Последни новини
Home / Законът / А. Янкулов: Действията на прокуратурата по случая „Мирослав Петров“ трябва да бъдат детайлно проучени и осветени

А. Янкулов: Действията на прокуратурата по случая „Мирослав Петров“ трябва да бъдат детайлно проучени и осветени

Defakto.bg
    Съдията от СРС Мирослав Петров излага твърдения за институционален натиск чрез проверка на СГП по сигнал от неправителствена организация във връзка с постановен от него съдебен акт. Става дума за отказа му да приложи като противоречаща на Конституцията и правото на ЕС приетата през 2023 г. разпоредба на НК за отнемане на автомобилите на пияните шофьори (или присъждане на равностойността им) по добилия публичност случай с Ивайло Нойзи Цветков.
Асоциацията на прокурорите публикува становище, че всеки магистрат може да бъде проверяван и гражданите не следва да бъдат ограничавани в правото си да сигнализират за извършени престъпления, никой не е над закона и упражняването на конституционно установените правомощия от прокурорите не може да бъде определено като форма на натиск.
  Понеже самата прокуратура е определяла случай на упражняване на най-важното конституционно установено прокурорско правомощие – да обвинява, не просто като форма на натиск, ами дори като най-тежкото закононарушение – престъпление (обвинението срещу прокурора Константин Сулев, че е извършил престъпление като без доказателства е обвинил Петьо Петров – Еврото), то явно според самата прокуратура конституционно установените ѝ репресивни правомощия не само биха могли да се използват превратно, но и това е правено.
  Следователно проблемът не може да бъде в принципното положение, а какво точно се е случило по настоящия казус. Затова той не бива да бъде удавен в декларативно говорене дали ПО ПРИНЦИП съдиите били имунизирани срещу прокурорски проверки или прокурорите злоупотребявали с правомощията си.
   Висшият съдебен съвет (и двете му колегии) би следвало много внимателно да анализира конкретиката на случая при максимална публичност, но не само. А и да го използва като повод за изясняване на много по-голямата картина с проверките/разследванията срещу магистрати – какви действия се извършват, каква информация се събира, какво се случва с тази информация.
Какво трябва да се изясни като минимум по конкретния случай:
Какъв е бил сигналът на неправителствената организация – съдържа ли въобще някакви конкретни данни за престъпление, в това число корупционно, или просто се изразява несъгласие с постановения съдебен акт?
Каква проверка е била извършена по сигнала – лична от прокурора, разпоредена на Комисията за противодействие на корупцията или друг орган.
Каква информация е събирана,  колко време е продължила проверката?
Ако проверката е разпоредена на КПК, как е събирана информация по реда на чл. 105 от Закона за противодействие на корупцията, използвани ли са например и негласни методи и средства?
Самото разпореждане на проверка на КПК, ако е при липса на данни или дори твърдения за корупционно престъпление, злоупотреба с правомощието да се проверява ли е?
Какво е съдържанието на крайния прокурорски акт по преписката (постановление за отказ от образуване на досъдебно производство)?
Нека има максимална публичност и нещата да се изяснят.
(Фейсбук)

About De Fakto

Проверете също

Позиция: Мнозинството на Съдийската колегия не е изразявало съмнения в качествата на хабилитирани преподаватели

Съдийската колегия (СК) на ВСС изрази позиция  по повод медийни публикации за изключването на хабилитирани …

ДПС – Доган оспорва отказа на съда да заличи Делян Пеевски като член и председател на партията

На 12 февруари е постъпила жалба срещу решението на Софийския градски съд, с което се …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.