DeFakto.bg DeFakto.bg
Окръжен съд Пазарджик осъди пpокуратурата да заплати 80 000 лева зa нaнeceни морални вpeди oт бeздeйcтвиe нa разследващите органи и прокуратурата по дело за убийство на бащата на три деца с известен извършител. Oбeзщeтeниeтo ce дължи заедно със законната лихва.
Пред Окръжен съд Пазрджик съпругата на убития, с когото живеели на фактически начала, предява искова молба от свое име и на трите си деца за неимуществени вреди по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, нанесени им от близо 12-годишно разследване на убийството на съпруга й.
Мъжът (А. И. А.) е бил убит по хулигански подбуди на 7 август 2012 г. от С. А., който придружаван от брат си, нахлул в двора на къщата на семейството и нанесъл с чук силен удар по главата на пострадалия. От травматичното увреждане мъжът починал месец по – късно.
За убийството e образувано достъдебно производство на 8 август 2012 г. в РУ на МВР – Пещера, а разследването по него е предявено на служебния адвокат на С.А. на 06.10.2023 г., тъй като скоро след убийството той заедно с брат си и родителите им, напускат страната.
Дванадесет години по-късно, на 12 янура 2024 г. срещу него е внесено задочно обвинение в ОС – Пазарджик. Първоначално съдът връща обвинителния акт на прокуратурата за доразследване, но АС – Пловдив дава указания делото да бъде разгледано в съдебната му фаза.
Към момента на произнасянето на ОС – Пазарджик ( 3 декември 2024 г.) по жалбата за вреди, наказателното производство за убийството, извършено през 2012 г. продължава да е висящо пред съда.
Ищците
В жалбата си ищците (майката и трите деца) твърдят, че е нарушено правото им за разглеждане на делото в разумен срок. Сочат, че още в началото на разследването са разпитани свидетелите, а подсъдимият е бил в страната, но против него не е повдигнато своевременно обвинение, не е взета подходяща мярка за неотклонение, нещо, което му позволило да напусне страната и да се укрие от правосъдието.
Обстоятелства около забавеното разглеждане на делото са причинили на семейството значителни притеснения, обида, възмущение, чувства за малоценност и т.н., пише в жалбата им.
От свидетелски показания по делото съдът се разбира, че отношенията между убития мъж и съпругата му „били много добри – никога не се карали и не са се разделяли, били силно привързани един към друг“ . Бащата работел и осигурявал издръжката на семейството, грижел за децата, а те го обичали и постоянно търсели.
Прокуратурата намира претенцията на осиротялото семейство за неоснователна. Поддържа, че ищците не сочат доказателства за семейна и родствена връзка, както и че не е налице неразумно дълъг срок на наказателното производство. Протестира срещу размера на поисканото обезщетение.
Щрихи от разследването
Съдът подробно анализира контрола и сроковете, в които е проведено разследването, за което ищците твърдят, че е извън границите на разумното.
Установява, най- напред, че то е било образувано за телесна повреда срещу брата на извършителя, а един месец по-късно, след смъртта на съпруга, досъдебното производство е насочено срещу другия брат (С.А.) , който е обвинен за същинския извършител на убийството.
На 14.02.2013 г. наказателното производство е спряно, поради невъзможността братята да бъдат разпитани, тъй като не са в страната.
Разследването е било възобновено 3 години по-късно.
През цялото време съпругата на убития, междувремнно заминала да живее с децата в чужбина, активно съдейства на органите от досъдебното производство, макар, че по закон не е длъжна.
На 20 юли 2016 г. четири години след убийството на мъжа й, при пореден разпит, тя разкрива местонахождението на двамата братя – посоча, че се намират във Франция, сочи писмено наименованието на селището и улицата, на която те живеят, както и в кой отрасъл работят. Настоява те да бъдат открити там и доведени, за да бъдат наказани за смъртта на нейния съпруг.
На 09.08.2016 г. наказателното производство за породен път е спряно с обяснението, че че съпругата не е посочила „други подробности“.
Едва с постановление от 30 юни 2022 г. е постановено задържане за 72 часа на извършителя С. А. по повдигнатото му обвинение в убийството, след издадена на същата дата Европейска заповед за арест.
На 20.09.2023 г. материалите по досъдебното производство са били предявени на бащата убития, който също е полагал усилия разследването на смърта на сина му да се забърза. По делото няма данни материалите да са предявени на майката и трите деца на убития, установява съдът.
Разследването е било спряно за общо 9 години и 14 пъти – удължавано
От събраните по делото факти съдът установява, че през периода от образуване на досъдебното производство на 07.08.2012 г., до приключването му с внасяне на обвинителен акт в съда – 12.01.2024 г., разследването е било спирано общо за период от 8 години, 9 месеца и 4 дни, а срокът на наказателното производство е бил удължаван общо 14 пъти, като в удължените срокове са извършвани малко на брой или почти никакви действия по разследването.
Непрофесионално
Изводите на съда са тежки за обвинението:
Още от образуването на наказателното производство на разследващите органи са били известни вероятните извършители на деянието, оръдието на престъплението и начина на извършването му, нанесените тежки травматични увреждания на пострадалия и изпадането му в коматозно състояние, опасно за живота, и неблагоприятната медицинска прогноза за живота му, сочи съдът.
„Наказателното производство е образувано с очевидно неправилна правна квалификация на извършеното престъпление и не е назначена своевременно медицинска експертиза, за установяване на характера на уврежданията и прогнозата за живота на пострадалия“, посочва съдът. До 20.08.2012 г. (след удара с чук на пострадалия) не се предприети никакви действия за задържане на извършителите (за чиято самоличност и адрес на местоживеене са били налице данни още на 07.08.2012 г.) , с което е дадена възможност те безпрепятствено да напуснат страната и да се укрият от органите по разследването, е друга констатация.
И още: Не са разпитани всички свидетели – очевидци, и не е обезпечено запазването на техните показания чрез разпит пред съдия.
Това е станало значително по-късно, когато свидетелите вече са били напуснали страната, и се е наложило обявяването им за ОДИ, за да бъдат
разпитани пред съдия.
При събрани данни още през м. септември, 2012 г., че уличените лица се намират във Ф.,не са предприети действия чрез установените механизми за международно сътрудничество в рамките на Европейския съюз за издирването на лицата, и за издаването на ЕЗА за задържането им – такива действия са били предприети едва след 05.07.2022 г. – почти десет години след постъпването на данните за тяхното местоживеене и месторабота във Франция.
Всички ефективни действия по разследването и събирането на доказателства във връзка с извършеното престъпление, са осъществени в периода до 05.02.2013 г., когато за пръв път производството е било изпратено на наблюдаващия прокурор с мнение за спиране.
Съдът констатира, че последващите постановления за спиране, както и в тези за удължаване на срока на разследването, неизменно присъства констатация, че по досъдебното производство са извършени „многобройни действия по разследването“, – а те в действителност се изчерпват с разпит на 8 броя свидетели, една изготвена СМЕ, 2 броя разпознавания, 2 броя справки за съдимост, няколко служебни справки от АИС на МВР, една справка от Службата по вписванията, и няколко на брой посещения на едни и същи адреси, за призоваване на свидетелите и на уличените лица.
Прокуратата отсъства от разследването
Въпреки очевидно неефективното разследване, наблюдаващият прокурор от районната, а впоследствие – и от окръжната прокуратура, не е дал адекватни указания за последващи действия, не е установил липсата на действителна процесуална активност на разследващите органи, и не е предприел своевременно действия за ангажиране на съществуващите международни механизми за издирване на извършителите, задържането им и ангажиране на наказателната им отговорност, посочват съдиите.
Наказателното производство е продължило неразумно дълъг срок – почти 12 години в неговата досъдебна фаза и продължава и към момента в съдебна фаза, сочат те.
„При многократните искания за удължаване на срока на разследването наблюдаващият прокурор е бил длъжен да констатира липсата на действително извършени действия по разследването, или неефективните такива,и да даде съответни указания на разследващите органи за действията, които следва да бъдат предприети, което не е сторено“.
Съдът отхвърля като неоснователно възражението на прокуратата, че причина за забавяне на производството е и отсъствието от страната на самите ищци. Съдиете отбелязват, че ищците са заминали за Германия, където са се установили да живеят и работят в един значително по-късен момент от началото на ДП, или както установяват свидетелите – „преди 4 – 5 години“, когато вече е следвало да са били извършени необходимите процесуално следствени действия с тяхно участие.
„Не без значение е и фактът, че дори от чужбина съпругата е съдействала на разследването като е посочила адреси и местопребиваване на обвиняемия и св.М. А. във Франция“, изтъкват съдиите.
С тези и още множество съображения съдът отхвърля като неоснователин възраженията на прокуратурата срещу жалбата и намира, че е налице нарушаване на правото на ищците на разглеждане в разумен срок за ангажиране на наказателната отговорност на виновните лица за убийството на А. И. А.
Отсъжда, че прокуратурата дължи компенсация за накърненото чувство за справедливост, разочарованието от бездействието
на компетентните органи да накажат виновните за смъртта на техния съпруг и баща, накърненото доверие в разследващите органи и в способността на държавата действително да защити правото на справедлив съдебен процес.
Еднo oт вaжнитe пocлeдcтвия oт cъдeбнитe peшeния в подобни cлyчaи, e, чe обезщетявaнeтo нa вреди по висящо дeлo не е пречка за предявяване на иск и след приключване на същинското производството.
„Вредите от нарушаване на правото на разглеждане на делото в разумен срок, са различни от вредите, които пострадалият търпи от извършеното престъпление, колкото и съществени да са правата, накърнени със самото престъпление“, изтъкват съдиите.
В заключение ОС – Пазарджик осъжда ПРБ да заплати на всеки един от ищците по 20 000 лв. – общо 80 000 лв. Отделно е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Пловдив.
