DeFakto.bg DeFakto.bg
Начисляване на допълнителни лихви и неустойки по отпуснати заеми без кредитните дружества да ги включват в годишните разходи за погасяването им, е нарушение на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и съвета. Това следва от решение на Съда на ЕС по нидерландско дело ( C‑409/23) за допълнителните плащания в случаите на забава и съотствието на тази практика с директивата.
По този ред потребителите са натоварени да платят много по – големи суми от поетите задължения с договора за кредит, в чиито погасителен план кредиторът не обявява действителната цена на кредита, а в графа „допълнителни“ записва (уж ) „евентуални“ задължения, които от самото начало са предвидени като редовни плащания от потребителите и на пракитка представляват скрити възнаграждение по заетата сума.
На българска почва също има убедителни примери за заобикаляне на европейски норми – едно дружество, загубило делото в наш съд, е отпускало кредит срещу задължение в 3-дневен срок потребителят да предостави обезпечение на заема с двама поръчители и имущество 2000 лв – в противен случай добавя към лихвата всеки ден още 10 % неустойка за забава. Подобен е и нидерланския случай, при който дружеството добавя към погасителния план на кредита дължими обезщететения (нещо като неустойки), които не се включват в задължението за обявяване на годишния процент на разходите, чиито процент остава нисък, а печалбата двойна.
В свое решение СЕС приема, че лихвите и разходите за извънсъдебно събиране на задължения, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължение за плащане по договор за кредит над 200 евро, не попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на Директива 2008/48/ЕОна ЕП и съвета.
Казусът пред СЕС
Преюдииалното запитване е отправеното от Върховния съд на Нидерлантия, който спира съдебен спор и се обръща към Съда на ЕС за тълкуване на разпоредби от от Директива 2008/48/ЕО на ЕП на съвета. ( съвета член 2, параграф 2, буква е) и член 3, буква ж). По делото пред СЕС са представени становища от нидерландското, чешкото, германското , австрйското и норвежкото правителства, както и на Европейската комисия и генералния адвокат.
Дружеството Arvato е доставчик на услуги при онлайн покупки с отложено плащане срещу комисиона за плащане от 1 евро. Според общите условия за услугата, плащането трябва да се извърши в срок от 14 дни, от датата на фактурирането, освен ако писмено е уговорен друг срок.
При неплащане в определения срок дължимата сума става изискуема незабавно и без да е необходимо на посочения клиент да се изпраша допълнителна покана. В този случай Arvato си запазва правото да фактурира административни разходи, чийто размер се увеличава при всяко напомнително писмо за плащане, месечна законна лихва върху дължимата сума и всички разумни разходи, направени за събиране на плащането по съдебен или извънсъдебен ред.
Минималната сума, фактурирана за разноски за
На 27 февруари 2019 г., MI като потребителка купува три продукта от онлайн магазин за общата сума от 37,97 евро и избира избира този метод за плащане услугата. Същия ден Arvato изпраща справка за дължимо плащане на електронния адрес, посочен от жената, за сумата от 38,97 евро, включваща покупната цена на продуктите и комисиона за плащане от 1 евро, като определя и срок за плащане — 13 март 2019 г. Дружеството указва и че при неплащане в този срок дължимата сума ще се увеличи с 40 евро, които представляват разноските за извънсъдебно събиране, в съответствие с приложимата в тази материя нидерландска правна уредба.
В периода от 15 март до 6 декември 2019 г. Arvato изпраща на потребителката по електронна поща шест напомнителни писма за плащане, в които уточнява административните разходи, до които е довело неизпълнението на това задължение – най-напред, в размер на 9,50 евро, а след това — в размер на 12,50 евро. С последното електронно писмо, изпратено на 6 декември 2019 г. , Arvato иска от потребителка да плати покупната цена на продуктите в срок до 15 дни от получаването на това писмо, като при неплащане ще й бъде фактурирана допълнителна сума от 40 евро като разноски за събиране.
Съдебният спор
Дружеството се обръща към Районния съд в Арнхем, Нидерландия с искане да осъди MI да заплати сумата от 80,20 евро заедно със законната лихва, изчислена върху главница от 38,97 евро, считано от 9 октомври 2020 г. Впоследствие Arvato намалява така претендираната сума, като се отказва от възнаграждението си от 1 евро.
Районният съд пита ВАС на Нидерландия – дали лихвите за забава, т.е. лихвите, различни от тези, свързани с възнаграждението за
Пред Съда на ЕС Върховният административен съд на Нидерландия посочва, че нито Директива 2008/48, нито практиката на Съда по тази директива позволяват да се отговори на въпроса дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране трябва да се считат за разходи по кредита, и дали трябва да се вземат предвид, за да се определи дали съответният договор представлява договор за кредит „без […] лихва, нито други разходи“ или договор за кредит, „за който се дължат незначителни по размер разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от тази директива.
Решението
Най-напред СЕС посочва, че според член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 договорите за кредит, отпуснати, „без да се начислява лихва, нито други разходи“ под 200 евро, и договорите за кредит, „съгласно чиито условия кредитът следва да бъде погасен в срок до три месеца и за които се дължат незначителни по размер разходи“, са изключени от приложното поле на тази директива.
В случая Arvato иска да му бъде платена покупната цена на продуктите в размер на 37,97 евро заедно със законната лихва, считано от 9 октомври 2024 г., и установените в закона разходи за извънсъдебно събиране в размер на 40 евро, който представлява долната граница на предвидените в нидерландската правна уредба разходи. Такива лихви и разходи по принцип не попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 и следователно не трябва да се вземат предвид, когато се определя дали съответният договор за кредит е в приложното поле на тази директива, посочва съдът.
СЕС препоръчва на ВНС да провери дали на практика кредиторът няма за цел да заобиколи задълженията си по Директива 2008/48, като предвиди, още при сключването на договора за кредит, неизпълнението от страна на потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага от изискуемостта на лихвите и на разходите за неизпълнение. За
В заключение посочва, че член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засягат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага, лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, не попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба, и то по принцип независимо от това дали тези лихви и други разходи имат законов или договорен произход, както и от това дали съответно посочените лихви и други разходи с договорен произход са по-високи от това, което би било дължимо по силата на закона.
Съдът указва, че член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C‑383/18, EU:C:2019:702, т. 30).
„За да гарантира неправомерното налагане на лихви и неустойки член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите, „по-конкретно чрез включване на усвоявания или договори за кредит, попадащи в приложното поле на настоящата директива, в договори за кредит, чийто характер или цел би позволил да се избегне изпълнението ѝ“.
Целите на директивата освен ефективна защита на потребителя са и защита на конкуренцията – това прилагане осигурява равно третиране на търговците нарушаващи правилата на Директивата за потребителски кредит и еднаква защита на потребителите, станали жертва на тези нарушения, без значение договорния път по който се е стигнало до самото нарушение – дали чрез предвиждане на неустойка, застраховка или допълнителна услуга, които обаче не са включени в ГПР, а са ясни едностранно поставени условия за сключване на договора при конкретните параметри.
Наш пример за неоснователно обогатяване
Българската съдебна практиката не толерира злоупотребите с допълнителните начисления на разходите като неустойки към погасителния план на основния договор, които на практика са скрито възнаграждение за ползването на заетата сума.
В подобни случаи вземането се смята за невъзникнало и то не може да съставлява част от максимално допустимия годишен процент на разходите, тъй като произтича от неравноправна клауза и поради това е нищожна
Целта е да не се допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне поради противоречие със закона, с добрите нрави или поради неравноправност – инак основната задача на заповедното производство би била лишена от смисъл.
Казусът „С.К.“
Дружеството „С. К.“, което е поискало от СРС да издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу потребител за следните вземания: сумата от 1200 лв. – главница по договор за паричен заем, сумата от 202,90 лв. – възнаградителна лихва, сумата от 935,10 лв. – договорна неустойка, сумата от 106,29 лв. – лихва за забава, сумата от 233,80 лв. – неустойка за забава, сумата от 135 лв. – разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането, ведно със законната лихва от датата на заявлението до изплащане на задължението.
Неустойката по кредита била предвидена не като част от възнаграждението за паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаването му. Обяснението е , че никой кредитор не искал да предоставя рискови, невъзвръщаеми заеми, затова и страните договаряли неустойка, посочват от дружеството.
Първоинстнационният СРС издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за три вземанията – за главница, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с уважената част. На основание чл. 410 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 съдът отхвърля сумите за възнаградителна лихва – 202,90 лв. , договорна неустойка от 935,10 лв., 233,80 лв. неустойка за забава, и 135 лв. разходи за събиране на вземането, поради забава в плащането.
СРС приема, че от представените по дело документи е налице извода за вероятна неравноправност (в заповедното производство е достатъчна само вероятност) на договора за кредит, а на самостоятелно основание – и на отделни клаузи от договора за него.
Софийският градски съд (определение № 11696 гр. София, 05.10.2023 г), пред когото е обжалвано първоинстанциинното решение, възприема изцяло изводите на СРС, пунктуално обсъжда всяко от отхвърлените допълнителни начисления на потребителя, добавя и свои аргументи.
За скритото възнаграждение
Съдът обръща специално внимание на претенциите на кредитното дружество за неустойката от 935,10 лв. при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител или банкова гаранция. “ Тази неустойка излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на този правен институт“, казват градският съд. „Налага се извода, че тази „дължима“ сума не представлява неустойка, а цели да се кумулира със задължението, в отклонение от обезпечителната и обезщетителната функция, която неустойката би трябвало да има, а това противоречи на принципа на добросъвестността“.
Съдът приема клаузата за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗПП, защото освен необоснована неравнопоставеност между страните, на практика се въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна.
Анализиран е и трикът, с който дружеството подвежда клиентите (за сметка и на конкуренцията), като обявява нисък процент на разходите, с което привлича потребителите, без те да са наясно какво ги чака. „Ако дължимата сума по тази неустойка бе включена в годишния процент на разходите (ГПР), то той би бил в размер на 123,46 %, а не посочените в Договора 41,32 %“, посочва СГС. Освен това така се заобикаля и изискването за максимален годишен процент за разходите и точното му посочване.
От приложените по делото Погасителен план и Тарифа на таксите за допълнителните услуги, предоставяни от „СК“ ООД, се разбира, че дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е била предварително изчислена на вноски, наред с погасителните вноски по кредита, като към размера на всяка вноска за първите три месеца се прибавя сумата в размер на 124,64 лв., а след това по 34,42 лв. до края на Договора или общо 649,28 лв. за целия период.
Или, това е допълнителен аргумент, че на кредитора е било предварително известно, че този разход ще възникне и е следвало да бъде включен при определяне на годишния процент на разходите . “ Без включване на възнаграждението по клаузата за неустойка потребителят не би могъл да направи обективна и ясна преценка за произтичащите икономически последици от договора, а по този начин се ограничава и правото му да вземе предварително информирано решение„, сочи съдът.
В заключение СГС приема, че дружеството е имало намерение да заобикали правилата на закона (чл. 19, ал. 4 ЗПК и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК ) и да уговори по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия, като в него не включат всички разходи, дължими от потребителя. И така да си гарантират скрито възнаграждение за ползването на заетата сума.
Най – тежката санкция
Финално СГС налага най-тежката имуществена санкция по чл. 22 ЗПК – обявява целия договор за недейстиветелен, като потребителят дължи връщане само на чистата главница на получения кредит без възнаградителната лихва.
Така съдът гарантира и защитата по член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 срещу включването в договорите за кредит на усвоявания, които я заобикарят. Налага се и трайната съдебна практика срещу злоупотребата с права на потребителите и нелоялната конкуренця спрямо търговците, които спазват условията за добросъвестно кредитиране, без да използват затрудненията на гражданите за собствено неоснователно обогатяване .
