DeFakto.bg DeFakto.bg
Окръжен съд – Пловдив присъди 130 000 лева обзщетение за неимуществени вреди на съдия по вписванията, обвинена от бившата спецпрокуратура за участие в ОПГ за имотни измами.
След пет години спецпрокуратута прекратява разследването, а съдия съдия Таня Букова от ОС – Пловдив установява, че за 5 години по делото не е извършено нито едно процесуално следствено действие.
Но за сметка на това за дълъг период от време съдия Николова остава без работа, в зависимо финансово положение, с дълбока депресия и пречупена абмбиция за професионална работа.
Към момента на образуваното досъдебно производство съдия Калина Николова (името е променено) е имала отлична професионална репутация, участия в конкурси, амбициозна с мечти за професионалния си и личен живот.
Била вписна като адвокат, а по-късно работи като съдия по вписванията. Живеела с приятеля си М.И. и имала надежда чрез ин витро процедура да създаде и отгледат свое дете.
През 1988 г. е диагностицирана с автоимунно заболяване, което засегнало ставите и мускулите й.
След повдигнатото й обвинение и последвали арести тежкото имунно заболяване се завръща.
На 25 март 2016 г. 45-годишната Калина Николова претърпява лапароскопска операция за отстраняване на доброкачествен тумор. После е искала да й бъде извършена ин витро процедура.Началото
След операцията й, и е предписано домашно медикаментозно лечение и определена временна намалена работоспособност в продължение на 30 дни.
В деня на операцията, 25 март 2016 г., с постановление на Следствения отдел при бившата Специализираната прокуратура (СП) е образувано досъдебно производство срещу неизвестни извършители за измама – престъпление по чл. 212 НК.
Три дни след оперативната интервнеция, в дома на Николова пристигат изненадващи „гости“. „Пет – шест полицаи“, по думите на свидетел, започват претърсване и изземване от дома на наскоро оперирната жена – иззет е стар преносим компютър, пишеща машина, собственост на родителите й, и копия от служебни документи, свъразани с нейната работа като съдия по вписванията. Междувременно е извършен обиск и претърсване на лекия й автомобил, в къща в с. Б и в дома й в София , откъдето също е иззет иззет нейн личен компютър.
Полицаите посочват на съдия Николова да отиде за разпит в отдел „Икономическа полиция“ в РУ Пловдив . Същия ден разпитът приключва в 21.30 ч. и тя е задържана за срок от 24 часа, като към 21:45 ч. й е извършен личен обиск. при който у нея са намерени няколко вещи, между които и : „… блистер с медикамент „Ксанакс“, непълен – 1 бр.“
По-късно е задържана за още 72 часа.
„По време на престоя в ареста ищцата не се хранила, не можела да спи от преживения стрес и от болки в ставите и мускулите не можела да извършва своя ежедневен тоалет, а в деня на задържането за срок до 24 часа не
разполагала с дрехи за преобличане, с лекарства и санитарни принадлежности, особено необходими след претърпяната операция“, е отбелязано в решението.
На 29.03.2016 г. по време на зъдържането й и в период на „болнични“ четири дни след операцията, Калина е откарана с полицейски автомобил до СДВР – София, където е привлечена като участник в ОПГ в качеството й на длъжностно лице заедно с М.Ил, мъжът с когото живеела и с адв. ВА. Повдигнатото обвинение е по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, разследващите сочат, че ОПГ е действала в периода от месец януари 2014 г. до 20.03.2016 г., за да върши съгласувано престъпления против собствеността – „измама“, за които е предвидено лишаване от свобода повече от три години.
Толкоз.
След пет години
от обвинението в ОПГ за престъпления против собствеността – няма и следа.
С постановление от 22.01.2021 г. на Специализираната прокуратура прекратява наказазателното производството срещу тримата поради липса на доказателства за престъпна дейност.
„..Може да се каже, че към датата на задържането ищцата е била в ремисия. След тази дата има много епикризи от Еврохоспитал, в които е посочено, че е започнало “подуване на коленните стави“, силни болки в мускулите, „тежко психическо състояние“ и пр. , свидетелстват пред съда за резултатите от обвинителната акция експертите.
Последствията
Съдът установява, че преживеният стрес от задържането и повдигнатото обвинение на Николова са довели до възстановяване на симптомите на констатираното през 1988 г. автоимунно заболяване.
Процесът започва при престоя в ареста на Николова, непосредствено след отдстранявне на тумора й – ставите й започват да се подуват силно, болките в му скулите се обострят. Това е наложило на Николова да търси търси лекарска помощ, за да бъдат предписани обезболяващи медикаменти.
С привличането като обвиняема и задържането първоначално за 24 часа, а в последствие за 72 часа в ареста, тя е преживяла тежък емоционален стрес. Вследствие на проведеното досъдебно производство видимо се е променила -отслабнала и се сринала психически.
Наложена й била парична гаранция от 4000 лв, по-късно намалена след обжалванеа на 1000 лв
Съдът установява още, че в „в резултат на незаконното обвинение в извършване на престъпление в качеството на длъжностно лице, ищцата претърпява и сериозно увреждане на правната сфера“.
Била е отсранена от работа до приключване на наказателното производство.
Една година след отстраняването, на 20.10.2017 г. тя е поискала да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност, но Министреството на правосъието отказва с мотива, че няма процедура за възстановяване “ по почин на отстранения“.
Едва през 2021 г., след като производството срещу нея било прекратено, тя е върната на заеманата от нея длъжност.
Без доходи
Николова е останала без работа по време на цялото наказателно производство, а за период от повече от половин година и без доходи, което я е поставило във финансова зависимост, отчита съдът.
Съдът констатира, че „разследването срещу съдията е именно причина за отстраняването от работа за неизвестен период и така тя загубила и единствения си източник на постоянни доходи. Стресът свързан със загубата на средства за издръжка се засилил и от факта, че трябвало да заплати и наложената МНО, а тя не разполагала с никакви спестявания“.
Ситуацията се утежнила и тъй като имала и задължения към банка по договор за отребителски кредит в размер на 3 000 лева. Това довело до необходимост да взема заеми от братовчед си и от приятели и да разчита на м. си, за да се издържа до момента, в който започнала да получава пенсия за инвалидност.
Без ин витро
Поради неизвестния период на наказателното производство първоначално ищцата отложила ин витро процедурата. Но след като разследването се проточило над пет години, преценила, че шансовете й да има дете към датата на прекратяване на наказателното производство са намалели – към този момент тя вече е била на 51 години.
Свидетелите
От свидетелските показания съдът установява, че: „От един общителен и жизнерадостен човек тя се преврърнала в мрачна и потисната личност. Изпитвала чувство на безполезност и малоценност, както и вина за притесненията и негативните емоции, които причинила на семейството си.
На съда става ясно, че преди образуването на досъдебното производство Калина Николова е заемала отговорната длъжност на съдия по вписванията, била с перспективи за растеж в професията, имала амбиции за кариерно развитие и като нотариус и се явявла на конкурси за тези длъжности. След заведено срещу нея досъдебно производство от ангажиран и деен човек тя се превърнала
в безнадеждна личност,
страдаща от множество заболявания, претърпяла срив по социалната стълбица, което довело до промяна в самочувствието .
Прекършена
Тя се срамуваше да излезе, защото хората, които я познават, ще я питат защо не е на работа и тя трябва да обясни нещо,което нея я накърнява, от което я е срам, нещо, от което я боли. Беше много травмиращо, свидтелства нейна близка пред съда. „Когато най накрая беше възстановена на длъжността си, за нея беше трудно да се върне сред същите хора, с които е работила, на същата работа, и при първия възможен момент, след като беше възстановена на работа, тя подаде молба за напускане, просто се срамуваше да бъде в обкръжение на хората, с които е работила.
…Не мисля, че тя вече има имбиции за развитие, тя е прекършена, завършва свидетелката.
След баталиите със спецпрокуратурата, здравето на Николова се разклаща сериозно, за което говорят многократните й хоспитализации.
Постъпва в болница за лечение на заболяването, от което страда – лупус, където била назначена трайна терапия.През месец април 2019 г. е хоспитализирана и лекувана в отделението по Неврология на УМБАЛ „Свети И. Рилски“ – Пловдив, в периода от май 2016 г. до 05 ноември е претърпяла още няколко хоспитализации във връзка с обостряне на болките в ставите и мускулите поради влошаване на тежкото заболяване, от което страда.
Безизходицата, в която била поставена ищцата наложило да ползва психологична и психиатрична помощ – няколко месеца след престоя в ареста тя постъпила за около месец в „Центъра за психично здраве“ ЕООД – гр. Пловдив.
Според съветите и препоръките на психолозите и психиатрите , трябвало да забравиза случилото се, за колегите си и да се занимава с дейности извън правната сфера.
От силния стрес, който преживяла ищцата изпаднала в дълбока депресия – не искала да се среща с никого, да излиза от дома си, срамувала се от колеги, съседи и приятели.
Искът
На основа на описната фактическа обстановка ищцата моли съда да осъди прокуратурата да заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000 лева ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по описа на СДВР и на Специализирана прокуратура за 2016 г. Претендира присъждане на разноски.
Искът е с правно основание чл. 2, ал. 1, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева подчертават тежкото физическо състояние, в което се е намирала Николова, когато са предприети интервенциите срещу нея още докато е била в период на „временна неработоспособност и медикаментозно възстановяваве“ , както и пълното незачитане на най-нормалните й човешките й права според конвенцията.
Тежък наръч от от медицинска документация съпътства исковата молба на ищцата.
Прокуратурата : Не сме виновни, отговорни са други
Като по правило колкото повече са причинените вреди, толкова по – многословна е защитата на обвинението.
ОП – Пловдив отхвърлят иска на Николова като неоснователен и недоказан. Събраните доказателства не установявали безспорно и категорично претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението, сочи ОП.
Прокуратурата като изключава своята отговорност по случая, насочва съда към други „приятелски“ ведомства.
За вредите от лошите условия в арестите отговорността би следвало да се насочи към ГДИН в МП, казват от ПРБ.
За отраняването на Николова от работа било виновно Министерство на правосъдието „доколкото органът по назначаването е действал при условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност
Обвинението твърди, че липсват доказателства ин витро процедурата да е била отложена заради повдигнатото на ищцата обвинение.
Прокуратурата не може да носи отговорност за начина, по който е извършено претърсването и изземването в дома на ищцата, освен това задържането е било за непродължителен период от време – 72 часа; неоснователна е претенцията за лихва.
Смята, че срокът на досъдебното производство не е прекомерен и възразява срещу поискания размер на обезщетението като силно завишен и не отговарял на принципа на справедливост. Направено е и възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът: За 5 години и 26 дни, не са извършени никакви процесуално-следствени действия
След обстойно запознаване с обилния доказателствен материал, съдът установява, че разследването срещу съдия Николова е продължило общо 5 години и 26 дни.
„Това е изключително дълъг срок, като се вземе предвид обстоятелството, че съобразно данните по делото „след изтичане на срока от 72-часовото задържане на Н. с нейно участие не са извършвани никакви процесуално-следствени действия“.
Повдигнатото й обвинение за престъпление в област свързана с професионалната реализация, е довело до прекършване на желанието за по-нататъшно кариерно развитие, включително и за завръщането на старата месторабота след възстановяването на заеманата длъжност, изтъква съдът
„Незаконосъобразно повдигнатото обвинение неминуемо е повлияло негативно на здравнния статус – от преживения силен стрес от неочакваното и внезапно полицейско задържане и задържането под стража се е засилил ставно-болковият синдром от заболяването й „системен лупус“, с което е диагностицирана още през далечната 1988 г.
Въпреки оправдаването , обаче, тя не само няма амбиция, но не е и в състояние да продължи да се реализира професионално, заключава съдът.
Наред с отстраняването от работа и не малката продължителонст на страданията, съдът посочва, че е била възпрепяствана да създаде поколение.
„Всичко това значително е засегнало честта и достойнството на ищцата, както и правото на неприкосновеност на жилището плюс правото на свободно придвижване на територията на страната за времето на полицейското задържане и на задържането под стража, обявява съдът.
В съотвествие с критерия за справедливост отсъжда, че дължимото обезщетение за репарация на установените неимуществени вреди следва да е в размер на 130 000 лева
Отхвърля разликата до 150 000 като неоснователна.
Върху обезщетението за неимуществени присъжда и законната лихва от 55 000 лв. , считано от деня на забавата, която според ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС съвпада с датата на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство – 23.04.2021 г.
Като неоснователно съдът отхвърля възражението на прокуратурата за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение от 5 436 лв.
Съобразно уважния размер на иска присъжда на ищцата и сумата от 4 711.38 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Или общо прокуратурата е осъдена да заплати на ищцата 189 711 лв. към които съдът добавя и 10 лв. разноски за заплатена държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Послепис: Забележително
Продължава да е загадка защо след шумното задържане и повдигане на обвинение в случая „на съдия Калина Николова“, спецпрокуратурата в продължение на над 5 г. не е извършила никакви процесуални действия, а се е задоволила само с повдигане на обвинение?
Небрежност, неможене или целта е била отстраняването на един съдия?!
Пет години загубено време, платено от данъкоплатците, увреден живот на един съдия и шанс за някои от обвинението да разполагат безотчетно с човешките права на невинни хора, е, това си е забележително постижение.
