Последни новини
Home / Актуално / Защо ВКС възобнови делото срещу прокурор Константин Сулев, разследвал Петьо Петров – Еврото

Защо ВКС възобнови делото срещу прокурор Константин Сулев, разследвал Петьо Петров – Еврото

Defakto.bg
Πpeд депутатите от вpeмeннaтa ĸoмиcия  за Нотариуса и Пепи Еврото,  прокурор Константин Cyлeв , обвинен, че е работил по делото cpeщy Πeпи Eвpoтo, aĸтивиpaнo oт cнимĸa нa и. ф. гл. пpoĸypop Бopиcлaв Capaфoв пред „Осемте джуджетя“, заяви: He пoзнaвaм Πeтьo Πeтpoв, нe пoзнaвaм Mapтин Бoжaнoв и нe cъм ги виждaл.  C Гeшeв ce зaпoзнax, ĸoгaтo вeчe нe бeшe глaвeн пpoĸypop и cъм гo paзпитвaл в пpoцecyaлнoтo мy ĸaчecтвo нa cвидeтeл. Bъпpeĸи дадената  мy възмoжнocт да се защити,  зapaди пpoфecиoнлнaтa eтиĸa, пpoĸypop Cyлeв  oтĸaзa: „He cмятaм, чe тpябвa дa ĸoмeнтиpaм виcящo нaĸaзaтeлнo пpoизвoдcтвo, ocoбeнo личнo cpeщy мeн“, ĸaзa  той.

 

Върховният касационен съд (ВКС) възобнови делото срещу прокурора Константин Сулев за длъжностно престъпление. Така процесът се връща в градския съд (СГС) за ново разглеждане, пише в решението на върховните магистрати. Делото е образувано по искане от и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов за възобновяване на производството.

Прокурор Константин Сулев,  paзcлeдвaл  Πeтьo Петров, с прякор Πeпи Еврото,  зa нepeглaмeнтиpaнa дeйнocт  в „Oceмтe джyджeтa“,  бе обвинен, чe ĸaтo длъжностно лице пpичинил  вpeди нa бившия cлeдoвaтeл Πeтьo Πeтpoв, пo пpяĸop  Eвpoтo и нa близĸия дo нeгo Kpиcтиян Xpиcтoв, ĸaтo  нeзaĸoннo зacягaл  пpaвaтa им нa гpaждaни.  Cпopeд CГΠ Cyлeв цeлял дa набави oщe облага за Иван Гешев, като не e допуснaл  да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство.

С определение на Софийски градски съд бе прекратено делото,  а САС  потвърди  първоинстанционният акт.

„Онази“ снимка пред „Осемте джуджета. За разлика от прокурор Сулев, и.ф. гл. прокурор Борислав Сарафов се е познавал  добре с разследвания „домакин“ на бившия ресторант, чиято чест брани пред ВКС.

Прокурорът бе обвинен за времето от 30 май до 1 юни 2023 година, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, е нарушил и не е изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини вреда на Петьо Петров и Кристиян Христов.

Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване на производството за основателно.

В съобщение  ВКС пояснява мотивите, с които  е взел решението си. В тях се посочва, че че правомощието на съда за прекратяване на наказателното производство е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.  Съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат към престъпление с друга правна квалификация, казват съдиите.

Пълният текст: 

С Решение № 10/14.01.2025 г. по наказателно дело № 804/2024 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС)         възобновява наказателното производство по н.о.х.д. № 1387/2024 г. на Софийския градски съд (СГС) и по в.ч.н.д. № 748/2024 г. на Софийския апелативен съд (САС), като отменя постановените определения от 30.04.2024 г. на СГС и от 02.07.2024 г. на САС и връща делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното заседание. Решението е окончателно.

Делото е образувано по искане от и. ф. главен прокурор за възобновяване на производството. С определение на СГС е прекратено делото, образувано по обвинителен акт срещу Константин Сулев за това, че е осъществил престъпление по чл. 282, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като за времето от 30.05.2023 г. до 01.06.2023 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – прокурор, нарушил и не изпълнил служебните си задължения с цел да набави облага за главния прокурор Иван Гешев, като не допусне да бъде изнесена информация срещу него в медийното пространство, както и с цел да причини другиму вреда, а именно на Петьо Петров и Кристиян Христов, като от деянието могат да настъпят немаловажни вредни последици. С определение на САС е потвърден първоинстанционният акт.

Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване на производството за основателно. В мотивите се посочва, че правомощието на съда по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК за прекратяване на наказателното производство е ограничено само до случаите, когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление.

Съдът не може да прекрати наказателното производство, ако прецени, че изложените в обвинителния акт факти сочат на престъпление с друга правна квалификация, тъй като хипотетично е възможно в следващ етап на съдебното производство прокурорът да измени обвинението или самият съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Друго условие, за да се приложи процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК, е изводът за несъставомерност на деянието да бъде направен единствено на базата на описаните в обвинителния акт факти, без да се преценява дали те се подкрепят от доказателствата, събрани на досъдебното производство, т. е. дали обвинението е обосновано, тъй като това е въпрос, по който съдът може да се произнесе само с окончателния съдебен акт – присъдата. Според върховните съдии тези принципни положения не са съобразени от първоинстанционния съд и от въззивната инстанция. Съдилищата са се произнесели по въпроси, по които не са били оправомощени да се произнесат на този стадий на съдебното производство. За да достигне до изводите за несъставомерност на деянието, СГС е обсъдил обстоятелствата, свързани с: длъжностното качество на субекта на престъплението; заеманата от него позиция в структурата на учреждението, в което работи; характера и особеностите на осъществяваната от дееца дейност в наказателното производство в качеството му на прокурор; вида и същността на инкриминираните му като нарушени служебни задължения. Посочените обстоятелства са част от предмета на доказване или пряко са свързани с него, тъй като се отнасят до самото престъпление и участието на обвиняемия в неговото осъществяване. Поради това те подлежат на установяване и доказване в рамките на състезателен процес с участие на страните след събиране и оценка на доказателствата по делото, подчертава съдебният състав на ВКС. Отговор на всички въпроси, свързани с  посочените обстоятелства, може да бъде даден единствено с крайния съдебен акт – присъдата.

За да е налице основание за приложение на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо описаното в обвинителния акт деяние поначало да не съставлява престъпление, т. е. неговата несъставомерност да е очевидна и да не се извежда след доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез извеждане на аргументи от константната съдебна практика по подобни казуси, както е сторил първоинстанционният съд в настоящия случай“, пояснява касационната инстанция. В обвинителния акт са описани всички елементи на престъплението, като са посочени неговите обективни и субективни признаци и конкретните действия на подсъдимия, чрез които те са осъществени.

Според върховните съдии въпросите дали Константин Сулев е осъществил деянието като прокурор, определен да наблюдава конкретно наказателно производство, има ли качеството на длъжностно лице, действа ли като орган на власт, заема ли отговорно служебно положение, какви са били служебните му задължения, инкриминираните му правни норми създават ли конкретни задължения за него, или са общи, съдържащи правни принципи и т. н., са все по съществото на делото. Тези обстоятелства подлежат на установяване и доказване, като съдът дължи отговор на въпросите, свързани с тях, с присъдата. Приемайки, че деянието е несъставомерно, като е обсъдил факти, включени в предмета на доказване, и е преценил тяхната обоснованост, без да са събрани и обсъдени доказателствата по делото и без да се е произнесъл по тях с присъда, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон от категорията на съществените, тъй като е възпрепятствал възможността на държавното обвинение да защити обвинителната си теза в рамките на съдебното следствие.

Първоинстанционният съд неправилно е приложил и материалния закон, като е приел, че прокурорът в наказателното производство винаги осъществява властнически правомощия като „орган на власт“ и поради това не може да осъществи общия състав на длъжностното престъпление по чл. 282 от НК. Всеки „орган на власт“, осъществявайки функциите си, реално изпълнява държавна служба в държавно учреждение и в този смисъл е длъжностно лице съгласно чл. 93, ал. 1, т. 1, б. „а“ от НК, се казва в мотивите на ВКС. Следователно, прокурорът, както и всеки „орган на власт“, поначало може да бъде субект на общо длъжностно престъпление, стига да са налице и останалите елементи от съответния престъпен състав.

В решението се напомня за ППВС № 2/09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., където е указано, че общото длъжностно престъпление по чл. 282 от НК намира приложение само ако не е осъществен друг специален престъпен състав. Такива състави са тези на чл. 288 от НК и чл. 295 от НК, с които е предвидена наказателна отговорност за „орган на власт“, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателното преследване, или по друг начин осуети такова преследване или изпълнението на влязла в сила присъда с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, или да забави изпълнението му. В същото време в НК не е предвиден специален престъпен състав за случаите, при които „орган на власт“ използва предоставените му от закона властнически правомощия с друга цел – не за да осуети наказателното преследване спрямо едно лице, а точно обратното – да му причини вреда, привличайки го към наказателна отговорност и използвайки спрямо него мерки за процесуална принуда, без да има основание за това.

В този случай, след като липсва специален състав, няма законова пречка длъжностното лице, което изпълнява властнически правомощия като „орган на власт“ (в случая  прокурор), да носи наказателна отговорност за това свое поведение по общия състав за длъжностно престъпление, стига, разбира се, да се докаже наличието и на всички останали съставомерни елементи (специална цел, вреда), включително и че е действал умишлено. „Отделен е въпросът за обосноваността на едно такова обвинение по чл. 282 НК, като той следва също да бъде обсъден и решен при постановяване на присъдата, а не в хода на разпоредителното заседание“, пишат върховните съдии.

15.01.202

About De Fakto

Проверете също

ВКС възобнови делото за „Лихварите“, като оправда 4-ма от подсъдимите по обвинението за лихварство

  ВКС възобнови наказателното производство по делото „Лихварите“ по отношение на Илчо Илев, Евгений Илиев, …

ССБ иска мнозинството на Съдийската колегия да се извини за публичното унижение на членове от академичната общност

   От Съюза настояват това мнозинство да си каже истинските причини за  прекратяване на конкурса …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.