ВАС е осъден заради изборно дело, вместо „незабавно“ го е решил след 5 месеца

ВКС отказва касационен  контрол по жалба на Върховния административен съд (ВАС) срещу решение на Софийски градски съд, потвърдило осъждане на СРС за вреди,  нанесени от забавено правосъдие на върховните административни съдии.   По  закон делото е трябвало да бъде решено незабавно, но произнасянето е направено пет месеца по-късно.  Определеният размер на обезщетение е 3 050 лв., отделно е присъдена и законна лихва.

Отказаното касационно обжалване е от съществено значение по споровете за „бавно“ и „незабавно“ правосъдието по чл. 166 от АПК. (пълен  текст най-долу)

  Случаят

На  14 януари 2020 г.  В. Спасова, избрана за кмет на кметство в с. Коларово, община Петрич,  е отстранена поради несъвместимост от длъжност с решение на ОИК.  Една  година по-късно, ( на 1 феврурари 2021 г.)  отстраняването й от кметския пост е обявено за  незаконосъобразно от ВАС, тъй като се окзва, че  несъвместимост не е имало.

Една година по-рано обаче, преди окончателното решаване на спора за предсрочното „уволнение“ , ищцата отправя  искане до ВАС  по чл.166 от АПК за  отмяна на предварителното изпълнение на решението за нейното  отстраняването. 

Проверката на казуса установява, че за да  предизвика  „незабавно“ произнасяне, кметицата е подала  общо  три жалби с  идентично съдържание ( на 07.05.2020 г., на 26.05.2020 г., 22.07.2020 г.).  От документацията по делото върховните съдии констатират, че пет месеца по-късно, едва на 08.10.2020 г. ВАС е постановил съдебен акт по искането на ищцата и то след нейни настоявания за това с още две искания от 11.09.2020 г. и 07.10.2020 г.

Фактите

Когато отстраняването е обявено за незаконосъобрзано,  на 24.09.2021 г. Спасова завежда дело по ЗОДОВ за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ,  понесени от липсата на незабавно правосъдие по жалбата й за отмяна на предварителното изпълнение на решението за  отстраняването  й от ОИК – Петрич.

Две съдебни инстанции признават претенциите на шщцата за  основателни заради нарушеното й  право  да получи разглеждане и решаване на жалбите й в разумен срок, според  изискването по чл. 166, ал. 3 АПК за „незабавно“ произнасяне на съда.

Като причина за осъждането по ЗОДОВ въззивният съд е посочил допусната забава при разглеждането и произнасянето по искането на ищцата по чл. 166 АПК – за отмяна на предварителното изпълнение на решение № 222-МИ/14.01.2020 г. на ОИК – Петрич, с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет,  установяват  върховните съдии.

СГС е отбелязъл, че  обективно исканията по чл. 166 АПК са направени от ищцата в производството по обжалване на решението на ОИК – Петрич, с което са прекратени предсрочно пълномощията й като кмет.

ВКС подкрепя разбирането на СГС, че двете искания се различават съществено по отношение на следващите се по тях процесуалните действия и защитата, която те осигуряват.  Както и  извода,  че производството по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК не е част от развитието на производството по жалбата срещу решението по чл. 42 ЗМСМА и допуснатата по него забава не може да изключи ангажирането на отговорността на ответника по чл. 2б ЗОДОВ.

Релевантното в случая е нормативното изискване за „незабавно“ произнасяне, а произнасянето в случая 5 месеца след отправяне на искането несъмнено надхвърля и то значително, разумния срок за това, установяват съдилищата.

ВКС потвърждава,  че разглеждането и произнасянето по искането по чл. 166 АПК в случая е надхвърлило  значително разумния срок за това съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и предявеният иск е доказан в своето основание.  Изводът на съдилищата е, че  ищцата е претърпяла вреди от забавянето при произнасяне по искането по чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК.

Изтъкнато е, че обективни причини за забавянето не са съществували. А срокът за разглеждане на това искане и за произнасяне по него съгласно чл. 166, ал. 3 АПК е незабавно.

  Безпредметно спиране 

По делото е установено, че на   30.06.2020 г. производството е било спряно заради  образувано конституционно дело № 5/2020 г. на КС на РБ, но въззивният съд е отбелязъл, че  искането по чл. 166 АПК за незабавно произнасяне първо е било  направено още на 07.05.2020 г.,  т. е. 1 месец и 23 дни преди това, и второ –  предметът  на делото  пред КС на РБ няма никакво отношение  към искането на  кметицата.

ВКС:  ВАС не е обосновал искането си за  касационен контрол:

 „Второинстанционният съд е обсъдил всички установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезвредата на нематериалните вреди и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъденото обезщетение“, посочва  ВКС по повод възражения на ВАС за прекомерност.

„Справедливото обезщетяване, което изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай“.

Именно такава преценка е направил и решаващият състав в обжалваното решение, като е съобразил горните критерии и правните му изводи не противоречат на разрешенията, възприети в константната практика на ВКС“, изтъкват съдиите от ВКС

И още: „С процесуалното си поведение съдът е накърнил чувството на ищеца за справедливост и на доверието му в държавността“, оценяват върховните съдии забавата на ВАС.

Категорични са, че обжалваното решение е постановено в съответствие с трайната съдебна практика по отправеното питане, вкл. сочената от страната задължителна такава, изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Няма  „общо производство“ по жалби на различни законови основания  

Като неоснователни са отхвърлени доводите на ВАС, че произнасянето по чл. 166 АПК за спиране на предварителното изпълнение, е само отделен етап от главното административно производство за отстраняването, чиято обща продължителност  е в рамките на разумния срок.  Според  ВАС именно това обстоятелство изключва отговорността му по чл. 2б ЗОДОВ за процесното забяване.

Касационните съдии обаче отбелязват, че  нарушение  на правото за разглеждане и решаване на едно дело по жалби,  е всякога налице без оглед характера на производството, по което е допуснато.

„Както и въззивният съд се е позовал, самостоятелността на производството по искането по чл. 166 АПК като регламентиран способ за защита на права, изисква спазване на сроковете за произнасяне, още повече когато е установено от законодателя като незабавно“.

• И още: По смисъла на разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г на ОСГТК на ВКС правният въпрос, обусловил произнасянето на въззивния съд има претендираното значение, когато се  касае за приложението на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или са налице обстоятелства, обуславящи наличие на основание за промяна във формираната съдебна практика, посочва ВКС.  В случая нито една от тези хипотези не е налице“, заключава той. 

В обобщение  съдебният състав  приема, че ВАС не е обосновал искането за касационно обжалване,  поради което касационен контрол не може да се допусне.

Още за компенсацията

С отказа да допусне касационно обжалване, ВКС оставя в  в сила решението  на СГС и определения от него като  справедлив размер на обезщетението  от 3 050 лв.

Компенсацията е отсъдена  със законната лихва върху главницита, считано от подаване на исковата молба – 24.09.2021 г., до изплащането й.

Общият размер на обезщетението,  което ВАС дължи заради липсата на незабавно правосъдие, е   5 300 лв.

ВКС определя  и адвокатско възнагаждение за процесуално представителство пред касационната инстнация в размер на 450 лв, което  също трябва да бъде заплатено от ВАС.

Законът – чл. 166 AΠK

Cпиpaнe изпълнeниeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт
Чл. 166. (1) Ocпopвaнeтo cпиpa изпълнeниeтo нa aдминиcтpaтивния aĸт.
(2) Πpи вcяĸo пoлoжeниe нa дeлoтo дo влизaнeтo в cилa нa peшeниeтo пo иcĸaнe нa ocпopвaщия cъдът мoжe дa cпpe пpeдвapитeлнoтo изпълнeниe, дoпycнaтo c влязлo в cилa paзпopeждaнe нa opгaнa, издaл aĸтa пo чл. 60, aл. 1, aĸo тo би мoглo дa пpичини нa ocпopвaщия знaчитeлнa или тpyднo пoпpaвимa вpeдa. Изпълнeниeтo мoжe дa ce cпpe caмo въз ocнoвa нa нoви oбcтoятeлcтвa.
(3) Иcĸaнeтo пo aл. 2 ce paзглeждa в зaĸpитo зaceдaниe. Cъдът ce пpoизнacя нeзaбaвнo c oпpeдeлeниe, ĸoeтo мoжe дa бъдe oбжaлвaнo c чacтнa жaлбa в 7-днeвeн cpoĸ oт cъoбщaвaнeтo мy.
(4) Дoпycнaтoтo пpeдвapитeлнo изпълнeниe нa aдминиcтpaтивeн aĸт пo cилaтa нa oтдeлeн зaĸoн, ĸoгaтo нe ce пpeдвиждa изpичнa зaбpaнa зa cъдeбeн ĸoнтpoл, мoжe пo иcĸaнe нa ocпopвaщия дa бъдe cпpянo oт cъдa пpи ycлoвиятa нa aл. 2.