Петчленен състав на Върховен административен съд остави в сила определение от 25.11.2024 г. на ВАС, първо отделение, с което бе оставено без уважение искането на Сдружението „Асоциация на индустриалния капитал в България“ за спиране на действието на Постановление № 359 от 23.10.2024 г. на Министерския съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната( обн., ДВ, бр. 90 от 25.10.2024 г) .
Съгласно оспореният акт, размерът на минималната месечна работна заплата за страната от 1 януари 2025 г. става 1077 лева, а на минималната часова работна заплата – 6,49 лева при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица. Според жалбоподателят това ще доведе до по-големи разходи за работодателите и ще окаже негативно влияние върху пазара на труда.
Според браншовата асоциация увеличението на минималната заплата ще доведе до свиване на работните места и ще ограничи новите инвестиции, което ще засегне най-вече малкия и среден бизнес в страната. Необоснованото повишаване на доходите на най-нискоквалифицираните работещи ще е за сметка на тези със средна квалификация, което ще демотивира и едните, и другите да повишават квалификацията си и трудовия принос, заявиха от АИКБ.
Върховните съдии приемат, че предвиденият начин за ежегодно определяне на размера на минималната работна заплата има за цел да гарантира правото на работниците и служителите на минимално трудово възнаграждение, което е предпоставка за нормално човешко съществуване. Растящата инфлация и липсата на адекватен размер на минималната работна заплата спрямо общото ниво на възнагражденията в страната могат да доведат до неадекватност на доходите на множество хора и да ги поставят в реален риск от попадане под линията на бедност. В този смисъл общественият интерес е от изключителна важност и е над частния интерес на работодателите.
Касационната инстанция посочва, че приетото Постановление на МС на РБ не противоречи на правните норми на общностното право, а именно Директива /ЕС/ 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022г. Установяването на рамка на адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз чрез Директивата се цели постигането на достойни условия на живот и труд и достоен стандарт на живот.
Според съда няма пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт за увеличаване на недекларираната заетост, формално наемане на половин работен ден, граждански договори, прикриващи трудови, както и оттеглянето на чуждестранните инвеститори от страната. Тези вреди са хипотетични и не следват като пряка и непосредствена последица от действието на оспорения нормативен акт, сочат съдиите.
Определението по административно дело № 12111/2024 г. е окончателно и не подлежи на обжалване.