Преобладаващ брой последователи има „Българска православна църква – Българска Патриаршия“. Според „Преброяване 2021“ на Националния статистически институт, лицата самоопределили се като източноправославни християни са 4 091 780, а отговор „друго християнско“ вероизповедание (освен протестантско, католическо и арменско апостолическо) са избрали 13 927 души.
„Църква на християните в България“ е регистрирана от 10 учредители и притежава манастир в гр. Кюстендил. „Българска православна старостилна църква“ е регистрирана от 1012 учредители и притежава 19 храмове и манастири в страната.
Осигуряването на църковен плурализъм в практикуването на преобладаващата религия у нас е управленски подвиг, огромно постижение и повод за гордост на отговорните институции. Сред тях са Конституционният съд, който още през 1992 г постанови, че условията за регистрация на вероизповедания са изчерпателно изброени в Конституцията /признаване от поместна църква не е сред тях/; Министерство на правосъдието, което отдавна прилага мерки да изпълни няколко решения на ЕСПЧ срещу България, забраняващи църковен монопол; Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, които уважиха свободата на религия на две конкретни, малки групи наши граждани, които представляват религиозно малцинство.
Защитата на правата на конкретните хора, на отделните вярващи, е същността на обсъжданата регистрация.
Всеки човек в България е свободен да избере вяра; да предпочете богослужебна практика; да се спре на храм, в който колективно да я практикува с други вярващи; да избере свещеник, който да го изповядва и т.н. Държавната власт не може да влияе и насочва този избор на човека, а трябва да го направи възможен. Съвършенството на конституционната гаранция за правата на религиозните малцинства е, че те се уважават, стига да не пречат на други вярващи – да не пречат на свободите на други хора, а не на интересите на организации и институции.
Това е основният мотив за допуснатата регистрация на „Църква на християните в България“ и „Българска православна старостилна църква“ – техните шепа-хора последователи не пречат на четирите милиона последователи на „Българска православна църква – Българска Патриаршия“ да продължат да практикуват религията си. От гледната точка на религиозни общности от хора, е необяснимо защо за Патриаршията представляват заплаха две пренебрежимо малки групи хора, които така или иначе не са били нейни последователи и тя не ги е „загубила“ в следствие на регистрацията им.
Правото на регистриране на източноправославни вероизповедания винаги съществуваше в съвременната, светска държава, просто досега не беше предоставяно на практика. То ще продължи да съществува и няма да бъде отменено или препятствано, тъй като това би значило отмяна на основен конституционен принцип – право на сдружаване. Този принцип е абсолютно еднакъв, независимо в какви ситуации се прилага и каква е целта на сдружаването. Ако правото на сдружаване спрямо свещеници се промени, то ще се промени по същия начин, например, спрямо народни представители, защото сформирането на вероизповедание или политическа партия става възможно благодарение на същия принцип. Както не е възможно в Конституцията да се посочи, че само последователите на една партия имат право да се регистрират, така не е възможно да се посочи, че само последователите на една църква имат право да се регистрират.
[1] Наташа Добрева е адвокат от Софийска адвокатска колегия и процесуален представител на БПСЦ.