Хърватски студент е получил подпомагане за студентска мобилност по програмата „Еразъм +“ за престоя си с учебна цел в университет във Финландия. Хърватската данъчна администрация уведомява майка му, че увеличението на основното данъчно облекчение intuitu personae за дете на издръжка, което тя е получавала, е отменено за съответната година. Предвидените в хърватското законодателство прагове са били превишени поради полученото от детето ѝ подпомагане за мобилност по програмата „Еразъм +“.
Сезираният със спора хърватски Конституционен съд иска да се установи дали разглежданото национално данъчно законодателство е съвместимо с правото на Съюза. Съдът дава отрицателен отговор, съобщи пресслужбата на Съда лешениеот на Съда по дело C-277/23 | Ministarstvo financija (Стипендия „Еразъм+“)
Най-напред СЕС посочва, че когато една държава членка участва в програмата „Еразъм +“, тя трябва да следи за това правилата за отпускане и данъчно облагане на стипендиите, предназначени за улесняване на мобилността на бенефициерите по тази програма, да не водят до неоправдано ограничение на правото на движение и пребиваване на територията на държавите членки.
В случая подпомагането за мобилност само по себе си не е било обект на данъчно облагане в Хърватия към момента на настъпване на фактите. При все това то е взето предвид при изчисляването на данъка върху доходите на майката, което я поставило в по-неблагоприятно положение.
Вземането предвид на подпомагането за мобилност, от което се е ползвало дете на издръжка, при определянето на размера на основното облекчение, на което родител — данъчнозадължено лице има право за това дете, довело до загубата на правото на увеличаване на това облекчение при изчисляването на данъка върху доходите, представлява ограничение на правото на свободно движение и пребиваване.
Съдът приема, че при такива обстоятелства, с оглед по-специално на икономическите връзки между детето и неговия родител, не само детето на издръжка, упражнило свободата си на движение, но и неговият родител — данъкоплатец, който е пряко поставен в по-неблагоприятно положение вследствие на това ограничение, могат да се позоват на последиците от това ограничение.
Накрая, Съдът припомня, че ограничение на правото на свободно движение и пребиваване може да бъде обосновано от гледна точка на правото на Съюза само ако се основава на обективни съображения от общ интерес, които не зависят от гражданството на съответните лица. Освен това то трябва да бъде пропорционално на целта, законно преследвана от националното право.
По-конкретно, това ограничение трябва е годно да гарантира осъществяването на тази цел. Що се отнася до спазването на принципа на пропорционалност, Съдът отбелязва, че финансовото подпомагане по програмата „Еразъм +“ следва да допринесе за покриване на доппълнителните разходи, които не биха възникнали при липсата на тази мобилност.
Вследствие на това то не води до намаляване на разходите на родителите — данъчнозадължени лица в рамките на задължението им за издръжка на децата, нито до увеличаване на данъчния капацитет на тези родители. Данъчното третиране на тези помощи може да доведе до по-големи
данъчни тежести за тези родители —данъчнозадължени лица, без средствата на тяхно разположение да са били увеличени, за да се справят с тях. Вследствие на това Съдът счита, че разглежданата национална правна уредба може дори да породи обратни последици.Д
Съдът заключава, че разглежданата национална правна уредба може дори да породи обратни последици.
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки в рамките на отнесен до тях спор да се обърнат към Съда с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или за валидността на акт на Съюза.
Съдът не решава националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда. Актът на Съда обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.