DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният касационен съд намали на 13 г. срока за изтърпяване на наказанието от Александър Радев за убийство през 2022 г. на Андреас Ропел – мъжът с който живеел.
Миналата година Радев беше осъден от Окръжен съд – Пловдив на 15 години затвор при първоначален строг режим. Със същата присъда бе определено да заплати на родителите на убития, сумата от по 100 000 лева на всеки, като обезщетение за причинени им от престъплението неимуществени вреди. Наказанието бе потвърдено и от Апелативния съд в Пловдив.
Драмата между двамата се разиграва след скандал, употреба на алкохол, взаимни удари с нож и наранявания, при които 41-годишния Андреас Ропел, немски гражданин, починал от смъртоносно пробождане. За убийството на партньора си, самият Александър Радев подал сигнал в полицията.
Пред ВКС осъденият обжалва размера на наказанието.
Ето и правните изводи на касационната инстанция по случая:
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) намалява наложеното на Александър Радев наказание „лишаване от свобода“ от
15 години на 13 години. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно.
При извършения контрол ВКС намира, че към извършването на инкриминираното деяние фактически положения са установени в съответствие с процесуалните правила.
„Изводът на въззивната инстанция за доказаност на авторството на деянието в лицето на подсъдимия е резултат от внимателно и задълбочено обсъждане и съпоставяне на цялата доказателствена съвкупност, при съблюдаване на процесуалните правила за събиране и оценка на доказателствените материали“, пише в мотивите.
Според касационната инстанция в пределите на вярно установените и доказани фактически положения правилно е приложен материалният закон, като законосъобразно е прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115
от НК и че не е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана, респективно при превишаването ѝ. Върховните съдии потвърждават заключението на апелативния съд, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Съдебният състав на ВКС намира за основателно единствено възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. Апелативният съд е акцентирал върху баланса между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, като някои от последните неправилно е определил като такива, а същевременно е подценил тежестта и значението на смекчаващите. Установените лоши личностни характеристични данни на подсъдимия, определящи го като склонен към саморазправа, със занижен самоконтрол, конфликтен и агресивен в отношенията си спрямо другите хора човек, безспорно имат значението на отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието му. Същевременно въззивната инстанция неправилно е оценила като отегчаващо обстоятелство проявената от подсъдимия изобретателност при
заличаването на следи от извършеното престъпление.
В решението на ВКС е записано: „Подсъдимият не е длъжен да признава вината си и да съдейства, респективно спомага за собственото си разобличаване, поради което проявената от него „изобретателност“ при заличаването на следи от извършеното престъпление чрез имитиращо пробождане в собствения си корем и изхвърлянето на оръдието на престъплението в тоалетната е обективен израз на изграждането на защитна версия и категорично не може да бъде отчетена в негова вреда. В този смисъл посочените действия на подсъдимия нямат характеристиките на отегчаващо обстоятелство и не могат да се третират като такова при индивидуализацията на наказанието“.
Според върховните съдии предходните инстанции са направили правилна преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства и с основание са отчели като такива чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност, проявената след деянието загриженост за
пострадалия и свързаното с това обаждане на телефон 112 с молба за оказване на спешна медицинска помощ, както и провокиращото агресивно поведение на пострадалия спрямо него, продиктувано от сериозното количество изпит алкохол.
Тяхното значение обаче неправилно е подценено и омаловажено.
В мотивите пише: „Същите дават основание за извод, че Александър Радев е добре интегриран в обществото и че поначало не следва трайно установен модел на противоправно поведение. С оглед на това, при намаления обем на отегчаващите обстоятелства (поради изключването на едно от приетите за такива) и при положение че Радев е личност с ниска степен на обществена опасност, поправянето и превъзпитаването му е постижимо и с по-ниско по размер наказание от определеното му от контролираните съдилища“. Като съответстващо на установените обстоятелства, касационната инстанция намира наказанието 13 години лишаване от свобода. Същевременно ВКС приема, че определяне на наказанието под този размер би било несъобразено както с индивидуалната, така и с генералната превенция, защото ще е предпоставка за създаване на усещане за безнаказаност и у подсъдимия, и у останалите членове на обществото.
