Съдия Радослав Ангелов от СРС постави 12 въпроса на СЕС за делата „шамари“ и защитата на подателите на сигнали

Defakto.bg

Съдия Радослав Ангелов  от Софийски районен съд отправи  преюдициално запитване до Съда на ЕС  за тълкуване на Директива 2019/1937  по въпроси, свързани с правото на гражданите да отправят сигнали по обществено значими теми,  делата „шамари“, които ги следват и приложението на  Директива 2024/1069 , която регламентира защита на подателите на  сигнали.

Поводът е дело,  заведено от изпълнителния директор на АГ „Майчин дом“ Иван Костов срещу д-р Елена Георгиева за неимуществени вреди, които му е нанесла със свои  сигнали и публични изявления.

Ищецът е „поет“ от адвокатско дружество „Менко Менков и съдружници“, а  ответничката се  представлява от адв. Александър Кашъмов.

Поставените от съдия Съдия Ангелов въпроси  са ключови за прилагането на защитата на сигнализиращите лица в България. Той пита  дали процесът на ищеца не е дело „шамар“ ( SLAPP ) по Директива 2019/1937, дали д-р Георгиева има защита като сигнализиращо лице или  носи отговорност. Както и дали прекратяването на трудовия й договор представлява ответна реакция (отмъщение) по директивата.(всички въпроси най-долу )

Делото пред СЕС е ключово и се очаква даде насоки за прилагането на защитата на сигнализиращите лица в България

Поставените въпросите са от значение по делото, защото само тогава съдът ще приложи правилно европейското законодателство и ще осигури защитата на ответника като whistleblower, като се гарантира свободата на изразяване по смисъла на чл.11 ХОПЕС и чл.10 ЕКПЧ,  казва  съдия Ангелов.

 Фактите по българското дело

Изпълнителният директор  АГ „Майчин дом“ предявява  иск за 15 000 лева срещу д-р Елена Георгиева за нанесени неимуществени вреди от няколко публични изяви, в които тя е  разгласила „позорни и неверни факти и обстоятелства“ и е  накърнила достойнството, честта и  доброто му име.

По делото не е спорно, че д-р Елена Георгиева, лекар – анестезиолог,  завеждала Клиниката по анестезиология и интензивно (КАИЛ), че   четири публични  събития,  тя заедно с нейни колеги оповестява, че  изпълнителният директор на болницата е разходвал неправомерно публични средства, съмнения за корупуция,  конфликт на интереси, неоправдано висока заплата на ищеца като директор (80 000 лева, около 40 000 евро). Сочела липса на медицински персонал и липсата  на средства за финансиране на медицинските сестри, злоупотреба с власт и други.  Не е пестила съмнения за финансова и кадрова корупция и неравномерното разпределение на работа.

Поради липсата на реакция от страна на ръководството на болницата,  Георгиева   сигнализирала  Медицински надзор, Сметка палата, АСФИ, КПКОНПИ , Министерство на здравеопазването, ПРБ  и други.   По въпросите,  поставяни от нея  имало множество публикации на разследващи журналисти, които описвали ситуации за корупция, източване на пари и други нередности в болницата.

Д-р Георгиева е уволнена три дни следа като е подала един външен е и един вътрешен сигнал.

По повод заведения иск пред съда  Елена Георгиева се  определя като whistleblower (човек, сигнализиращ за нередности).  Твърди, че е изказала своето мнение и становище в публичното пространство, за да даде публичност на злоупотребите на ищеца като директор на болница. Позовава се на свободата на изразяване и то по повод обществено значима тема, част от обществения дебат – здравеопазването. Георгиева се позовава на Директива 2019/1937 и пояснява, че е  изразявала мнение заради проблемите в болницата, тъй като нямало резултат от подадените й  вътрешни и външни сигнали.  Определя  процесът за дело „шамар“ (SLAPP), като се позовава на Директива 2024/1069 и моли да го  прекрати , тъй като с него  се постига  смразяващ ефект (chilling effect) за  други лица и персонал да изказват мнение по повод финансирането и разходването на средства и корупцията в здравеопазването.

Категорична е, че  може да говори свободно, само въз основа на информацията, която има, а ищецът злоупотребява с процесуални права, за да всее страх в нея.  Настоява  съдът да приложи  директивата,  независимо, че не е транспонирана към този етап.

Като силен коз, изпълнителният директор посочва, че след проверките по външните сигнали на  Георгиева,  не е установено нарушение и в този смисъл   публично оповестяване на информация, е невярно.

 

Несъответствия  

Необходимостта от тълкуване на общностното право,  съдия Ангелов мотивира  с  несъответствия на вътрешното право  за защита на подателите на  сигнали и нормите на Директива 2019/1937 и Директива 2024/1069.

Европейската комисия и Европейския парламент са приели няколко законодателни актове, които  гарантират основното човешко право за свобода на изразяване, казва съдията.  Това се Директива 2019/1937 и Директива 2024/1069.  С първата от тях се гарантира правото на лицата да подават сигнали, да сигнализират органи за нередности, които установяват. В България директивата е транспонирана със Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.  С втората цитирана директива се цели да се защитят лицата, които са подали сигнал, като срещу тях не се водят дела, защото това ще попречи на други лица да говорят.

 Според разпоредите на директивата, сигнализиращите лица трябва да имат разумни основания да вярват, че твърденията им за които са подали сигнал са верни.   Това условие е важна защитна мярка срещу злонамерено  подаване на сигнали,  тъй като авторите им не се ползват от защита. Лицата,  които завеждат дела срещу податели на сигнали, не трябва да действат с цел отмъщение, а за злоупотребата с правата на подаващите сигнали, се предвиждат наказателни, административни и други мерки.

Като анализира европейските директиви, практиката на ЕСПЧ и българското законодателство, съдът установява  ред „скрити“ възможности, коиото действат възпиращо за  подаване на сигнали за нередности.

 

    Разминаване 

Според  чл.21, пар.7, изречение 1 от Директива 2019/1937, сигнализиращото лице не носи никаква отговорност в производства по клевета, въз основа на посочено и казаното в сигналите и  публичното им оповестяване.

Разпоредбата не изисква обосновано предположение или доказано нарушение или престъпление, тъй като a priori няма как сигнализиращото лице да знае това. Директивата гарантира, че сигнализиращото лице няма да бъде лишено от защита, ако е подало сигнал с невярна информация поради неволна грешка.

Според националното  право,  информацията в сигнала  трябва винаги да е  вярна и доказана. 

Според съдия Ангелов,  така въведената норма  противоречи на идеята на Директивата за защита  на сигналоподавателите, защото  при самото подаване на сигнала няма как те  да знаят дали информацията, с която разполагат е 100%  вярна, тъй като  нямат необходимата компетентност да установяват нарушения, но желаят да дадат  гласност на опасенията си извършване на нередности.

В същото време, според чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937, засегнатите лица могат да се търсят отговорност за обида и клевета, ако сигналът   съзнателно  съдържа невярна информация.

Смразяващ ефект 

Съгласно чл.39, ал.2 от Националния закон засегнатото лице,  ищецът,  има право на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, когато е установено, че лицето, което подава сигнали,  е оповестило невярна информация.  Според националното право винаги изказването на невярна информация е основание за отговорност на лицето, което подава сигнали, независимо  дали умилено или неволно е допусната неточност.   Следователно, смята съдия Ангелов, това винаги ще  действа възпиращо върху правото на лицата да подават сигнали или да оповестяват публично информация.  Така се създава смразяващ ефект, е посочено в искането.

„Една невярна информация може да се дължи на липса на достатъчно информация или че нередностите, не представляват деяние, които е от компетентността на съда или административния орган или не са установени от компетентните органи, поради липса на доказателства, изтекла давност и т.н., напомня той.

Сигналът може да има достатъчна степен на обоснованост при самото подаване и съпътстващата информация, но след проверка от контролните органи, да се установи, че няма нарушение или престъпление.  „ Ако се е приеме, че лицето ще бъде освободено от отговорност, само ако нередностите се доказани от проверки, то ще се стигне до ситуацията, че никой няма да  възможност да подава сигнали, защото още в началото не  знае пълната информация за която сигнализират“

И казва, че така предвидената национална разпоредба не преследва легитимна цел на общностното право и не е пропорционално на правото на защита на засегната лица и сигнализиращото лице.

Възможно е сигнализиращото лице да не знае изцяло или част от информацията, която създава обосновано предположение за нарушение.  Ако знае, че нередностите , които оповестява не са нарушения или престъпление, то има клевета, посочва съдията.  В изложението е обяснено, че действията, предприети срещу сигнализиращите лица,  например чрез производства, свързани с клевета, нарушаване на авторските права и др. също могат да имат сериозен възпиращ ефект за сигнализирането на нередности, сочи  Ангелов.

 Тежестта на доказване

Друга разлика на европейското и българското законодателство, е  тежестта на доказване. Според  Директивата  засегнатото лице, (ищецът),  трябва да докаже, че подателят на сигнала е действало с умисъл (съзнателно) съгласно чл.23, пар.3 от Директивата.  Според чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на подателя на сигнала се предполага до доказване на противното.

„Следователно, според националното право, засегнатото лице (ищецът) трябва да докаже наличието на деликт, но не трябва да доказва вината на   сигнализиращото лице“.

С други думи налице е презумпция за виновност на подателя на сигнала, който трябва да я оборва, нещо, което е в противоречие с Директивата.

„Ето защо настоящият състав счита, че национално право, което въвежда задължение на сигнализиращото лице да оборва презумпция за виновност противоречи на Правото на ЕС“, посочва Ангелов.

За съда не е ясно дали директивата следва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба да въвежда презумпция за виновност на сигнализиращото лице, когато същият е ответник по дело по смисъла на чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937, казва той.

Пита: Коя от двете страни следва да докаже и дали е налице виновно деяние, ако информацията е невярна.  Презумпцията за невиновност следва ли да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице трябва да докаже, че заведеното от него дело срещу сигнализиращото лице не е ответна реакцията срещу подадените от него сигнали и публично оповестени сигнали, пита още съдията с оглед делото а обида и клевета.

Парадокс

В много случай по делата за обида и клевета срещу подателите на сигнали се установява, че те са  извършили деликт на общо основание „да не се вреди другиму“, а не защото са разгласили невярна информация по смисъла на Директивата.

Така обаче,  сигнализиращото лице може да подаде сигнал и да изрази мнение, което попада в защитата на директивата, но в друга част от своето изказване ще носи отговорност на общо основание, изтъква съдията.

Тази отговорност не се припокрива от чл.10 ЕКПЧ, но попада в процесния случай, отбелязва съдията.

Посочен е и парадокса, че ако съдът уважи възраженията на д-р Георгиева и приложи двете Директиви, според българския ГПК  в нейна тежест ще останат  част от разноските по делото.

„Ето защо за съда не е ясно дали принципът за пропорционалност и липсата на смразяващ ефект следва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма да възложи част от разноските на сигнализиращото лице, когато то  е доказало, че неговите действия попадат под защитата на цитираната директива“ 

След обстойно изложение и на още неясноти, свързани с приложението  на защитата на  директивата , съдия Радослав Ангелов спира делото  за обида и клевета и отправя

12 преюдициални въпроса до Съда на Европейския съюз: 

1. чл.15, пар.1, б. „а“ от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че е задължително да има вътрешен и външен сигнал, за да е налице защита на сигнализиращото лице или е достатъчно само да има един от двата сигнала;
2. под израза „сигнала не са били предприети съответни действия“ по чл.15, пар.1, б. „а“ Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че се отнася само за външно подадения сигнал в съответствие с глави II и III;
3. чл.21, пар.2 и пар.7 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба да въвежда отговорност на сигнализиращото лице, само ако вследствие на неговите сигнали, компетентните органи не са установили административно нарушение или престъпление.
4. чл.21, пар.1 и пар.7 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкуват в смисъл, че сигнализиращото лице се освобождава от отговорност ако към момента на подаване на сигнала или публичното оповестяване, сигнализиращото лице е имало обосновано предположение за нарушение, т.е. вероятна степен на достоверност преди започване на проверката. Основателна причина следва ли да се тълкува като обосновано предположение, което да е основание за започване на проверка на компетентен орган, без да се изиска същите да установят нарушение или престъпление.
5. Съображения 32,97,101,102 и чл. 23, пар.2 от Директива 2019/1937 и чл.12 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкува в смисъл, че допускат национална правна норма да въвежда презумпцията за виновност на сигнализиращото лице за съзнателно подаване на невярна информация
6. Презумпцията за невиновност, с оглед съображения 32,97,101,102 и чл.23, пар.3 от Директива 2019/1937 и чл.12 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкуват в смисъл, че засегнатото лице трябва да докаже наличие на умисъл, че сигнализиращото лице съзнателно е подал и разпространил невярна информация
7. Презумпцията за невиновност по чл.22 от Директива 2019/1937 и презумцията за виновност по чл.12 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкуват в смисъл, че засегнатото лице трябва да доказва, че искът не е предявен като ответна реакция срещу сигнализиращото лице, ако сигнализиращото лице направи възражение, че делото срещу него е заведено като ответна реакция по повод негови сигнали и публично оповестяване на информация.
8. Чл.22 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че засегнатото лице е невиновен за завеждане на делото, докато сигнализиращото лице не направи възражение, че делото представлява дело
9. „неоснователни искове“ по смисъла на чл.1 и „ранен етап“ по смисъла на чл.11 от Директива 2024/1069 следва ли да се тълкуват в смисъл, че представляват такива искове като ответна реакция по смисъла на Директива 2019/1937.
10. чл.3 от Директива 2024/1069 следва да се тълкува в смисъл, че допуска национален съд да приложи Директивата, ако страната се позовава изрично директивата, доказани са елементите на говоренето по въпрос от обществен интерес и не са налице ограниченията по чл.10, ал.2 ЕКПЧ, но липса трансграничния елемент.
11. Принципът за пропорционалност на санкциите спрямо сигнализиращото лице съгласно съображение 102 от Директива 2019/1937 следва ли да се тълкува в смисъл, че при определяне на размера на санкцията, националният съд следва да съобрази по какъв начин и пред кого са подадени сигналите и извършено публичното оповестяване
12. Принципът за пропорционалност и липса на смразяващ ефект (chilling effect) от Директива 2019/1937 и чл.14 от Директива 2024/1069 следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна норма да не възложи част от разноските на сигнализиращото лице, когато той е доказал, че неговите действия попадат под защитата на цитираните директиви. Двата принципа следва ли да се тълкуват в смисъл, че позволява част от процесуалните разноски да се възлагат на сигнализиращото лице при положение, че възражението му за приложимост на директивата е уважено, а представените от ищеца разноски не са посочени дали се отнасят по приложението на директивите и кои по приложението на общия принцип да не се вреди другимуВърховен касационен съд по електронната поща за сведение,

Преюдициалното запитване е изпратено за  сведение на  ВКС и отдел „Право на ЕС и процесуално представителство пред съда на ЕС“ към Министерство на външните работи по електронната поща.