Тримата големи не могат да бъда назначавани за и.ф., след изтичане на 7- годишните им мандати
Коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) миналата седмица внесе в деловодството на парламента законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ). По-рано законопроект внесе и „Възраждане.
Най-общо и двата целят да спрат процедурите за избори на нови главен прокурор и председател на ВАС от ВСС с изтекъл мандат.
Идеята е промените да бъде приети преди избора на Сарафов, насрочен за 16 януари догодина. По думите на председателя на НС доц. Наталия Киселова тази седмица ще бъде направен опит да бъдат сформирани парламентарните комисии. Предстои НС да избере ръководства на комисиите, а заради загубеното време по избора на председател, Киселова свика извънредно заседание за утре 10 декемви.
В проекта на „Възраждане“ е посочено, че ВСС извън мандата си не може да избира главен прокурор и председатели на ВКС и ВАС, който на пръв поглед би бил достатъчен, за да спре процедурата за избора на Сарафов.
Някои тънкости в проекта на ПП – ДБ обаче позволяват, дори НС да не смогне да приеме закона до 16 януари заради сложните процедури, ако държавният глава наложи вето на избора и го върне на ВСС, ( а за това той срок няма срок), а нова едномесечна процедура, започва „най-малко два месеца“ след връщането. Тоест при интензивни усилия сроковете биха осигурили възможност за парламента да приеме приеме промените и на практика да предотврати избора, твърдят юристите.
В тази хипотеза, за да има нов избор, ще трябват не само поне 13 гласа „за“, но и в подкрепа на кандидата да са гласували повече от половината от магистратите, избрани от професионалната квота. Тя се състои от шестима юристи, но в момента те са четирима. Сред четиримата са Атанаска Дишева и Олга Керелска, които досега се противопоставяха на процедурите за избор на нов главен прокурор и председател на ВАС поради ниския авторитет и изтекъл мандат на ВСС.
Това означава, че ако законопроектът бъде приет, пренебрегваното досега малцинство от професионалната квота в тяхно лице би могло да осуети процедурите за избора на Борислав Сарафов и „удобен“ председател на ВАС, ако ВСС открие процедура за него.
При отказ на президента да назначи предложения кандидат за главен прокурор, със законопроекта се предлага да се въведе допълнително мнозинство за провеждане на избора – мнозинство от членовете от професионалната квота (наред с първоначално изискуемото мнозинство от 13 члена). По този начин се гарантира и участието на членове, които са избрани пряко от съдиите. Такава промяна би стимулирала по-конкурентни процедури, гарантиращи и по-висока степен на обоснованост относно професионалните и нравствените качества на кандидатите (особено в случаите на възникнало съмнение в тях, довело до своеобразно вето от страна на президента), е посочено в мотивите.
„По този начин президентското вето става по-ефективно, напълно в духа на конституционната разпоредба“, казват вносителите.
По тези причини се предлага процедурата по избор да трае най-малко шест месеца, а повторното предложение при отказ на президента да назначи избрания кандидат да може да бъде правено най-рано два месеца след отказа.
В законопроекта на ПП-ДБ са предложени критерии, по които да бъдат избирани председателите на върховните съдилища, така че да има мнозинство в съдийската колегия на ВСС, както и разширяване на възможности за издигане на кандидати за главен прокурор не само от Прокурорската колегия, както е в момента. И при избора на Иван Гешев, и при процедурата за Сарафов, Прокурорската колегия издигна само по един кандидат.
За кандидатите да оглавят двете върховни съдилища предложението е те да получат не само 17 гласа от Пленума на ВСС, както е досега, но и да бъдат подкрепени от повече от половината членове на съвета, избрани пряко от съдиите.
Посочва се, че след края на 7-годишните си мандати, тримата големи не могат да бъдат назначавани за изпълняващ функциите, какъвто е случаят с назначението за и.ф. на Георги Чолаков след изтичане на мандата му.
Предлага се кандидатите за главен прокурор или за председател на ВКС и ВАС да не бъдат определяни за и.ф. , а който поеме временното ръководство на трите върховни инстанции, да изпълнява функциите най-много 6 месеца. При това положение Сарафов и Чолаков биха били освободени от временните им постове.
Ако законопроектът бъде приет, ще възникне задължение за избор на нов ВСС до 6 месеца от влизане в сила, тоест от обнародването в Държавен вестник.
Законопроектът предвижда и прекратяване на стартирали процедури за избор при откриване на процедура за избор на нови членове на ВСС от квотата на Народното събрание, като при неуспешен избор, процедурата се възобновява.
В последната хипотеза започналата процедура се прекратява.
Още от мотивите
С предложения законопроект се въвеждат допълнителни гаранции за конкурентност, прозрачност и интегритет на избора на главен прокурор, председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд, както и се отстраняват някои дефицити на действащия ред за техния избор е записано в мотивите на проекта, внесен от „ПП-ДБ“. Представяме ги за информация на читателите.
Промени в процедурата за избор на главен прокурор, председател на ВКС и ВАС
Със законопроекта се предвижда с акт на ВСС да се въведат минимални изисквания за структурата на концепцията на кандидатите за главни прокурори, тьй като в случаите на предрешен избор (а като такива могат да бъдат определени най-малкото последните три избора), за обществото могат да останат скрити позициите на бъдещия главен прокурор по ключови въпроси, свързани с развитието на прокуратурата и наказателната политика като цяло.
Данни за спецсредствата
Законопроектът предлага и задължително прилагане на справка за използвани специални разузнавателни средства, искания за трафични данни и висящи, прекратени и спрени досъдебни производства, по които кандидатите са в качеството на обвиняем или свидетел.
Тези справки целят да информират органите, участващи в избора, както и общественостга, за потенциални зависимости или проблеми с интегритета, които би имал един или друг кандидат. „Познати са практиките за ”скрит обвиняем“ в качеството на свидетел, както и за оказване на нерегламентирани влияния чрез информация, придобита чрез СРС или трафични данни“, сочат вносителите. Изискването за включване прекратени и спрени досъдебни производства е въведено заради много случаи при които, за да бъде държано в зависимост едно лице, наказателното производство се прекратява, но със заплахата то да бъде възобновено при необходимост.
За избора на председатели на ВКС и ВАС и главен прокурор
Предвидени са промени и за мнозинствата за избор на председател на ВКС, председател на ВАС и на главен прокурор.
В становище на Венецианската комисия по Закона за съдебната власт от 2017 г. (CDL-AD(2017)018) изрично се подчертават дефицитите в структурата и организацията на ВСС, които не гарантират независимо осъществяване на основните кадрови правомощия на органа. Според утвърдените европейски стандарти, органът, който отговаря за администрирането на съдебната система и кариерното развитие на същите (ВСС) трябва да се състои в значителното си мнозинство от съдии, избрани пряко от други съдии. Този основен стандарт е развит и в Становище от Венецианската комисия по проекта за промени в Конституцията от 2015 г. като се изтъква, че възприетото разпределение на членовете в съдийската колегия не съответства на стандарта за независимост на кадровия орган на съдебната власт. Както приетите измененията в Конституцията от 2015 г., така и последвалите изменения в ЗСВ в периода 2016-2019 г. не въвеждат европейския стандарт за независимост на ВСС по отношение избора на председателите на ВКС и ВАС (в пленума на ВСС членовете, избрани пряко от съдии са малцинство), както и по отношение кариерното развитие и дисциплинарната отговорност на съдиите, тьй като съдийската колегия продължава да е доминирана от членове, които не са избрани пряко от съдиите (в съотношение 6:8).
Предложеното от Венецианската комисия решение (CDL-AD(2017)()18, 523), което да компенсира частично тези дефицити е въвеждането на процедурата на Двойното мнозинство при избора на председателите на ВКС и ВАС, което се състои в изискването решението на пленума на ВСС да се приема с мнозинство не по-малко от 17 гласа и с мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.
Трайна препоръка на Венецианската комисия е намаляване на изискуемото мнозинство за избор на главен прокурор от 17 на 13 гласа, поради което с промените в Закона за съдебната власт през 2023 г. (ДВ, бр. 48 от 2023 г.) бяха въведени нови правила.