
Асоциацията на прокурорите публикува становище, че всеки магистрат може да бъде проверяван и гражданите не следва да бъдат ограничавани в правото си да сигнализират за извършени престъпления, никой не е над закона и упражняването на конституционно установените правомощия от прокурорите не може да бъде определено като форма на натиск.
Понеже самата прокуратура е определяла случай на упражняване на най-важното конституционно установено прокурорско правомощие – да обвинява, не просто като форма на натиск, ами дори като най-тежкото закононарушение – престъпление (обвинението срещу прокурора Константин Сулев, че е извършил престъпление като без доказателства е обвинил Петьо Петров – Еврото), то явно според самата прокуратура конституционно установените ѝ репресивни правомощия не само биха могли да се използват превратно, но и това е правено.
Следователно проблемът не може да бъде в принципното положение, а какво точно се е случило по настоящия казус. Затова той не бива да бъде удавен в декларативно говорене дали ПО ПРИНЦИП съдиите били имунизирани срещу прокурорски проверки или прокурорите злоупотребявали с правомощията си.
Висшият съдебен съвет (и двете му колегии) би следвало много внимателно да анализира конкретиката на случая при максимална публичност, но не само. А и да го използва като повод за изясняване на много по-голямата картина с проверките/разследванията срещу магистрати – какви действия се извършват, каква информация се събира, какво се случва с тази информация.
Какво трябва да се изясни като минимум по конкретния случай:
Какъв е бил сигналът на неправителствената организация – съдържа ли въобще някакви конкретни данни за престъпление, в това число корупционно, или просто се изразява несъгласие с постановения съдебен акт?
Каква проверка е била извършена по сигнала – лична от прокурора, разпоредена на Комисията за противодействие на корупцията или друг орган.
Каква информация е събирана, колко време е продължила проверката?
Ако проверката е разпоредена на КПК, как е събирана информация по реда на чл. 105 от Закона за противодействие на корупцията, използвани ли са например и негласни методи и средства?
Самото разпореждане на проверка на КПК, ако е при липса на данни или дори твърдения за корупционно престъпление, злоупотреба с правомощието да се проверява ли е?
Какво е съдържанието на крайния прокурорски акт по преписката (постановление за отказ от образуване на досъдебно производство)?
Нека има максимална публичност и нещата да се изяснят.
(Фейсбук)