Последни новини
Home / Актуално / Осъдиха НС и АПКК  на обезщетение от над 3, 2 милиона за продадени имоти на дружество за чуждо задължение

Осъдиха НС и АПКК  на обезщетение от над 3, 2 милиона за продадени имоти на дружество за чуждо задължение

Defakto.bg
Институциите са „наказани“ за бездействие и приложение на норма, която е в противоречие на общностното право 

Окръжен съд – Силистра осъди  Народното събрание и Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК)  да заплатят солидарно имуществени вреди, нанесени на акционерно дружество с продажбата на 13 негови имота за удовлетворяване на вземане на държавата в нарушение на правото на ЕС.  Обезщетението е в размер на над 3, 2 милиона лева заедно с лихвите.

Отделно са присъдени съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.  Причина за осъждането е  прилагането на параграф  8  от Преходвине  разпоредби на Закона за  приватизация и следприватизационен контрол ( ЗПСК) , с която е създадена привилегия за вземанията на държавата за сметка на частноправните субекти.

В случая отнетите имоти на  „Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД със седалище в Силистраса заради чуждо задължение,  за което  дружеството не е било отговорно.  Като най –проблемен се очертава фактът,  че  близо 10 г. след влизане на България в Съюза,  спорната норма  е  привилигировала вземанията на държавата, въпреки  отричането й от  Съюзното право и  българската съдебна практика.     

                       Предистория на казуса 

На  16 май 1997 г. между държавата, представлявана от министъра на земеделието,   и „Владимир Дистилърс Къмпани“ ООД,  София,  е сключен договор за продажба на 36 684 поименни акции от капитала на ищеца „Владимир Дистилърс Къмпани“АД (тогава с наименование „Винко“ЕАД) .   Заплатетната  цена 1 220 000 000 лв.  След шест години,  на  2 ноември  2002 г. „Владимир Дистилърс Къмпани“ ООД  прехвърля придобитите по приватизационния договор акции на „Владимпекс Хилдингс Лимитид“-  дружество със седалище във Вeликобритания,  а на 29 декември 2005 г. акциите са прехвърлени с джиро на „Владимпекс Груп ЛТД“ – дружество със седалище в Белиз.

В хода на  следприватизационния  контрол  по  изпълнение на поетите с договора за приватизация задължения,   Агенцията, тогава под друго име,  констатира  неизпълнение на договорни ангажименти от страна на купувача „Владимир Дистилърс Къмпани“ ООД. Това става причина дружеството да бъде осъдено СГС  да заплати  общо 6 611 650, 73 лв. заедно с лихвите, а  на 16 май 1997 г.  са издадени три изпълнителни листа срещу него.

На 21 октомври 2008 г. по искане на Агенцията върху 13  недвижими имоти, собственост на „Владимир Дистилърс Къмпани“АД  е вписана законна ипотека, която е подновена  на 15 октомври  2018 г. по искане на контролния орган.

Въз основа на издадените изпълнителни листове през 2013 г. е образувано изпълнително производство в хода на което, след проведена публична продан, ипотекираните имоти са възложени на  25 декември 2020 г. на обявения за техен купувач дружество „Аким- стар“ООД, който е заплатил  126 300 лв. без  ДДС. От продажната цена 117401.02 лв. са платени на Агенцията,  6011 лв. на РС-Тутракан за държавни такси, 211.37 лв. на НАП и 2 676.61 лв. на  Община Тутракан.

Правилно ищецът сочи, че ако разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК беше отменена от компетентния законодателен орган своевременно и бяха уредени последиците от отмяната й и същата нямаше да бъде приложена от органа за осъществяване на следприватизационен контрол, а той не би претърпял вредоносния резултат„, посочва по-късно съдът.

      Искът 

По повод продажбата  на имотите на дружеството,   изпълнителният директор Стефан Ненчовски  на АД  „Владимир Дистилърс Кьмпани“ преобразувано в  АД,   предявява иск пред ОС – Силистра, в който претендира съдът да осъди солидарно Агенция за публичните предприятия и контрол  и Народното събрание  да   заплатят на дружеството обезщетение от  1 500 000 лв. заедно със законната лихва.  Като законовото основание за внесения иск е посочен  чл.  2в от ЗОДОВ  във връзка с чл. 49 от ЗЗД,  а претенцията е за  обезщетение на  имуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз.  Нарушението е мотивирано  с продажбата на недвижимото му  имущество за  вземане на държавата от трето лице, което е  бивш акционер на дружеството ищец.

Ишецът претендира  още  361 408. 20 лв.   като обезщетение за забавено изпълнение на паричио задължение в размер на законната лихва върху главницата от 1 500 000 лв., за периода от 26.12.2020 г. –  деня, следващ датата на влизане в сила на постановление за възлагане на недвижимото имущество  от 09.11.2020 г. по изпълнителното дело.
По искане на ищеца съдът допуска изменение на исковата претенция, като приема, че  тя е  заведена за размер 2 801 060 лв. 

За направеното увеличение на иска ОС – Силистра се позовава на решение №14/15.02.2021г. по гр. дело №5165/2016г. на ГК IV ГО на ВКС, според което: „При промяна на пазарните условия преди изплащането на обезщетението, довела до повишаване на цените на имотите, вредата може да бъде съизмерена с пазарната цена към съответния по-късен момент, като лихвата за забава в такъв случай ще се дължи от този по-късен момента, към който е определена пазарната цена.“

  Ябълката на раздора  

В  основата на тежкия имуществен спор стои  приложението на  паргараф 8  от  преходните разпоредби на ЗПСК  ( обн.ДВ, бр.72/01.09.2006 г.)  В него  е предвидено, че за заварените приватизационни договори, по които има неизпълнени задължения, изпълнителният съвет на а Агенцията за следприватизационен контрол и  органите по чл.4, ал.2, могат да предприемат  действия за учредяване на законна ипотека върху имуществото на купувача, а в други случаи ( по  чл.25 и 35 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия)  – върху имуществото на приватизираното дружество.

От съдебното решение става ясно, че спорната разпоредба е отменена от НС през 2015 г.  но  близо 10 години, след влизане на България в ЕС,  тя е  осигурявала на  държавата привилигирован начин за събиране на  вземанията си.

Такъв е и случаят с акционерното дружество  „Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД,  спрямо което е вписана законна ипотека върху недвижими имоти,  собственост на приватизираното дружество ищец, и е проведено принудително изпълнение  имущество за вземанията на държавата.  Това е  станало  въпреки съдебна практика, според която разпоредбата ограничава  правата и интересите на акционерите, които са закупили или след вписване на ипотеката биха закупили акции от капитала на приватизираното дружество.

 Провеждането на принудително изпълнение върху имуществото, предназначено да служи за осъществяване на търговската дейност на дружеството, прави невъзможно реализирането на положителни икономически резултати от тази дейност и съответно постигането на целта, която инвеститорът акционер е преследвал със закупуването на акциите“, сочи ищецът.

Той казва още, че  с признаване на специалното ипотечно право по §8 от ПР на ЗИД на ЗПСК  държавата се поставя в привилегированото положение да удовлетворява  успешно частноправните си вземания към купувача, включително и в случаите, когато той  е чуждо за дружеството лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, в това число  и инвеститори от други държави членки, които са закупили акции в дружеството, като са се доверили  на гарантираната от чл.19, ал.3 от КРБ закрила на инвестициите.

  Дружеството е категорично, че с бездействието си да отмени нормата, след като България се присъединява към ЕС,  НС и  Агенцията са допуснали нарушения на правилото на чл.63 от ДФЕС за свободно движение на капитали и на разпоредбата на чл.49 от ДФЕС относно свободното право на установяване.

    Ответниците 

Народното събрание  и Агенцията  излагат множество аргументи срещу заведения иск, като твърдят, че не са отговорни по него.

От Агенцията твърдят, че дружеството не доказва  пряката и непосредствена причинна връзка между реално настъпила вреда и твърдяното  незаконосъобразно действие. Категорична е, че действията й по вписване на законната ипотека върху недвижимите имоти, собственост на ищеца, са извършени по законов ред.

НС  твърди, че обстоятелствата,  изложени в исковата молба не обосновават „достатъчна същественост“ на нарушение на правото на ЕС.   Сочи, че законодателният орган в рамките на специфичните му правомощия, определени в Конституцията,  е приел достатъчно  правила и норми, които гарантират „върховенство” на правото на Европейския съюз.

Няма как законодателят чрез приемането на нормативния акт след спазена процедура по глава трета от ЗНА, да е пряко отговорен за засягането на финансовия интерес на въззивника в конкретния казус, още повече че към 2006 година, България не е в Европейския съюз“,  отбелязва представителството на НС.

Като се присъедниява  към възражнията на Агенцията за изтекла погасителна давност, и лошо проведена защита от самото дружество  в изпълнителното дело, НС казва, че  „орган на законодателната власт не може да отговаря за вреди на частноправни субекти, поради липса на пряка каузална връзка“.

Насочва отговорността към МС, който е бил длъжен да информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за  България от нейното членство в Европейския съюз, както и към  Агенцията, която  три години след отмяната на спорния параграф  е  подновила вписането на  втора ипотека върху имуществото на дружеството.  Отстоява, че  няма пряка връзка  на между евентуалните  вреди и дейността на законодателния орган.

  Съдът: Народно събрание и Агенцията са отговорни страни  по случая 

Окръжният съд  след като изслушва доводите на страните и се запознава с данните по делото, най-напред приема, че  според  ТР № 5/2013 г.  на ОСГТК на ВКС,  държавата отговаря за причинените вреди, а  НС и агенцията в случая  са  нейни  процесуални субституенти.    Съдът отхвърля  възражения на ответниците срещу участието им в процеса и поетапно изяснява  предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили от  нарушения на правото на ЕС, когато са налице :  1) нарушена правна норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти,  2) нарушението  е „достатъчно съществено“ и 3) и е налице пряка причинна връзка между него и  претърпяната  вреда според чл. 4, § 3 ДЕС.

Обстоятелствено съдът излага множество мотиви за действително нарушение на правото на ЕС.

 В настоящия случай претендираните вреди са в резултат от законодателната дейност на Народното събрание на Република България, вследствие приемане на нормата на § 8 от ПР на ЗИД на ЗПСК (ред. ДВ, бр. 65/22.07.2008 г.), според която  е позволено вписване на законна ипотека в полза на държавата за задължение на лице, различно от собственика на имота, установява  съдът.

Претендираните вреди са и от прилагане на нормата от Агенцията, чрез осъществяване на принудително изпълнение върху имотите на ищеца за задължения, за които последният не отговаря.   Претендираното обезщетение е за имуществени вреди от изгубване на собствеността върху имоти от ищеца поради реализираното принудително изпълнение по молба  на агенциsта (АППК)“,  уточнява той.

Спорният въпрос между страните  не е  дали приложеният параграф 8 от ЗПСК нарушава правото на ЕС, а доколко нарушаването на правото на ЕС може да има значение в отношения между  субекти само в рамките на една държава без да е налице международен елемент, отбелязва  съдът.

Като се позовава на многобройна съдебната практика на ВКС,  ОС – Силистра  посочва, че  „съществувалата в националното право възможност да бъде вписвана и реализирана законна ипотека върху имущество на търговско дружество за дълг на негов акционер, представлява ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС“.

Било е  позволено в интерес на държавата едно лице да отговоря с имуществото си за задължение на друго лице, без първото да е учредило по своя воля надлежно реално обезпечение на чуждия дълг, констатира съдебният орган.   Реализирането на такава възможност не може да не засегне дейността на дружеството и е от естество да разубеди и да възпре други лица да инвестират в съответната държава-членка. За наличието на нарушение на правото на Европейския съюз е без значение дали потенциално засегнати биха се оказали чуждестранни, или местни лица, предоставили капитал на дружеството,

               тъй като правото на Европейския съюз е част от вътрешното право

ОС- Силистра  изцяло поддържа практиката на  ВКС и на СЕС,   че  законодателната норма на § 8  представлява ограничение на свободното движение на капитали по смисъла на чл. 63 ДФЕС и свободното право на установяване по смисъла на чл. 49 ДФЕС.   Добавя, че тази уредба „поставя държавата в привилегировано положение да може да удовлетвори успешно частноправните си вземания към купувача, който е чуждо за дружеството лице, за сметка на участващите в дружеството акционери, с което се придава приоритет на чисто  икономическите интереси на държавата спрямо конституционно защитените инвестиционни интереси на акционерите и с  това се нарушава и правото на мирното ползване на притежанията, установено в член 17, параграф 1 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съдът отбелязва, че спорният параграф 8 от ПР на  ЗПСК е приет от НС през 2006 г.,  преди присъединяването на България към ЕС, но  нарушението е свързано със съществуването му в националното право и  поддържането му  от мнозинството на НС до отмяната му едва през 2015 г.  И то въпреки откритата по-рано процедура против България от ЕК за нарушение на чл. 49 и чл. 63 ДФЕС  и  мотивирано становище на комисията, че  разпоредбата не съответства на  европейските правила.

 „Тъй като приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с приватизационните договори, и по аргумент от чл. 133 ЗЗД имуществото им не обезпечава изпълнението на тези чужди задължения,  е било  недопустимо разпоредбата на § 8 ПР от  ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до законодателната й отмяна през 2015 г.обобщава съдът.

В решението му е  посочено, че   прилагането на  спорната норма  към заварени приватизационни договори е създала несигурност и непредвидимост за инвестициите на чуждестранните лица, които са придобили акции от капитала на приватизирани дружества в  България преди приемане на посочената разпоредба.

И се пак,  е налице съществено нарушение на правото на ЕС

В конкретния  случай  с бездействието си да отмени нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, след като България става член на ЕС, НС и с прилагането й от Агенцията (АСК, съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната АППК), ответниците са допуснали нарушения на общностното право, заключава съдът.

Нещо повече, казва той,  приемането на § 8 ПР ЗИД ЗПСК от Народното събрание и пропускът да бъде отменена разпоредбата непосредствено след присъединяване  на страната към ЕС и прилагането на тази норма от Агенцията, в  страната е член на ЕС,  представляват съществено нарушение на правото на ЕС, което е основание да бъде ангажирана отговорността на държавата в тяхно лице.

 Имуществените вреди, претърпени от ищеца са свързани с осъществената публична продан на собствените му недвижими имоти за погасяване на задълженията на трето лице към държавата.   Това обуславя пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби – намаляване на имуществото на ищеца  вследствие на тази продан на собствените му недвижими имоти и лишаването му от правото на собственост с противоправното бездействие на ответника НС като законодателен орган и противоправните действия на Агенцията.

ОС – Силистра отхвърля възраженията на НС  и Агенцията  за изтекла погасителна давност с подробни аргументи. Приема за неоснователен доводът на НС и Агенцията, че ищецът е можел своевременно да се защити,  предявявайки  иск за нищожност на ипотеката или по реда на чл.440, ал.1 ГПК, като поиска спиране на изпълнянето, но е бездействал.  „Тези средства за защита не биха могли сами по себе си да се отразят на провежданите изпълнителни действия, съответно да препятства настъпването на вредоносния резултат, доколкото дори спирането е въпрос на преценка на съда и няма сигурност, че би било постановено“.  По тези съображения  липсва  виновно поведение  на ищеца, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат,  както не е  налице и съпричиняване по чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ,  приема  съдът.

      Моментът на истината  

По един от най-оспорваните въпроси за  пазарната цена на имотите,  съдът назначава две единични, една тройна и една допълнителна тройна експертиза.  Като се позовава на заключенията на експертите от последната  тройна експертиза като  най – правдоподобна и  отговаряща на  поставената допълнителна задача, ОС отсъжда, че дължимото обезщетение е в размер на 2 801 060 лв. за вреди от загуба на собствеността на процесния имот.

Подчертава, че обезщетението компенсира   загубите на  „Владимир Дистилърс Кьмпани“ АД от  продажбата на  13 негови недвижими имота заради вземане на държавата от трето лице – бивш акционер на дружеството ищец съгласно § 8 ПЗР ЗПСК.

Като уважава главния иск за имуществени вреди, съдът присъжда и законнта лихва,  както е претендирана, – от 28.11. 2023 г. до окончателното плащане.

Общото задължение с лихвата  върху главницата е от над 3, 2 милиона лева.

Отделно с  оглед изхода на делото, съдът присъжда и  направените разноски в общ размер от 8 105 лв., който включва държавна такса от  25 лв., 1000 лв. за възнаграждение на вещи лица и 7080 лв. за адвокатско възнаграждение,  или по 4052, 50 лв. всеки един от ответниците,  „тъй като за тези плащания няма солидарност“.
На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ  ответниците са осъдени да заплатят в полза на съда разноските за експертизи в общ размер на сумата от 6215 лв. лв. или по 3107,50 лв. за НС  и Агенцията.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд.

 

About De Fakto

Проверете също

ССБ иска мнозинството на Съдийската колегия да се извини за публичното унижение на членове от академичната общност

   От Съюза настояват това мнозинство да си каже истинските причини за  прекратяване на конкурса …

Омбудсманът: Унизителни и кошмарни условия в психиатриите, извън всякакви европейски стандарти за пребиваване

    Погазване на права, унизителни, кошмарни, на моменти зловещи условия за пребиваване, лечение и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.