DeFakto.bg DeFakto.bg
Борислав Сарафов не е отговорил на много съществени въпроси, които ВСС пропуска да зададе, а това го прави неподходящ за поста главен прокурор. Това се разбира от думите на адвокат Ина Лулчева в интервю за Дневник. В момента е необходимо бързо, но не лекомислено, а задълбочено обмислено приемане на промени в Закона за съдебната власт, казва тя.
По повод поискания имунитет на Кирил Петков, адвокатът посочва, че има изключително много заповеди за 24-часово задържане, които са обявени за незаконни, но не е известно да има разследване защо са били издадени.
В крайна сметка Сарафов като и.ф. главен прокурор има два ярки акта – задържането на Джейхан Ибрямов без разрешение от парламента и искането на имунитета на Кирил Петков – и двамата опоненти на Пеевски, казва Лулчева.
За имунитетите и незаконосъобразни заповеди за задържане
Имунитетът на Кирил Петков е поискан заради превишаване на власт при задържането на Бойко Борисов, но в съобщението на прокуратурата не се казва дали се търси отговорност от длъжностните лица в Дирекцията на полицията, които са изпълнили незаконното разпореждане, е въпросът на Петя Владимирова от Дневник.
– Не мога да коментирам конкретното искане, защото не познавам материалите по делото, но има няколко смущаващи неща, отговаря Лулчева.
И продължава: Първото е, че имунитетът се иска за деяние, което е отпреди две години и половина, и искането се прави тъкмо когато беше избран председател на Народното събрание и предстоят преговори между политическите партии за сформиране на правителство. Това създава очевидно безпокойство и сред анализатори, и у юристите. Няма данни точно в този момент, след две и половина години, да са събрани доказателствата, за да е ясно защо искането се внася сега.
Съмнения в обективността на прокуратурата буди и фактът, че за първи път се проявява интерес към обявени от съд за незаконосъобразни заповеди за задържане. Такива има множество, но не ми е известно да има разследване по тях.
Конкретен пример са задържанията за 24 часа на съветниците на президента след щурма на президентството, който беше организиран от Иван Гешев през юли 2020 година. Заповедите за арест за 24 часа на съветниците на президента и на г-н Бобоков бяха обявени от съда за незаконни, впоследствие делата бяха прекратени поради липса на престъпление.
Тоест не само задържането е било незаконно, а образуването на делото е било незаконно – при липса на данни за престъпление.
На въпрос дали поисканият имунитет е свързан със залога за формиране или неформиране на мнозинство за правителство, адвокат Лулчева казва: Навлизаме в политически анализ, от който ще се въздържа. Това, което се натрапва, е, че искането за сваляне на имунитета постъпи непосредствено след като в Народното събрание беше внесен законопроектът за изменение на Закона за съдебната власт.
Политическата целесъобразност разруши здравия консерватизъм в прокуратурата
Проблемът с прокуратурата съществува от самото начало на прехода, защото всъщност всички главни прокурори от 1992 година се избират по политически критерии или с политическа намеса, обобщава адвокатът.
Иван Татарчев беше избран за главен прокурор, защото каза, че мрази комунистите от дете и ще се бори с тях. Тогава беше разпоредено образуване на дела и задържане под стража на цялото Политбюро на БКП и на половината Министерски съвет. Всички дела, с изключение на едно, приключиха с оправдателни присъди или бяха прекратени поради липса на престъпление. А Андрей Луканов осъди държавата в Страсбург.
Същевременно, тъй като разследванията по тези дела бяха основна цел, в тях беше концентрирана цялата енергия на прокуратурата, изцяло беше занемарено разследването на същинските престъпления, на организираните групи, които се появиха през 90-те години.
Политическата целесъобразност, която се възцари в прокуратурата, разруши здравия, необходим консерватизъм и подчинението само на закона.
След това беше избран Никола Филчев, заместник-министър в правителството на СДС, също заради политическата му надеждност. За главния прокурор Сотир Цацаров пък си спомняте разговора, записан в дома на Бойко Борисов, в който градският прокурор на София казва: „Шефе, ти си го избра“. Казва и нещо много важно, което разкрива политическата обвързаност на прокуратурата: той иска Борисов да го назначи за ръководител на Софийската апелативна прокуратура, защото районът „включва четири граници“.
В интервю самият Бойко Борисов, мисля от 2019 г. по Би Ти Ви, казва: „Аз сложих Гешев чрез нашите хора във ВСС, кого да сложа?“ и обяснява, че Гешев имал добри данни за оперативна работа.
Миналата година пък ВСС свали Гешев след сигнал от ГЕРБ и ДПС. Преди това същият този ВСС не намираше никакви проблеми в работата му. Дали се съмняваме в политическия характер на решението? Макар че когато и да бъде махнат Гешев, всякога бе късно.
Политическата обвързаност на прокуратурата през всичките години показва, че личните качества на прокурора, който ще я ръководи, нямат значение, казва Лулчева.
На въпрос запознала ли се е с концепция на Б. Сарафов, която ВСС похвали, адвокатът казва:
– Не само я прочетох, но я сравних с концепцията на Гешев – двете са много близки, но концепцията на Борислав Сарафов съдържа по-малко анализ.
Според утвърдената традиция се предлагат само завишаване на наказанията и промени в НПК за облекчаване на прокурорската работа чрез ограничаване на правата на обвиняемите и дори на пострадалите.
Концепцията не съдържа никакви идеи за реформа в прокуратурата, защото не са идентифицирани проблемите. А проблемите в прокуратурата са, първо, липсата на борба с истинската корупция и, второ – липсата на борба със зависимостите в прокуратурата, икономически и политически.
В крайна сметка двата ярки акта на Сарафов като и.ф. главен прокурор бяха задържането на Джейхан Ибрямов без разрешение от парламента и искането на имунитета на Кирил Петков – и двамата опоненти на Пеевски, обобщи Лулчева.
Един прокурор не може „по вътрешно убеждение „да върши престъпление
По делото за грабежа на злато и пари от дома на Явор Божанов, което се радва на един единствен обвиняем в лицето на изчезналия Петьо- Петьо Петров по прякор Еврото, адвокат Лулчева посочва:
Извършени са престъпления, които са напълно доказани. Един прокурор взема едно злато, иззето по делото, което той разследва, и го дава на лице, което изобщо не фигурира в делото. Престъплението е видно от пръв поглед. Срещу този прокурор беше образувано наказателно производство, което, доколкото разбрах, е прекратено, защото прокурорът бил действал „по вътрешно убеждение“.
Това е нелепо.
„Вътрешното убеждение“ означава решенията да се вземат единствено въз основа на закона и на доказателствата по делото. Не може да се гарантира ненаказуемост на прокурор заради това, че „по вътрешно убеждение“ е извършил престъпление. Но след като производството е прекратено, няма да има наказание за това престъпление. И вероятно за още много други, извършени в мрежата „Осемте джуджета“. И за всичко
това е наказан един прокурор с намаление на заплатата с 10% за няколко месеца!
По отношение на Борислав Сарафов е важен въпросът – какво направи, след като при назначаването му за изпълняващ функцията главен прокурор, обеща, че тестът ще бъде работата по случая „Осемте джуджета“? Нищо.
А като говорим за „Осемте джуджета“ по името на ресторанта, където са се срещали, там присъствието на Сарафов и посещенията на отговорни прокурори не смущават кадровиците във ВСС въпреки задължителните норми в Етичния кодекс.
Продължава: Да приемем, че Сарафов е бил на гости в ресторанта, бил е длъжен „от възпитание“ да се види с колега и го снимали. Но около тази снимка има други въпроси, на които той дължи отговор. Човекът, който седи на масата до Петьо Петров, е неговият брат Емил Петров. Съвсем доскоро той беше заместник-ръководител на Софийската апелативна прокуратура и до момента е прокурор. Не зная за него да има разследвания. Какво е правил, как е работил, доколко е свързан с дейността на брат си?
Защото, ако Борислав Сарафов е сниман случайно, дали и братът на Петьо Петров присъствал също случайно? Не изглежда така.
Сарафов дължи обяснение защо не е взел отношение по „Осемте джудежа“, защото там е един каталог на престъпления.
За отговорите, които ВСС не търси от Сарафов
И още: Защо няма образувани никакви дела по „Осемте джуджета“ и защо са прекратени образуваните? И защо е образувано производство единствено срещу прокурора, който е започнал разследване срещу Петьо Еврото?
Наред с това не се търси отговор на въпроса какво означава репликата, изречена от Сарафов към Гешев: „Прегрупираме се, но оставаме приятели“.
С кого остава, с кого се прегрупира? И в каква група е бил преди това? Без отговор на този въпрос не може да става дума за никакво доверие към кандидата за главен прокурор и за никакъв авторитет на институцията прокуратура.
ВСС трябва да изиска отговор, а Сарафов вече трябваше да е обяснил вярно ли е и ако е вярно, защо бившата му съпруга и синът му са получавали суми от едно частно дружество, което не отрича, че ги е плащало.
Кандидатът за главен прокурор дължи отговор и как ще преодолее проблема с делата „на трупчета“, които се изваждат в подходящия момент. И дали искането на имунитета на Кирил Петков точно в този момент не е един от тези случаи?
Защо няма анализ на делата, по които прокуратурата е осъдена да плаща обезщетения по ЗОДОВ ?
На въпрос защо не се разследват порочните практики на Гешев, след като самият Сарафов каза, че бившият главен прокурор надминал дори Филчев в маниерите си и какви действия е предприел Сарафов, адвокатът отбеляза: Как да отговори, като трябва да уличи и себе си, след като системата се оказа в абсурдното положение участници в недопустими обвързаности да разследват сами себе си?
Омагьосаният кръг
Дали има изход от този омагьосан кръг – аз съм песимистично настроена, отбелязва Ина Лулчева. Наистина се въртим в омагьосан кръг. Едни и същи типажи се издигат на ръководни постове. Хора, които по никакъв начин не показват, че нещо ще се промени.
През всичките години имаше надежда, че системата сама ще реагира и ще даде тласък на някакъв оздравителен процес, че вътрешно ще се задвижат процеси, разбира се, подпомогнати и от ръководството. Или просто ще се засрамят. Но всъщност се оказва, че не става. Когато избираха Гешев, и отделни лица, и цели колективи го подкрепяха. Сега подкрепят Сарафов.
Трябва да се формулират нови изисквания за избор на главния прокурор. Необходимо е да се създадат норми, които да дадат възможност на прокурора да не се страхува, когато в рамките на закона оценява фактите по делото и взема решение.
България е парламентарна държава и е нормално законодателната власт да търси решения, когато системата не може да реши сама проблемите си. Необходимо е бързо, но задълбочено обмислено приемане на промени в Закона за съдебната власт.
Като не се забравя основното: реалните проблеми на прокуратурата са зависимостите и липсата на разследване на корупционните престъпления.
И още в „ДЕНЯТ с В. Дремджиев“
