Последни новини
Home / Законът / Йонко Грозев: Дори Сарафов да не бъде избран, ако не се промени целият модел на прокуратурата, няма да има реална промяна

Йонко Грозев: Дори Сарафов да не бъде избран, ако не се промени целият модел на прокуратурата, няма да има реална промяна

Defakto.bg

В „Студио България“ на „Свободна Европа“ Генка Шикерова разговаря с Йонко Грозев – адвокат, правозащитник, доскоро съдия в Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург – за зависимостите в съдебната система и избора на главен прокурор. Предлагаме  резюме на интервюто.

България хем не е осъдила нито един висш политик, хем е сред водещите страни от ЕС за корупция.

Прокуратурата има годишен бюджет над средния за ЕС, но резултатът е нула по отношение разриването на злоупотреби с държавна власт. Как е възможно това?От 2014 г. насам годишният бюджет на прокуратурата средно на човек от населението е над осреднената стойност за страните от Европейския съюз, като маржът се увеличава.

Бюджетът на прокуратурата като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за 2020 г. е най-висок. Средният брой прокурори на 100 000 души население в България и администрацията, която я подпомага през годините, е от най-високите или най-високият. Казано по друг начин – прокуратурата има добри условия за работа.

Резултатът е неефективност в разследването на корупционни престъпления и престъпления, свързани със злоупотреби с държавна власт.

Данните са от лекция на бившия съдия в Европейския съд по правата на човека в периода 2015 – 2024 г. Йонко Грозев.

На този фон предстои Висшият съдебен съвет, който е с изтекъл мандат да гласува избор на нов главен прокурор.

Без ясен отговор за „Осемте джуджета“ не е приемливо Сарафов да бъде избран

    Акценти от интервюто

  • „Ако нямаме отговор на тези въпроси (за „Осемте джуджета“), избирането на г-н Сарафов е неприемливо“.
  • „Дори и да не бъде избран (Сарафов), ако не се промени целият модел, по който функционира [прокуратурата], няма да имаме промяна“.
  • Правосъдието е сложна, деликатна работа, тя не се случва от днес за утре, а един от проблемите е по-високите очаквания, че нещо бързо ще се случи“.
  • „Ние трябва да имаме сравнително ясна идея какво е решението и тук аз бих бил доста критичен към професионалната общност, защото ние нямаме отговор към българския народ, какво трябва да променим в прокуратурата, така че този модел, който се е установил от 30 години, да може реалистично да започнем да го променяме“.
  • „За съжаление професионалната общност има това утопично вярване, че като кажем, че една институция е независима и й сложим етикета „независимост“, гарантираме й автономност в нейното управление, тя ще бъде независима. Не е независима. Започва да злоупотребява с правомощията, които има“.
  • „Една от заблудите, която струва ми се доста широко разпространени е, че е възможно да отграничим напълно политическия процес от съдебната система. Това не е вярно никъде. То не е възможно“.
  • „Не виждам как ще можем да започнем да се променяме за в бъдеще, ако в същото време се опитваме да постигнем възмездие на всяка цена“.
  • „Трябва да си даваме много ясно сметка, че двете цели – възмездие и промяна на системата са в конфликт и трябва да направим избора си кое от двете е по-важно. За мен бъдещето е по-важно“.
  • „За да се постигне политически консенсус за това да започнем да променяме управлението на системата, този политически консенсус ще трябва да стъпи в някаква степен на реалността, че различните политически партии имат определени интереси“.
  • „Ако основната мотивация, която ни движи за промените, е да получим възмездие, рискът да не променим системата особено голям““.
  • Ако ние се фокусираме върху това да наказваме, няма да постигнем наказване. Ако се фокусираме върху това, да променяме системата и нейното управление, в някои случаи няма да има наказания, в други случаи ще има. Но това ще зависи до голяма степен от това колко силни доказателства има и времето, което е изтекло“.
  • „Дефиницията на проблема е, че в България, която по всички изследвания е една от най- корумпираните държави в Европа, никога никой не е наказван“.

    За избора на Сарафов

Ако няма отговор на въпросите около случая с „Осемте джуджета“, „избирането на г-н Сарафов е неприемливо“, казва Йонко Грозев. Според него това е „минимумът, който може да бъде направен към този момент“.

Случаят с „Осемте джуджета“ стана публичен през 2020 г. след разкрития на неправителствената организация „Антикорупционен фонд“. „Осемте джуджета“ е името на столичен ресторант, за който има данни, че в него са се правили задкулисни договорки с хора от съдебната система.

Става въпрос за схема, която според потърпевши и участници, е била ръководена от издирвания в момента бивш следовател Петьо Петров-Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и действащи прокурори.

През 2023 г. АКФ публикува снимки, на които се вижда, че Сарафов също се е срещал с Еврото в „Осемте джуджета“. Няма информация докъде е стигнало разследването на прокуратурата за мрежите за влияние в съдебната система.

 

About De Fakto

Проверете също

КС решава за оставката на президента Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова е на ход да поеме поста

Конституционният съд ще се произнесе по подадената във вторник оставка от президента Румен Радев. Това …

Крум Зарков: Подписът в Давос е безотговорен политически ход в момент на напрежение между САЩ и Европа.

Тези хора  (управляващите) не разбраха нищо от това, което се случи през последната година и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.