DeFakto.bg DeFakto.bg
В интервю за 24 часа специалният прокурор Даниела Талева съобщава, че е работила по над 30 сигнала срещу и.ф. Борислав Сарафов.
„Но в действителност в голямата си част те нямаха общо с наказателното право“, посочва тя.
Разказва, че още в първоначалния им прочит станало ясно, че става дума за обстоятелства, които изначално не представляват престъпление, което позволи и бързото изясняване на фактологията по тях. За всеки магистрат, а вярвам – и за всеки юрист е добре известно, че обвинения се повдигат въз основа на доказателства за конкретно престъпление. Когато липсват доказателства – било защото конкретни свидетели не потвърждават едно или друго твърдение, било защото твърдяното в даден сигнал никога не се е случвало в действителност, било защото проверяваните факти имат извън наказателни измерения и не представляват престъпление, няма как да се процедира по друг начин освен чрез прекратяване на съответната преписка или дело. Това го казвам и като съдия, изтъква Талева.
На въпрос за имуществото на Сарафов, на пълнолетния му син и бившата съпруга, ад хок прокурорът казва:
– Да, имаше и сигнал, свързан с имотното състояние на сина и бившата съпруга на и.ф. главен прокурор. Тук ми се струва важно да изясним, че получаването на заплата няма как да е престъпление, т.е. това дори не следва да се проверява. Противното би било злоупотреба с право. Също така прокурорска проверка не следва да се извършва при гражданскоправни отношения.
Въпреки че данни за престъпление при тези сигнали изобщо не личаха още при постъпването им, съзнавайки какви са очакванията и към позицията ми, съм направила всичко възможно органите на МВР да проверят съдържанието и на тези твърдения. .
Но как по отношение на имотното състояние на и.ф. главен прокурор, на неговия син и бивша съпруга да се издирват доказателства за престъпление, когато самата данъчна администрация е провела надлежни проверки, дала е заключения, че всичко е изрядно и няма несъответствия. Нали прокурорът работи именно въз основа на материалите от ревизии и проверки на НАП! Той няма как да притежава специална компетентност да уличи конкретно лице в прикриване на имущество и активи най-малкото защото не разполага с ревизионния инструментариум на тези органи. Ако липсват данни за престъпления, то няма как да се твърдят такива.
Дали е имало основания за възнаграждения от по 10 000 лв. месечно, както сочи „Боец“ , Талева заявява:
Може да звучи изненадващо, но тези обстоятелства са известни още от миналата година. Да, тази информация е проверявана обстойно в рамките на един от сигналите. Конкретният сигнал на сдружение БОЕЦ все още не е пристигнал при мен, ръководителят на наказателната колегия на ВКС ще прецени дали в него има данни за извършено престъпление от общ характер от и.ф. главен прокурор, за да го препрати към мен.
Ако има нови данни за конкретни фирми, ще е необходимо да бъдат разследвани обстоятелствата по наемане на работа на близките на Сарафов. Отново ще уточня, че получаването на доходи по трудови взаимоотношения не може да се разглежда като престъпление дори и когато се интерпретира медийно като получаване на някакви “бонуси”.
Магистратите работим само с изясняване на фактите и със събраните доказателства, като се придържаме към законовата уредба, не със свободното им тълкуване.. Така че да се твърди, че някой, някога или понастоящем получава дивиденти, печалби, заплати и т.н. от търговски дружества, без това да представлява престъпление, още повече извършено от главния прокурор или да е свързано с негови близки, а в същото време да се ползва за натиск, крие сериозен риск.
Дори “специалният прокурор” не може и не следва да проверява всякакви твърдения, без те да имат някаква правна стойност, подчертава независимият прокурор по разследването. „Повярвайте ми – ако някъде прочета или бъда сезирана с конкретен сигнал, в който ясно да е посочено, че главният прокурор или негов заместник е използвал неправомерно служебното си положение и е злоупотребил с властта си, за да мотивира представители от частния сектор да предоставят бонуси, неправомерно спрямо негови близки и роднини, веднага бих разпоредила разследване по конкретните данни – какво, кога, къде, кой, при какви обстоятелства“.
Но да се иска наказателен магистрат да работи по клюки, по публикации с абстрактно съдържание и по реплики, които политически лица си разменят, сочи само за неразбиране на принципите на правовата държава, категорична е юристката.
За свидетелствата по „Осемте джуджета“: Объркани, противоречиви, неясни
Запитана как стана така, че по разследването около снимките на Борислав Сарафов с бившия следовател Петьо Петров – Еврото в „Осемте джуджета“, първоначално имаше показания на бившата съпруга на Петров, а и на охранителния бос Димитър Спасов, които бяха срещу и.ф. главен прокурор, а по-късно те се отказаха от твърденията си, коментарът на специалния прокурор е следният:
Казусът, придобил популярност като “Осемте джуджета”, е типичен пример за това, което посочих дотук. За да се отговори на обществените очаквания, беше проведено изключително задълбочено и обстойно разследване, чиято цел бе да установи какво се е случвало във въпросния ресторант и в крайна сметка – каква е ролята на Сарафов в тези събития.
По делото в действителност имаше, макар и абстрактни, първоначални твърдения на някои свидетели (например свидетелката Петрова (Любена), впоследствие Павлова), че г-н Сарафов е бил чест посетител на Петьо Петров и помежду си са разменяли документи и пликове. Съвместно с разследващ полицай лично аз впоследствие проведох повторните разпити на Павлова и други свидетели, които първоначално бяха изложили определени твърдения. Лично се убедих в нестабилността на показанията им – те бяха объркани, противоречащи си с първоначално заявеното, неясни в една тяхна част, взаимно отричащи се и т.н.
В същото време разпитах абсолютно всички магистрати, които са посещавали този ресторант. От разпитите единствено безспорно установеният факт беше, че няколко пъти Сарафов действително е посещавал заведението, но няма преки очевидци, които да са го виждали да пребивава насаме с бившия му колега Петров, нито помежду им да е имало някаква размяна на книжа и други предмети.
( Бел. ред. Самият Сарафов коментира популярната снимка с Петьо Еврото, като инцидентна ситуация, в която е бил въвлечен от тогавашния си началник Иван Гешев. От думите му трябваше да стане ясно, че причината да е в ресторанта „Осемте джуджета“ със семейството си, е, защото „именно г-н Гешев ме е поканил там да дойда да поговорим“. Т.е. излиза, че обяснението на Сарафов за инцидентното му отиване в ресторанта заради Гешев не отговаря на установеното в хода на разследването, след като е виждан няколко пъти там, и то само от магистрати, коментираха юристи. ).
По случая Талева казва още, че е прегледала всяко едно от веществените доказателства и е възложила изготвянето на експертизи. Всичко, което е събрано по случая, е проверено и анализирано по два пъти, преди да се стигне до изготвянето на заключение.
„Какво престъпление да се установи тук и откъде да се съберат доказателства за такова? Ако някой желае да критикува работата ми по това дело, ще ми бъде интересно да даде становището си какво съм пропуснала, кое съм оценила превратно, какво е можело да извърша, но не съм извършила. Така че при липсата на факти, сочещи престъпно деяние, единствената ми възможност беше да прекратя това досъдебно производство“, казва тя.
За сигнала на бившия премиер Николай Денков: Не компютри , а компоти
Продължава: Аналогичен е случаят с бившия премиер Николай Денков, който изпрати на мое внимание сигнал от тогавашния главен секретар на МВР Живко Коцев с твърдения, че Коцев бил притиснат от Сарафов да подаде оставката си. Такъв сигнал бих нарекла сериозен и конкретен, защото е типичен пример за твърдение за принуда по чл. 143 от Наказателния кодекс. Когато обаче извърших лична проверка по съдържанието на сигнала и непосредствено проведох снемане на сведения от участниците в събитията, се оказа нещо съвсем различно, ще си позволя да го обрисувам с популярната реплика: “Не били компютри, а компоти”.
Самият Коцев отрече спрямо него Сарафов да е упражнявал натиск и да е отправял заплахи с цел да подаде оставката си от поста главен секретар на МВР. Какво се очаква от мен в тази ситуация, след като самият пострадал отрича достоверността на посоченото в сигнала до мен?!
Постановлението ми за отказ да образувам наказателно производство, както всички мои актове, подлежеше на съдебен контрол и ако е бил недоволен от него, г-н Коцев е можел да подаде жалба до Градския съд с оплакване за незаконосъобразното прекратяване на преписката. Не ми е известно такава жалба да е постъпила в съда, казва Талева.
„Не съм органът, който по закон разполага с правомощия да категоризирам дали един магистрат притежава нужния интегритет да бъде главен прокурор“, посочва тя. „Предметът на моята работа в момента касае единствено евентуално извършени престъпления от главния прокурор и/или от негови заместници. И докато изпълнявам функциите си на тази позиция, мога да твърдя, че не гарантирам имунитет за никого“.
В заключение Даниела Талева отбелязва, че при встъпването й в длъжност е останала с добри впечатления от Сарафов и съдействието му да получи максимално добри условия за работа като прокурор.
„Което впрочем е грешка на нормотворчеството ни, защото не смятам за редно разследваното лице за отговаря за битовото трудоустрояване на разследващия го. Но в закона по този въпрос в действителност имаше празнота и тя бе преодоляна след колегиалното съдействие на главния прокурор и ръководителя на Наказателната колегия на ВКС“
.
Родена е в Петрич. До 2015 г. е адвокат в родния си град. През 2016 г. се явява на конкурс за съдия в Софийския градски съд, печели го и правораздава там до 2023 г. През юли 2023 г. е включена в списъка на съдиите, сред които да бъде определен прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. На случаен принцип е избрана измежду 22-ма съдии. На 18 октомври 2023 г. Прокурорската колегия я назначи за ad hoc прокурор.
