За „официалната“ позиция на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС)

От средствата за масова информация стана известно, че прокуратурата е разпоредила проверка на постановени от съдията в Софийския районен съд М. П. съдебни актове по дела по чл. 343б НК. Повод за проверката е отказът на съдия М. П. да отнеме в полза на държавата на основание чл. 343б, ал. 5 НК автомобила на един подсъдим, противно на искането на прокуратурата. Съдия М. П. е отказал отнемането на автомобила, позовавайки се на Конституцията на Република България, на Рамково решение 2005/2012/ПВР във вр. с чл. 49 от Хартата на основните права на ЕС и на необходимостта от баланс между защитата на отделни права. В мотивите на акта изрично е посочено и че нормата на чл. 343б НК лишава съда от право на преценка за пропорционалност на отнемането на автомобила и съответствието на отнемането с тежестта на престъплението.
Съдебният акт е протестиран от прокурора и предстои произнасяне на въззивната инстанция.
Следва да се напомни, че в Конституционния съд на Република България на 15.04.2024 г. е образувано к. д. № 15/2024 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 5; чл. 281, ал. 4; чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК. В искането се твърди противоречие на посочените законови разпоредби с чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 2 от Основния закон. Преобладаващата част от представените становища подкрепят тезата за противоконституционност на разпоредбите.
За прокурорското постановление
С постановление от 17.01.2025 г. прокурорът от Софийската градска прокуратура Йордан Петров, след извършена проверка, е отказал да образува наказателно производство, макар да приема, че съдията е нарушил служебните си задължения.
Според прокурора „налице е нарушение на служебни задължения, тъй като неправилно не е приложена законова норма. Това е един от малкото съдии в страната, който си е позволил да не приложи изследваната законова разпоредба. … Мотивите на съдия М. П. не са правилни по много причини. Мотивите на съдията показват определен стереотип на работа, а в случая и грешен начин на мислене. Забелязват се признаци на прекалено либерални виждания, които са изкривили преценката на съдията. След това е последвал опит личните разбирания за морал и справедливост да бъдат защитени и валидирани чрез неправилна интерпретация и позоваване на международни актове, на Конституцията и на съдебни решения. … Самото наличие на тези очевидно грешни мотиви на съдията и убеденият начин, по който той е изложил тезата си, вече е показател за грешен мисловен процес и склонност към залитане в неправилна посока. … Съдия, още по-малко такъв при районния съд, няма самостоятелни правомощия да дава оценка дали е нарушен балансът между ограничението на правото на собственост на извършителите на престъпление по чл. 343б НК и защитата на правото на живот и телесна неприкосновеност на останалите граждани. … Ако всеки съдия започне да тълкува закона по свой начин и да претендира, че виждането му е единствено правилно, би се стигнало до хаос… Според настоящия прокурор съдията при СРС неправилно и превратно е цитирал международната практика и актове на СЕС… Неправилно е и позоваването на решение на КС, съгласно което съдилищата могат да се позовават пряко на КРБ… Няма как да се допусне обаче, че всеки съдия може да тълкува както си иска абстрактната норма на Конституцията или международните актове, черпейки по този начин мотиви да не прилага законите на страната. Подобно действие не само нарушава разделението на властите, но и внася хаос в правораздавателната дейност и застрашава устоите на държавата (би се създала противоречива съдебна практика). … Съдия М. П. не се е съобразил с редица правни постановки, като е търсел начин да мотивира вижданията си, използвайки всяка дребна възможност. … Всеки достатъчно опитен юрист може да извърта истината при желание и да излага мотиви в различна посока, позовавайки се на вътрешно убеждение, анализ на доказателствата и определен модерен прочит на закона“. В заключение прокурорът отказва да образува наказателно производство, тъй като не били установени признаци на престъпно поведение, а ставало дума за съдия, „склонен към различно мислене“. Това поведение, според прокурора, макар и непрестъпно, би могло да се оцени като уронващо престижа на съдебната власт, поради което преписката се изпраща на председателя на Софийския градски съд с оглед евентуално търсене на дисциплинарна отговорност.
Тук няма да се обсъжда дали актът на съдия М. П. е законосъобразен или не – по това ще се произнесе въззивният съд.
Но въззивният съд вече е дискредитиран
– ако потвърди решението на съдия М. П., може да се окаже, че уронва престижа съдебната власт. А ако го отмени, ще остане
подозрението, че се страхува от прокурорски произвол. Лоша ситуация, нали?
Специално следва да се отбележи, че постановлението на прокурор Йордан Петров е безпрецедентно в българската (и не само в българската) съдебна практика.
Прокурорът не може да се произнася с постановление по законосъобразността на съдебните актове, тъй като не е оторизиран да упражнява контрол върху тях. Той може само да протестира съдебния акт пред по-горен съд, който единствен може да проверява неговата правилност. Само съдията има правомощие да прилага закона по възложените му дела, а несъгласието на прокурора не му дава основание да проверява дали съдията, обосновавайки вътрешното си убеждение, е нарушил служебните си задължения. Изобщо образуването на прокурорска проверка относно законосъобразността на съдебен акт е противоконституционно, тъй като съдиите „не носят наказателна и гражданска отговорност за постановените от тях актове“ (чл. 132 от Конституцията).
За позицията на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС)
На 31.01.2025 г. ВАдвС оповести „официална позиция“ във връзка с проверката на съдия М. П., но отказа да заяви ясно, че съдебните актове не подлежат на прокурорски контрол – най-малкото поради функционалния имунитет на съдията. Вместо това мнозинството (по предложение на зам.-председателя В. Гигова) прие, че магистратът, както и всеки гражданин, „може да бъде проверяван/разследван по предвидения за това законов ред при данни за извършено от него престъпление или друго нарушение“. Изглежда, според мнозинството във ВАдвС, прокурорската проверка на съдия във връзка с мотивите на невлязъл в сила съдебен акт не е проблем. Трябвало обаче ВСС да провери от кого е сигналът и с какво съдържание, лично от прокурора или от друг орган е извършена проверката, какво е съдържанието на крайния прокурорски акт и пр.
В позицията на ВАдвС директно се игнорира конституционният имунитет на съдията срещу наказателно преследване за постановените от него актове. Съдията никога не може да бъде разследван относно съдържанието на постановения от него акт – ако актът е незаконосъобразен, той подлежи на отмяна по съдебен, а не „по прокурорски“ ред. Прокурорът, като страна в процеса, изначално няма компетентност да разследва съдържанието на съдебните актове и да се произнася относно тяхната правилност. Тук става дума за брутално надхвърляне на власт и на създаване на обществено внушение, че прокурорът е „над съда“ и има процесуално надмощие по делата. Това не смущава ли адвокатите? Не смятат ли, че подобен подход на прокуратурата нарушава равенството на страните в процеса? Когато адвокатът е недоволен от съдебния акт, той го обжалва пред по-горния съд, а когато прокурорът е недоволен, образува проверка срещу съдията?
Отчитат ли адвокатите смразяващия ефект върху съдиите, които трябва да правораздават под заплахата да бъдат проверявани за престъпление по служба? Подобен подход гарантира ли пълноценната защита на гражданите и юридическите лица пред съда?
Впрочем да се готвят и адвокатите, защото някой от тях също може да се окаже с „либерални виждания“, да се опитва да защитава „своите разбирания за морал и справедливост“ и да предлага на съда решения, които застрашават устоите на държавата, като мотивира „създаването на противоречива практика“. А най-лошо ще е, ако адвокатът пледира за пряко прилагане на Конституцията и на международноправни актове по силата на чл. 5 от Конституцията. Защото по този начин може да подбуди съда към вземането на неправилно решение, респ. да стане съучастник в постановяването на незаконосъобразен акт. И да обърка съдебната практика, „да внесе хаос“ и „да застраши устоите на държавата“.
Също лоша ситуация.
Бел. ред. Съдията М.П. е съдия Мирослав Петров от Софийски районен съд, поискал защита от Съдийската колегия на ВСС за съдийската си независимост да произнася съдебни актове по вътрешно убеждение и без обструкции на прокуратурата.
Цялото постановление на прокурор Йордан Петров тук