Българският Закон за медиацията е обнародван на 17 Декември 2004 г., с последващи няколко изменения и допълнения. В деня, в който се навършват 20 години от публикуването му, разговаряме с адв. Албена Пенова, медиатор с дългогодишен опит. Cъдът на ЕС пpиe, че нaциoнaлнa пpaвнa ypeдбa, която допуска медиация по няĸoи гpaждaнcĸи пpoизвoдcтвa с участието на жaлбoпoдaтeли в инфopмaциoнне cpeщи, e cъвмecтимa c члeн 5, пapaгpaф 2 oт от Директива 2008/52, пpи ycлoвиe, чe законът нe възпpeпятcтвa дocтъпа на страните до съд, напомня адв. Пенова.
Ад. Албена Панова
Г-жо Пенова, днес се навършват 20 години от обнародването на българския Закон за медиацията. Вие като медиатор с множество публикации по темата, може ли да кажете коя е положителна тенденция в развитието на медиацията след изминалите години?
– Благодаря, че отделяте място в изданието за тази тема. Да говорим за положителни резултати наистина е добро начало за отбелязване на такъв юбилей.
Разпознават ли вече хората медиацията или все още им звучи като неизвестно понятие.
– Каквото и да кажа в отговор, ще изразя само личните си впечатления, защото проучване на общественото мнение за отношението към медиацията у нас не е правено. Има изказвани мнения на адвокати, на участници в съдебни дела, в рамките на които се провеждат медиации, има и различни други коментари на отделни хора, направени в рамките на телевизионни предавания или публикации по темата в медии. Според моите наблюдения, мога да кажа, че днес медиацията е в пъти по-разпознаваема отколкото е била преди години.
През изминалите немалко години медиаторската общност в България провеждаше различни събития и форуми, предназначени да популяризират медиацията. Организираха се кръгли маси, студентски, ученически състезания по медиацията, представяне на дейността на действащите съдебни центрове по медиация пред студенти, ученици, пред обществеността, научни конференции, посветени на медиацията. Голяма част от медиаторите са истински посланици на медиацията, включвайки се в различни инициатива и полагат не малко усилия да разясняват, да споделят положителен опит
Може ли да се каже, че през изминалите години е имало достатъчен брой удовлетворяващи за страните резултати при решаване на споровете им, постигнати в резултат на медиация?
– И по този въпрос няма официална информация и статистика. От една страна, медиационните срещи се провеждат при спазване на поверителност и само от желанието на страните зависи дали да споделят и до каква степен да разкрият подробности за постигнатите резултати от проведена медиация. От друга, медиация може да се провежда в извънсъдебни центрове по медиация, от отделни медиатори, които не са част от организация, от медиатори към неформалните съдебни центрове по медиация, създадени досега. В съдебните центрове има статистика за брой проведени медиации и брой постигнати споразумения, да се намери такава информация за провеждани медиации извън съдебните центрове, сигурно е възможно, но трябва да се случи в резултат на специално проучване.
Мислите ли, че липсата на такава информация не помага да се разпространят положителните резултати, когато ги има и че това се отразява на степента на приемане на медиацията от хората?
– Безспорно най-въздействащо е споделянето на добрите резултати. По света има телевизионни предавания, в които страните дават съгласие да се представят техните истории за целите на по-задълбочено представяне на медиацията. Преди години колега ми разказа за серия от такива предавания, излъчени по един от френските телевизионни канали.
Не медиации по сценарий и с учебна цел, а истински случаи на провеждане на медиация от пътуващ из страната екип. За да достигне същността на медиацията до повече хора е важно и какъв е подходът при нейното представяне – дали се прави поотделно от медиаторите, адвокатите, съда, т.е. от участниците в процесите, касаещи медиация по висящи съдебни дела или е въпрос на обединени усилия.
Много положителни примери чух за това миналата година в Рим и Флоренция, в рамките на работно посещение в съдилища там във връзка с медиацията. Във Флоренция, например, цялата общественост си е обединила усилията със съда и адвокатурата, за да се реализира проект, отнасящ се до подготовка на съдебни помощници, които да сътрудничат на съдиите в нелекия процес по преценка кои случаи са подходящи за насочване към медиация от съда. Университетът, общината, камарите и сдруженията на различни професии, журналисти и представители на различни професионални и обществени сфери работят заедно в една посока. Каквато и информация да има за конкретни резултати от проведена медиация, тя сама по себе си няма да е достатъчен фактор за положителни промени в посока повишаване информираността на обществото. Необходимо е обединяване на усилията на различни професионалисти, необходим е различен подход вече.
Възможно ли е подобно обединение на усилията след съпротивата, която българската адвокатура оказа на последните законодателни промени в ЗМ? Имам предвид решението на КС от 01 юли 2024 г., с което текстовете от ЗМ за въвеждане на съдебната медиация бяха обявени за противоконституционни по искане на ВАдС.
– Не е невъзможно. Има адвокати, които са медиатори, досега на доброволни начала провеждат медиации в действащите неформални съдебни центрове, има много адвокати, които имат интерес да се обучават в сертифициращи курсове. Ако те обединят усилията помежду си, ако обединят действията си със съдии, които от години работят за разпространяване на медиацията, ако се привлекат още различни професионални общности, ако започнат да се организират дискусии и срещи с участието на по-широк кръг хора, не само на съдии, адвокати и медиатори, тогава може да се тръгне в различна посока – да не се противопоставят отделните групи професионалисти и участници, а да се търсят, със съвместни усилия, най-работещите подходи за прилагане на медиацията и за нейното популяризиране.
Наскоро, на 3 септември, Съдът на Европейския съюз се произнесе по преюдициално запитване на Районен съд в Румъния за възможностите на съдилищата да задължават страните по висящи дела да участват в информационна медиационна среща, на която да се запознаят с предимствата на медиацията. Ситуацията в Румъния е сходна на нашата – румънският Конституционен съд също е обявил за противоконституционни разпоредби, отнасящи се до такива задължителни медиационни срещи. Произнасянето на СЕС е по дело C‑658/23, то е достъпно и всеки, който иска да се запознае с него, може да го прочете.
Съдът приема, че национална правна уредба, съгласно която в някои видове граждански производства, включително тези, които могат да попаднат в приложното поле на Директива 2008/52, жалбоподателите са длъжни да участват в информационна среща относно ползите от медиацията, по принцип е съвместима с член 5, параграф 2 от тази директива, при условие че правната уредба не възпрепятства страните да упражнят правото си на достъп до съдебната система.
Според СЕС Конституционният съд на Румъния изглежда да се е позовал на погрешно тълкуване на член 5, параграф 2 от Директива 2008/52, когато е обявил разглежданата национална правна уредба за противоконституционна.
Накратко, в резултат на това решение, съдилищата в държавите членки не са длъжни да спазват решения на конституционен съд, с които се отменя национална правна уредба, предвиждаща задължаване за участие в информационна медиационна среща. Подробният юридически анализ може да е предмет на друг разговор. Давам този пример в отговор на въпроса – възможно ли е обединение на усилията, ако има решение на КС по искане в нашия случай на адвокатурата. Да, възможно е, но трябва да има желание за това.
Какви трябва да бъдат според Вас законодателните промени, които да позволят по-широкото прилагане на способа за доброволно разрешаване на спорове?
Необходимите законодателните промени са в няколко посоки – регламентиране на съдебните и на извънсъдебните центрове по медиация и въвеждане на единни национални стандарти за сертифициращо обучение по медиация. Ако се изразя метафорично, медиацията която се е появила първо като концепция, впоследствие като правна регламентация, първоначално е била като теснолинейка, превърнала се постепенно в пътнически влак, след това в бърз, а когато е дошла на нашата гара, по света вече е била високоскоростен влак.
Вярно е, че България е една от първите държави в ЕС, регламентирала медиацията си със закон още преди Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси.
Вярно е и това, че една от малкото похвали за съответствие на законодателството ни с изискванията на актовете на ЕС сме получавали за медиацията. Имам предвид Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2011 г. относно прилагането в държавите-членки на Директивата относно медиацията, нейното въздействие върху медиацията и възприемането й от съдилищата, с която са признати положителните резултати, постигнати в България. В резолюцията се отбелязва, че резултатите, постигнати по-специално в Италия, България и Румъния, доказват, че медиацията може да предостави икономично и бързо извънсъдебно уреждане на спорове чрез процедури, пригодени за нуждите на страните. Т.е. сравнително бързо сме се адаптирали след качването си на бързия влак, но оттогава измина достатъчно дълго време, за да се откроят въпросите, които се нуждаят от нов регламент или които не са регламентирани първоначално, какъвто е случаят със съдебните и извънсъдебни центрове. Работни групи в Министерство на правосъдието и във Висшия съдебен съвет работят по тези законодателни изменения, има и готови проекти.
Какво си пожелавате в деня на 20 годишнината от обнародване на ЗМ?
– Пожелавам на всички медиатори да не се отказват от желанието си да променят начина, по който хората подхождат към решаване на споровете си. Създаването на нова правна култура, преобръщането на нагласите от мислене само в посока на личния интерес към мислене и за интересите на другите, не са процеси, които се случват лесно или за кратко време. Усилията обаче си заслужават. Пожелавам на всички, ангажирани в процесите на законодателни промени, да проявят професионализъм и отговорност от най-висока степен. Пожелавам на българските адвокати да не допускат адвокатурата да бъде възприемана като пречка за медиацията. Пожелавам на повече хора да имат възможност да се убедят от личен опит в положителното въздействие на медиацията.
DeFakto.bg DeFakto.bg
