Тони Димов: За имитацията и пригодността да си председател на българското Народно събрание

Defakto.bg

Непригодност и Democrazy

 

Това са двете думи, според мен, които най-добре описват края на 2024 г. предвид ситуацията в Народното събрание (НС). Понятието Democrazy е демокрация като „имитиращият продукт“ или демонстриране (от demo) на лудост (crazy) … то сочи на явни изкривявания на демокрацията, които буквално я обезличават и трансформират в имитация на такава. Отделно от това липсва логика и смисъл в действията на повечето от участващите в НС лица.

Основната предпоставка за тази ситуация, според мен, е тяхната повсеместна непригодност.

Непригодността е известно на българското право понятие, употребявано предимно преди промените от 1989 г. Така например старият Кодекс на труда (КТ) от 1951 г. (отм.) урежда непригодността на работника или служителя за възложената му работа като основание за прекратяване на неговия трудов договор[1]. Днес КТ нарича непригодността „липса на качества“ на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, която също е основание за прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие[2].

Общото между старата и новата законова формулировка е, че те означават едно и също, и това е безспорно установено от съдебната практика по КТ. Непригодността се изразява в трайна липса на професионални или личностни качества. Тя най-общо се изразява във фактическо отсъствие на знания, умения и навици за изпълнение на работата[3]. В нашия случай, от субективна страна липсата на професионални качества означава, че народният представител е с неподходящо, недостатъчно образование или без такова. Последното е абсолютно възможно, предвид липсата на изрично изискване за завършено каквото и да е образование по действащата Конституция[4]. Освен това на него му липсва опит – специализиран, общ (трудов) или житейски. От обективна страна тези дефицити водят до липсата на капацитет или отсъствие на интелектуални натрупвания и способности за изпълнение на функциите на народен представител.

Отново от субективна страна, липсата на личностни качества, означава че народният представител не притежава необходимия морал[5], разбиран като изградена на базата на възпитанието и средата на израстване ценностна система, която му позволява да разграничава по общовъзприетия и приемлив за обществото начин доброто от злото, правилното от неправилното, пристойното от непристойното държание и т.н. Този дефицит от обективна страна води до несвойствени за качеството на народен представител поведенчески прояви като константно използване на цинизми, обиди и клевети от трибуната, агресия, физическа разправа с други депутати, други нарушения на обществения ред, повреждане на имущество и др.

По отношение на председателя на НС важи изцяло казаното по-горе. Смятам, че изискванията за пригодност спрямо него, обаче следва да са по-високи от тези за всеки друг народен представител. Независимо от широко спрягания правен статут на „пръв сред равни“, който той се счита че има, неговите правомощия са значително по-сериозни и важни от тези на редовия народен представител. Освен че представлява НС по Конституция, което означава, че се изравнява по статут с президента и министър председателя[6], председателят на НС предлага проект за дневен ред на заседанията на Събранието, разпределя законопроектите и другите предложения, внесени в Народното събрание, отговаря за бюджета и администрацията на НС, приема поредица от вътрешни правила, уреждащи функционирането на законодателния орган, следи за спазването на ПОДНС и др.

Хронологичен преглед

Бързият хронологичен, автобиографичен преглед на основните характеристики на лицата (от обективната страна на пригодността: знания, умения  инавици), избирани за председатели на НС от периода след приемането на действащата КРБ до момента да показват ясна тенденция на постепенно, отявлено и систематично снижаване на общия капацитет на избираните на този пост лица.

Първият Председател на 36-то Обикновено Народно събрание (ОНС)[7] е Стефан Савов – юрист от Софийския университет (СУ), политически затворник, награден  от Съвета на Европа за особени заслуги към демокрацията. Изявен демократ, който встъпва на поста, когато е на 77 г.

Вторият Председател на 36-то ОНС[8] е Александър Йорданов, който е филолог, педагог, журналист и литературен критик, доцент от Института за литература при Българската академия на науките. Известен общественик и учен, който застава на поста председател на НС, когато е на 40  г.

Председател на 37-то ОНС[9] е акад. Благовест Сендов. Декан на Факултета по математика (1970 – 1973) и ректор (1973 – 1979) на СУ. Член-кореспондент от (1974), академик (1981), и председател на БАН (1988 – 1991). Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии на БАН (1991 – 1993).

Изявен български учен, който встъпва на длъжността на 63 г.

Председател на 38-то ОНС е Йордан Соколов[10]. Той завършва право в СУ, награждаван с Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия.

Изявен български юрист, който поема поста председател на НС на 64 г.

Председател на 39-то ОНС[11] проф. Огнян Герджиков, завършил право в СУ, специализирал в Австрия и Германия. В периода 1991 – 1993 година е заместник-декан на Юридическия факултет. През 1993 – 1994 г. е заместник-ректор на Софийския университет. Изявен български учен и преподавател, който застава на поста председател на НС, когато е на 55 г.

Втори председател на на 39-то ОНС[12] е доц. Борислав Великов, преподавател в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, владее пет езика и е автор на две научни книги, три учебника за студенти и над 60 научни публикации в български и чуждестранни издания.

Поема поста на 59 г.

Председател на 40-то ОНС[13] е Георги Пирински, който е завършил икономика на външната търговия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“ днес Университет за национално и световно стопанство (УНСС).

Владее английски, словашки и руски езици.

Става Председател на НС, когато е на 57 г.

Председател на 41-то ОНС[14] и на 43-то ОНС[15] е Цецка Цачева. Постъпва в работнически факултет, в който след 6-месечна подготовка е приета без изпит в специалността право задочно в СУ. До 1991 г. работи като юрисконсулт в окръжен и общински народен съвет. От 1992 г. работи като адвокат в плевенската адвокатска колегия.  Застава на поста Председател на НС, когато е на 51 г.

Председател на 42-то ОНС[1] е Михаил Миков. Завършил право в СУ, главен асистент по наказателно право в същия университет.  Има специализациип във Франция, САЩ, Италия и Португалия. Министър на вътрешните работи за периода април 2008 – юли 2009 г.

Става председател на 42-то Народно събрание, когато е на 53 г.

 

Председател на 44-то ОНС в периода 17.11.2017 – 26.03.2021 г. е Цвета Караянчева. Тя е машинен инженер, изучавала Технология на машиностроенето в Технически университет – София (1989 г. до 1994 г.) Работила е като проектант, главен конструктор и  директор в завод за инструментална екипировка.

Застава на поста председател на НС, когато е на 49 г.

Председател на 45-то ОНС[2] и 46-то ОНС[3] е Ива Митева. Завършила право в СУ, доктор по право от Института за държавата и правото при Българската академия на науките. От 1998 година работи в Министерството на правосъдието, а от 2000 година в Народното събрание – от държавен експерт до директор на дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“.

Застава на поста Председател, когато е на 49 г.

 

Председател на 47-то ОНС в периода 03.12.2021 – 16.06.2022 г. е Никола Минчев. Завършил право в СУ, работил в известна адвокатска кантора от 2012 до 2021 г . Владее английски и немски език.

Застава на поста председател, когато е на 34 г.

Председател на 48-то ОНС[4] е Вежди Рашидов – известен български скулптор, завършил Художествената гимназия в София. Показва творбите си в повече от 45 самостоятелни изложби и носител на десетки награди. Министър на културата в първото (2009 – 2013 г.) и второто (2014 – 2017 г.) правителство на Бойко Борисов.

Като най-възрастен е избран за председателстващ и след това за председател на НС, когато е на 71 г.

Председател на 50-то ОНС в периода 19.06.2024 г. – 11.11.2024 г. е Рая Назарян. Завършила право в УНСС. От 2013 г. е адвокат от Софийската адвокатска колегия.

Работи в областта на облигационното, вещното, застрахователното, семейното и наследствено право.

Застава на поста Председател, когато е на 39 г.

Минимална  пригодност

По избраните критерии за пригодност (знания, умения и навици) като най-зле представящи се правят впечатление профилите на следните председатели на НС:

1. Цецка Цачева – поради съмнения в начина на придобиване на знания (образование) и липсата на данни за наличието на подходящи умения и навици;
2. Цвета Караянчева – поради липсата на подходящи знания, умения и навици;
3. Никола Минчев – поради липсата на подходящи умения и навици, заради кратък житейски и професионален опит;
4. Рая Назарян – поради липсата на подходящи умения и навици, заради кратък житейски и професионален опит.

 Оптимална пригодност

Обратното, какъв би бил примерът за оптимална пригодност по избраните критерии. Подходящ председател на НС би могло да е лице, което се е посветило на конституционното право, преподава конституционно право в СУ, защитило е докторска дисертация на тема „Парламентарен контрол“.

Има научни публикации по теми като политическите права на българските граждани и живата конституция, било е експерт в съвета по законодателство в Министерство на правосъдието и в Президентството, постоянно консултира, дава по няколко интервюта и пише поне по 2 статии на ден по същите теми… Наталия Киселова.

 

[1] В периода 21.05.2013 – 05.08.2014 г.

[2] В периода 15.04.2021 – 11.05.2021 г.

[3] В периода 21.07.2021 – 15.09.2021 г.

[4] В периода 19.10.2022 – 02.02.2023

[1] Чл. 31, ал. единствена, б. „в“ от Кодекс на труда от 1951 г. (отм.).

[2] чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

[3] Тълкувателно решение 4/2017 от 01.02.2021 год. на ОСГК на ВКС на РБ.

[4] Чл. 65, ал. 1, изр. І-во от КРБ: За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.

[5] Вж. Закон за прокуратурата (отм.), обн., ДВ, бр. 87 от 11.11.1980 г., отм., бр. 59 от 22.07.1994 г. Според чл. 23а (отм.) от него, прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21, точка 6. Според последната, за прокурор може да бъде назначен български гражданин, който наред с всичко останалоима необходимите морални и делови качества.

[6] Чл. 77, ал. 1., т. 1 от КРБ.

[7] В периода 04.11.1991 – 24.09.1992 г.

[8] В периода 05.11.1992 – 17.10.1994 г.

[9] В периода 12.01.1995-13.02.1997 г.

[10] В периода 07.05.1997- 19.04.2001 г.

[11] За периода 05.07.2001 – 04.02.2005

[12] За периода 23.02.2005-17.06.2005 г.

[13] В периода 11.07.2005 – 25.06.2009 г.

[14] В периода 14.07.2009 – 14.03.2013 г.

[15] За периода (27.10.2014 – 26.01.2017 г.

*Авторът Toни Димoв e възпитaниĸ нa Лoвeшĸaтa eзиĸoвa гимнaзия c aнглийcĸи eзиĸ. Зaвъpшвa Юpидичecĸия фaĸyлтeт нa CУ “Cв. Kл. Oxpидcĸи”, cпeциaлнocт пpaвo c oтличeн, пpeз 1998 г. Учpeдитeл и пpeдceдaтeл нa Цeнтъpa зa oцeнĸa нa въздeйcтвиeтo нa зaĸoнoдaтeлcтвoтo, cпeциaлиcт пo oцeнĸa нa въздeйcтвиeтo, пo-дoбpo peгyлиpaнe, eвpoпeйcĸo и мeждyнapoднo пpaвo.  Ръководител е на експертни екипи и проекти, свързани с изготвянето и обсъждането на оценки на въздействието по Закона за нормативните актове. Адвoĸaт c нaд 20-гoдишeн oпит. Дoĸтop e пo пpaвo oт 2014 г., зaщитил диcepтaция нa тeмa  „Oцeнĸa нa въздeйcтвиeтo“ и e глaвeн acиcтeнт пo пpaвo нa Eвpoпeйcĸия cъюз oт 2018 г. в Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи Бългapcĸaтa aĸaдeмия нa нayĸитe.