
За председател на Комисията по конституционни и правни въпроси традиционно бе избрана Анна Александрова, която е депутат от 10 години.
За заместник-председатели бяха одобрени Иван Минев от ГЕРБ-СДС, Стою Стоев от ПП-ДБ, Александър Рашев от ИТН и Ремзи Осман от ДПС-ДПС.
53-годишната юристка за трети път оглавява правна комисия, отново прекръстена на Комисия по конституционни и правни въпроси. В периода 2006 – 2008 г. тя е главен юрисконсулт в Министерството на отбраната в правителството на Симеон Сакскобургготски. Била е заместник-кмет на район „Надежда“ в Столична община.
За първи път пое правна комисия през 2019 г. когато Данаил Кирилов стана министър на правосъдието. Александрова ръководеше комисията по време на извънредната ситуация заради Ковид -пандемията, когато се вземаха решения за въвеждане освен на здравни и на правни мерки.
От онова време тя остави сериозен спомен – игнорира възраженията на опозицията и позволи през преходните разпоредби на Закона за извънредното положение да бъде променен Закона за хазарта по искане на тогавашната шефка на бюджетна комисия Менда Стоянова (ГЕРБ).
Последното й председателство в 50 – Народно събрание се запомни с друга ярка подкрепа, тази на силно критикувания проект за промени в Закона за адвокатурата. Въпреки явното му неодобрение от множество адвокати, съдии и бизнеса, включително и от председателя на ВАдС заради противоречие с европейските норми и не само, Александрова (с група депутати от ГЕРБ ) го внесе в парламента, после и в комисия.
След като президентът му наложи вето, 50-ото НС дори не го подложи на обсъждане, камо ли да го прегласува.
С други думи дългото председателство може да формира опит, но не винаги е гаранция за забележителни професионални резултати, каквито се очакват от една от най-важните комисии в парламента.
Впрочем любопитно е как един председател на авторитетната комисия би коментирал днешното решение на мнозинството да не допуска до председателските постове членове от опозицията, „за да не саботират правителството“. Интересно е да разберем съзира ли разликата между политическата и юридическата логика на едно, меко казано, много съмнително решение.