могъл да бъде постановен осъдителен съдебен акт, сочи ВКС.  И това е така, продължава съдът,   защото свидетелят в съдебна зала не е дал никакви конкретни сведения за когото и да е подсъдимите, което е наложило приобщаване на показанията му от досъдебното производство чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4 НПК.  Тогава свидетелят е заявил, че не ги поддържа.  По напълно идентичен начин стои въпросът с показанията на друг явен свидетел, установява ВКС.

 В друг случай  показанията на редовен свидетел са в  противоречели с тези на анонимния свидетел,  който не си спомнял един от подсъдимите  да е разпространявал наркотици,  не могъл да определи периода, за който свидетелствал“.

Следователно, посочва съдът, обвинението претендира установяването на факт в разрез с две процесуални забрани – по чл. 281, ал. 8 НПК и по чл. 124 НПК, какъвто подход е недопустим при  касационното обжалване. При отсъствието на други основания в протеста, соченото е достатъчно за определянето му като неоснователен и в тази му част, казват върховните съдии.

  Всички останали свидетели, на които се позовава държавното обвинение са анонимни, посочват върховните съдии,  а  само въз основа на тях не може да се постанови осъдителна присъда“, е записано в решението.

 По  протеста за отхвърлените обвинения  за участие в  групата за извършване на престъпления по чл. 198 и чл. 199 НК   с користна цел, касационният състав посочва:  „И в тази част касационният протест е с декларативен характер за неправилност на предприетото от съда разрешение без да е конкретизирано в какво се състои заявеното в началото съществено нарушение на процесуалните правила, отнасящо се до установяването, проверката и оценката на доказателствените материали“.

След още множество конкретни  аргументи, съдът приема, че се налага извод за неоснователност на касационния протест в обсъдените части, а по следващите по-нататък съображения – и в останалите.

  Непреодолимо  препятствие за държавното обвинение се оказва  изтеклата абсолютна погасителна давност за търсене на наказателна отговорност, на която се позовават подсъдимите. 

Срокът по чл. 81, ал. 3 НК, на който в случая се позовават част от подсъдимите, препраща към разпоредбата на чл. 80 НК, в която са уредени давностните срокове, изключващи наказателното преследване, пишат  върховните съдии.  Известно е, казват те, че продължителността на давностния срок е в  зависимост от правната квалификация на деянието, респективно – предвидената санкция.

Те посочват  че в конкретния случай  абсолютният давностен срок за участие в ОПГ (чл. 321, ал. 3, т. 2 НК), за което са обвинени всички подсъдими по делото, е 15 години.

Обясняват, че това е така е, защото предвидената санкция е от три до десет години, съответно давностният срок, изключващ наказателно преследване, е десет години (по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК), а увеличен с една втора съобразно правилото на чл. 81, ал. 3 НК възлиза на петнадесет. Съобразно повдигнатото обвинение неговото начало принципно следва да бъде отнесено до месец декември на 2010 г., до когато, твърди се, подсъдимите участвали в организираната престъпна група.  В този случай абсолютният давностен срок би изтекъл през месец декември на 2025 г. Но в случай на неоснователност на протеста касателно оправдателния диспозитив за част от инкриминирания период, началото на давностния срок следва да се отнесе до есента на 2008 г., защото за останалия период (от есента на 2008 г. до месец декември на 2010 г.) подсъдимите са оправдани.

За един от подсъдимите, на когото е било повдигнато обвинение и по чл. 199, ал. 1, т. 3 НК за  грабеж , абсолютният давностен срок, е 22 години (чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 2 НК) и той не е изтекъл.  Но с въззивната присъда деянието е било преквалифицирано в средна телесна повреда по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 НК като той е оправдан по първоначално повдигнатото по-тежко обвинение. Правната квалификация в случая определя размера на абсолютната давност на 15 г.

За средна телесна повреда е предвидено  лишаване от свобода до шест години, следователно тя е изтекла.

Финално ВКСт прекратява срещу шестимата поради погасеното по давност наказателно  преследване.