DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният адиминистративен съд може да разгледа дело, по което е ответник за нарушеине на правото на Съюза, при условие, че национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция.
Това казва Съдът на ЕС по дело C‑369/23, в отговор на преюдициално запитаване, поставено пред него от българския Върховен административен съд.
На 23 юни 2023 г. ВАС попита СЕС допустио ли е да се произнася като последна инстанция по искове за вреди, причинени на гражданите и бизнеса от нарушение на правото на Европейския съюз, по които ответник е самият той. Този въпрос от ключово значение за правото на справедлив съдебен процес поставя пред Съда на Европейския съюз (СЕС) състав на ВАС.
Върховните съдии Бисерка Цанева (председател на състава), Емилия Иванова и Дарина Рачева (докладчик) попитаха: „Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?“.
Запитването е бе по повод спор за непризнато ДДС с голям материален интерес от над 1,8 млн. лв. за неправилно приложение на правото на Съюза. То бе oбpaзyвaнo пo ĸacaциoннa жaлбa пpeд BAC нa „Бългapcĸa тeлeĸoмyниĸaциoннa ĸoмпaния“ EAД – Coфия (ceгa „Bивaĸoм Бългapия“ EAД) cpeщy peшeниe нa Aдминиcтpaтивeн cъд – Coфия гpaд, c ĸoeтo e oтxвъpлeн иcĸ нa ĸoмпaниятa cpeщy BAC и Haциoнaлнaтa aгeнция зa пpиxoдитe (HAΠ) пo чл. 2в oт ЗOДOB, във вpъзĸa c члeн 4, пapaгpaф 3 ДEC.
След като делото стигна до ВАС, „Виваком България“ поиска да бъде сезиран СЕС, като заявява, че при „положение, при което ВАС разглежда като последна инстанция жалба срещу решение, с което е отхвърлен иск за обезщетяване на вреди, причинени от извършено от ВАС нарушение на правото на ЕС, не удовлетворява изискването за справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, независимо че съставът, който разглежда касационната жалба, е различен от състава, постановил крайния акт в данъчния спор“. Изтъкнато бе и съмнение дали е редно един и същ съд да е страна и последна инстанция по спора. както и дали това е съвместимо с чл. 19, §1, втора алинея ДЕС и чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС.
В запитването си до СЕС върховните съдии посочиха , че от практиката на Европейския съд за правата на човека не може да бъде изведен категоричен отговор дали даден съд може да разглежда иск, по който е ответник. От една страна ЕСПЧ е решавал, че дори да няма съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната им безпристрастност и в тяхната независимост. И е изтъквал, че бюджетните правила определят евентуалното обезщетение да се плати за сметка на бюджета на съда, и макар да не е установено дали това е повлияло по някакъв начин в конкретната ситуация на съдиите, това може да засили основателните съмнения на жалбоподателя.
В други решения пък съдът в Страсбург приема, че безпристрастността на съда не е поставена под въпрос, тъй като обезщетението (в този случай за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок), се плаща от самостоятелно перо в бюджета на всеки съд.
Мотивите на СЕС :
От преписката, с която разполага Съдът, не следва, че членовете на съдебния състав, сезиран с делото по главното производство, са имали някаква роля в защитата на Върховния административен съд. Запитващата юрисдикция обаче трябва да провери посочената информация, уточняват съдиите.
Принципно възможността за отговорност на държавата за съдебни решения, противоречащи на правото на Съюза, не е видно да води до особен риск от поставяне под съмнение на независимостта на юрисдикция, която правораздава като последна инстанция, отбелязват съдиите на СЕС (вж. в този смисъл решение от 30 септември 2003 г., Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513, т. 42).
При тези обстоятелства, ако тази информация бъде потвърдена, припомнената от Виваком България съдебна практика, съгласно която понятието „независимост“ предполага съответната инстанция да има качеството на трето лице по отношение на органа, който е приел обжалваното решение, не би била несъвместима с компетентността на юрисдикция, която правораздава като последна инстанция, да разгледа касационна жалба по дело, по което има качеството на ответник.(вж. в този смисъл решения от 21 януари 2020 г., Banco de Santander, C‑274/14, EU:C:2020:17, т. 62, и от 7 май 2024 г., NADA и др., C‑115/22, EU:C:2024:384, т. 46),
Що се отнася до изискването за независимост и безпристрастност на съдиите, следва да се припомни, казват съдиите, че правилата, приложими към техния статут и към упражняването на техните правораздавателни функции, трябва да позволяват да се изключи не само всяко пряко влияние под формата на инструкции, но и всички форми на косвено влияние, които биха могли да насочват решенията на съответните съдии, и съответно да не се допуска положение, при което тези съдии не изглеждат независими или безпристрастни, което би могло да накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество и в една правова държава (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2024 г., Hann-Invest и др., C‑554/21, C‑622/21 и C‑727/21, EU:C:2024:594, т. 53 и цитираната съдебна практика).
Според СЕС, не следва, че съгласно българската правна уредба съдиите от Върховния административен съд не се ползват с гаранции за тяхната независимост и безпристрастност, което обаче следва да се провери от запитващата юрисдикция, посочва в решението си СЕС.
Посочва още, че от акта на преюдициално запитване се разбира, че възнаграждението и условията на работа на тези съдии не зависят от изплащането на евентуално обезщетение от тази юрисдикция. “ При тези условия бюджетните правила, уреждащи изплащането на евентуално обезщетение за вреди вследствие на решението, с което се решава спорът по главното производство, не могат да породят у правните субекти основателно съмнение в независимостта или безпристрастността на тези съдии“.
Сам по себе си фактът, че няколко състава на една и съща юрисдикция последователно разглеждат дела, отнасящи се до различни правни проблеми, произтичащи от една и съща ситуация, не е достатъчен, „за да породи у правните субекти основателни съмнения в независимостта или безпристрастността на тази юрисдикция по всяко от тези дела“, казват съдиите.
Ако обаче същите съдии, както отбелязва генералният адвокат, трябва да се произнесат в едно производство по въпроса дали са допуснали грешки при тълкуването или прилагането на правото на ЕС в предходно съдебно решение, би трябвало да се установи нарушение на член 6 от ЕКПЧ.
В случая обаче, както личи и от писменото становище на Виваком България, е видно, че нито един от съдиите в съдебния състав, сезиран със спора в главното производство, не е заседавал в състава, постановил решението, което е в основата на този спор.
В този смисъл е достатъчно да се констатира — без да е необходимо Съдът да се произнася по въпроса дали би било съвместимо с разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска от него, двата съдебни състава да са съставени, макар и частично, от едни и същи съдии, така че у правните субекти да не може да възникне основателно съмнение в независимостта или безпристрастността на ВАС в резултат на съответния състав на тези два съдебни състава.
Заключение:
С оглед на всички изложени съображения на преюдициалния въпрос СЕС отговоря приема, че: член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, втора алинея от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че е допускат национална правна уредба, съгласно която дадена юрисдикция разглежда като последна инстанция в рамките на касационно обжалване дело относно отговорността на държавата вследствие на твърдяно нарушение на правото на Съюза поради постановено от тази юрисдикция решение, по което дело посочената юрисдикция има качеството на ответник, при условие че тази национална правна уредба и мерките, приети за разглеждането на това дело, позволяват да се отстрани всяко основателно съмнение у правните субекти в независимостта и безпристрастността на съответната юрисдикция.
