Опитомяването на съдиите не е българско “достижение”. Има силови и груби мерки (дисциплинарна саморазправа, заплаха с наказателна репресия, “Червени пирати” и др.), но има и щадящи и приятни похвати (свръх високи доходи и материални привилегии без да се изисква и проверява качеството на работата, трамплини между инстанциите, “служебни” пътувания по света, партита в екзотична компания и развеселяващи вещества под “окото” на BigBrother и др.), за които все някога трябва да се отплатиш – това коментира в личния си профил съдия Владислава Цариградска.
Хитлер причинява кошмара за цялото човечество, защото си осигурява лоялността на съдиите, които сътрудничат за трансформирането на либералния германски закон в инструмент за подтисничество, дискриминация и геноцид. И тогава е имало отделни съдии, които са се противопоставяли, сочи тя изследването на норвежкия професор по темата.
„Днес на много места в Европа има симптоми, а някъде дори пълзят опити за установяване на режим и съдиите винаги са пречка (в момента Италия е пред сериозно предизвикателство“, отбелязва Цариградска. Дава пример с Полша, „която успя да се справи с цената на много битки, в които съдиите, подкрепени от гражданското общество, извоюваха обратно правовия ред в страната“.
Изброява черните примери на българския принос:
В “Черната книга” на българския опит неизчерпателно трябва да се посочат – уволнението на съдия Мирослава Тодорова по политическо поръчение и послушно изпълнение от ВСС, подпечатано от ВАС (даже с личното участие на Георги Чолаков), продуцираната истерия по случая Полфрийман и евфемистичната заплаха на главния прокурор Цацаров срещу съдиите, освободили предсрочно от затвора чуждия гражданин, наказателното обвинение срещу съдията Пенгезов, отказал да изпълни една конкретна поръчка, за което по заръка на Доган, чрез Делян Пеевски, главният прокурор процесуално “отстреля” съдията и го извади от “играта” за председател на САС, самозабравили се слуги на прокурорските безобразия като Веселин Иванов – шеф на пресслужбата на главния прокурор, който изисква “краткост”, и като прокурор Йордан Петров – идеологическият цензор на съдия Мирослав Петров, но едновременно с това и пазител на тайните в архива на Еврото и Нотариуса.
Най-важният въпрос занапред е как да се подбират при назначенията и повишенията именно такива съдии, които смело и безстрашно ще защитават правата и ще отстояват принципите и ценностите на демокрацията, посочва Цариградска. Обръща внимание, че това е „предизвикателство за цяла Европа, за което алармира професор Кеес Стерк – съдия от Върховния съд на Нидерландия, който предлага пет стъпки за защита на независимото правосъдие.
Цариградска изтъква и статията на Петер Гравер : „Защо Адолф Хитлер пощадява съдиите: съдебна съпротива срещу нацистката държава“
В резюме:
Нацисткият режим разчита на лоялни съдии, които с готовност участват в трансформирането на либералния германски закон в инструмент за подтисничество, дискриминация и геноцид, пише авторът.
Тази цел е постигната без съществено вмешателство в дейността на съдилищата и без предприемането на дисциплинарни мерки срещу съдиите. Не всички съдии обаче са съучастнически настроени слуги на режима — някои от тях му дават отпор именно в качеството си на съдии.
Въз основа на казуси и на съществуващата литература тази статия разграничава две форми на противопоставяне на съдебната система срещу властимащите — явно и тайно, от една страна, и противопоставяне в рамките и извън рамките на това, което властимащите приемат за даденост в пределите на установения правен ред.
Статията описва и страхопочитанието на нацисткия режим към съдебната система, което се корени в институционалната теория и в концепцията, според която решенията, които се вземат в настоящето, се предопределят от тези, които са взети в миналото (path dependency).
В Германия западноевропейската правна традиция, която разглежда правото като автономна институция с независима съдебна власт, е дълбоко вкоренена обществена даденост, напомня съдия Владислава Цариградска.
Цялата статия на Петер Гравер тук