Aдв. Венцеслав Йотов: Адвокатска колегия – София окръг не може да заработи, защото не се харесва на мнозина от ВАдвС

 До влизане в сила на Закона за адвокатурата през 1991 година, адвокатската дейност е била организирана съобразно Указа за адвокатурата от 1952 г., по силата на който адвокатската колегия е определена като „доброволна организация на всички лица, които се занимават с адвокатска дейност.” Записано е, че колегия се образува в района на всеки окръжен съд и че адвокатската колегия е юридическо лице.
Към момента на влизане в сила на ЗА от 1991 година, наред с адвокатските колегии във всеки окръжен съд, е съществувала и Софийска окръжна колегия, която е била различно юрдическо лице от Софийската адвокатка колегия. С този закон предоставя на ВАдвС компетентост да определя райони, брой и седалища на адвокатските колегии,  включително и да образува нови или да закрива съществуващи колегии.  Въз основа на тези свои правомощия, ВАдвС закрива Софийска окръжна колегия и определя за правоприемник на нейното имущество Софийската колегия.

През 2004 влиза в сила изцяло нов Закон за адвокатурата, който отменя този от 1991 година. В този нов закон за адвокатурата, действащ и към момента, компетентността на ВАдвС по отношение на съществуването на колегиите е ограничена до тяхното преобразуване и закриване. Съществуването на колегиите е ex lege, предопределено от разпоредбата на чл. 78 ал. 4 изр. първо ЗА: „в съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия”.

 В резултат на тази законова разпоредба и с оглед на факта, че районите на СГС и на СОС са различни, появата на Адвокатска колегия София окръг е законосъобразно, макар и закъсняло с 20 години, изпълнение на закона.

  За ВАдвС остава възможността да изпълни законовите си правомощия и да определи конкретния район на колегията, който да не  съвпада с този на САК (какъвто до момента не е определян), както и да определи седалище на АКСО, което няма пречка да е в София с оглед разпоредбата на изречение второ от ал. 4 на чл. 78 ЗА. 

Всяко друго поведение от страна на ВАдвС би изглеждало  като умишлено ограничаване правoто на свободен избор за принадлежност в рамките на законоустановените възможности и упражняване на професията.

При тази нормативна обстановка, Де Факто разговаря  с адв. Венцеслав Йотов, определен от учредителното събрание за временен председател на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – София окръг.

 Адвокат Йотов, защо възстановявате  закритата Окръжна колегия в София, както обичайно я наричат адвокатите?

Да се говори за възстановяване на Окръжната колегия е неразбиране на процеса, който сме инициирали на 12 октомври т.г. с решението ни  адвокатите, които отговарят на изискванията на закона – кантора в района на колегията – да се обединим, който иска разбира се, в изцяло нова структура, чието съществуване действащият Закон за адвокатурата изрично предвижда. Не е задължително всички адвокати, чийто кантори са на територията на окръга, да станат членове на колегията.

Както има и ще има колеги, които за да са членове на АК – София окръг, ще си наемат нарочни седалища на територията на населените места, които се включват в района на Софийски окръжен съд.

Достатъчно ли е само желанието на няколко адвоката, за да заработи една колегия?

Най-напред, позволете ми, да обърна внимание, че  „няколко”, в известна степен, звучи пренебрежително. Към момента адвокатите, които са имали смелостта да застанат с лицата си и да заявят, че желаят да се обединят в отделна колегия са повече от двадесет и далеч не са единствените адвокати, които ще напуснат сегашните си колегии и ще станат членове на АКСО [избрахме това съкращение, което е благозвучно само по себе си, но и за да подчертаем изричната разлика със закритата Софийска окръжна адвокатска колегия].

Казвам „имали смелостта” понеже доста колеги, които работят по правната помощ имат опасения, че заявявайки желание да се присъединят към колегия с район  на Софийски окръжен съд, ще бъдат пренебрегвани от компютъра при разпределение на делата.

Не съм сигурен, че опасенията им са безпочвени като се има предвид, че когато заработи АКСО, исканията от СОС и от районните съдилища в окръга по правната помощ и тези за определяне на особени представителства ще се разпределят именно между членовете на Адвокатска колегия –София окръг.
И да се върнем на въпроса – да, няма пречка и само „няколко” да са птичките на Първа пролет.  Впоследствие ще се присъединят и други колеги, които биха искали да имат принадлежност към малка, сплотена колегия, от която да получават искрено внимание и уважение. Спекулации са твърденията, че голямата колегия давала повече на своите членове.  Колеги с по 200-300 члена се оплакват, че не се познават, а какво
остава за САК където са над 6000 човека.  За да има шанс всички да присъстват на годишното ОС трябва да се наеме зала Армеец,  всъщност, не си спомням някога мястото на годишното събрание да е било в зала, която да позволява масово присъствие на членовете на колегията.

  Защо тогава АКСО не работи?

– Добър въпрос.  АКСО не заработва понеже ВАдвС отказва да предостави индивидуализиращ колегията код в регистъра на адвокатите и респективно да нанесе изменения в наредбата за водене на регистрите.
За нас е непонятно с какво толкова  пречим на мнозинството във ВАдвС, че поне на три заседания досега се чудят откъде да докарат вода, за да кажат, че не може да има Окръжна колегия. Не  се посвениха да ни обясняват, че вече било имало „селска” колегия и, на, видиш ли, защо пак сме искали … Нашето разбиране е, че от гледна точна на ВАдвС всички адвокати трябва да са равни, независимо от коя колегия са.

Очевидно е, че семействеността, в която са оплетени мнозинството от ВАдвС и Софийския адвокатски съвет, мотивира мнозинството, от позицията на силата  на властта, която е получило благодарение на гласовете на редовите адвокати, да препятства приложението на пределно ясни разпоредби на Закона за адвокатурата.  И всяка мотивировка из областта на правото, че не можело така да се създава колегия, е откровено въвеждане в заблуждение.

Мотивите на мнозинството са единствено и само обосновани от материален интерес – функционирането на Адвокатска колегия – София окръг ще намали приходите на САК, и понеже за редовите членове на САК това няма да се отрази, то потърпевшо явно ще бъде ръководството на колегията, което ВАдвС брани.

 Изглежда недоволството ви е насочено към ВАдвС?

Да, но не към целия, а към едно мнозинство от колеги със стаж и присъствие в адвокатурата, които, видях го с очите си как въпреки че волята на всеки един от тях беше видимо различна, същите тези адвокати гласуваха по начина, по който тарторът е казал.  Бяхме на изслушване с колегата Накова, също член на временния адвокатски съвет на АКСО. Не че имаше някакъв смисъл от нашето присъствие – имаше подготвен
доклад от нарочно създадена работна група, изпълнен с неверни внушения, в който нямаше и една  дума, че сега действащият Закон за адвокатурата предвижда съществуването на окръжна колегия и че никоя колегия не е създавана с акт на ВАдвС, а всички съществуват по силата на нормативните актове,  които уреждат вътрешната органнизация на адвокатурата.

Но, това, което е изключително притеснително не само по отношение на това дали ще съществува АКСО или не (рано или късно това ще се случи), не е толкова притеснително и упортството на ВАдвС да не се случи, което упортство само и единствено мотивира все повече колеги да се присъединяват, но  опасното за всички адвокати, до степен будещо страх, е изкривяването на истината и на правото за нуждите на някой друг личен интерес.  През 1991 г. решението за закриване на Софийска окръжна колегия е взето по предложение на Софийската колегия. И сега,
като гледаме агресията и апетите на ръководството на САС, съвсем реално изглежда, с помощта на подходящото мнозинство във ВАдвС, САК да започне да поглъща колегия по колегия.

Адвокати! Подкрепете ни, за да запазите своите си колегии! За да покажем на алчните и безпардонни членове на висшите органи на адвокатурата, че редовите адвокати сме професионалисти с достойнство и разум, а не крепостни селяни.

 Не са ли малко прекалени страстите, адвокат Йотов?

–  Аз гледах тези хора в очите. Не всички от тях посмяха да направят същото към мен.  Те дори взеха решение да поискат от БУЛСТАТ да заличи регистрацията ни като юридидеско лице понеже нямало такова чудо. Питах ги – а другите колегии – с кой акт са създадени  – мълчат!  А докладчикът на Работната група, доцент Цено Братоев ми казва в кулоарите – ако първо ни бяхте попитали, щяхме да ви
разрешим, ама сега – на, сърбайте си попарата. На това ниво е нашето висше управление.  Представете си колко лошотия трябва да таиш, за да се водиш от егото си, а не от закона.
В заключение, позволете ми да отправя към всички пожелания за здраве и радостно посрещане на Коледа и Нова година! На адвокатите – пожелавам разум, достойно съществуване и смелост да сме в челните редици за отстояване на законността, най-напред сред „своите”, а сетне да искаме това от обществото, съда, държавата.

*Автор на интервюто Лилия Христовска